За нашия Религиозен цирк

Никой не е по-загрижен за авторитета на БПЦ и нейния клир от червените и оранжеви червари и предприемачи в нея сред политическия и икономически елит. Авторитет се гради днес с пари, а с пари се купува внимание, пък вниманието добавя на авторитета още пари... Затворен кръг и... медии. Затова те знаят да целуват ръце (пред камери), знаят даже да говорят за Господ-Бог пред микрофоните, а понякога, макар не много често и за Иисус Христос, за историческата роля на Православието и за днешното му значение във формирането на духовни, културни и общосоциални ценности... Брр!

За канони, за догмати, за светоглед няма да ги чуете да разговарят. Защото това си е работа "тясно специална" на поповете. за която са "учили", без да има какво нас за тях да научат (освен че всичко е относително), за които неща, според тях, също е още по-добре да не разговарят и спорят помежду си поповете, понеже имат по-добри и полезни неща за осмисляне - кого да рекламират предизборно, кому да целуват гъза, докато той им целува ръка...  

На тоя "нов църковен народ" тия работи са му непотребни. Нему трябват чисти и красиви храмове, големи и въздействащи, да се говори за ролята в благоукрасяването и изграждането им на Бойко Б. Този нов цар-батюшка Бойко Б.. А Цар-батюшка се вълнува само от едно - от реклама. Който поп му осигури по-добра реклама, той е най-надежден, той е най-заслужаващ доверие да се работи с него. Ще му доградим църквата, ще му разкрасим манастира, ще му отпуснем едни пари, за да си ги върти, както намери за добре и за каквото сметне за нужно. А и ще пратим антуража си и слугинажа си да се моли там, втренчен в... свещта си, защото дори престъпниците имат религиозни потребности. Много е важно за тях, за престъпниците, да знаят, че Господ ги приема такива, каквито са. С кръв по ръцете, с вдовишки и сиромашки пари в джобовете, но ги приема. Не ги приема според мене, гнуси се и от тях, и от молитвите им, ама това си е мое лично мнение. Важно е какво мислят поклонниците. Заслепени от благолепието на храма, прелъстени от думите на Царя и поповете му, важното е, че те вярват. А с тях вярва и народът. Или поне се прави, че вярва.

Мерзост, мисля аз. А вие какво мислите, както и въобще дали мислите, не ме интересува изобщо.

* * *

Много е важен за тях въпросът за авторитета. Дали ще срещнат това, което са изпратени да "видят". Това, което някой им е казал, че ще видят. Духовност. Да ги посрещаш и да им говориш благо. Да им разказваш как се правят неща, за които на тебе и през ум не ти е минало да правиш. Да изглеждате заедно за десет минути различно.... А сетне да вършите нещата, заради които всъщност сте се срещнали, заради които тези са "изпратени".

Къде е Господ в това? Къде е Бог в целия ви Религиозен цирк?!

Поп

Българското свещенство не умее да генерира нито интелектуално издържана, нито духовно динамична проповед по Евангелието. Те нямат нито умствен ресурс за това, нито душевна наклонност. А и да имат, нямат време и смелост да спрат да се занимават с интриги помежду си и с владишко гъзоолизване, Сърцата им тежат от тщестлавие, плътта им се дави в сластолюбие, а умът е дрогиран от сребролюбие. Умеят само да заплашват и надребно да манипулират хората.

Превърнали са храмове и манастири в шарлатански поликлиники. Още с влизането си ще чуете няколко неща. Колко е стар храмът, направо древен, което най-често е чиста лъжа, колцина известни личности и политици са били тука и са получили чудодейни изцеления и облекчения, където цари силното преувеличение, след това къде, на кое място и при коя икона да отидете, за да получите Божествена помощ за точно определен проблем, което е вече кощунство, защото така Бог, Богородица и светците са "задължени" да влязат в пакета им с опашати лъжи на промоция.

Народът вярва, защото е духовно неук или защото му се иска поне за нещо да се захване, за да не хване да ги пребие с камъни. Изискват респект към расото си, който получават проформа, защото тези, които се доближат до тях и се запознаят отблизо с навиците и делата им, разбират че тия сами нямат уважение към себе си, камоли към расото си.

