"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

30 юни 2017

Борко Аврамов!!

"Чтоб за все за грехи мои тяжкие, / За неверие в благодать / Положили меня в русской рубашке / Под иконами умирать" (С. А. Есенин)
Пътувам с автобус 14-ката и ако сте от Варна знаете го добре отгде минава, от Колхозния пазар за Шишковата градинка съм тръгнал, през "Севастопол" смятам да мина. И докато си приказвам с някаква бабка, с която току-що съм се запознал, гледам че от спирката на "Козирката" се качва в автобуса мъж, който ми изглежда адски познат. Говори по мобилния си телефон с някого и докато говори, поглежда ме и ми се усмихва. И изведнъж осъзнавам: "Господи, но това е Борко Аврамов!!". Борко, само че с огромна, бухнала във всички посоки, вече прошарена брада, почти като у Данчо Кукуто, описан ТУК.

Веднага щом приключва с разговора, запътва се към мене и започва с нескрит възторг:

- Случайно попаднах на блога със стиховете ти! Разкош! Аз съвременна поезия не обичам, ама в твоята има мелодика, ритъм, сякаш чуваш звук и картини виждаш!!

"Педераст!" си казвам наум, но понеже съм дипломатичен изговарям друго, пък и туй, че е чувствителен, не значи непременно че е педераст.

- Имаженизъм! - викам.
- Какво? - пита.
- Имаженизъм бе!!

Вие знаете, че искам да приличам на Есенин - "Розу белую с черною жабой. / Я хотел на земле повенчать"... Той за Есенин не е чувал май много, но имаженизъм явно знае какво е, щото нещо му просветва:

- А-а! Имаджинизъм!!

"Не е обикновен педераст, - решавам отново наум - гей е, щом знае и английски!", но наглас казвам пак друго, щото съм дипломатичен:

- Да, имаджинизъм...

Оглеждам го заинтригуван. Тоя май е едничкото същество на света, което продължава да ми се възхищава... Дали пък да не...?? Не, не и не!! В никакъв случай!! Най-малкото не и с тая му Ботевска брада!!

- Абе ти много хитро си се маскирал с тая голямата брада - забелязвам.
- Защо? За какво да съм се маскирал?!
- За да не ти "изгърми" задника покрай тия наши нови митрополити...

Имам предвид "новите митрополити" по принцип, дайте да се разберем, не някого конкретно и това го подчертавам, за да не стане пак някоя интрига!

Борко се умълчава... 

Мама му стара, не се научих да общувам нормално с хората, даже с тия дето ме харесват!!! 

Дали не съм социопат??

27 юни 2017

Героите?! (Един уикенд с Авва Велико в Къщата на фантазиите)


Преди години се зачетох в текст на един мой приятел по повод на ръководените от свещеници мирянски протести, текстът му беше в нашия енорийски сайт и се наричаше "Героите". Искрено бе написан, виждаше се, но още от първите три реда те хвърляше в такава "форс-мажорна патетика", тъй че оставяше направо усещане за патология. Ама така си пише човекът пък бе! Както казвал Булат Окуджава - "Всеки пише, както диша". Моят приятел цял живот е бил военен, при това полеви, та пишеше както стреля.

Но из владишката кореспонденция на дядо Кирил, която наскоро ми беше преразказана от друг нейн читател, четем стари-стари писма на някои от "героите": 
"Ваше Високопреосвещенство, преди няколко дни в Катедралата аз бях застанал до лявата колона, а моят събрат-свещеник (...) до дясната колона, когато Ваше Високопреосвещенство влезе в храма, видях как той ви погледна скришом "не по архиерейски", след което каза по ваш адрес нещо не особено почтително". 
"Герой"!

Друг свещеник пък описва проблем със събратята си, с които е служил треба в някакъв селски храм явно: 
"Дадоха ни миряните три кокошки, три шишета олио и три шишета вино, както и три пешкира. С двамата ми събратя си разделихме по равно олиото и виното, пешкирите останаха за мене, но от кокошките нищо не ми дадоха. Питам все аз ли ще опирам пешкира?!"... 
Поредният "герой"!

Още по-интересни са писмата на "героините" - на попадиите, жени на "героите" попове, които настояват да им викаме "презвитерата" вместо "попадията", като че да има "женски презвитер": 
"Владико, погледнеш ли ме с твоите теменуженосини очи, примирам от страст!" 
Не се смейте, не се смейте, съвсем истински са писмата, а последната пишуща като нищо може и вашата попадийка да е била! И дядото не се е смял, споделил само с притеснение: "Добре де, утре точно с мъжа й ще служим заедно, как ще го гледам тоя човек в очите?! Ще умра от срам!"

* * *

Научих през трето лице, че племеница на дядо Кирил прочела нелицеприятните ми разкази за фондацията на родата му в "негова памет" ТУК и ме заплашвала. И преди три дни реших да ида до Аспарухово в храма. Нали знаете - едни поне веднъж в живота си посещават Йерусалим или барем Атон, а аз пък реших, че ако нещо за последно трябва да сторя, трябва да е да ида да погледам аспаруховци, да се порадвам, макар и почтително и от дистанция, на красивите им жени.

Двама-трима миряни крещят из двора по мене, чак "очи дерат" за Новата Владика. Едното пишлеме ми вика:

- Ти злепоставяш Църквата, за тези неща трябва да се мълчи!

Питам го плахо, ако замълча, ще спрат ли "тия неща да се случват" или поне ще станат ли "невидими". Не хваща обаче "дикиш" вметката, неколцина дават ухо и разбиращо кимат, докато той вика. Обаче прави грешката да ме нарече мене педераст. Млад мъж тогава не издържа и му напомня:

- Абе ти на Светльо само официалните жени не си в състояние да преброиш бе!

Хлапето е още твърде младо и безхитростно, а и е с добро сърце, пък и няма край себе си "мъдри" съветници по манипулация, като сливенските попове край семинариста Сашко от Карнобат. Отпуска се, па взема та разказва как веднъж семинаристът (...) си седял в банята на семинарията и го сварил там съученикът му (...), който му го "отперил отзад". На първия такива неща започнали да му се случват още от първата година там. Вторият сетне обяснявал в час по апологетика, ако не се лъжа: "Гъзът му на (...) го разтворих, както Мойсей разтворил Червеното море!"

Това беше и краят на колебливото внимание на групичката към опитите да защитава "владишки принципал" и църковен авторитет пред хората на прохождащия ни млад "апологет". Но политиката "мълчи и се прави, че нищо такова не се случва" в БПЦ остава и като го гледам и слушам него, май че ще пребъде.


* * *

Появи се Авва Велико и заедно пренесохме две пейки от буса, с който чичо Гошо Настоятелят ги докара. Рече да ни почерпи Георги Пенчев, качи ни с буса в посока Бункера до едно заведение пред къщата му. На връщане с Велико минахме покрай домa на семейство Казакови. На терасата пиеше лично Станчо Казаков по прякор Казака с още трима съмнителни типове - рибари. Самопоканихме се. Казакът облече съвсем истинско японско кимоно и започна да ни показва как върти самурайския си меч, а после и казашката си сабя. Авва Велико през цялото време на масата срещу него подскачаше, въртеше се и залягаше, за да избегне отрязването на собствената си глава, но цяло чудо е, че нито за миг не спря да яде.

Накрая се прибра от работа Госпожа Казакова и изгони всички нас, освен мъжа си. Късно беше вече да се прибирам към центъра на Варна, та останах да спя у Авва, където в момента живее на квартира Малката Грешница А, ако я помните и ви уверявам, че няма защо да се тревожите за нея - добре е общо взето, нещастна както винаги "в любовта", ходи на работа и пие бира като истински пич.

