Аз,Той и Ти (Защо Петър и Павел са Първоапостоли)

За да има "ние" и "вие", първо трябва да има "Аз" и "Ти"... В Евангелието Господ Иисус Христос говори за Себе Си и за Отца-Бога като за "Нас", за "Ние", за "Аз и Отца" и едва сетне за "Моят Отец и ваш Отец". С други думи, за да има общност, а не тълпа, глутница или "споделен ад", първом трябва взаимно личностно разпознаване. Затова е и Голямото Аз /съм/ на Спасителя, преминаващо из цялото Евангелие по подобие на Божественото Аз /съм/ от целия Стар Завет, отразяващо се и в Голямото Аз на Божествения Павел с неговото "Аз и Той/Христос" и посланието към вярващите - "Бъдете с мене и както мене, както Аз съм с Него и като Него".

Така и в Евангелското четиво за Петровден (празникът на двамата Първовърховни Апостоли Петър и Павел), първо Христос иска да бъде лично разпознат, усвоен, сетне лично припознава и присвоява Петър и едва тогава говори към групата, разпознава я и я посочва като общност, но именно в лицето на Петър, с когото взаимно са се разпознали и чрез Петър говори към останалите, защото не може да има общност без личност/и. 

Петър е разпознал Господа като "Ти" - "Ти Си Христос, Синът на Живия Бог", а Христос е разпознал Петър също като "Ти" - "Ти си Петър - камъкът, върху който ще съградя Църквата Си". Христос още казва, че всичко, което "Петровата Църква", съединена чрез Петър, заради неговото разпознаване на Христос като Син Божий, съединена в Христос именно чрез Петър, а не в самия Петър, чрез Петровата изповед ще "връзва /съединява/ хора или отвързва /отлъчва, разделя от себе си/ и на небето, и на земята.

* * *

За нас все е важен въпросът "Какво да се прави", какво вършим или не вършим, а според това Евангелие въпросът е кой съм аз, кой е Христос и най-накрая - кой съм според Христос и пред Него. 

Нашите владици, попове и богослови все чакат повод и време "да вършат", да правят и да изправят, но не себе си, ами обществото, реалността, другите - дъновистите, врачките, уфолозите, сектантите, педерастите, бизнесмените и политиците, институциите и организациите. Повярвали са си в силата да изправят, без да са се сами изправили и да развързват, без сами да са свързани и забравят, че Петър получи силата и властта да изправя едва след като сам се изправи пред Христа, да изправя със себе си тия, които заедно с Петър се изправят пред Господа, да ги изправя и тъй съединява не чрез друго, а чрез собственото си изправяне. Затова те, нашите, рядко имат силата някого лично да "вържат или развържат", било за Небесата, било на земята, а ако това се случи все пак, става не заради тях, ами въпреки тях

А изправянето става чрез изясняване въпроса за собствената личност и идентичност. Петровото възправяне започва с неговото смиряване при първата среща с Христа и Христовата покана, на която смутен и объркан отговаря - "Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек!", а неговото превъзвишаване е когато разпознава и изповядва Христа като Син на Живия Бог, точно според думите на св. Иаков, Брата Господен, от Съборното му Послание, че ако "смириш себе си пред Бога, Сам Бог ще те въздигне", щото за да има изправяне на опияненя от грехове и страсти човек, първо трябва да е отрезняването.

* * *

Затова Павел и Петър са Първоградители на Църквата, защото при тях единствени от Дванадесетте четем и слушаме да пишат и говорят с "Аз", с "Ти", с "Той", двамата за Христа, двамата един за друг и всеки от тях за себе си.

Демарш

продължава от "Нов главен редактор на Официоза" 

 

С Пулиева приключва (и си тръгва) едно време на "дузина личности", време в което се карахме и заплашвахме, нападахме взаимно и взаимно защитавахме, време в което почти всяка дума водеше, ако не до дело, то поне извикваше друга дума... Воювахме за каузи, оправдавахме всякак или недоволствахме от свещенството, а нашите попове и владици понякога се променяха донейде, засрамени ако ли щете даже само заради наивния начин, по който ги защитавахме или нападахме.

