"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

29 юни 2016

Критската пролет и българската краставица


Свещеническият синод на Българската църква поиска отлагане на събора, а не отменянето му, този факт е сам по себе си достатъчен, за да обезсмисли 99% от ширналата се риторика и в двете посоки - и на яростно обидените приятели на Вселенския патриарх Вартоломей в България, задето БПЦ не участва в събора и на тези, противници на събора, които понастоящем ползват създалата се ситуация като повод да вменяват на БПЦ своите идеи "за света, вселената и всичко останало", злоупотребявайки с неразбориите около събора и българското неучастие в него.

Няма нито един официален документ, нито едно изказване на митрополит или на синод, според което събор не би трябвало да има въобще. Следователно твърдението, че позицията на четирите църкви, отказали да участват в събора на Крит, е формирана на базата на "зилотски възгледи", според които ерата на съборността е отдавна отминала, а днес живеем във време, в което от нас като християни се очаква просто да преповтаряме и да пазим наследството на древните събори кой както и колкото може, е изцяло спекулативно.

От отказа на БПЦ да участва във финалната фаза на събора на о. Крит не могат да се правят никакви генерализации на идеологическо ниво. Няма заявена и формулирана антисъборна доктрина, а опитите на остаряващите, но непредаващи се марксисти и постмарксисти като Велислава Дърева и Калин Янакиев да използват за пореден път църковна проблематика, за да върнат вниманието към любимата си тема - "за или против" Русия, Европа, Азия или Евразия, са абсолютна злоупотреба от тяхна страна.

Комсомолските секретари просто останаха без работа. Те нямат трибуна, нямат трудови колективи, които да "ограмотяват" политически, няма за тях щат и затова всеки се спасява както и където може, в случая в БПЦ. Те се опитват да разрешават собствената си лична драма за сметка на Църквата, да открият своя отговор за това какво през 1989 година в България се случи и защо с всичките си титли, докторантури и специализации и с целия си "трудов стаж" по "фабрики и канцеларии" като народни възпитатели и класови просветители, станаха изведнъж абсолютно излишни... 

Една част от тях бяха използвани за известно време, в началото на 90-те, за целите на "раздържавяването и деидеологизацията", след което бяха захвърлени самите те, заедно със системата, която разградиха и деконструираха.

И останаха без работа, останаха без занимание и без призвание, като малцина успяха да се уредят "на щат" или към фондации и организации със заглъхваща популярност и затихващи функции - "Отворено общество", "Америка за България", "Хелзинкски комитет", "Комитет за единство на православните народи", или из разни провинциални митрополии за по 300, 400 лв. заплата, според руслото, в което си избраха да останат. И моментално се разделиха и групираха на антокомунисти или соцносталгисти, на русофоби и русофили/мани, на евроталантици или евразийци, докато по-хитрите и оправните от тях отебаха идеологията и се присламчиха към местни общини и евро-програми, целият стар варненски номенклатурен курвор например това "работи" от десетилетия.

Пък Велислава Дърева и Калин Янакиев се "спасиха" в Църквата. И са щастливи един с друг - сега в полемики и противостоене осмислят взаимно битието си. Те спорят, те воюват, те се вълнуват, те 'творят". 

Обърнете се назад за десетилетие поне и ми покажете и един случай, в който "интелектуалния и богословски ресурс" на БПЦ да е бил впрегнат в работа или в дебат по научен или общоцърковен проблем, изключая този за религиозното образование през 2007 година, който бързо беше опорочен. Няма такъв. Темите са само "политика и геополитика" - кой какво е казал, направил, намекнал и какво отношение има това към вечния спор "за или против" Русия, Гърция, комунизма, икуменизма, демокрацията, отвореното общество или Китай. Тези теми са "краставицата", до която те неминуемо стигат рано или късно. Калин Янакиев ще започне с философия, ще мине през социология и теология и ще стигне до краставицата, Велислава Дърева ще започне с публицистика, ще спомене политика, ще се разходи из историята и политологията и накрая също ще се надене на краставицата... А богословските кръжоци в БПЦ пригласят или на единия, или на другия - според вкус и избор... 