Всичко това ви го разказвам, за да ви споделя каква максима и жизнен лайтмотив научих от Казака... Веднъж Станчо Казака, в компания на двама свещеници и един войник, се напил като Казак и съобщил на поповете - свои приятели:

- Аз тръгвам напред, а вий поповете сте след мене, знам че така не е редно, ама какво да правя друго, като ме вика Господ!?

След което станал, влязал в съседния двор и ударил с чук една стара немска противопехотна мина, която не гръмнала достатъчно силно обаче, затова сега тоя е жив и здрав.

Ето, това е истински герой! 

* * *

Веднъж пък Казакът бил на Атон и като казал при кой отец се изповядва във Варна, Зографските монаси взели да злословят по адрес на свещеника. Излязал Казакът тогаз насред двора, вдигнал ръце към Небесата и викнал колкото му глас държи:

- Вие разделяте Божиите деца!!!

Някакъв присъстващ там руски Владика решил да го нахока и смири, ама Казакът на чист руски изобличил и смирил него самия. Извикали го тогава в канцеларията и му съобщили, че на Атон вече не е добре дошъл. Не им останал и той длъжен:

- Какъв Атон бе, вие взимате по 25 евро за вход, това отдавна вече не е Атон, ами е търговско предприятие за религиозен туризъм!

Ето го Моят Герой!!

Христовият Принципал (Писмо до Приятел)

към М. Д., който онзи ден ми обясняваше, че съгрешавам срещу "владишкия принципал в Църквата"
Когато преди четири-пет години варненското "църковно изпълнение" се бунтуваше срещу избора на синода да изпрати във Варна за временноуправляващ епархията до изборите митр. Калиник, помня че във форума на Двери бг. спорих с някакъв начетен малоумник относно "принципала в Църквата". Той твърдеше, че "принципал" - абсолютен и безусловен (даже до безпардонност) е синодното събрание. Доколко въвеждането на понятия от политическото и социално устройство и философия е подходящо за църковната тематика и обясняване на проблематиката й е въпрос на друга "караница", но ако за миг приемем да употребяваме думичката "принципал" в Църквата, то веднага трябва да кажем, че в БПЦ "принципал" не е никой епископ или митрополит поотделно, нито пък патриархът или синодът като цяло. В надисторичен, мистичен и мистагогичен план Принципал е Сам Иисус Христос и Учението Му, изложено в Свещеното Писание и Свещеното Предание - и Старозаветно, и в по-голяма степен и сила - Новозаветно, а в конкретно исторически план принципал в Църквата ни е Съборът - църковно-народният, дето ще стане вече десетилетия, откакто го няма, не е свикван. Спрямо Събора синодът е изпълнителен орган.

Но мисълта ми сега е, че тези, които тогава оспориха "принципала" на синода и изведоха в принципал, при липсващ Владика и местна (на областта) епископска колегия, волята и съвестта на Презвитерион и народ (акт, който тогава безусловно подкрепих ето ТУК - "В подкрепа на Варненския Презвитерион"), днес, гаче ли да си успокоят съвестта, че тогава се бунтуваха и чрез "улицата" принуждаваха и диктуваха на светия синод, издигат в принципал Владиката, но не Владиката в Събранието, който предстои и ръководи това Събрание (еклесия) в общо дело, желано и осъществявано от всички в Литургия и "литургия след Литургията", ами Владиката индивидуално и отделно. Не като водител на общото свещенодейство, ами като Тиранин, господаруващ над вярата и съвестта, каквато роля самите Първоапостоли даже, по думите на Блажения Павел, отказвали да си присвоят - II Коринтяни 1:24, където Блаженият ясно е написал, че Христовите Апостоли "не господаруват над вярата", ами са "помощници в радостта". Па и Господ Иисус не я е присвоявал тая роля, като легитимни учители на народа в Свое време посочвал книжниците и фарисеите, казвал само хората "според делата им да не постъпват", само поучението да слушат и да изпълняват - Матей 23:2,3.

Както и другаде сме писали, бунтът на масите рано или късно, особено ако е осъществяван "на площада и чрез улицата", нищо че се заявява като целящ демократичност, накрая довежда на власт Тирани. И това е факт в историята на всички древни общества, както и на по-новите - демосът в Атина вдига тиранина Солон, римският плебс - Сула, а после Калигула, Нерон, Комод, които пък вече и от плебса нямат нужда, стигат им легионите и преторианската гвардия. Всичко това уж произтича от народа и е за народа, върши се все с думичката "правда" на уста, но накрая се оказва, че в перспектива обслужва целите и амбициите на задкулисната олигархия - че това е всъщност резултат и кулминация на борбата за надмощие между отделни кръгове в нея, а народът - интелигенция, еснаф, буржоазия, селячество или градска беднота, е само маша в ръцете на групите във върхушката.

Спасена от този дирижиран сценарий в началото на 90-те, повтарящ държавния и обществено-политически впрочем, паралелен нему, БПЦ го разигра целия (или беше разиграна по-точно според него) сега, пред очите ни, в рамките на две-три години непосредствено със смъртта или убийството на тези, които през 90-те го спряха... И се стигна днес дотам, че тия силни и самоуверени попове, които с "протестиращ (и умерено хулиганстващ) народ" зад гърба си, само преди няколко години диктуваха на цял синод и патриарх, понастоящем не смеят да пръднат даже у дома си под завивките. Причината ли каква е? Предвид развитието на нещата не може да бъде друга, освен тая, че зад действията им тогава не е стояла лична съвест и кураж, а добре проверени като устойчивост и сила задкулисни фактори и интереси. Дори само минимален шанс да бе имало да стане Владика във Варна Борис Бачковски или да успее да се наложи като организиращ изборите Калиник Врачански, тия наши "смелчаци" моментално биха се скрили под полите на попадиите си, ако сами те с точилката не биха ги забрали от площада, за да ги скрият там.

* * *

Но думата ни сега е за принципала. Ако един синод "по кромуеловски" е отстранил и анулирал действието на Събора, превръщайки се в Разбойнишки вертеп и средище на Религиозна Диктатура, на маскирано с религия беззаконие, ако едни Владици в епархиите си са сплашили и стиснали гърлата на презвитерите (а също често и задниците им запушили), тъй че да не са в състояние да рекат "ни гък, ни пръц", а народът е превърнат в няма публика на "религиозни представления", тогава Принципалът в Църквата, който е примарно Христов и не е ничий монополен и собствен - личностен е, но не и личен, подобно на Духа Светаго, се прехвърля върху служението на "пророците". Не, не е нужно да имаш видения или нещо да предсказваш. за да си пророк. Пророк и носител на Принципал Свише е всеки, който каже истина в такава среда и ситуация, без агресия, но и без страх, според Апокалипсис 19:10, където точно това е посочено като "дух, същина на пророчестването" - Свидетелството Иисусово.

Да, Христос-Господ царува и ще владее в истината, при все какъвто и ще да бъде фалшив друг "принципал".

* * *

А ти, обични мой приятелю, да те попитам накрая искам лично теб, все така с пиетет ли говореше за предишния наш "владишки принципал", както сега за новия?!?

23 юни 2017

Дионисий-Гейт ли? (Защо все не режем главата, която смърди?)



Църковните съдилища и "разследвания ли"? 

Праведните протести срещу архим. Дионисий?

Да ви го обясня по-издалеко нека...

* * *

Когато гръмнал скандалът с педофилските изпълнения на еп. Сионий Велички като ректор на Духовната семинария в София, разказва ми, смеейки се, новият "кореспондент" на блог Маран-ата в сферата на "жълтото предание", в синода решили да назначат комисия от двама духовници, които да "интервюират духовно" Сионий и да разберат "истина ли е това".

- И как ще го интервюират? - подсмихнал се присъстващ там епископ ли, митрополит ли, не запомних кой - Ще му отворят бузите на задника и ще питат: "Дупе на Сионий, кажи ебано ли си или не?!?!"