Застанат ли пред някой от силните на мира сего, те говорят това, което усетят че отсреща се очаква да бъде чуто. В това е най-голямата им, даже единствена дарба - като цигани в кръчма с жива музика да свирят комуто на ухо каквото и колкото си поръча.

Имат ли насреща си бизнесмен и работодател, веднага са съгласни с него, че българският работник пет пари не струва, че даже минималната заплата, която му се дава, е десет пъти над изработеното реално от него. За политика имат други думи - народът е прост, материалът е калпав, затова не го дооценяват него, за журналиста трети - хората са неуки, духовно недъгави, те са глупави овце, затова каквото и да им се поднесе, какъвто и буламач да им се сервира в медиите, заслужават го и даже те са виновни, че журналистът (един толкова стойностен и благороден човек) трябва да свири по гайдата и да задоволява селяшкия им вкус.

Безкомпромисни и твърди са само със слабия, само с бедстващия. От тях ще чуе той за свои грехове, за чиито съществуване даже не е подозирал изобщо, като за грехове.

Ритал е кучето си, не си е хранил навреме котката, опитвал се е да си сложи оная работа на жена си в устата (пък тя с тая уста децата му ще целува, сякаш самият поп за една офикия владишка пишка не би лапал), презадоволявал е материално детето си. И докато на богаташа и известния червен килим постилат, колчем еднаж годишно се весне за пет минути в храма, за сиромаха са всичките кръгове на ада, задето ежеседмично не стои по три пъти на всичките им набожни театри на тия гробници варосани - отвън всечестни, а вътре пълни с лайна и мърша. 

Шайки в Ордата, шайки в Юртата (ченгета и икономисти)

"Мегданът празен, само Райна / блести сред него, като грош" (автоцитат от ТУК)

Държавата ни е територия, разпарцалена между шайки с обесници и единствената причина да стои цяла и да изглежда монолитна е договореността между шайките, легитимирани всячески на социално-политическо ниво, до къде на коя се простират пипалата и зоните на контрол. Ако имаме някакви що-годе нормални сравнително пътища, то е защото шайките се препитават и богатеят не от друго, ами от внос, разнос и износ на... боклуци, по-голямата част, от който с криминално естество и характер.... Всеки път, когато чуете от Софийската централна шайка на Бойко Борисов, че бюджетът страда от вноса и нелегалното производство на безбандеролни цигари, сетете се, моля ви се, че е публична тайна, дето трафика им държи и движи именно той. Както и на кокаина, според мнозина.

Тези шайки не са в състояние да произведат нито материален, нито културен или духовен продукт. Още по-малко пък обществен закон. Защото законите, които им трябват и които те ползват, са закони на паритет между "винкели" и страх между престъпници, на който се основава относителният обществен мир, закони на криминалния интерес.

Институционалната ни Църква е огледална проекция на обществената организация. Ако държавата функционира като монголска орда за поголовен взаимен вътрешен грабеж (защото отдавна сме изолирани от достъп до обществата с виждане за закон и ред), то Църквата е шаманската юрта, в която лъжата се опитва да простре пипалата си до Небесата, за целта "дрогира" народа с идеология, с мании, с фобии, с илюзии. 

А шайките в БПЦ се състоят от "бивши" мутри или полицаи (понякога "бивши" едновременно), като поп Силвестър Янакиев от Сливен например, които са се усетили навреме, че рекета и бабаитството в БПЦ е много по-доходен, безопасен и ненаказуем, отколкото в обществото, понеже насреща си имат не други "бухалки и винкели", ами хора с някакви задръжки, скрупули, ценности, а понякога и съвсем безпомощно психичноболни. 

Шайките в Църквата се състоят и от политикани интриганти и спекуланти, каквито са 99.9 % от "правоправещите" ни Архиереи. Сред шайките в БПЦ намираме и икономисти, които навреме са се усетили, че поради особения си законов статут в държавата и поради неориентираността и страхливостта, съчетана с подлост и продажност на водачите си, БПЦ е едно истинско Елдорадо за техните схеми, спекулации, операции и сметки.