...Днес това е модерно, днес онзи, който иска внимание и публика, говори и преговаря именно това. Публиката им са няколко хиляди души самo "онлайн", но какво от туй?! Кой от тях, като партиен секретар навремето, можеше и да мечтае за толкова слушатели?! Говориха преди вечер на аудитория от по двадесет-тридесет души, събрани насила след края на работния ден и полуспящи, а днес ги слушат от сутринта съвсем доброволно, защото нямат какво друго да правят, цели тълпи с безделници.

Ах, какъв само ресурс бе впрегнат във вечния спор "за краставицата", използвайки като повод събора на Крит!! Богослови се хванаха за гушите, попове и владици за брадите... И почти целият ни Зографски манастир от Атон (тези, които не са на интензивно лечение с психотропни лекарства) се домъкна в България, за да се включи в боя за краставицата.

А през това време, разказват ми бивши послушници и харизани на Атон, група от десетина рускоговорящи украинци и молдованци, която непрекъснато расте, са на път да превземат Зографския славяно-български манастир. При бездействието и мълчаливата подкрепа на единия от епитропите - Гавриил, са обърнали манастирската трапезария на кръчма, самите те изгонени от руския манастир и скитовете или напуснали ги, защото нямало "вино на корем"... А българските атонски монаси, за които, макар и с много уговорки, може да се каже, че са "с всичкия си акъл", са из Нашенско, чакайки следващия повод да се сбият и те за краставицата - тъй де, откъде-накъде пък само Дърева и Калин "ще ги дават по сайтовете".

Спокойно бе, нека всичко пропадне и иде по дяволите - манастири, митрополии, академии и факултети, патриаршия и синод! Няма страшно, след около 7 години Вартоломей се кани пак да свиква събор, следователно вашето не се губи, пак ще си мерите публично краставиците.

27 юни 2016

Perpetuum mobile и православните икуменисти

Господата (и дамите) богослови, които не само подкрепяха събора на о. Крит "до последния патрон" , но и с характерната за тях комсомолска патетика го величаят и след като приключи (ще си позволим тука да използваме сравнението с вторичните трусове на силно земетресение или изригване на вулкан, щото се срамуваме да употребим това с множествените оргазми), покрай събора не пропускат да подчертаят и своята "забележителност"....

Еди-кой си "забележителен богослов и пастир" бил казал "еди-що си", а друг пък, съвсем не по-малко забележителен от него, възразил нещо друго... И всичко се върти и суче около туй, че някакви трети съвсем незабележителни, за да не кажем даже и мижави, маргинални пастири, които трудно бихме нарекли и въобще богослови, провалили намеренията на "забележителните" и умните да означат в общ официален документ на православните  църкви римокатолическата религиозна общност като църква.

Спорът, писаха някои, бил безумен... А ти разбирай, че тези, които отказват да се съгласят с тяхната формулировка, да влязат в тяхното съглашение, са безумци... Тези последните искали да установят православен монопол над понятието "църква", пък то, видите ли, даже не било християнско понятие (камоли чисто православно), защото идело още от елинската езическа древност.

Да приравниш понятието "еклесия" (църква) за новозаветната и апостолска общност, като същото в неговия смисъл с това на "събранието на пълнолетните, свободни и образовани граждани на древна Атина от мъжки пол, с цел решаване на проблемите в полиса - град", е наистина "откритие", да... То е все едно да намериш приликите между средновековното "научно" perpetuum mobile и съвременния автомобил на базата на това, че и двете означават горе-долу "самодвижещ се".