В крайна сметка назначените двама излезли след "духовното интервю" със становище, че еп. Сионий не ляга ни с мъже, ни с жени (за деца и козички нищо май не са казали), даже "ни пие, ни пуши". Е, ний сме го виждали по снимки с наргиле, ама наргилето сигурно не се брои.

Мой приятел, завършил паралелния курс в семинарията, пък ми разказваше друго:

- Светльо, нямаш представа какво е в покоите на Сионий след "братска сбирка" с други владици, идващи тука с лимузините! Викат ни нас паралелците да чистим и събираме празни шишета от уиски, ползвани презервативи, угарки от джойнт.

Какво е правил сам Сионий на купоните, не знаем, не сме били там да светим, може и да е пушил само гюлова вода от наргилето си и пиел билков чай, докато други са мърсували, па той що да стори - толерантен е бил христиенин и нали е патриотин, та според българската стара максима "Гостенинът му е свят". 

По важно е друго - комисията на синода излязла със становище, че не е вярно, жалбите от родители били оттеглени впоследствие "по неведоми инспирации свише вероятно". От представляващ синода по образователните въпроси към министерството обаче архим. Сионий е отстранен от самото министерство, както и преди него епископ става другият архимандрит в Софийска митрополия - сегашният митр. Николай Пловдивски, макар че традицията да повелява да стане първо епископ Знеполски по-старият архимандрит от двама, явяващ се в случая Сионий, а не Николай Севастиянов. Знеполският, знаем, държи София, като викарий на патриарха-митрополит и това ни кара да мислим, че всичкото е било една "междупедерастка война" с "предизвестено щастлив край" - за някой по-щастлив. Главата иска морал, а дупето авантюри, върху тоя разнобой се крепи мирът в Софийска митрополия и Българската Патриаршия открай време. Моралът изглежда спазен, гъзът понапляскан, постепенно вмирисващата се рибя глава - спасена... А разказвачът ми после случайно се сетил да попита едного митрополит:

- Какво стана с "духовното интервю", какъв е резултатът?
- Какво да стане бе, - отвърнал онзи - двама педали питаха трети дали е ебан и той им каза, че не е!

* * *

Хайде, хайде, отлъчете ме от Църквата като синод! Една молба само имам - пръв да гласува за отлъчването ми дядо Гавриил Ловчански, чиито са думите към отец Димитър Амбарев при избора на Наум за Русенски митрополит:

- Направихме от Русе столица на педерастията! Ха-ха-ха!

* * *

На почти цялото монашество и на бялото свещентство, минали през последните десетилетия като ученици в Софийската семинария, задниците им са "перфорирани" точно там. На това именно се дължи и бясната хомофобия на някои от тях днес. А хомофобията е престъпление, според българския закон, както педерастията е грях и болест според мене пък и не само според мен, но според Библията и безпристрастната психиатрия.

* * *

А как така един архимандрит като Дионисий бе "наречен" за епископ, как така това наречение е подготвяно достатъчно време и всички знаят за него и го очакват, а то е допуснато, пък хиротонията след него е брутално спряна чрез скандали и стихийни протести само за два-три дни? Как така се събират стотици пред синода от София, пристигат даже автобуси с "дежурните протестиращи" от други,  далечни епархии от "сините вълни"?

Какво е станало ли?

Веднага след наречението си за епископ, Дионисий е заявил, че ще направи пълна и безпристрастна финансова ревизия на Софийска митрополия. Да. И си остана само "наречен"... Да, стават такива работи.

За да млъкне все пак, Дионисий беше направен сетне предстоятел на Патриаршеската катедрала, наречен-недоизречен макар за епископ, защото тя е със Ставропигиален статут и традицията повелява предстоятелят да е епископ. Ама оня "в торба" не седи, веднага заявил, че ще вкара финансов ред в нея, както и отказал да усвои отпуснатата от държавата сума от 20 милиона за ремонта на храм-паметника, понеже избраната под масата фирма, която да извършва ремонта, му се сторила съмнителна.

Разказвачът ми обяснява:

- Съветвах го да им позволи да изтеглят два-три милиона, а после да ги "ударим" хубаво, той обаче каза, че това ще са църковни пари, тъй че, не може да участва, макар отстрани, в присвояването на "два-три милиона".

Та си ходи сега Дионисий ни наречен-недоизречен, ни клан-недоклан. Тъй е, като не ще да слуша ни губителите на БПЦ, ни "спасителите" й, дето все стратегии коват да я "спасят", ще ме прощаваш и ти, новий ми кореспонденте, да си имаме уважениeто, ама прав е бил Дионисий - с бензин пожар не се гаси, с лукавство църковност не се "спасява".

* * *

Помията шурти като изведро, драги мои, с мен или без мен, виждате ли я или не я гледате, а някой кара колело - тича си по пътечката на фитнес-тренажора т.е. и го боли... шапката и за мене, и за вас.

+Кирил in memoriam (Фондация на родата и Дончо El Commandante)


Докато +Чистачът на следите от убийството на Кирил унищожаваше архива му, а приближените му свещеници обикаляха да слухтят да не би някой да продължава да говори, че "удавянето" край "Траката" е всъщност убийство, роднини на митр. Кирил обикалят из България и събират от влиятелните му приятели и познати пари, за да превърнат родната му къща в Плиска (две стаички с коридорче помежду им) в... манастир. За целта има даже и основана фондация на негово име от тях. Неколцина им дават по стотина-двеста лева, докато не разбират Кириловите приятели, че роднините са започнали да си плащат текущи лични сметки с тия пари и спират да дават. За да "спаси" и закърпи положението, един от роднините се среща с кметицата на Плиска, за да иска от нея пари за същата цел - да се направи общински проект, а парите - нему на ръка. Не се получава.

Готовите пари от застраховки и наследства бързо свършват, родата накрая опира и до торбите със стари дрехи, останали от митрополитите Йосиф и Симеон още, складирани от Кирил на тавана в митрополията в торби. +Почистилият им ги предоставя с "благороден" и пренебрежителен жест.

Затова и неколцина от тях са под крилото на Новия Владика днес - безобидни до низост, как да не ги съжалиш?!

* * *

В какво се превърна Варна уви, виждаме най-добре от контраста в предаването на Мартин Карбовски, излъчено непосредствено след смъртта на Кирил. Докато старият пловдивски аристократ на духа свещ. Димитър Амбарев говореше за "правда и престъпление", за "доблест и истина", за "чест и безчестие", докато лично и отговорно обвиняваше Николай Пловдивски за случая, поп Дончо Александров, повел родата на Кирил, разправяше за "Линкълна" и как Кирил бил пътувал с влака до София... Браво отче Дончо, аферим! Таз' година поп Тодор доцент, догодина ти ще си професор! Единственото, за което се чудим само с неколцина приятели и залагаме "по въпроса", кой от вас двамата ще забременее пръв, ако Шаган не ви превари. Наградата за първия забременял мъж, обявена от Английската Кралица наскоро, беше в милиони британски паунда, ако не се лъжа. Да почерпите, ако "спечелите" - всичките ме познавате, а и някои от вас ми се пишеха даже приятели!

Гендов, взеха ти и хотела ли бе? А честито пак и пак!...

Манастир "Св. св. Константин и Елена"
"Божа работа!" (българска народна пословица)
В старата версия на блог "Маран-ата" имаше "честитка" за господата бивши епархийски съветници във Варненска и Великопреславска епархия - Господина Гендов и Господина Добрев по случай освобождаването им преди някоя година от епархийския съвет. Тази моя "честитка" впрочем изпревари почти с месец съобщението затова в Двери бг. Честитих им тогава, защото им се "полагаше", "падна им се", понеже основна грижа на Варненския епархийски съвет около смъртта на дядо Кирил беше не друго, ами кой ще бъде временноизпълняващ длъжността му до изборите. Болеше ги главно за хотела в курортния комплекс "Св. св. Константин и Елена", преди спирка "Траката", строящ се от тях съвместно с митрополията на църковен имот. Вложените вече доста пари и лично техни, а също така и църковни, не стигаха за завършването му. Не стигнаха и донадените след продажбата на прословутия "Линкълн", който Гендов беше отстъпил за ползване на митрополията.