Понякога гръмват уж войни между шайките в БПЦ, които обаче приключват бързо и без особени взаимни поражения. Защо ли, защото кучетата-червари и от двете страни знаят добре кои са и къде са на отсрещния "слабините". В тия войни няма "добри", няма "бели". Кажете ми, кои са "добрите" в бутафорната война, която е всъщност война за имоти и субсидии, между два манастира, единият, от които си е лепнал фирма на велика Атонска духовност, а всъщност е змиярник и котило на безсрамни и нагли гурувци, извор на мракобесие и религиозна патология, а от другия се опитват да ни убедят, миейки си ръцете "без вода", че мощта му е израстнала върху няколко десетки млеконадойни единици и две зеленчукови градини с компир?

Няма добри, няма лоши, само ние сме такива, каквито сме, съвсем недобри, не особено дори и хубави вече в средата на 40-те си. И няма какво да се прави друго, освен както "...Иисус, за да освети людете чрез Собствената Си кръв, пострада вън от градската порта, (така) нека (и ние да) излизаме към Него вън от стана, понасяйки позор за Него" (Евреи 13:12,13)

Симон Влъхва Епитропът

А помните ли отпреди години аферата с КТБ и драмите в Сливенска митрополия?... Няколко дни буквално преди фалита на банката, служителка от митрополията, чийто съпруг свещеник от години нито се срамува, нито крие сътрудничеството си със структурите на бившата ДС, прехвърля всичките пари от сметката на митрополията в КТБ под предтекст, че там е по-голяма лихвата. Ставаше въпрос за около 2 000 000 лева.

Ако това може да се случи в митрополия на епархия, която стига от Сливен до Бургас, без никакви последствия за отговорните лица, какво тогава се случва в едни малки селски храмове, нападнати и превзети още преди десетилетия от червените вълци червари? Да припомним - вълкът-червар е такъв хищник, който напада жертвата си в слабините, като първо изяжда червата й - най-меките й части, оставяйки я често да агонизира дълго след това. Слабото място на БПЦ е в нейния клир - висш и нисш - лакоми, подли, продажни, страхливи и вероломни, в нейното монашество, съставено най-често от хора с различни зависимости, психически отклонения и нравствено безпомощни, да кажем дори недъгави... Черварите обикновено са "спонсори" и "благодетели" на множество манастири, храмове и даже митрополии, те работят и с правителствени и общински структури, те са със сериозни и традиционни връзки по институциите.

Та кой ще им се опре? Владиката ли, игуменът ли, попът ли? Всички те от тях сами чакат, дочаквайки обикновено огризките. Владиката чака няколкостотин хиляди, за да стане патриарх, игуменът няколко десетки хиляди, за да стане владика, а попът е доволен и на хиляда лева, за да осигури месечния поминък на пет деца, една попадия и две любовници... Монахът пък малко иска - или да го оставят намира в лудостта му, или да стане... гуру.

Нашият клир е готов на всякакви схеми, рокади и гамбити, често пъти с огромен риск не само за кариерата си, но и за живота си, но не е готов и с косъм да се раздели от главите, да го рискува, ако нищо от това не очаква да спечели лично, било като пари, било като кариера.

На нашият клир не му пука за Църквата и ако на клириците не им пука, защо да уважават и да са внимателни с Църквата политиците? По негласно споразумение помежду им Църквата в България не е нищо друго, освен "безмитна зона" за схеми финансови и за преминаващи от един в друг джоб потоци с пари, които едни препират с печалба, за да си купуват други с тях джипки, лимузини и напредък в "духовната" кариера.

Добро пожаловать опять в Одессу...

"В SV-то ти ще пише "оцелял след конфликт с модерна мутра" ("пророчество" от приятеля ми о. Ст. Б,)

Държавата ни е Мутренска фирма. Тя е разделена между различни престъпнически фракции и групировки на зони, отрасли и нива на влияние и собственост. Промяната в политическите прегрупирания отразява само появата на нови играчи в сенчестата икономика и легализирането на социално-политическо ниво на техните претенции. 