И тъй, излиза че си имаме църква преди Църквата и то не другаде, ами именно пак в Гърция, по същата логика, по която излиза, че откривателят на автомобила хер Карл Бенц нищичко всъщност не е открил, ами дефакто е профанизирал идеята на средновековните философи, като вместо красива и хармонична машина, дето е повече дори и идея, отколкото машина, създал една триколка, която гърми, пуши и се клатушка...

И след като върнаха автомобила на алхимиците, а "еклесията" на старогръцките педерасти, нашите забележителни богослови седнаха да се почерпят за собствената си забележителност... Хайде, наздраве и от мене: "Тост за глупаците!"

Но ако пропуснем да споменем в тоста си и човека-знаме в иновациите с марка "автентичност" Пергамски митрополит Йован Зизиулас, професор и доктор по богословие, в който се сетите православен факултет оттук до Зимбабве, ще съгрешим жестоко... "От хиляда години насам - обяснявал на събора в Крит обожаемият от мнозина Зизу - римокатолиците са наричани църква, включително в Православния Изток".

Да, със сигурност по време на малката схизма, докато траят дебатите и конфликтите, всички говорят за проблемите между двете Църкви - Константинополската и Римската. Обаче от един момент нататък римляните на Изток започват да ги наричат "паписти" или "латинянска ерес"... Но тихо, не пречете на Зизиулас да си фантазира! 

Тези наши забележителни до един "древнисти", дето пропускат цели ери от християнската история, настояват да не забележат (ослепени от собствената си забележителност), че много от древните църкви отдавна не са църкви в собствения си, даже чисто исторически смисъл, на думата. Църквата на християните в Рим, с нейния предстоятел папата, я няма от хилядолетия, там има всъщност един политик от световна величина, ръководещ централата на могъща световна секта. Този световен политик в своите изказвания и постъпки твърде рядко се води от каквито и да било догмати или автентично християнски ценности, ами главно от интереси - финансови и политически на сектата и на обществата, към които тя има претенции...

Крушката си има обаче и опашка... Кръгът руски богослови от парижката следреволюционна емиграция, който условно можем да приемем за начало на съвременния православен икуменизъм в идейно отношение (по-скоро тези, чиито идеи и трудове мнозина топ-икуменисти превърнаха днес в търговска марка), докрай не приема идеята на едного от тях - прот. Николай Афанасиев, според който, както в дълбока древност, между Православните Църкви и Римската курия няма какво толкоз да се диалогизира, ами направо трябва да се заяви обединението... Афанасиев твърдял, че единството ще се постигне "скандално лесно", когато ние просто го заявим, установявайки общност в богослужението си, без да се интересуваме толкова от богословските различия. Те разликите, постепенно щели да отпаднат и да бъдат преодолени, вследствие на възстановеното единство...

Афанасиев давал за пример древните практики, според които две събрания (поместни църкви), когато настъпвал разкол помежду им (каквито случаи има много в християнската древност), в рамките на 20-ина, 30 години възстановявали единството си, щом разрешавали криво-ляво противоречията, без много да изпитват кой прав и кой крив и си признавали безусловно взаимно тайнствата и обредите, извършени през време на разкола. По съвсем същия начин и ние днес трябвало да се съберем с римокатолиците, без да изпадаме в такова теологично детайлизиране на проблемите, което само може да затлачи диалога и отдалечи обединението.

От онова време обаче, което ни е посочил за пример Афанасиев, са минали повече 1500 години. И отдавна вече разликите не са в дребни канонически въпроси или в сходни, леко разминаващи се прочити на някой догмат. Разликите между Семейството на Православните Църкви и Римската световна тоталирана секта съвсем не могат да се сравнят със старите неразбирателства между древната православна църква в Картаген и древната православна църква в Рим например...

Ала нашите забележителности нали са все "древнисти" до един, времето всякога работи за тях - или внушително и дълго тече в тяхното идейно русло, за да потвърди концепциите им, или за същата цел "почти не съществува". 