Те се опитаха да прокарат решение през последните месеци от живота на дядо Кирил, с което да приберат по 30-40 000 лева от селските храмове поголовно, с цел завършване на начинанието, но това решение дядото в крайна сметка не одобри. И битката на епархийския съвет около изборите след смъртта на Кирил, воден от тях и приятеля им свещ. Дончо Александров, беше не за истината за смъртта на Кирил, а тънка сметка за това кой временноизпълняващ до изборите длъжността му митрополит ще поддаде на исканията им. Първата им работа при идването на Силистренски Амвросий на мястото на изгонения от тях Калиник Врачански, беше да поискат подписването от него на такава заповед, която обаче се оказа без тежест, защото Амвросий, като временно-управляващ, нямаше право да я издава.

По-късно поискаха от новия митрополит Йоан 400 000 лв. за целта. Явно смятаха "новата власт" длъжна на тях, защото заедно с роднините на Кирил умело бяха мълчали или говорили с половин уста и под сурдинка за убийството, огласявали бяха предимно слухове, но не такива, търсещи изявяването на истината, ами каквито ще им помогнат в междуособните разпри в обезглавения епархийски съвет... И всички осъзнаваха цената на мълчанието. Някои обаче, като тях, в последна сметка бяха жестоко прецакани. Йоан не само не им ги даде исканите пари, но ги и освободи като епархийски съветници.

По същият начин Йоан размести или разкара лобиращи покрай изборите катедрални попове за други кандидати, някои от които неуспелите кандидати после си прибраха в новите си епархии. С нетърпение чакаме и наобиколилите го сега довереници сред поповете рано или късно да "настъпят котарака", па да си получат и те истински заслуженото, а не "според тях дължимото".

Та Господина Юлиян Гендов първо остана с "разбити мечти", като му се наложи да довършва хотела със свои средства, но накрая остана и с пробита чест - в крайна сметка Йоан го изритал и от съсобственост на хотела, без да го възмеди с пукната пара. А най-забавното е, че след пълното "прицърковяване" на въпросния хотел, се оказало, че бил и на "загуба". В митрополията от този акт пари не са постъпили, но ни умилява някак-си радостта да си представяме физиономията в момента на Юлиян Гендов.

Ха, честито бе, варненски тарикати, сами си го доведохте, с хляб и сол на входа на епархията го посрещахте, със св. Йоан Кръстителя го сравнявахте в официални епархийски панагерици за него, помните ли, Бог да ви се смили за последното най-много?!

Блог "Маран-ата" поздравява Гендов с нишлийската песен "Оро се виje краj манастира"

Как ни стана патрика Il Castrato (за или против "операция Преспа")

"Меките китки ми обявиха война." (из личен sms на Митрополит Кирил)
Левкийски епископ по това време, сетнешният Русенски владика и днешен български патрика Неофит, когото разсекретеното му преди няколко години досие при ДС представя като "силно религиозен, консервативен и радетел за автентично православни ценности", през 1987 година е арестуван от милицията в софийски апартамент, според новия ми "кореспондент" по трасето Пловдив-София. Този апартамент доскоро преди това е бил негова и на днешния митрополит Йосиф Босаков съсобственост, а сетне Йосиф му отстъпва своята част на Неофит, купувайки си собствен апартамент в кв. "Младост"... Оказва се, че "другото досие" или по-точно тривиалното, "жълто" предание, което пази Църквата за своя Левкийски епископ, доста се разминава от "опазеното" му в архивите на пост-тоталитарната ни държава официално досие - милиционерско и озадачаващо "патетично", почти апологетично... 

След сигнал на комшиите, възмутени от шума на среднощната вакханалия, пристигат от органите на реда, нахлуват в жилището и заварват Левкийски епископ Неофит, облечен в женски комбенизон и сутиен, да прави меко казано странни неща в мултиетническа компания: "Свири, свири щурче", както се е пеело по това време. Милиционерите го арестуват, без да знаят кого арестуват. защото ако не знаете пък вие, по онова време тези неща се преследваха от закона, а наказанието за тях беше принудително въдворяване за психиатрично лечение. Това се оказва цялата история за преобличането му по женски, за коeто преобличане отдавна бях чувал, а и в блога писал, но си мислих, че е бил някакъв веселяшки маскарад... А твърдят някои, че се пазят и нейде снимките...

Разказващият ми тези неща, продължава разказа. Няколко часа по-късно той и негови приятели, имащи право на директен достъп до Патриарх Максим, попадат по свои дела пред вратата на кабинета на Негово Светейшество в Синодната палата. Левкийски епископ Неофит е вече освободен от ареста по неведоми пътища, а иззад вратата се чува Максим как крещи: "Не се ли срамуваш!? Мъжеложнико!!", чува се и гласецът на Неофит, повтарящ само: "Прости ми!! Прости ми!!"

Ази се питам пък как така, след като в останалите разсекретени досиета на митрополити, включая богослови по факултетите, изобилстваше с данни от личния им интимен живот, с "пикантерийки", народната милиция и ДС нищо не са отразили от "купона" в София? Питам се и още, каква ли ще е тази далновидност от тъпи милиционери, повечето завършили в Симеоново, да определят още през 80-те години Неофит като "консервативен поборник за автентично православие"? Това досие прилича на написано не от милиционери, ами от зилотстващи богослови, това е "пренаписано досие:, според мене и иде да го препоръча тоя десетилетия по-късно  на една вече отъпена тотално църковна общност, скъсала всякакви връзки с предшестващите я поколения в БПЦ, научена да формира мнения чрез сайтове, форуми и във facebook. Допускам, че това досие е пренаписвано непосредствено пред "разсекретяването" си, като подготовка за предвиждани скоро избори за патриарх. Отроловените избиратели - клирици и миряни, ставащите и лягащите си с това, което пише в Православие бг., в Двери бг., в Бъди верен com, във facebook-групите, избраха Неофит за патрика, с мнение за него, "информирано" чрез досието му и чрез няколко бутафорни "антимодернистки" акции в Русенска епархия пред изборите, шумно хвалени от Руси Ст. Русев в София и от попът с китарата Главев от Бургаско в сайта му. Разбира се, тука говорим за тия избиратели, които не бяха чисто и просто всъщност купени от Николай Пловдивски и Калиник Врачански да гласуват за Неофит.

Дотук се стигна и чрез системна, с десетилетия провеждана, политизация на църковния живот в стил "Калин Янакиев VS Велислава Дърева", както и идеологизация на богословския дискурс в стил "Свилен Тутеков VS поп Божидар Главев § Деса Пулиева". Така че, в един момент никой не се интересуваше от "преданието" на хора, живели с десетилетия преди това в Църквата, та избрахме Дълга Мара за патрика, който живя достатъчно дълго пред очите на русенци със секретаря си Ачо Младенов в Русе, а после си го прибра да живее пред очите на цяла България с него в София, подобно на Наум с Боби Цацов в Русе сега. И всичко това с "мотив" да не дойдат русофилите (русофобите) на власт (?!) в БПЦ чрез патриката, да не дойдат евхаристийците-модернисти (или наобратно консерваторите антиикуменисти), да не е червен (или син) патриката. Накрая оцеляха тия, който "намигват" навсякъде, хибридите и зацариха.

