"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

25 септември 2017

Бургаският съд и медийните български аршини


в продължение на "Случаят в Бургас"

Странни са двойните аршини и подходи на българските медии и институции... След случая с членове и симпатизанти на Воински съюз "Васил Левски" и БНО "Шипка" българските съд и прокуратура предприеха сравнително бързи мерки... 

Да припомним. Представители на либерално-фашистки като идеология и социална визия организации, заедно с украински националисти, преди две години в Бургас опитаха да извършат провокация, за да предизвикат безредици по време на законно организиран и провеждан мото-поход на руските "Нощни вълци", заради пропутинската им ориентация и убеждения. Подобни мероприятия с терористичен привкус те същите са организирали в множество европейски държави, затова и неслучайно предния път се учудихме как така са успели да се съберат и организират, ползващи открито Facebook, въпреки засилените мерки и проучвания на българските служби за сигурност, които следва да се очакват в такава ситуация... Но срещайки засилен полицейски контрол и охрана на мероприятеието, те решават да нападнат български националисти от Воинския съюз, пиещи кафе в заведението при близка бензиностанция. Започват да се гаврят и да издевателстват (включително да ги бият) над присъстващи възрастни жени и непълнолетни момичета в другия край на бензиностанцията, тъй като присъстващите там членове на Воинския съюз са с внушителна осанка и физика, както имах възможността лично да се уверя сам снощи, когато на един рожден ден се запознах с едного от участвалите в "екшъна" българи и "укро-фашистите" решават да не рискуват директно с тях... И си получават боя след намеса от тяхна страна, която подчертаваме - сами са предизвикали.

Бургаският съд се оказва доста бърз в реакцията си, участниците от българска страна бързо се оказват в ролята на подсъдими, като следствие и прокуратура тотално игнорират свидетелствата и описанието на случката отстрана на участвалите в потушаването на конфликта бургаски полицаи. Нещо повече - бургаският съд извършва всичко това под аплодиращия акомпанимент на няколко проевропейски (разбирай либерално-фашистки) настроени електронни издания, включително Флагман бг.

На нас обаче друго ни се набива на очи и даже ни вгорчава възприятията. Преди години в същия този Бургас паравоенни формирования от средите на ПП "Атака" и ВМРО, както и футболни фенове от най-престъпните кръгове на агитките, нахлуха в молитвения дом на законнорегистрираната религиозна секта "Свидетели на Йехова" и нанесоха побой на вярващите. Чухте ли за осъдени хулигани? Не. Макар да имаше тогава алармиращи и възмутени авторитетни чуждестранни правозащитници... Прокуратурата не трябваше ли да се самосезира, предвид крайния религиозен пацифизъм на сектантите, който изключваше ответни мерки и реакции от тяхна собствена страна?

Пак преди няколко години крайни националисти, водени от сливенски обикновени попове, нахлуха в Троянския монастир, където заплашваха и психически малтретираха престарели и болни монаси, заради жълти медийни слухове. Един от монасите почина от стрес и огорчение. Прокуратурата ни не само, че пак не се самосезира, но "авторитетни" сайтове и медии даже взеха страната на извергите, нахлули по най-брутален начин в монастира и имали поведение, което по никакъв начин не е било провокирано.

Същите екстремисти от ВМРО, Атака и агитките на софийски футболни клубове в Пазарджик биха и малтретираха мюсюлмани пак сравнително наскоро. Хората на Волен Сидеров се опитаха пък да предизвикат масови безредици и улични боеве с мирни поклонници в джамията на центъра на София.

За осъдени чухте ли? Щото аз не.