Първата работа на лидера на Обединените "патриоти" Валери Симеонов, още щом стигна до някаква политическа власт, помните ли каква беше? Да поиска първо "пая" си от хазартния бизнес, щото явно много е "вложил" там и веднага щом разбра, че това не е лъжица за неговата уста, се насочи към рекет и малтретиране на курортното ресторантьорство, при това не къде да е, ами по... Слънчев бряг, където знаем, че също бая е вложил в "купони и чалга до зори" с някои Български митрополити.

А Бойко гледаше сеир - нека си играят, та да се наиграят палетата, ще се наядат и ще улегнат или ще се задавят и изгинат от собствената си лакомия.

* * *

БПЦ във всичките си подразделения е филиал на Фирмата, през който се препират с печалба и преразпределят едни пари, било от вътрешно-държавни, било от евро-фондове. Ключова институция в този алъш-вер се нарича Дирекция "Вероизповедания" към МС. Манастири, храмове, митрополии, също както  прицърковни и околоцърковни организации, духовно-просветни и социални центрове, доколкото ги има, служат за същата цел - да завъртим едни пари, имитирайки едни неща - имитирайки православие, имитирайки духовност, имитирайки филантропия или родолюбие. Докато се въртят едни пари - по сметка едни, от ръка на ръка други, давани за едно, записвани за второ, употребявани за трето, докато ние мислим, че "нещо се случва". 

Нищо не може да се случи, мили мои, докато не се върнат... македонците, за да очистят поредния Стамболийски с цялата му Оранжева Гвардия.

Варна, 18.09.2018 г.

III-тото Писмо за I-вото Трънско "въстание"

Скъпи Трънчани, няма да ви кажа откъде ви пиша това писмо, за да не стават пак излишни "разходки". Ще ви кажа само, че едва онзи ден бях в Трънско, за последно легнал в шумата зад един храм при дърветата под една надгробна плоча. Съвсем подобно на червения поп Андрей по Гео-милевски, точно навръх 9-ти Септември, само че, без граната и на всичкото отгоре "сатаната не пристигна". 

Под сатаната нямам предвид Чичо ви Е., който когато не го дразниш изглежда много симпатичен старец, а едни четворица типове, яки много и с татуировки, тръгнали да ме търсят, по моя информация, по манастирите. Не ме намериха, изобщо не знам даже дали идваха, а аз избягах, но докато държах телефона си на безшумен режим с вибрация и сигнализирах по приятели къде съм и защо съм, написах едно чудесно стихотворение, вярвайки се, че е предсмъртно, което можете да прочетете ето ТУК. Сетне бягах по чехли и запретнат подрасник през една рекичка, запретнал подрасника като алтернативна самодива, после бях в един манастир, откъдето игуменът му искаше да вика полиция, за да ме изгони, после бях в друг манастир... Ние от Варна можем да вървим, да търчим, да хвърчим, можем и под земята като нинджи да се провираме, стига да не ни мързи. А каква по-добра причина да спре да те мързи отведнъж от тази да те гонят с... винкели?! Сега съм тука, където няма да ви кажа... къде съм. И всичкото това заради Чичо ви Е.

Всяко нещо, мили мои, което мине по живот 120 години (на колкото горе-долу е и Чичо ви Е.), може да претендира за безсмъртие. Така е с Английската Кралица, заради няколко хиляди години кръвосмешение в рода й, започнало с Крал Артур и сестра му Лейди Моргана. Така е и с БСП - наследница на БКП, наследница на БНРП и пр., и пр., заради инцеста пак между няколко вида социализъм, от който се е родила днешната й версия. Да се разберем обаче, безсмъртието на Чичо ви (Аллах да му наспори годините!) няма нищо общо с тая логика, ами е заради чистата Трънска природа!

Обаче инцестните практики между БСП (в скоби К.) и различните политически явления в България продължава. БСП се целуваха и с ДПС, и с НДСВ, играха си на "кой бъзика баба ми по пъпа" и с различните националисти, БСП продължава любовния си маратон, тая стара ненаситница и с дясно-центристите от ГЕРБ...