Сега всички крепят Неофит, за да не го замести "лошият" Гавриил. По същият начин се стигна дотам, че в патриаршеските избори гласувахме за агент Симеонов (Дълга Мара), макар че от самолет се виждаше как е играла "прахосмукачката" по досието му, вместо за единствения владика, който освен стария Патриарх, досие никакво нямаше, нито някакъв слух се носеше за негови сексуални отклонения. Това е шах-мат, в който Николай Пловдивски винаги ще печели, плетейки кошницата си ред по ред, защото интересите му се крепят върху нашата глупост и църковна неграмотност - отгледани с дружни усилия във виртуални оранжерии кухи кратуни. 

***

- Няма смисъл от молебени, - съветваше ме разказващият - изхвърлете ги до един безизбирателно от митрополиите, изхвърлете ги "по Екзархийски". Страшно няма, пазят ги едни гейчета, дето най-много да ви одраскат или наплюят!

Не знам... За "операция Преспа" ни трябва поне един "талевски" и истински поп Костадин, а такива днес няма, ами само "страх по ливадата", треперене над "две филии хляб"... Пък и чувам, че по храмовете в Добрич молебени за вразумление на Владиката във Варна все пак ще започнат около 9-ти юли...

22 юни 2017

Владици и владичини, къртици и къртичини


"Да станеш майор няма никога ти, Капитане" (Володя Висоцки, из "Случай в ресторанта")
Дядо Кирил никога не спря да приема архим. проф. Павел Стефанов за всякакви инициативи в духовната просвета на епархията. Ако е била някаква пауза, то е заради някои хитри варненски попове, които мислиха, че ще ядосат Кирил, ако го поканят, понеже отец Павел рядко пестеше критиките си и лично към него. Но се оказа, че за една инициатива, която аз организирах, дядото и за миг не се подвоуми да благослови поканата за него. Отец Павел пристигна, изтъпани се пред слисаните попове и заедно с прекрасните неща, които каза, спомена мимоходом, че майката на Владиката ни била от т. нар. "добросамарянска вътрешно църковна секта".

Още се усмихвам, когато се сетя как един присъстващ там свещеник се оцъкли, отец Ясен Шинев беше, ако не се лъжа:

- На кой Владика бе, на кой?! - толкова беше изненадан, че сила нямаше да го каже високо, ами сякаш изхриптя, давейки се с прихлъцвания.
- На Кирил бе, на вашия... - отвърна пак тъй мимоходом отец Павел, махвайки с ръка, за да покаже, че това уточнение е нещо абсолютно несъществено и се върна в основната си темата за исляма, за която беше поканен.

Нашият нов Владика обаче, "многоучен и немракобесен", според уверенията на още по-учения и светлоносен проф. Иван Желев, задето не направиха любимия му поп Тодор Стойчев от асистент на доцент в Шумен, заплаши да издейства закриването на катедрата по теология там. 

* * *

Шуменските богослови никога и по никакъв повод не поканиха и потърсиха Кирил, някои от тях и открито поддържаха поп Любомир Попов навремето в буната му и по-конкретно го поддържаше най-яростно любимката на Иван Желев асист. Яна Драгомирова, която даже изпращаше новозаписалите се студенти от Варна да се черкували в самоделния параклис на изгонения вече от Кирил поп Любомир. Целият варненски клир, както описахме вече, очакваше, че Кирил ще има "алергия" към думата "Шумен", щото са привикнали, както още Ботйов ги е "нарисувал" - "тежка, желязна ръка да целуват, тиранство и зло да тачат". Но нищо такова не се случи. 

А шуменските богослови с години се молиха и го търсиха новия Владика, искаха му подкрепата, даваха му път да се изяви като богослов, какъвто чуваме, че е петимен да изглежда. А той реши да им даде "пеша си" (да не кажем и нещо по-лошо) да го целунат в лицето на поп Тодорчо... Дали не е твърде зает дядото, подобно на митр. Антоний, със съзрецаване на... facebook? Дали едничкият начин да иде нейде по-далече от района на Централна Поща не е да му кажеш. че си му приготвил опечено цяло агне?

Два факултета - Софийският и Великотърновският включиха и задействаха сега всичките си връзки, включително и тези в странство - за да дресират шуменци, да ги "обдарят" силом с обичния си поп Тодор за доцент, та да ги въздигнат до нивото на своето ново и модерно богословие, дето го внесоха чрез отъркване в иностранни (па и инославни) палта по закачалките в залите на чуждоземни семинари. Спасяват, помагат, насила вкарват в Царството Божие, както вероятно си вярва Тутеков, обикаляйки като муха без глава между Търново, Горна Оряховица и Варна... Е де, ама аз питам - нека софиянци и търновлии ми покажат свои светила, като работилите в Шуменската катедра Тотю Коев, Павел Стефанов, Цветана Янакиева... А и какво им пречи вече катедрата там - нали сега теологията е "защитена специалност" според МОН, няма място за конкуренция, няма смисъл, никой няма да остане на улицата? Дали не става дума за обикновено тщестлавие да са "само те мъдреци, с които би загинала мъдростта", както Многострадалният Йов праведно подиграва приятелите си, които го осъждали, за да се "харесат" на Бога? А като гледам някои от тях, особено ония "маститите", тежките, дето се оказаха и с досиета при ДС, ми иде да им подпея ироничната еврейска поговорка от времето на цар Саул, който веднъж изпаднал в транс и пророчествал, като така Бог го спрял в гонитбата му срещу младия Давид - "И Саул ли е между пророците?!"

* * *

С поповете Дончо и Тодор ли ще умре богословието, ако не направим спешно асист. Тодорчо на доцент Теодор? Абе Тодоре бе! Дядо ти се е казвал Стойчо, а ти си Тодор, не доцент, ами и магьосник ако щеш да станеш, името си в паспорта не мож' смени, щото и по закон нямаш право - няма в него нищо унизително, освен туй, че на тебе ти звучи селски!!... А в епархията ни има свещеници с по два доктората и три висши образования, не само богословски, ами и по философия, и по филология от престижни университети, с издавани и преиздавани книги в различни области от светски и авторитетни издателства. Такива служат из Шуменски и Добрички села и крайни квартали, с години запокитени там, забравени, наемите на църковните жилища, в които живеят, построени от тях самите, се вдигат в момента непосилно, подхвърляни са на всякаква гавра, май просто щото твърде блестят, а Бисер Божков с трите си книги в стил "копи-пейст" и "един не чул - друг не видял" от издателска палатка "самиздат", е епархийски съветник. Че на всичкото отгоре в момента и всеки разход над 500 лв., който в храмовите настоятелства се прави, тези истински интелектуалци и богослови, свещеници в изгнание, трябва да представят за одобрение от... г-н Бисер.

Срамота бе, Куме, срамота!

Кой кум ли? Той си знае кой е, има расо и е вече отдавна бивш кум.

Смирението (в Света Божий или с Мира сего)

 
„Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне” (Съборно Послание на св. ап. Иаков 4:10)
по молба на моите приятели в енорията от град (...), които не успяват да обяснят въпроса за смирението на един новоприхождащ в храма

Смирението не е еднократен акт, то е процес. Ние имаме всекидневна нужда от смиряване, защото това не е обикновено и самоцелно пречупване на нашата гордост и стъпкване на егото ни, а според самата си етимология на думата „смирение” означава да сме „със света/мира”, да сме адекватни и точно знаещи какво е и къде е нашето място в него, нашата роля и предназначение. А когато човек живее и постъпва съобразно своето предназначение, когато действа според способностите си и своите истински дарби, той обладава и едно постоянно вътрешно спокойствие, което никой и нищо не може да наруши. Той е щастлив. Пък думичката щастлив иде от причастен, което най-добре се вижда в руската й форма – с/част/ливый. А за да бъдеш част от нещо, да бъдеш приет, трябва да си готов да се променяш според това, което средата изисква, да си готов да отговориш на нуждите и очакванията й и за целта трябва да се смиряваш, да се съобразяваш.