* * *

Кой се страхува от Воински съюз "Васил Левски" и БНО "Шипка" - две НПО-та, поели ангажимент на собствена издръжка да се предоставят в услуга на армия и полиция за охрана на южната ни граница от наплива на съмнителни сирийски и близкоизточни бежанци? Страхуват се същите онези "проевропейски" ужким представители на политическата и икономическа олигархия, които инак не се гнусят да потулват и игнорират деяния на своите "националистически проекти" като "Атака", ВМРО и пр., деяния предизвикващи справедливо възмущение на истинските европейски правозащитници. Но когато се касае за реално отстояване на гражданско достойнство и патриотичен дух, охотно лансират организации на параванната демокрация като БХК и дежурно услужливите медии, за да демонизират и обругават всяка доблест и почтеност на нелоялните и некупени от тях истински патриоти.

Воински съюз "Васил Левски" и БНО "Шипка" впрочем имат църковна благословия за дейността си от двама български митрополити, за чиито имена аз лично гадая, защото приятелите ми от тези организации ги пазят в тайна... Като сравнение само ще кажем, че в случая с Троянския монастир коментара на Сливенския митрополит Йоаникий по повод инициативата на поп Силвестър да води там хулигани, по моя информация от общи приятели от висшия клир на БПЦ, е бил: "Като иска да гони грешници от Църквата, що първи той не я напусне?!". Но същите тия медии, които аплодираха тогава попа и приятелите му като доблестни православни герои, сега бълват змии и гущери срещу Воинския съюз, БНО и членовете им. Защо? Защото в България нито патриотизмът е патриотизъм, нито медиите са истински медии, нито правозащитниците са правозащитници...

24 септември 2017

Сектата от парвенюта на поповете Дончо и Тодорчо


В най-слънчевата и приветлива, различна и чудесна, по думите на богослова Ивайло Найденов от София, енория във Варна, която ние предпочитаме да наричаме редом с много други православна секта от псевдоенорийски тип, където всеки, който умее да римува райбер с шмайзер и Валтер с шалтер е християнски поет, а който знае да нарисува две кубчета на празен лист в стил "ташаци по Пикасо" е християнски художник, светителстват учителствайки поповете Дончо и Тодорчо...

Тия двамата преди време се бяха вдигнали с Новата Варненска Владика за знаме да стават научни и духовни ментори в Шуменския Университет на Теологичната катедра. Освен че, имаха претенции на кой преподавател там лекциите доколко и как са систематизирани, те уверено се изказваха и за това кой и доколко е там "православен" или не дотам.

* * *

Дончо, Тодорчо и събратята им в двата храма, съставляващи "една енория" - "Свети Атанасий" и "Света Богородица" - Малка, са измислили нов богослужебен чин, който наричат "подновяване на брачния завет", нещо като "второ тайнство Венчание". Според тия флагмани на най-чистото и академично прецизирано православие, на всеки десет години съпрузите в християнските семейства трябва да "подновяват обещанията си един към друг". Доколко по православному Венчанието е повече тайнство на мистично съчетаване между две личности, отклокото по протестантски и старозаветному - обет и завет, е друг спор. По време на православното венчание двамата души нищо не си казват един на друг (говори от Божие име свещеникът, не те), та да има нужда да го "повтарят и преповтарят" регулярно през годините, съчетава ги Бог, според Евангелския израз, а не те помежду си. И даже халките им по време на предшестващото Венчанието Обручение ги дава на двамата свещеникът, а не те един на друг, докато кумът им, представляващ Църквата, получавайки ги от ръцете на свещеника, полага на главите им венчалните венци-корони по време на Венчанието... Но мисленето на Дончо и Тодорчо едва ли задълбава толкова в теологичните бразди, ами по-скоро са измислили за нуждите на храмовия и на своя собствен бюджет нова треба... Още повече, че така свещеникът влиза в ролята на маг и жрец, месещ се интимността на семейството и покровителстващ живота им, продавач на семейно щастие "на цената на една треба", както един приятел току-що коментира случая, но и дотам вероятно не стига дълбината на Дончо-тодорчовата мисъл за богословски самоанализ...