Та сега съм тука, където няма да ви кажа къде е, напът за Португалия, защото Чичо ви се "обади където трябва". А тия с винкелите не ме намериха, за които изобщо не се знае имат ли общо с Чичко ви, а най-вероятно не, щото тяхната Партия, "обновена и дистанцирана", с такива методи не си служи, което обаче за някои кръгове в БПЦ-БП не е рядкост. Та намериха когото трябва по телефона (един игумен) тия от пълната с дясно-центрични хора Дирекция, сами намерени първо от Чичо ви по телефона и започнаха да го изнудват по повод мене. Ти да видиш завой, вариации, колизии, еманации и неочаквани ралации!

Аз още през 2007-ма година писах, че тази Дирекция трябва да бъде закрита, след нейна намеса във вътрешно църковни конфликти в БПЦ при казуса с д-р Десислава Пулиева, но никой не ми обърна внимание. Само д-р Жасмина Донкова от самата Дирекция осмиваше несериозното ми предложение в разни медии по онова време. Да.

И ето ти сега нов парадокс. Дирекцията, която иска всичко да се решава уж през свещенството и митрополията, когато се касае до дела на БПЦ, включително реставриране и благоукрасяване на храмове и манастири, изведнъж се оказа бързореагираща, мълниеносно действаща дори, само при едно обаждане от... Бузлуджа.

Пожелавам на Дирекцията на ГЕРБ дълго и взаимоизгодно сътрудничество с Бузлуджанци, които от партизани станаха бизнесмени и приватизатори, а от приватизатори черковни епитропи. С чичовците, които са навсякъде из Татковината и най-вече в черковни настоятелства, епархийски съвети и свещени митрополии. Да им е сладко. Дано по-скоро изядат всичко, та да оставят най-сетне Църквата на мира, за да стане отново Църква.

Господ здраве да им дава!

Трезвеници? (II-ро писмо до Трънско)

"Напият се сите вечер с ракия до смърт, па окат по телефоно Бърза Помощ да обясняват, че някой е припаднал. Ама от там даже и не тръгват, щото знаят они за какво ги викат" (свидетелство на трънчанин)

- Ау, тука как пият! От сутринта пият - изумява се жената на дърваря от Сливенско, който работи в гората над манастира за общината - Гледам го единия паднал на чаршията, а брат му го държи за ръката, мери пулс явно, а аз се постреснах, че сме с детето, а тоя ми вика завалвайки и както е клекнал се олюлява: "Нищо, нищо, шефке, минавай спокойно, брат ми просто припадна", а пред кръчмата го гледам трети с подуто, чак лилаво едно око, вика: "Паднах по едни стълби"

Ама хайде, мили мои, преди да обсъдим моя "алкохолизъм" с вас, дето даже мене каните да пия сутринта, да обсъдим друго нещо... Да, да, един от вас, мой приятел вече, дошъл ми нагости в предиобеда, след сто болести, които попрескочил, не смее да пие и ме подканя: "Хайде, пий де, почвай, пий отсега, поне да гледам, разправят, че това го умееш до съвършенство!". Но нека преди всичко това да си поприказваме за Чичо ви Е.

Другарят Настоятел (да не пропусна да подчертая - бивш), разправя за всичките свещеници, с които е имал досег, всичко, което чуе, знае, сети се, сънува или си измисли абсолютно навсякъде.

На о. К., който обгрижва десетки енории и храмове в района, имал навика да звъни рано сутрин, за да му раздава задачите през деня. Това с мене стори само веднъж в 7:00 и не повтори, даже до онзи ден не ми е звънял, докато не ми съобщи вчера, че трябва да си ходя. Защото лекият ми махмурлук в оная сутрин, в следствие на съвсем малко бяло вино с газирана вода - шприцер, ме беше поизнервил в комбинация с ранното обаждане, та без една обидна дума да му кажа или повиша глас, успях да го ядосам смъртоносно.