25 юни 2016

Съборът свърши, а сега накъде?


автор Таня Мускетарката 
доброволец репортер за  блога на събора на остров Крит 

Днес сутринта на последния ден от работата на събора беше спокойно. Емоциите от миналия ден бяха преминали и отстъпиха на съзидателния труд .Работата тръгна гладко и обсъжданията на последния документ „Отношението на Православната църква с останалия християнски свят" бяха градивни. Беше прието предложението на Еладската църква да бъдат наричани в документите не църкви, ами "християнски общности". Също беше осъдена унията като начин за обединяване, в този ред на мисли ще отбележа, че сега нашите митрополити ще спят спокойно и няма да ги плаши сянката на Антихриста.. .Но трябва да отбележа, че и самата Римокатолическа църква смята унията за отживяло понятие.

На събора се случи и още нещо  интересно. Там присъстваха петима митрополити, които са от различни  патриаршии, но всички тях ги обединяваше едно - техният духовен наставник митрополит Никифор от Кипърската църква. Тези митрополити са: митрополит Атанасий на Кирена, митрополит Серафим на Зимбабве и митрополитът на Нос Добра Надежда Сергий, митрополит Хризостом на Кирения и митрополит Исая на Тамасу. 

Светият и  Велик Събор е вече в историята и тя ще отсъди за работата, която е свършена. Ще завърша с думите на Вселенския патриарх Вартоломей: „Заедно тези дни ние правихме история", но и отбеляза отсъствието на четирите църкви: България, Русия, Антиохия  и Грузия. В момента след официалното закриване работата на предстоятелите на поместните църкви продължава. Тази вечер ще се проведе вечеря, на която са поканени всички архонти на Вселенска патриаршия и тези, които са наградени с ордена на Свети апостол Андрей. Утре в катедралата „Свети апостоли Петър и Павел" ще има литургия по случай празника Вси светии и ще бъде прочетена общата декларация на предстоятелите на поместните църкви. 

На Крит - за втория брак при клириците


автор Таня Мускетарката 

репортер - доброволец за блога на събора  остров Крит 
  
По време на дебатите за брака и пречките пред него вселенският патриарх Вартоломей направи предложение да се разреши втори брак на клириците, които са овдовяли. Това предложение беше посрещнато с резки изказвания от страна на Полската и Сръбската църкви, аргументите  им бяха, че това е в противоречие с апостолските правила.

В тази връзка ще предам интервюто на митрополит Емануил Галски /митрополит на Франция от Константинополска патриаршия и доверен съветник на патриарх Вартоломей/ за вестника “Неа Крити" на Ираклион 

Във интервюто, което е направено преди започването на Съборът, се задава въпросът дали ще бъде разрешен втори брак за клириците, които са овдовели. И се дава пример за това, че в Ираклио например има свещеници, на които съпругите са починали и съжителстват с нов партньор, но нямат право да сключат брак отново.

Негово Високопреосвещенство отговоря по следния начин: 
„Този въпрос не е от вчера и занимава Вселенска патриаршия. Самият патриарх неколкратно го е повдигал за разискване. Но не може в Църквата да се взема едностранно решение. Това трябва да е общо решение. И докато няма общо решение, не може да се позволи втори брак на клириците. Това решение трябва да е отразено със съгласие и на другите църкви."
Трябва да напомня, че забраната на втори брак за клириците е залегнала в апостолските правила и по точно в 17 апостолско правило.

Спорове в залата на Крит


автор Таня Мускетарката 
/ доброволец репортер за блога на събора на остров Крит /

Вчера в късния следобед беше белязан от шумни сблъсъци в заседателната зала, предмет на спора за отношенията с останалата част от християнския свят, разногласията бяха в частност за метода на определение на Римокатолическата църква. 