Вече не остана никой от тия. 

Едни започнаха свой бизнес, други се задомиха, трети имигрираха, четвърти, по-посредствените, се институционализираха, вписаха имената си и вградиха лицата си в системата.

...И дойдоха снимкаджиите. 

Владиците ни си ги отгледаха, на наш гръб главно, владиците ни и поповете, които не искат да бъдат коментирани, щото даже в това да търсиш коментар и становище за себе си има някакъв посвоему здрав нарцизисъм, поне е човешко някак-си. Днес те искат да бъдат само снимани, а туй вече, не мислите ли, че е бесовско?! Също като ония идоли и истукани, отлети, замесени или сковани от човешки ръце, дето, както казва св. прор. Исая, "очи имат, а не виждат, имат уста, а не говорят, нозе имат, ама не ходят", те само и единствено "изглеждат"... 

Да не искаш даже да бъдеш оправдаван, камо ли критикуван, да желаеш само сляпо венцеславене и благоговейно съзерцание, като у самия Луцифер (сатана) - "видим по безсрамието си, невидим поради лицемерието си". Да показваш лицето си като маска, не като лик на личност, защото лицемерие това значи - да премерваш лицето си, да го оформяш в жестове и мимики, чиято цел и роля не е общението, а манипулацията. В лицемерието, при все, че има уж показване на лице (заставане лик към лик, личност в личност), няма диалог и общение, а се вижда най-вече безсрамието ти, защото в мереното лице ти представяш ония вътрешни недъзи на душата си, изнасяш ги на показ, даваш им вид, който мислиш за приемлив, даже похвален, а така обезобразяваш образа си, лика си. 

Лакомия, пиянство, сластолюбие, подлост и коварство ти "украсяваш" и маскираш с брада, със скуфия, епископско було, с митра, с камилавка, с расо... И не рядко за тренираното око, въпреки брадите и ресите, се вижда, ясно прозирайки под тях, звероподобие и низост.

Те затова искат да бъдат само снимани, по възможност натруфени с всички знаци на благочестивото благолепие, застинали в поза на действие, по същина обаче недействителни. И в това преплитане между лепост и безобразие в имитирано действие и недействена "действителност", намират себе си или по-точно желания за показване образ, който в същината си е "образът на Звяра" от Апокалипсиса, според който тоя звяр "има вид на агне, а говори като змей", не "разговаря", а именно "говори".

Нов главен редактор на Официалния сайт на БПЦ

Десислава Панайотова (Пулиева) е освободена от поста главен редактор на Официалния сайт на БПЦ - Българска Патриаршия, макар да остава в екипа, функциите й се поемат временно от редкобрадото хлапе Ангел Карадаков, лидерът в екипа на блог "Добротолюбие", дълго време лансиран от Горан Благоев и бандата на Иван Желев като "църковен журналист".

С това си отива цяла епоха в Официалния сайт, който за времето на неговата първа и дългогодишна главна редакторка съумя да поддържа добро ниво и подобаваща визия на сериозност и сравнителна безпристрастност, гарантирани от личния авторитет и популярност на Пулиева като богослов и църковен активист.

Десислава е една от малкото все още жени богословки с докторска академична степен в България и в БПЦ, чийто докторат е изключително интересен и на оригинална, актуална тема, с добре обосновани и смело представени тези. Църковната общественост я разпознава като лице на един сравнително умерен богословски и църковен консерватизъм, а широката общественост като последователен и твърд критик, занимаващ се с превенция и защита на младите хора от множество опасни секти и нови религиозни движения с тоталитарен характер и практики, уважавана е като съпруга и майка на няколко деца.