Работата почна с леля ви М., дето всички я гледахте на събора да седи да продава фалшивите им свещи, като магазинерка в бакалия - сакън да не грабне някой някоя свещ и да хукне да бяга, без да я плати. Същата, дето я видяхте събрала парите в найлонов джоб за листи А3 да влачи банкнотите накрая на деня, куцукайки към стъпалата, стиснала джоба за отвора, като удушена кокошка за гръкляна. Та привела се леля М. и ни пустосва, че свещите заупокой се палят в една тенекия на земята. А ние панахидарник нямахме още, сетне си направихме с подръчни средства - това е оня нисък свещник, където се пали заупокой на мъртвите. Казал съм, че нямаме, повторил съм, че нямаме. Жената обаче, продаваща цигански свещи като сирене в селски магазин, без да ме вижда, обяснява на висок глас, че съм правил "цигании". 

"Ти да видиш!", казвам си по вашенски наум, щото едната ми баба е от Трънско, а след малко по нашенски "Ей, с'я ши видиш ти!" Пред вас беше, съгласете се, аз мога да позволя доста своеволия на много хора в тесен кръг или насаме, както и съм позволявал на някои приятели на Чичо ви, ама пред вас не може, защото този подрасник не е чаршаф, нали се разбрахме миналия път?... И тя... видя.

Казах й, че вместо да купуват втора каса, дето по дизайн мяза на пощенска кутия, да бяха купили въпросния панахидарник. А втората каса, скъпи Трънски по баба, братя и сестри, беше май, защото заради посещението тая година на общественици и политици, те очакваха стълпотворение на събора и смятаха, че в касите ще има тестета от по 50 лева. Даже я изкараха пред чешмата по едно време едната каса, за да не би да пропуснете съществуването й и да не я напълните пощенската им кутия с писма до... Чичо Скрудж. И като й казах това, на другата сутрин рано-рано се наложи да го кажа и на Чичо ви по телефона, па и он... виде. И той... крещя, Бог знае, че крещя, а имам и свидетели.

Толкова по навиците на Чичо ви да звъни по телефона в 6:59. В негово оправдание ще кажа, че звъня, защото вярваше, че всяка сутрин в 7:00 аз бия камбаната (и вечер в 6:00) Следователно съм буден. А Чичо ви Е. знае за какво служи камбаната в манастира, колкото леля ви М. знае какво е панахидарник. Камбана се бие пред Богослужение, а клепалото известява започването на братската трапеза. Чичо ви обаче смята това за фирмена казарма, щото това знае и това е виждал през комунизма и в посткомунизма. Вие бихте ли били камбана за вълците, дето лятото са високо горе и за полуглухия си комшия бай Георги, за да им известите, че сте живи на 1200 метра височина под Големи връх?!

Чичо ви има навика да звъни и в 21:00. Така е звънял и на о. К., за да му нарежда да му носи някакви документи от единия до другия край на София. Звънна ми и на мене така. Веднъж и само веднъж. Звънна ми на 26 май, вечерта преди събора, да излезем с В. навън, горе към поляните да съберем свежи китки за масата в магерницата на високите му гости утре.

- Ако искаш. не излизай, - предложи В., засрамен заради Чичо ви от името на целия район - ще ида сам.

- Не, - викам - ще изляза, излезеш ли ти, ама после ще ми дадеш да му се обадя, че сега телефон нямам.

Събрахме китките, докато си тананиках "Съчки събирам, пръчки намирам!", обадих му се и викам отривисто:

- Чичо, намерихме жълта и бяла китка! Но, Господи, о, Боже мой, червена няма!

- Защо ти е червена, Славчо?! - попита с цялата си доверчивост, че ще чуе нещо хубаво и сериозно.

- За Партията Столетница!

В тоя случай, предхождащ описания вече следващ, не крещя, а онемя. Немя около 10 секунди и попита:

- Това е шега, нали?

- Шега е, разбира се - отвърнах, щото съм... тактичен.

Но стига сме говорили за себе си, аз дълго за себе си умея да разправям, че даже и сам на себе си за себе си... Ще ви кажа защо според Чичо и Родата о. К. е крадец и това се разправя на всеки из района. Защото преди време, за да се закупи църковна утвар, одежди и предмети, с пари от Дирекцията отпуснати пак, взел парите и отишъл в Църковен магазин, без моля ви се, да пита или информира... чичко ви. А планът на Чичо ви бил да ги вземе и да пазарува той. Това не се случило, затова впрочем сега имате хубав дървен клирос в храма, а не от велпапе... Ето, така К. от нине и довека ще бъде наричан крадец.