Ако не се смириш сам, средата има множество механизми и начини да те смири, да ти посочи и насила дори да те въдвори на точното ти място, което отказваш да разпознаеш като свое, заради гордостта. Последното обаче ще стане с цената на огромно огорчение и насилие върху личността ти, с цената на нейното осакатяване и озлобление, подобно на „изринатия” – изхърлен от Небесата силом Луцифер според израза в Апокалипсиса на св. Йоан, тъй като сам не осъзнавал, че като бунтовник и сатана не му е там мястото. Изгоненият насила от Небесата херувим, превърнал се в дявол, затова и пак в Апокалипсиса е описан „да слиза на земята много разярен”. 

А в старозаветната книга на св. прор. Даниил е пророкуван пък Страшния Съд, идването на Съдния Ден е сравнено с камък, падащ от Планина – всеки, който паднел върху този Камък, казва пророчеството на Даниил, щял да се строши, а върху когото Камъкът падне, щял да бъде смазан. В сблъсъка с реалността ние можем сами да се разделим със своите илюзии и фантазии за себе си и за мястото си в нея, тогава ще се освободим от тях като ядката на орех от своята черупка и ще се открие нашата истинска стойност и ценност, ние ще се „разчупим”. Но ако решим друго – непременно да задържим илюзиите и фантазиите си цели и непокътнати, тогава тоя сблъсък непоправимо ще ни повреди и осакати, ще ни смаже. Да, да! В Новозаветна перспектива Тоя Камък е Иисус.

Твърде много душевни травми си причиняваме, когато живеем не на място и не според назначението си. Ето, да речем някой много силно желае хората да гледат на него като на интелигентен човек. Купува си очила, определен вид дрехи, купува си и много книги, които едва ли прочита, ами най-много просто да разлисти. Такъв човек даже си избира определена компания, която да го подкрепя в това, хора които да поддържат илюзията му, че е „виоко интеигентен човек”. А негови приятели обикновено стават люде, имащи някакъв личен интерес да го лъжат или пък такива, които той лъже за нещо друго – те поддържат лъжата, че е интелектуалец, той пък поддържа тяхната лъжа, че са примерно благочестиви и добри човеци. От опит знаем, че най-лесно се лъже грозната жена, когато й кажеш, че е красива, а глупавата кажеш ли й, че е умна. Умело поласканият глупак лесно отваря портфейла си и те дарява с пълното си доверие, но все някой ден осъзнава истината за това какво за него мислиш и това ужасно го наранява.

Хората се нуждаят от почит, искат да бъдат забелязани, да бъдат хвалени. Похвалите от човеците обаче много рядко са безкористни, много рядко идат „от сърце”, те обикновено са резултат от някакъв вид сделка – ще те похваля и полаская, ако имам от това някаква моя корист или ако очаквам в отговор да ме похвалиш и поласкаеш ти. Затова и в Евангелието е записано Иисус да казва: „От човеци слава не приемам”. Господ не приема славене от „тежките” социално, финансово успешни и силно религиозни фарисеи, от жени и деца обаче приема да бъде хвален, дори казва, че Сам Бог Го прославя „чрез устите на младенците”. От недъгави, отхвърлени и мразени от човеците също приема да бъде обичан и хвален. Не, няма нищо по-чисто и истинско от възторга на този, който не живее с очаквания и илюзии, че ще бъде почетен, който нищо от никого не изисква, за когото полученото е чисто и просто подарък. Такъв човек много обича, а тези, които живеят с очаквания и изисквания, никога не се насищат, каквото и колкото и да им предложиш. И нещо повече – последните не умеят да обичат, защото зад всяко благодеяние и подарък те ще търсят скритото користолюбие, скрития интерес и задни мисли, колкото и много да им даваш, все повече и повече, само ще набъбва омразата им към тебе, защото ще се задълбочава тяхното убеждение, че го правиш, за да вземеш още повече от тях. Парадоксът тука е, че най-силно мрази даряващия го онзи, от когото най-малко можеш да вземеш, който най-малко има, макар да мисли, че има много – илюзия, крепяща се, както вече описахме, на взаимни лъжи. Така грозната жена, която приема да бъде лъгана, че е хубава, не може да се радва на истинска любов, нито такава да предложи, понеже дълбоко в себе си знае, че я лъжат или пък мерзавецът, когото хората хвалят че е добър и благочестив човек.

Смирението е в това да се разделиш доброволно с илюзиите, ролите и маските си, за да видиш истинските си добродетели и стойност каквито ги виждат ясно другите. Несмиреният човек живее или в лъжи относно миналото си - оправдания за себе си и обвинения към Бога и другите, или във фантазии за бъдещето си. И никога в настоящето. Съвсем различно на това постъпва Господ Иисус Христос, Който позволява да бъде разпънат на Кръста, понеже това е волята на Бог-Отец за Него, заради „нас и нашето спасение”, това е мисията Му, това е целта, за която Е слязъл от Небесата, заради която е станал Човек. Ако Господ Иисус Христос беше държал на „произхода” Си (като Второ Лице на Божественото Триединство) или беше се „самоопиянявал” взрян в бъдещата Си слава, Той не би изпълнил Божията воля за Себе Си тук-и-сега, нито би се случило нашето спасение, заради което ние непрестанно Го славим и величаем – и Него, и Кръста Му, който е едновременно място на Неговото смирение, но заедно с това начало на нестихващия възторг от Него на Вселената и истинското Му величие.

следва За дването и отдаването

Покана за молебен на 9-ти юли за вразумление на Владиката

Онези, които искат да участват от Добричка и Шуменска духовни околии, както и от цялата Варненска и Великопреславска епархия, в молебен пред светата митрополия във Варна на 9-ти юли 2017 година за вразумление на Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, нека ми пишат на имейл portos_@abv.bg (или portos777@gmail.com) или да се свържат с мене на моб. тел. 0899 423212, като ми изпратят sms кои са и защо ме търсят, а аз ще им позвъня, понеже на непознати номера не отговарям на директните позвънявания. 

Молебенът ще е заради нежеланието на митр. Йоан да се ангажира като Правоправещ Архиерей с поддръжката на храмовете в духовните околии, които са оставени да се рушат, както и с инициативите в социалната дейност и духовната просвета в епархията, завещани от Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски Митрополит Кирил. 

Молебенът ще се състои само в случай, че се яви поне един свещеник от епархията, който да го ръководи.

21 юни 2017

Това да се прави! (по повод фиаското Пловдивска семинария)

"Ти глава не клюмна и меча не даде, и своята светиня срамно не предаде" (Ив. вазов, из "Кочо")
Приятели на блог Маран-ата от Пловдивска епархия ми съобщават, че митр. Николай е поставил ултиматум на ректора на Пловдивската духовна семинария поп Добри: ако до есента учениците не станат повече от трима, Добри ще изхвърчи от поста си... Съвсем нормално е, след като двете ни семинарии (в София и Пловдив) са се превърнали в гей-училища и места, където висшестоящи в църковната йерархия монаси да си избират "млади дупета", родителите да не пускат децата си да учат там. Не сте ли се чудили вие защо поповете ни, дето все ни учат "да търпим и да се молим", дето при всяка възможност на всеослушание подчертават, че слуховете за владишките пороци са лъжи и инсинуации на "църковни врази", все пак държат синовете си далеко от владиците си и ги пращат да учат по гръцки семинарии?