Докато Карадаков натрупа популярността си с помощта на менторите и силните си приятели, включително с честа реклама в национален ефир от тях и увъртайки се около клирици с изключително проблемна репутация и специфична... "ориентация". 

Смятам, при все че никой не ме пита за мнението ми, което и нивга не ми е пречило да го съобщавам където и както си реша, че това е изключително погрешно решение, продиктувано от междуособни неразбории и интриги в църковните среди, като в някои вътрешноцърковни скандали Десислава беше въвлечена от някои от свръхамбициозните си доскорошни подгласнички, за да опере накрая пешкира тя.

Златина и Полина от геронда на геронда

по повод "За "успешното" монашество"

Много ги разбират "монашеските работи" Полина и Златина, разбират ги по-добре даже от Венци Каравълчев, мъжът й на Златина, който цяла новосъздадена фондация ръководи с името и от името на ефорията ни в Зографския манастир на Атон, а от тия троица всичко разбира по-добре само мъжът на Полина Косьо Спиров, защото всяка сутрин държи шапката и подава бастуна (в пряк, не в преносен смисъл, дайте да се разберем) на новобрачния младоженец Иван Желев.

Двете булки не бяха ли духовни щерки (в мира сего) на един "монах" в мира сего - Михаил Хаджиантониу, за когото преди години писахме обстойно и подробно в този блог? Монахът неприпознат като духовен старец, геронтос и наследник на св. Паисий Светогорски, въпреки упоритите си претенции да е такъв, от братствата в ни един манастир из православния свят и последователно изгонван от всичките. Монахът, живеещ дълго от щедрите дотации на една гръцка госпожа и дарения от българските си "духовни чада", докато странства из епархиите на БПЦ, ненамерил своята реализация в ни един манастир като геронда, но намерил я в лицето на такива като Полина и Златина... Монахът, дал това "ноу-хау" на българските гурута от Зографския манастир, плъзнали след него по негов пример и служещи си със същите бракониерски методи сред миряните, против властта и авторитета на епископите им и мирски свещеници?!

Буля Поля и буля Злата по едно време дотолкоз се бяха "облагодатили" от общуването си със своя "монах", че при всеки спорен или щекотлив въпрос в действащия по онова време все още форум на Двери бг. заявяваха, че ще се допитат в писмо до неговото мнение, за да ни го предадат - становищата и истините на автентичното светоотеческо и монашеско предание. И той ни "отговаряше" понякога, стига да намери време при разходките си между чаршафите на гъркинята и разните седянки из български епархии.

Но да оставим онуй време "в торба да дреме". Да се върнем малко по-близо в миналото. Помните ли архим. Августин? Старецът, починал от страх на една пейка, заради разбеснели се политически маргинали и мутреещи се расоносци, нахлули в Троянския манастир?! Знаете ли как е бил Августин погребан?! В почти пълен с вода, заради проливен дъжд преди това, гроб. Никой не си е направил труда да изгребе водата. Ковчегът е натискан от две страни, подобно лодка, която се опитваш да потопиш. И това не е единственият скандал и мерзост, случили се около тази смърт... От "специалистките" по манастирски живот и монашеска духовност обаче чухте ли нещо от това тогава, нещо прочетохте ли?... Прочетох само аз за... себе си. Научих от една статия на друга такава кокошка от техния курник, че съм бил трол, "дето в мрачните подземия на тесния си свят знае малко имена", след скандала в медиите и телевизиите, който предизвиках тогава, щото отказах да съм ням зрител на тия мерзости в Църквата на Иисус Христос.

Сега обаче четем разсъжденията им, сякаш от първа ръка, относно живота на място, където никога не са били или са посетили най-много веднъж преди години. Става дума за "един манастир до град София". 