* * *

Наздраве и да живее България! Защото тука винаги е било и ще бъде България, да не ви лъжат някои. Не е тука, не е било и няма да бъде Сърбия. А още по-малко пък частен или фамилен манастир.

Следва:

1. Защо о. М. не ще и да разговаря с Чичо ви

1. Защо си тръгна отец Йосиф, царство му Небесно

За расото (Писмо до Трънско за един фин бандит)

За десет години манастирът, който понастоящем е със статут на енорийски селски храм с храмов комплекс, при несменяемост на състава и с пълна увереност, че ще управляват не само пожизнено, ами и до края на света, настоятелите в оставка го управляват под неформалното ръководство на един от членовете му на настоятелството, на когото всичките са роднини по съребрена линия.

За десет години не е сложена и една табела към манастира повече, освен тази на разклона между манастира и село Ерул. Флайерите с упътването как се стига до тук направихме едва сега, по моя инициатива и помощ от мои приятели, като въпросният господин настоятел, който държи да се вижда всячески и във всичко неговата власт, забави печатането им, понеже не хареса приготвените снимки. Сайтът на манастира няма и една нова публикация, откакто е създаден, нито се ползва за популяризирането му струващата стотинки платена реклама чрез Google, предложението ми да се направи поне това беше категорично отхвърлено, щото за сайта си имало "специалист"... Поне няколко такива "специалиста" тоя си е намерил...

Правата и печата за банковата сметка, която вече е закрита и зачервена, като завод "Червена могила" в Радомир, досега стояха у въпросния "спонсор". А магерницата е построена с пари от Държавна дирекция за Вероизповеданията, с такива пари е ремонтиран и покрива на храма, с такива пари бяха направени и стенописите. През сметката. Но упорити усилия господин "благодетелят" прави целия регион да смята, че той дава парите от джоба си едва ли не. Роднините му пък прибират всички пари, оставяни в касичките, а на изпълняващия много длъжност човек тук се плащат сметките за електричество и някои домакински консумативи, като почти цялото оборудване за поддръжка на района е лично негово, донесено от него. Дават му се месечно по двеста лева, от които се очаква да отделя за гориво и поддръжка на автомобила си (личен), ползван за манастирски нужди.

Няма свещеник дошъл тук, с който настоятелите да не са влезли в конфликт, а след изгонването или маргинализирането му, понякога с най-просташки методи, се разпространяват за него най-грозни клюки из цялата околия... За мене разправят, че съм алкохолик. Колко и кога пия си е моя работа. Вие не пиете ли? Той не пие ли, приятелите му не пият ли? По едно време тука от обед стоеше пълна чешмата с техните бутилки да се студят!! Но кой от вас ме е видял пиян? С кой от вас, когато съм седнал по изрично ваше настояване, на излетите ви до трапезата, изпих повече от чашка-две ракия?!

Оставката беше поискана след скандал с незаконните църковно свещи, които те натрапиха на тазгодишния събор да се продават и които веднага след събора махнах, информирайки преките над мене църковни власти за действията им.

В момента настоятелят в оставка ми поставя ултиматуми да напускам манастира, без да се интересува от волята ни на свещеника в Брезник, отговарящ за храма, ни от това на други свещеници...
 
Скъпи хора, аз може и да ви изглеждам най-благия човек на Земята, като ви посрещам, но този подрасник не е чаршаф!!... Каквото и да ми се случи, защото хора като тях, участвали по висшите етажи на комунистическата власт, имат опит с правене на конюшни от храмове и убиване на свещеници само, защото са свещеници, все пак Бог да ви благослови. 

Нека любовта и милостта Божия, които са безкрайни, ви докосват постоянно.

А ти обичаш ли Евангелието?