Преди време за някои въведения по време на Разпети Петък и Велики Четвъртък, за взаимстван от гърците извънхрамов ритуал на Великден, както и заради това, че компилира особен чин за посвещаване на църковен архонт като председател на синодния богослужебен отдел, архим. Дионисий Мишев беше демонизиран и обруган от почти цялото църковно изпълнение на БПЦ, воглаве със свещениците. Направените от Мишев неща може и да са спорни, но в никаква степен даже не се доближават до това кощунствено, с протестантски привкус, заиграване на двамата варненски попове със светите тайнства...

Но Дончо и Тодорчо не са финансова угроза за никого от силните днес в БПЦ, като Мишев с планираните от него ревизии в Софийска митрополия след Йоан Варненски и на храм-паметника "Свети Александър Невски", както и умеят добре да интригантстват и да се мазнят пред преките си църковни началници. Затова и могат да правят каквото си искат, стига да не пречат на митр. Йоан Варненски да си яде сармите направо от... кофата, включително и да си искат по време на изповед пари от богати енориаши на ръка, за да ги раздавали по свое усмотрение и преценка на нуждаещи се....

22 септември 2017

Мърчаевски дневник 2 и 1/2 - Михаила майки според д-р Георгиев

Тук срещаме свидетелство за плановете на "Михаила майки" според Ст. н. с. д-р Георги Фердинандов Георгиев, преподавател по история и география и инспектор в Министерство на народната просвета за периода 1972-1976 г. в краеведския му труд "Витоша и миналото на Мърчаево", издат. Препес, София 2010 г,




















Според д-р Георгиев борбата на Михаила за имота на манастира, принадлежащ на църковното настоятелство при хр. "Свети Георги" в Мърчаево, е с цел да бъде изграден носещ приходи туристически комплекс на църковна земя. Не съдете тежко Михаила-майки, мърчаевци говорят, че единият й син е наркозависим, следователно тя има много сериозни разходи заради начина му на живот.


Археологията търси дипломите на Киприян и Поликарп


След като Николай и кликата му издигнаха за митрополит на Стара Загора дълбоко компроментиралия се в епархията ни в САЩ, Канада и Австралия еп. Киприан Адрианополски, са напът да поставят сега за Видински митрополит изложилия се в цяла Гърция вечен студент Поликарп Белоградчишки. Киприан стана известен в 20 милионен Ню Йорк с гей-разврата си, така щото предизвика репликата на митрополита, чийто викарий беше там, Йосиф - "На това момче не му трябва расо, а секси-прашки", Поликарп се прочу в Гръчко с упоритостта си да не завърши Солунския Богословски Факултет и финансовите апашко-кокошкарски афери с разни гъркини и имуществото им. И както никой не може да открие и представи дипломата на Поликарп за богослов, при липсата на която тоя стана все пак епископ в БПЦ противоуставно и чиято хиротония във Видин аплодираха именно хора на Николай, като нашия постоянен герой в блога поп Силвестър и въртящия се около тях еп. Сионий, така никой не може да открие дипломата за висше музикално образование и на Киприан, при все липсата на която тоя "дирижира" симфонични оркестри даже по БНТ. И както се зае да чисти авторитета на Киприан, представяйки го за диригент, БНТ, така Богословският Факултет в София пое ангажимента да реабилитира като богослов Поликарп, канейки го като лектор на разни конференции и симпозиуми преди време... В България всяка червива круша си има и изгнила опашка, ако не знаете...

Приликите между Киприан и Поликарп са още и още, и още... И двамата бяха "настанени" след фиаското си - на единия в Ню Йорк, а на другия в Солун, при стари синодни чакали за "ъпдейтване" на проваления имидж - единия при митр. Калиник във Враца, а другия при митр. Дометиан във Видин. Но ако Киприан беше добре приет във Враца от въртящия се около Калиник "мамалигарски-курвор", Поликарп във Видин срещна отпора на протосингела архим. Антим - човекът на Дометиановата конкубина Госпожа Юлия. Тази разлика я изравни съвсем наскоро митр. Николай - тъй като във Видин нямаше кой да застане зад Поликарп вече, зад него застана Пловдивската митрополия във възшествието му към митрата...