Питат ме тука коментиращи някои "Какво да правим?", по телефона ме потърсиха даже свещеници, които досега не съм познавал, за да ме питат "Какво да се прави?" Ето, това да се прави - всеки родител, който научи че висш клирик е посегнал на детето му сексуално, да иде и да го заплюе в лицето, сетне да го съди, независимо дали е той "калугер, владика или патрика", ако актът е осъществен, да му зашлеви шамар на публично място и да го съди докрай. Но да се прави от родителя лично, със собствената му ръка, а не да се чака на ентусиасти като поп Силвестър, които всякога добре осребряват битките си за "морал в Църквата", пък техният собствен морал е "разноглед" и двоен. И не както във времето на еп. Сионий Велички в София - да се пускат от родители жалби, които скоро след това да се оттеглят повечето, щото сме се превърнали в люде, които от страх да не загубим 5 лева за чорбаджийски сеир и майките си насред чаршията лично ще наебем.

Други приятели на блога от самия Пловдив, студенти там по теология, ми съобщават, че учениците в същата тая Пловдивска семинария спрели да се изповядват при назначения затова свещеник Виктор Христев, защото след изповед поп Добри ректорът ги наказвал за провинения, споделени само в изповедта им пред поп Виктор.

Ето това да се прави - всеки мирянин, който усети, че с изповедта му се спекулира и той чрез нея е манипулиран, да спре да посещава свещеника в този храм и да не участва под никаква форма в богослуженията му.

А председателите свещеници на действащи храмове, които митрополиите им са оставили да се рушат, да спрат да изпращат в митрополиите парите от "владичината". Започнат ли срещу тях репресии, те да започнат в литургиите да поменават на Великия Вход стария ни Патриарх и съответно стария си, според мястото, митрополит, сами няма да разберат и да се усетят как и колко бързо ще се събере около тях народът, без дори да го викат.

Ще го направите ли?

Митрополити и други животни (2 и 1/2 портрета)

"А ето, комшийка седи на балкона и иска всичко да знай!" (из песен на "Обратен ефект")
Тъкмо станал митрополит и веднага наредил на свой човек да подпали една свещоливница в Пловдивска епархия, говорят хората. Питат го после "техническия изпълнител" на това начинание що му е трябвало на митрополита да го поръчва, а оня вика: "Еба ли му мамата, представа нямам, вероятно за да покаже каква велика личност е!?". Човекът без да иска май че е уцелил. Тъй Нерон е подпалил Рим, по същата казват причина. А Калигула пък се е чукал и с коня си, и със сестра си Друзила, като за награда е направил от коня си сенатор, а сестра си искал да провъзгласи за империатрица, женейки се за нея "по египтянски", но това е друга тема, макар че има нещо общо с Нероновия комплекс на Пловдивския подпалвач, щото пак е било с цел "да го видят кой е", но не само него, ами и сестра му, и коня му.

Та драснал й на свещоливницата кибрита оня, което нищо чудно и да има общо с вечната му война със свещите в храма и смяната на ценовата политика накрая и се почувствал сигурно оргазмично. Нерон е пеел композирани от него песни, свирейки на арфата си докато гледал от балконите на двореца си горящия Рим, а нашият сигурно е танцувал на балкона на митрополията си на ул. "Станислав Достоевски", гледайки далечните й отблясъци на злополучната свещоливница и е крещял възбог:

- Боже, Боже, я ме виж, не съм ли вече истинска Империатрица!?

А от Висинето прогърмял Сам-Самичък Дядо Бог:

- Не, ти си просто един дрогиран педераст!

* * *

И нашичкият тъкмо се почувствал наистина велик и се отпуснал да крещи на всяко заседание на синода по всички, когато веднъж митрополит Кирил, след като няколко пъти го предупредил безрезултатно да спре да крещи, минал тихичко зад гърба му, докато "истерясвал" пак и му "изгърмял" един шамар по врата. Последното вече е съвсем сигурна история, без никакви украшения. Тогава Игнатий Плевенски по прякор Ебляка писнал, според обичая си:

- Мамо, мамо-о, какво стана сега!?! Защо не станах един прост поп, както ми викаше мама, що ми беше да ставам владика!? - завайкал се, па отведнъж се сетил и за любимата си тема - А да знаете мама какъв хубав чай прави-и!

Тоя Игнатий май е оцеляващ като Клавдий край Калигула?

***********************************

На Черепишкия манастир пък, където преди се е помещавала Духовната семинария, а Игнатий Плевенски й е бил ректор, имало една тераса - точно над реката. На терасата маса със столове, сложени там сякаш нарочно за ядене и пиене. Седяла компания от църковници,  работници в манастира, владици и попове край масата и се веселяла. В един момент присъстващо лице мернало долу край дърветата при реката във вечерния сумрак камилавка. Фигурата под камилавката не се помръдвала, въртяла се само отвреме-навреме главата с камилавката. Слушал намиращият се там внимателно, според разказващото лице опитвал се да улавя променящия посоката си вятър, който му донасял думите.

- О, виждам долу край реката камилавка! - викнало разказващото ми го лице.
- А, - намесил се един от работниците по ремонта - това е оня "поп", дето е ректор на семинарията тука, той това редовно го прави да подслушва навсякъде и всички.

* * *

На двама-тримата загубеняци от четящите моя блог, които постоянно звънят по телефона на разни мои приятели, за да ги укоряват, че ми "разправяли разни неща" ще кажа, че зле предполагат - въпросните хора нищо не ми разказват. Всичко знам от... Игнатий Ебляка, да! Да бе, аз ли да лъжа!? Аз езикът си ще прехапя, но не ще излъжа! Този, ако щете вярвайте, постоянно ще го намерите в сградата на синода, влизайки там, особено във вечерните часове и край вратите. Седял и слушал, ако го изненадате приведен пред някоя врата, за да излезе от положение, моментално започвал да ви разказва за любимия си футболен отбор... Абе, дали Игнатий Плевенски, освен духовен "старец" на Николай Пловдивски, не е и изповедник на екипа на Двери бг. в качеството си на духовник-пионер в съвременните църковни "медии"?

***********************************

По времето на митр. Калиник във Врачанска митрополия имало официална длъжност "генерален директор на стопанската дейност", тази дейност се състояла в гледането на две кози, една овца и няколко кокошки. Да.

20 юни 2017

Вълци в Къщата!!!


Не, ние не сме като него, който се е смял с глас, вдигайки наздравици пиян на погребението на дядо Кирил, подвиквайки: "Весело му царство небесно!", за да го желаем туй, но Неофит ще го крепят за "патриарх", особено новите митрополити, докато не изпълнят изискванията според устава на БПЦ като стаж, за да се опитат да станат патриарси те, докато не съберат достатъчно ресурс - политичен и финансов, за да се пробват.

Сетне ще настъпи българският църковен Армегедон или война на зверилищата, ако щете и първата жертва в тая война, по един или друг начин, ще е той. Вероятно тези събития наближават, защо иначе Наум Русенски ще примира от страх и за един трагичен, но тривиален все-таки инцидент по пътя със свещеници от неговата епархия, ще вдига следствие и прокуратура във въздуха?! Този човек впрочем има на свое разположение и "яки момчета", които именно спряха на входа на епархията му поп Силвестър, тръгнал да му държи сметка какво и как се случва в Бесарбовския манастир преди години и тъй го уплашиха сливенския ни църковен "комита", че повече там не припари.

Наум не им е дядо Кирил, който буквално "глас не издаде", разбирайки че ще си иде съвсем скоро мърцина. Кирил, който рядко е пиел повече от половин чаша червено вино, в последните месеци преди смъртта си се е качвал в покоите си с бутилка уиски, за да подтисне уплаха. Това беше великият "пират в църквата" и "божий разбойник", както го рисуваха из медиите приятелчетата на проф. Иван Димитров Желев, а по-късно и тези на митрополит Николай Методиев Стоименов (Севастиянов). Още по-малко пък им е като стареца архим. Августин в Троян Наум, който да умре от страх, скръцнат ли му със зъби. Наум е акула от същия пасаж, просто малко по-нежен... с някои... Та тоя още с отиването си в Русе подготви "импийчмънта" за Неофит, като оповести из медиите, без да му мигне окото, резултатите от ревизията на дейността от времето на Неофит там - всичките злоупотреби на служителите, които останаха под Неофитовото крило впрочем прибрани в София!