В манастира "до град София", който е всъщност до град Перник и е именно Гигинският манастир, ставало дума и се интересували братята само от пари. Там никой не работел, всички били "свита на новия игумен", като че, предназначена и обязана само от сутрин до мрак, колчем го видят, да му повтарят колко е велик. И... нямало братолюбие. Как премериха братолюбието в общност, в която не са били нивга, не знам, сигурно дистанционно с любовните кожени "термометри" на мъжете си?! И поради някакви дефекти в последните, извинявам се, решиха че любовта ни е "къса и мека", пак се извинявам!

За двете седмици, които наскоро прекарах там, до колена затънах в биволски лайна и гъзът ми се напълни с цял наръч слама. Извинете! И не бях единствен в това. Там понастоящем има един послушник и трима харизани, един монах - отговорник на манастира, който е постоянно "по трасето" между манастира и биволарника, в който често можеш да го завариш да върти лопата и да чука с чук, а понякога и грозно да пищи, а понявга (но много рядко) и да ругае безадресно, уцели ли с чука пръста си, вместо гвоздей. В съседния манастир пък е мястото за обработване и пакетиране на млечните продукти, където също никой не стои без работа, в дневно време в келиите и стаите има само хора, които са болни.

* * *

Полина и Златина повтарят с други думи същото, което преди време, на тръгване за манастира, чух от мой приятел свещеник по свой адрес: "Брей, ти скочи директно в кацата с меда!" Да, всеки "съди от собствената си камбанария", поне в случая с Полина и Златина. Че защо, след като техните семейства доят Атонския ни манастир чрез измислени фондации, да не е това всеобща практика и правило във всеки манастир?!

Двери бг. с нов духовен старец Геронда Евгений

по повод жалбата на един архимандрит чрез Двери бг.

Вуйчо Иван Желев и Двери бг. винаги са обичали намеците, недомлъвките и предимно далечните внушения. От една от последните им публикации научаваме (или по-точно оставаме с впечатлението) за няколко неща. 

Разбираме първом, че архим. Никанор, игуменът на Гигинския манастир, обожава да съди хората в съда. Ето, той сега съди предишния игумен на собствения си манастир, тъй както преди време е завел съдебно дело срещу самите тях. Впрочем, че Двери бг. са подсъдни в лицето на свой сътрудник, не е изяснено, казва се само, че Никанор съди, освен архим. Евгений, но и "журналист от църковна медия".

И така имаме си един стар човек, монах, свещеник и архимандрит, живеещ заедно с клошарите в приюта на отец Иван от Нови Хан, който е принуждаван да се влачи от Нови Хан до Перник за процедурите по делото от Никанор, после имаме една бедна и неназована "писарушка", която пак е съдена от Никанор... 

Изобщо тоя Никанор, Боже прости ме, ще се окаже еба си изрода?! Извинете! Да, внушават ни и асоциация на Никанор с "ужасния", направо "потресаващ" архим. Дионисий (Негово Нареченство за епископ), който "отишъл още по-далече" - да съди за клеветене Ловчанския митр. Гавриил.

* * *

Архимандрит Евгений, за когото Двери бг. сугестират, че е "изгонен" от Никанор, всъщност е освободен от игуменство със заповед на Патриарх Неофит от 31.03.2016 г. поради това, че от 2011 г. не живее в поверения му манастир, като от края на 2015 г. напълно е занемарил задълженията си като игумен. При смяната е направена ревизия и му е съставен акт за начет за 313 хил. лева, пари изтеглени от него в брой от сметката на манастира или превеждани без правно основание на трети лица, който той оспорва в съда.

Следователно с две думи - Евгений не е съден от Никанор за някаква междуособна имуществена неразбория, финансовите нарушения и злоупотребите са срещу Софийска митрополия и против епархийския й манастир, не срещу Никанор.

Изяснихме значи тезата на Двери бг., според която Никанор съди разни хора наред, лично и със злобна последователност, като видяхме, че в случая с архим. Евгений става дума за нещо съвършено различно - че не двама клирици на БПЦ се съдят помежду си, а че институцията на Софийска митрополия и Гигинския манастир са ощетени и окрадени в особено големи размери от бивше длъжностно лице и че предявените искове са в тяхна полза и това е предметът на делото в Пернишкия съд.  