* * *

В плана на Николайчо да пипне бялото було точно такива нови митрополити са му нужни - или дълбоко компроментирани като Йоан и Наум, или изцяло зависими от него като Киприан и Поликарп, а Неврокопската чета колкото и да гласи за митрополит "третото духовно чадо на покойния Натанаил" след Серафим и Григорий - еп. Даниил, доникъде няма да го избута.

Пък дядо ви Сионий ще си остане един симпатичен на някои стар пезевенк с наргиле в ръката и циганета в скута, защото става само за ракета носител на такива като митр. Антоний и на най-вероятния бъдещ Видински митрополит Поликарп... Настани се след куп афери и интриги в Троян, очаквайки да спази светият синод традицията си да интронизира за митрополити Троянските игумени, но и като Софийски патриаршески викарий да се загнезди на вакантното от много време място, ефектът ще е същия, защото на митр. Николай му трябват не само компроментирани тотално, но зависими само от него и безлични митрополити в овакантяващите се тронове, пък Сионий може да е всичко друго, ама не и безличен и склонен към лична зависимост, което в неговия случай не изказвам като комплимент, но го прави негоден за Николайчовите схеми...

20 септември 2017

Случаят "Бургас" с укро-фашистите и "Нощните вълци"


Агентите на българските служби за сигурност деградираха до facebook-тролове. По цял ден и цяла нощ висят в социалната мрежа, за да докладват с цел блокиране страници и лични профили на хора, струващи им се политически некоректни и обществено опасни. Както сподели с мене преди години един мой приятел от техните среди, който в църквата се изживяваше като пазител на българската държавност: "Целият ти блог изчетох - публикация по публикация и не намерих и дума, с която да те улича като враг на владиката". А човекът търсил и едничкото, което намерил, била една моя "Апология на п...та", злапоставяща ме принципно, без никаква връзка с владици, попове и прочие, която разпечатали с общи приятели и отнесли в митрополията. Но понеже Владика тогава беше човек нормален, предизвикали само смях... Стана ми жално тогава за него - блогът по онова време броеше около 1500 публикации - някои дълги и предълги.

Две години след инцидента в Бургас при посрещането на законно шестващия мото-клуб "Нощни вълци" от Русия с боя между украинските националистически провокатори и членове и симпатизанти на Българския Воински съюз "Васил Левски", следствие и прокуратура излизат с абсурдно обвинение, а службите за сигурност дебнат из социалните мрежи да не би някой да разпространява възражения и опровержения срещу неговата абсурдност.

Обвиняваме БХК, обвиняваме Сорос, обвиняваме даже facebook. Защо? Защото българската тъпа политическа ченгетура в договорка със следствие и прокуратура не умее нищо друго, освен да симулира активност и да "маже и дозамазва" след гафовете и безотговорните решения на българските институции.

А какво се е случило точно в Бургас? Група укро-фашистки провокатори причаквали участниците в мирния поход на руската пропутинска група "Нощните вълци", за да протестират посвоему, също уж мирно, макар с обидни лозунги, викове и плакати. Мирната провокация на мирните провокатори в други държави не била тъй мирна, където техни активисти са и били преследвани от закона, защото контрадемонстрациите им там приличали повече на терористични актове с ескалация на насилие, отколкото на мирни контрапротести. Без разрешение от властите да провокират и контраафишират възгледите си, както и явно изненадани от засиления полицейски контрол, укро-фашистите решили да насочат в друга посока своята провокация. И вместо да нападнат моторизираните руски рокери и техни последователи, се насочили към кафенето на близка бензиностанция, където видели да се вее българският национален флаг в ръцете на насядали по масите българи.

Опитали да се гаврят със закусващите български патриоти, които правилно разпознали като русофили, след което налетели на старица и млада девойка на другата страна на бензиностанцуята и неочаквано яли бой от членове на Воинския съюз.