Основният сблъсък беше между архиепископа на Кипър Хризостом и архиепископа на Гърция Йероним. В изказването си кипърският архиепископ изрази съмнение относно твърдата позиция на Еладската църква, в която се настоява да се използва термина „християнски общности ", вместо "други църкви", той уточни, че по такъв начин съборът се превръща в заложник на консерватизма на Църквата на Елада. Архиепископ Христозом попита дали може това предложение на Еладската Църква да бъде оттеглено, защото могат да се използват и други определения, които да бъдат по-точни като изказ. Кипърският архиепископ  напомни, че този текст е в процес на обсъждане от цели 50 години и никой досега не го е оспорвал. Даже някои от делегатите от страна на Църквата на Елада са го коментирали и са дали своето мнение, а те били известни богослови и нямат нищо против това определение „християнски църкви".

Митрополит Йоан Пергамски се намеси с мнението си, че от 1000 години винаги се е използвал терминът „църква", когато се отнася за християните -римокатолици.

Вселенският патриарх също се намеси и призова за сътрудничество  между митрополит Йеротей от Навпакт и Йоан Пергамски, за да се дадат алтернативни предложения по въпроса.

Патриархът на Александрия също взе думата и се обърна с емоционален призив към събора да помислят за онези специфични проблеми на християните, които са малцинства в страни, където християнството не е официална религия. Там, където те са подложени на гонение  и са убивани.

Сръбският патриарх Ириней пък заяви, че този въпрос може да бъде оставен отворен и решен на по-късен етап, защото това било само предсъборно съвещание (а не "велик и свят събор") с оглед на отсъстващите четири църкви .

Мнозинството от митрополитите твърдят, че терминът „инославни църкви "е най -точен като израз. 

В момента разискванията продължават.

III-то писмо до Фенер (За грчкиот jeзик)


Ако държиш под полата си няколко Архиепископии - от Кипър и Атина до Албания, ако половината от служителите на съседната ти Патриаршия в Александрия е гръкоговоряща, докато почти никой в диоцеза на последната от църковното й изпълнение не говори гръцки, ако имаш претенциите да вземеш девет-десети от православната диаспора на запад под своя омофор, ти не си етнофилетист...

Но ако се опитваш да обединяваш и чрез националната идея население с общ език, манталитет, история, проблеми и бъдеще на около 100 000 квадратни километра, ти си един ужасен човек и еретик, ти обичаш етноса си повече, отколкото Църквата и християнството, затова заслужаваш да бъдеш поставен в схизма. Ти си етнофилетист.

Каква е всъщност разликата? Никаква почти. Просто в първия случай е по-голяма лъжицата.

В първия случай се ползва богословие, уж надкултурно и надезиково, за да се насади определен тип национална култура (и национален език), а във втория случай от езика и локалната култура се тръгва към богословския дискурс, като, трябва да кажем, че идеологизацията също е неизбежна и пораженията върху богословието като наука са не по-малки... 

Забелязали ли сте, че гръцкият език е наложен като лингва франка из повечето богословски факултети в православния свят - гърците т.е. "превърнаха" националния си език в език на богословието? Латински и староеврейски се учат по един семестър, рядко по два, а някъде пък и въобще не се учат, освен доколкото да посричаш на изпита половината азбука, докато старогръцкият и по две години даже се изучава. Отделно по разни програми се изпращат студентите да учат и новогръцки из Гърция.

Защо?

Три-четвърти от свещената книга на християните е написана на староеврейски или на арамейски. Голяма част от Светите отци са писали на латински, а тези, които са писали на старогръцки, са преведени отдавна или на латински, или на  английски, френски и руски великолепно.