Времето на Неофит като "патриарх" е преброено, той е първият, който те ще се съгласят всичките да изпратят на покой, в манастир надяваме се, преди да се хванат за гушите и тогава ще видим най-грозната компроматна война в БПЦ, която някога сме виждали.

* * *

Тази бодра смяна митрополити е по-лоша и от старата. Те са същите апаратчици, кадруващи, а и сами плод на кадруването в БПЦ на разни бивши и настоящи църковни величия, князе на тъмнината. Просто в тая криза за държавност те могат да си позволят вече всичко - не им трябва да чакат интересите им да съвпаднат с тези на тоталираната власт, като при старите, която ги е назначила и все пак им държи юздите, разбирайки добре какви са боклуци, а често от самите нейни структури направени измет, за да бъдат контролирани впоследствие - възпитани, отхранени в злото за служба на злото, което поне беше рафинирано и гаче по-срамежливо тогава. Подкрепата на Властта новите вече могат да си я купят по един или друг начин, както и на едрия криминалитет, който всъщност отдавна властва задкулисно в държавата, че и в църквата. Преди имахме една престъпна политическа партия - БКП, която прибираше парсата от Църквата - от храмовете и имотите за уж "полза роду", а на църковната си администрация - митрополитите оставяше радостта да опънат по някоя и друга софра за подмазвачите и любовниците си - мъжки или женски. Сега имаме озверяла, амбициозна и неконтролирана от никого, даже и от кумува срама невъзспирана, паплач наддържавна и парадържавна, според скверното клерикалистично богословие, което разни момченца развиваха по тяхна поръчка и в тяхна полза дълго - вълци без намордници, вълци в къщата.

Хайде да си върнем Църквата бе, "българи", хайде бе, путки заспали! Затова ли с толкова любов и възторг е писал Талев за вярата ни, затова ли Батачани Нея последно пазиха при Въстанието? За да треперим днеска от страх ние пред шепа назобили се с амфетамини и кокаин педерасти ли?!

18 юни 2017

Владико, изяж Сашо, спаси агне!



Започнах да звъня по телефоните на познати и приятели от енорията. Като "осъзнах", че дядото е изял Юлия Дебелата и че се е "опитал" да изяде Данчо Кукуто, стреснах се не нашега за Сашо Слава-Богуто (моят едноименнен герой ето от ТУК)... Обадих се на Дидо С., не знаеше нищо за него, даже не можа да се сети кой е. Звънях и на Милена, майката на Йо-Йо и на Малката Грешница А., ама тя, откакто се "сгъсти" с владиката, не ми вдига телефона... Звъня на Марто Д.

- Мартине, къде е Сашо Слава-Богуто бе?!
- Сашо е в Гърция.
- Слава Богу! - изкрещях.
- Що бе?
- Щото Владиката не го е изяла!

През това време ми звъни по телефона една приятелка:

- Слушай да се посмееш. Разправят ми оня ден, че била наскоро седнала Владиката със свещеници на софра и излапала цяло печено агне, питам: "Ама как цяло агне?!", а те: "Ами то беше малко агънце, пък и Владиката нищо друго не яде!"

* *  *

Владико, изяж Сашо! Той със сигурност ще рече и за това "Слава Богу!" миг преди да го глътнеш, да спасим агне!

* * *

- Тутеков много бил "гъст" със сърбите, а?...

Подпитва ме близък до Владиката свещеник онзи ден, докато ме вози в колата си, като става дума за совалките на Свилката до Варненска митрополия, а аз си мисля: "Да, да, особено със секретаря на факултета в Белград по... техническите въпроси, професори и владици ги наобикаляше като циганин сладкарница". Ама не го изговарям, щото съм дипломатичен.

Ех, ех, спасители наши! Калин Янакиев правеше совалки до Ловеч редовно, опитваше се да направи от митр. Гавриил преди години "либерал-демократ", постигна известен успех, дядо Гавриил написа есе за Макс Вебер, когото наричаше в него Макс... Ведър. После Калин разбра навреме, че за патриарх след Максим гласят Неофит и заложи "на сигурно" - агитира за Неофит по изборите и сетне се опита да му стане "учител"... Смях се с глас като четох последния текст на Калин по "богословски въпроси", беше го адресирал пряко до трима митрополити - до Варненския, до Русенския и до Неврокопския. Като рефрен в текста "звъняха" имената им, а изуменият Калин ги питаше защо не били отишли на Събора в Крит. Професор Иван Желев ги беше посочил като млади и отворени, като надеждните нови лица, а професор Калин Янакиев беше му повярвал. Не можа Калин да осъзнае, че Желев си взе от тях просто "петте лева", затова ги хвали. Бедни, бедни ми, Калине, що не си остана марксист?!

А сърбите ли?

Истината е, че мнозинството от сръбските владици са като нашите. Пахомие Вранянски, Качавенде, сегашният Зайчарски, който е първа дружка с нашия Сионий Велички и Поликарп Белоградчишки, Артемие, който излезе в разкол съвсем малко се различават от Николай Пловдивски, Киприян Старозагорски, Игнатий, Йоаникий...

* * *

Игнатий Плевенски по прякор Ебляка, духовният "старец" на Николай Пловдивски с многото прякори... 

- Говорим си няколко души в синода в едно помещение, а аз чувам нещо зад вратата шуми. Станах и отворих рязко. Гледам: Игнатий Плевенски... подслушва! - смял се веднъж дядо Кирил пак с глас.

* * *

В Сърбия просто има едно здраво ядро от неклоцина епископи, които освен посветени християни, са и блестящи учени-богослови, те се държат заедно и успяват да се наложат - Иринеевците, Йевтич, Мидич, Амфилохие Радович. В България пък си имаме едно сплотено ядро от църковен башибозук (по турски - развалени глави), които също успяват да се налагат. Лошите владици и в България, и в Сърбия са горе-долу еднакъв брой, нашите не са по-лоши от техните лоши, добрите владици там просто са малко повече от нашите добри владици и са доста по-добри.

Свилката обаче е видял в Сърбия "богословстващи владици" и е решил, че туй е панацеята. И решил е, че като направи един-двама от нашите владици "богослови", това автоматично ще подобри нещата. И где ли му е на Свилен разликата с Калин Янакиев в глупостта??! Гаче един български Ириней Бачки (Булович) само чака да го намери Свилен Тутеков, за да го изроди. Ама на една мръсна и мазна дървена маса колкото и красива покривка да й метнеш отгоре, ако първо не си изчистил масата, петната и лекетата ще избият и през снежнобялата покривка нали? Богословие върху нечестие ли ще "оправи" работата в БПЦ бе, Свилене?!

Когато за пръв път посетих по църковна линия Белград, заедно с група от Русенска епархия, аз слушах внимателно хората, докато други недочуваха или слушаха оная си работа. Старите сръбски православни християни на въпроса ни откъде са дошли "добрите владици" при тях отговаряха повсеместно - "Ние се молихме да ни изпрати такива Бог". Нашите асистенти по теология обаче не се молят. Но как да се молят, та те са "учени"?! Молят се само на очилата си или на хуя на професора си, за да станат доценти. Те "действат".

И всичко все така тъжно завършва като писмото на Калин, което цитирахме: "Ваши Високопресвещенства Науме, Йоане, Серафиме..." Бедни, бедни Калине, защо не си остана марксист?! Бедни, бедни Свилене, защо не отвориш барака за сръбска скара край плажа, вместо да продаваш "богословие" на... амбиция му?!... Няма да кажа каква амбиция и на кого, щото съм... дипломатичен.