* * *

Две години след инцидента, най-сетне казваме, защото на подобни неща в нормална държава се отреагира веднага, явно под давлението на либералните неправителствени и правозащитни организации, българската прокуратура излиза с решение: хулиганите, подлежащи на съд, който ще се проведе в Бургас утре, са не "укротата", а защитилите се от провокациите и гаврите им българи.

* * *

Ние не обсъждаме сега правото на самозащита в юридически аспект, каквато компетентност нямаме. Ние не обсъждаме и конкретната ситуация, на която не сме били очевидци. Искам да обсъдим друго. А именно как така при това сложно геополитическо и международно положение в страната са допуснати да се организират за подобни провокации групи, инкриминирани за дейността си в редица европейски държави, украински фашистки ултраси? Къде са били агентите на българските служби за сигурност, та въобще да го допуснат? Е, как къде бе?! Във facebook, по сайтове и блогове. А там какво са правили? Разбира се, дърпали са си маркучите, щото "укротата" именно чрез... facebook са се организирали. 

Аз ще бъда утре сутрин пред съда в Бургас, за да протеститам срещу антибългарските решения на българските институции. А вие?

19 септември 2017

Мърчаевски дневник II (Манастири за кебапчета)


следва от "Михаила - здрасти, майки"

Всеки самоуважаващ се гуру трябва да си има секта, а всеки гуру със секта, ако няма и фирма към сектата, никакъв гуру не е и сектата никаква секта, ами е гуруто най-обикновена лукова глава, а сектата чисто и просто би била малка чета с ненормалници... Поп Силвестър например... Стоп! Преди всичко останало да ви разкажа история, чута от приятел:

- Вървя си аз покрай Богословския Факултет в София, скъпи Светославчо и гледам на една пейка поп Силвестър седнал с някаква мадама, явно си е чукнал там среща през facebook, както беше пробвал преди време и с моята жена, ама не успя... Тя почна да го прегръща още на пейката, да го милва и целува, а онзи: "Стига ма, не тука, почакай малко!"

Та същият тоз' Казанова, Супер Марио, Каратека и поп едновременно, има своя фирма, по име "Нове Соле", има своя секта - основно из facebook - виртуална и модерна, дето ги изповядва "чадата" си и през skype при нужда, има си и митрополит Йоаникий, комуто здраво е стъпил на врата - чрез страх или чрез манипулация не сме сигурни и връзки из почти всички епархии за разпространение на продукцията на "Нове Соле"... Дребна работа. Друг варненски поп - о. Г. - няма да му изписваме името, че в последно време взе много да се дразни и той, също си има секта, но тоя път "на живо" - сравнително голяма група мъже, жени и цели семейства, като нашият добре е преценил от кого какво и колко може да се взима и най-редовно, през ден, "изповядва" - дава духовни рецепти и даже "послушания" на кило. Има си и фирма - една организация, започнала като епархийска и енорийска инициатива в помощ на хора в беда, която постепенно, с помощта на старата варненска соцноменклатура и децата й, превърна в добре смазана и "лицензирана на национално ниво" машина за приходи с псевдоспециалисти..

Гурутата-бизнесмени си имат джипове, мотори, автомобили, комфорт и хубави жени, както подобава на гурута, искащи да вдъхват респект, имат си и "телохранители". Разказваше ми преди години К., едно прекрасно момче и човек, Бог да го прости, което о. Г. смяташе явно за свой телохранител, докато то самото май се смяташе за негов спътник и помощник всъщност, за срещата между Силвестър и Г. покрай Варненските митрополитски изборни афери:

- Сядаме, Светославчо, с придружителя на Силвестър да пием кафе в едно кафене, докато нашият отец Г. и отец Силвестър разговарят настрана. А онзи неговият около 20 годишен, около 150 кила тежи, целият в мускули. Питам го: "Ти какво работиш?", а той: "Ами нищо", аз: "А с какво се занимаваш по цял ден?", той: "Блъскам във фитнес-залата"...

От един дол дренки сиреч, както дълго време се опитвах да не си признавам очевидното, но и както тия дни в sms реших да напиша на о. Г., а той се обади по телефона за пръв път от много време насам и дълго вика, крещя и както би казал, Бог да го прости, тате ми Анчо, се "представлява".