към една сестра в Господа

Те не говорят от сърце и по сърце, Слънчице, те говорят на тоя народ за корема си и чрез корема си... Тези расоносни "светци за обесване" са коремоговорци. Говорят им, че са грешни, че са много, много грешни, обаче като се прекръстят три пъти и завъртят около себе си пет пъти на точно определеното място, показано им от тях, ще им се размине гнева на Бога, а те ще получат възможността да продължават да са грешни. Като ли че самите тия расоносни обесници не са съвсем преди малко от греховете си станали, за да легнат след няколко минути пак при тях, а сега само са се преоблекли.

Народът бил безбожен?! Тоя "безбожен" народ влиза в храма, за да остави парите си, да откъсне от залъка си, а те, които ако не взимаха от храма пари, не биха и го доближили, го наричат моя Народ безбожен ли?!

Днес те моля само за едно да им кажеш, само им разкажи как людете грейват, как хората стават Човеци, когато заговориш Евангелието. На тебе гласът ти пресеква и се правиш, че си се закашлял, че с нещо си се задавил, за да не видят, че се мъчиш да не заплачеш от възторг и умиление, докато ги гледаш... Пък те от първата дума разбират какво им казваш, че даже те успокояват, викайки радостно "Вярваме, вярваме!". Тъй викат, да, без даже да знаят, че тия думи са първите в Символ Верую, даже ги казват според формата на глагола в оригиналния език, без да го знаят, щото на старогръцки Символа почва не с "Вярвам в...", ами с "Вярваме в..." 

А не е ли това като на Светата Петдесетница, а? 

А казват така, щото за забравили да казват "Амин", те си мислят, че "Амин" е попското "Абракадабра", което струва пет лева против уроки, че ако го казват те, нарушават правата на попския монопол върху "заклинанието". 

И говориш кратко, от страх да не им досадиш, па те излязат и се залутат, направят две безцелни кръгчета пред вратата и се върнат назад, за да питат още и още, и още...

Точно тъй да им кажеш, обещай и се закълни, че ще го изпълниш във всички Граовски теменужки.

Песен за Тебе

на Родината

"Ке се престорам на църна чума и пак при тебе ке дойдам" (из една Пиринска песен)

Много те обичам, Слънчице, Цвете мое Българско, малка слънчева запетайке върху тая голяма Планета, за чиято големина и съществуване даже въобще не съм сигурен. Само на три други места съм бил, два пъти все около Тебе, съвсем до Тебе дори и веднъж в Русия, оттам ти пращах обаче целувки по морето, помниш ли? Написах ти го преди години ТУК, от средата на Хубавата Безкрайна Русия Ти го написах.

Сега съм на крайчеца Ти, за да продължавам да Те гледам. Ако щат да ми вярват, ама на още няколко места можех да ида. Все хубави, но от Тебе не по-хубави, повярвай ми поне Ти, поне за това. Тук ще умра, ако ли не за Тебе, то поне в Тебе... 

А защо раздавам всичко ли? Ако се чудиш и Ти, както мнозина се чудят, ще Ти кажа - щото не ми трябва, стигаш ми да Те виждам. Онова, което е откланяло очите ми от Тебе, вече го няма. Не, не говоря само за призраците в живота ми, в които съм се припознавал, в които съм гледал това, което съм искал да видя, а го е нямало. Говоря за тези, които обичах и ме обичах - татко, няколко приятели, които са вече мъртви, а някои убити... А аз не раздавам, защото съм добър. Не, аз не съм добър, раздавам защото мразя. Мразя ги всичките тези неща, но не заради тях самите по себе си, ами ги мразя, защото живите (немъртви) ги обичат. Да, аз мразя хората, Пиле Златно, не просто съм ужасен и уплашен от тях, ами ги мразя. Добър ли съм, не, аз съм страхлив и злобен, нека те да са живи и здрави.

Мъже те Ти, Слънце, дето "убиха" моите Мъже, нищо не струват, не струват даже и юмрукът, с който да ги удариш не струват, точно толкова "струват" впрочем и жените ти... За две тикви и пет лева се продават, Мила моя, убиват даже други за това. А като им дадеш тиквите, забравят от радост за петте лева, ами ги тътрят бързо в землянките си двете тикви, за да ги изядат сурови още, даже с корите...

Ех!!