Така сега да изясним и въпроса за какво е съден сътрудника на Двери бг.

След освобождаването на Евгений от игуменство в Гигинския манастир и изгонването на един йеромонах, който е сръбски гражданин от български етнически произход, преди това натирен и от Вранянската епархия на СПЦ поради хомосексуални прояви, групичката на Евгений успява да докопа изключително скъп и модерен джип (двукупеен с каросерия), с който се опитват да изнесат (на тръгване от Гигинци) извънредно скъпи предмети и църковна утвар от манастира в Смировдол. Местните хора и полицията реагират на това посегателство, така че дошлата от Гигинци дружинката напуска Смировдол бързо, като пътьом съсипва джипа, манастирска собственост, унищожвайки го почти, след сблъсък с едно... дърво.

Впоследствие Евгений адресира лично писмо с "описание" на събитията до някои митрополити в светия синод на БПЦ, в което представя ситуацията като прокуждане чрез насилие и опит за посегателство върху живота им със споменатия сръбски монах Йован от страна на Никанор и неназовани "негови пернишки мутри със сопи и джипове", които ги преследвали от Смировдол. Сътрудникът на Двери бг. се снабдява с писмото "по неведоми пътеки" и в Двери бг. дават публичност, без журналистическо обследване, на съчинения от Евгений български "уестърн-филм". Това е причината сътрудникът на Двери бг. да бъде съден от Никанор за клевета лично срещу себе си, с иск за 50 000 лв. и надежда да бъдат присъдени, получени и употребени за манастирски нужди 20 000.

* * *

А преди няколко седмици Двери бг. пуснаха коментар по случая с йером. Спиридон, игумен на Чипровския манастир във Видинска епархия - залавянето му от пътна полиция да шофира след запой към манастира си силно пиян и без документи за правоуправление на автомобила, каквито според мнозина изобщо и не притежава.

Двери бг. пропуснаха и сега, и преди да ни споделят факта, че "кариерата" на Спиридон започва в Гигинския манастир във времето на игуменството именно на Евгений. С негово ходатайство и под неговата мантия Спиридон на 17 годишна възраст, още като семинарист, е постриган за монах, пак благодарение на Евгений Спиридон на 18 годишна възраст е ръкоположен за свещеник - йеромонах, а след настаняването си за игумен в Чипровския манастир пак с ходатайство от Евгений, Спиридон замалко не става и архимандрит едва на около 20 годишна възраст, но плановете осуетява своевременната смърт на Видински митр. Дометиан.

За времето на "светителстването" на архим. Евгений като игумен в Гигинския манастир млади мъже и юноши постоянно влизат и излизат от келията му, нощуват и денуват при него, осведомени споделят и за случаи на скланяне към педерастия срещу пари и на мъже със зависимости, потърсили помощ и прибежище в манастира. А още през есента на миналата година в този блог аз лично разказах за случаите, носещи се като разкази сред местното население, за сексуални посегателства върху послушници, които са довели и до психически нарушения у тях, в някои случаи трайни, като за двамата млади спортисти от Мърчаево, решили да се калугерят, а след няколко дни намерени уплашени, дезориентирани, голи и... нахапани в храстите край селото си. Подобен е случаят и с младеж от Радомир.

* * *

Ех, Двери бг., най-сетне си "попаднахте на компанията", честит ви нов духовен старец и наставник - Архимандрит Евгений, мъченик Никаноров и Христа ради, с вас заедно, според вас и според себе си...

П. П Делото за собствеността на манастира в Смировдол днес бе решено от Пернишкия съд в полза на Гигинския манастир срещу претенциите за собственост от страна на архим. Евгенийн /ТУК/