* * *

Но тия са дребни риби пред игумена на Гигинския монастир Никанор, оказва се. Същият, с който се скарахме преди, заради заплахите му срещу игумена на Кладнишкия монастир отец Рафаил - пред мене индиректни (за което пазя надлежно снимана кореспонденцията помежду ни), а пред други хора съвсем директни... Мърчаевци разказват, че скъпото и луксозно "исихастрио" в Гигинци е всъщност къща, в която Никанор е настанил жена си с "дребна челяд", монастирът му е всъщност фирма, обясняват ми, през която преминават "луди пари" - тези на местната олигархия и тези от европейските проекти за БПЦ... Но, както казахме, освен фирма, гуруто трябва да има и секта. А всяка секта, която си има гуру и фирма, развива всякакви патологии... Двама души - спортисти-борци от село Мърчаево, решили преди време да се замонашат в Гигинския монастир. Издържали съвсем кратко време като послушници. Една сутрин ги намерили уплашени, голи и изпохапани в горските храсти. Защото всяка секта, рано или късно, се превръща в беснарник и тежко ти, ако се предовериш на пиара й и й попаднеш в лапите, особено ако разполага с много пари и силни, даже могъщи, приятели.

* * *

Докато при освещаването на новия храм в Русе митр. Наум седи на масата на официалната трапеза, надигащ чашата с ракия до "номиналната патрика", без да слиза от устата му цигарата, разказват ми интересни истории от "служението" на митр. Николай, като Знеполски епископ и на митр. Йоан, като негов архимандрит, в Софийско преди години...

Празник в Брезник. Докато всички пият и разговарят, Дебелата Берта Йоан си придърпва огромен поднос с кебапчета и почва да яде. И яде, и яде, и яде... В един момент Николай решава да направи жест в мой стил - да набоде на вилица едно кебапче и да го поднесе на спонсорката. Посяга с вилицата към подноса и изненадан установява, че в тоя същи момент Йоан поглъща последното от огромния брой кебапчета:

- Затова си толкова дебел! - разкрещял се Николай с обичайно изпъкналата си вена на челото в такива случаи - Щото не спираш да плюскаш!!

А на празник в Новосел Йоан успял да изяде даже два огромни подноса с лозови сармички. Щото явно го е нямало Николай да го спре навреме!

* * *

А сега Николай прави меката китка еп. Поликарп Белоградчишки трети свой викарий в Пловдив, може би, за да го предпази от предстоящите битки във Видин за мястото на покойния Дометиан, щото явно и той знае, че Видинската църковна мафия пък съвсем не си поплюва, както преди време и самият Поликарп има възможността да разбере в конфликта си с архимандрит-антимовците там... Освен това, Поликарп така е изведен от територията на Видинска митрополия и направен ректoр на Пловдивската Духовна Академия, макар и без диплома за богослов от Солун, което го прави съвсем реален конкурент за мястото на Дометиан.

* * *

Отгоре до долу разпад. Но с такива митрополити и епископи, такива ще са и поповете - какъвто царят, таквиз и пъдарите.

17 септември 2017

Мърчаевски дневник I - "Михаила, здрасти Майки!"


В една от последните Софийски общини, почти непосредствено над Перник - село Мърчаево, се намира енорийският храм "Св. Георги Победоносец". Храмът мърчаевци са изградили сами, както почти навсякъде, с тази разлика, че не е останал срутен след бащите и дядовците им, ами заедно с енорийския си свещеник, са го запазили и доукрасили, построили са и енорийски дом към него, строен богато, с вкус обзаведен и комфортно.

Свещеникът разказва как открил в началото на служението си "най-бедния" мърчаевец и решил да му подари стари, но запазени и хубави дрехи. Оня обаче се оказал същински "граф по дух" и срязал попа:

- У църква се носи, от църква се не доноси!

