"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

20 септември 2018

Симон Влъхва Епитропът


А помните ли отпреди години аферата с КТБ и драмите в Сливенска митрополия?... Няколко дни буквално преди фалита на банката, служителка от митрополията, чийто съпруг свещеник от години нито се срамува, нито крие сътрудничеството си със структурите на бившата ДС, прехвърля всичките пари от сметката на митрополията в КТБ под предтекст, че там е по-голяма лихвата. Ставаше въпрос за около 2 000 000 лева.

Ако това може да се случи в митрополия на епархия, която стига от Сливен до Бургас, без никакви последствия за отговорните лица, какво тогава се случва в едни малки селски храмове, нападнати и превзети още преди десетилетия от червените вълци червари? Да припомним - вълкът-червар е такъв хищник, който напада жертвата си в слабините, като първо изяжда червата й - най-меките й части, оставяйки я често да агонизира дълго след това. Слабото място на БПЦ е в нейния клир - висш и нисш - лакоми, подли, продажни, страхливи и вероломни, в нейното монашество, съставено най-често от хора с различни зависимости, психически отклонения и нравствено безпомощни, да кажем дори недъгави... Черварите обикновено са "спонсори" и "благодетели" на множество манастири, храмове и даже митрополии, те работят и с правителствени и общински структури, те са със сериозни и традиционни връзки по институциите.

Та кой ще им се опре? Владиката ли, игуменът ли, попът ли? Всички те от тях сами чакат, дочаквайки обикновено огризките. Владиката чака няколкостотин хиляди, за да стане патриарх, игуменът няколко десетки хиляди, за да стане владика, а попът е доволен и на хиляда лева, за да осигури месечния поминък на пет деца, една попадия и две любовници... Монахът пък малко иска - или да го оставят намира в лудостта му, или да стане... гуру.

Нашият клир е готов на всякакви схеми, рокади и гамбити, често пъти с огромен риск не само за кариерата си, но и за живота си, но не е готов и с косъм да се раздели от главите, да го рискува, ако нищо от това не очаква да спечели лично, било като пари, било като кариера.

На нашият клир не му пука за Църквата и ако на клириците не им пука, защо да уважават и да са внимателни с Църквата политиците? По негласно споразумение помежду им Църквата в България не е нищо друго, освен "безмитна зона" за схеми финансови и за преминаващи от един в друг джоб потоци с пари, които едни препират с печалба, за да си купуват други с тях джипки, лимузини и напредък в "духовната" кариера.

Няма коментари:

Публикуване на коментар