Сред морето от модернистични псевдоенории, където са се събрали около някой гуру с камилавка откачалки и маргинали от всички краища на града - един, щото няма къде другаде да иде, друга, за да се най-сетне омъжи, а трети, че станал настоятел, като основната му радост е не друго, а да си "донася дома от черквата" буркани с курбан веднъж седмично и да рови в чувалите с хубави дрехи, оставени за бедните в махалата от чужбина или от някого дарени, енорията на мърчаевци е автентична, истинска, в нея "епитроп" е всеки с по нещо, а интересът към делата и състоянието й е отстрана на всички членове на селската община. 

Ако се изразим "по руски", местността е "намолена". Мърчаевци обичат легендата си, че св. Иван Рилски е искал първоначално там да основе монастира си - местата, които всички наричаме Малата Света гора. Общината има отношение и към манастирите около нея, и към свещенството. Случайно срещнати жени или мъже в автобуса са изключително добре запознати и с делата на БПЦ като цяло, и с тези по своите монастири и енории. Приемат попа си във всяка къща, пред която спре, а на нас - неговите и на попадията гости, подаряваха вино и ракия, гощаваха и разхождаха из селото и въвеждаха в домовете си.

* * *

Всичко това не спира същите язви, които виждаме навсякъде в нашата Църква, да пълзят и да се прокрадват и там. В женския монастир край Марчаево "майкясва" игуменката Михаила. От първия камък до последната керемида е построен с доброволен труд от мърчаевци, известни каменари впрочем. Тя ги мрази, не ги пуска там, извикала си е да я обслужва богослужебно попът от Рударци, не щото има нещо лично срещу мърчаевския, а просто защото е мърчаевски.
Майката, близка роднина на Цола Драгойчева и бивше военно аташе за Турция, докато сама себе си "майкйосва" на всяка втора дума, се кръсти благоговейно и повтаря:

- Всички сме били партийци, всички...

Прекръствам се благоговейно подире й и "затапвам":

- Аз пък, слава Богу, не съм бил!

Тя ме поглежда с присвити очеса за няколко секунди, след което пак се прекръства. Майката може да мрази мърчаевци от сърце, но това не й пречи да води люта битка за монастирски имот с тях, който неппременно иска да получи. Обича да прогонва от монастира посетители и посетителки, струващи й се облечени неподходящо, но в двора й виждаме три каки - две руси и една червенокоса, разположили се съвсем удобно да похапват, облечени изненадващо плажно за Витошките баири. Ма'кята обича и да се оплаква от нападения от дребни апаши, но в двора й, разказват мърчаевци, често пируват доста сериозни мутри на частни партита "по Каравеловски".

- Отец ... - споделя "Здрасти, ма'кя" - имал проблеми с белите дробове...
- Не, - обяснява й моят приятел, с който сме там - с гласните струни, като у всички свещеници, заради честото пеене.
- О, аз също! - не пропуска да рече "Здрасти майката".

Става ми смешно, че тъй охотно се реди при свещениците. Питам я:

- А ти, майко, пушиш ли цигари?

Поглежда ме с присвити очи пак и се тросва:

- Ти, майки, май ме провокираш!?
- В никакъв случай! - бързам да се поправя и си взимам една от донесените с кафето бисквитки.

* * *

- Служим с нея, - разправят ми - а тя пита какво да чете, аз й викам: чети Шестопсалмието, тя пита: а то къде е?, аз: виж в съдържанието на требника, а тя намира съдържанието и почва да го чете "в разпев": стра-ани-ица-а петдесет и трета - велик маслосве-е-ет!!

* * *

Оставих им четири лева и записах имена заупокой две - Кирил архиерей и Димитър Амбарев протойерей, за здраве две - Игнатий Карагьозов архиерей и Светослав раб Божий и за вразумление едно - Николай архиерей - нейният именно на "Михаила майки" човек.

Следва: Как дядо Йоан Варненски изял две кофи сарми и една кофа кебапчета наведнъж на празници в Брезник и Кривонос и кой нахапа двамата бивши Гигински послушници