Ние обаче ще учим гръчки "по четири семестъра", ужким за да можем да богословстваме. Така не научаваме нито гръцки впрочем, нито ни остава време да се научим да богословстваме, защото се премахват предмети като апологетиката, исагогиката пък се обезобразява и съкращава до неузнаваемост, та да отворим място за койнето (или кинето)... Но ти учи гръчки, за да не останеш варварин. Пък и нали сега почва голямото хоро на "великите събори" в Гърция - на всеки 7 или 10 години ще можеш да ходиш там и ако знаеш да кажеш по гръчки "дай", ще ти дават по някой лев, за да си публика... Накрая нито гръцки ще си научил, нито Библията ще познаваш като богослов, но какво от това - нали не си варварин, ще си обиколил из Солун таверните, а жена ти пък магазините? 

* * *

Не е ли и това етнофилетизъм?! 

И къде е това "велико гръцко богословие", дето ако не го усвоим, ще останем неуки? По-голямата част от богословието, с което днес Фенер легитимира идейно претенциите си да ръководи Православната Икумена, е писано на руски в Париж или на английски от руснаци в САЩ. 

А защо самите Янарас и Зизиулас пишат на английски?

Не, тези не ратуват за Универсална Православна Икумена, защото в християнската икумена се говори на английски, френски и немски, а в Православната Икумена основно на руски. От тази икумена се опитват всъщност да отцепят едно свое гето, една своя гръцка махала, в която те да колят и да бесят.

Така е днес, така е било и преди, когато гърците са воювали срещу Българската екзархия, за да не станели уж без тях българите пак варвари, а през това време целият им клир почти (и нисш, и висш) е завършвал богословие по протестантски, евангелистки семинарии и колежи. Огромна част от днешните гръцки клирици (и висши, и нисши) правят същото, без значение дали са от Вселенската Патриаршия или от филиалите й - Архиепископии, те са завършили пък (или специализирали) в римо-католически ватикански институти, за да се върнат на Балканите и да започнат да ни малтретират да учим гръцки.

И резултатите не закъсняват, и те са повече от видими сред нашите новоцивилизовани теолози. Един или най-много двамина в България (уви така е вече и в Сърбия, и в Румъния вероятно) са в състояние да направят екзегетически анализ на старогръцки библейски новозаветен текст, да не говорим пък за библейски староеврейски. А добро познаване на старогръцки е задължително единствено и именно в екзегетиката и донякъде в херменевтиката и почти никъде другаде... Останалите са една надута компания, която умее да си играе само на "гръцки думички" - патос, еклесия, пнеума, нус... Увлекателно да разправят коя от тия думи какво си мислят, че значи, чули смисъла й у някой друг като тях - увлекателно разказващ и чул-недочул.

Гето. Ама пък гръчко... Как беше - ойкоменизъм...

24 юни 2016

II-ро Писмо до Фенер (урок по църковност за майстор-зидар)


Вселенската Църква, Майсторе Димитре Архондонисе, която в онази Йерусалимска Горница се възпълни като такава, нямаше ни викарий Божий помежду си, в лицето на някой от Първоапостолите, нито някой (или някои) от тях определи като нейн викарий пред света. Никога на никого не му и мина през ум да институционализира съборите им или да определя съборния ритъм - последното го оставиха на Светия Дух, както и столетия по-сетне се случваше в Църквата - Съборите ги свикваше Духът Божий.

На Петдесятница с "лидерството" се приключи. Да, преди Петдесятница Симон-Петър и Йоан Заведеев можеха да спорят помежду си кому какво Иисус бил казал и кога - кой е пръв след Иисус в групата, най-достоен да му се довериш или кой от всички е най-близо до Него, най-обичан - "кой ще пасе стадото", а "кой ще остане жив до Второто Пришествие"... Кои троица (Петър, Иаков и Йоан) ще видят "Царството Божие, дошло в сила" на Планината Тавор, гледайки Преобразилия се в слава Иисус, а кои "три години и половина" са Го гледали и пак не са разбрали, че Той и Бог-Отец са едно, като Филип.

Затова и Блаженият Павел ще напише на Галатийската Църква, че нему е все едно как хората възприемат "Петър, Иаков и Йоан", че ги наричат "стълбове в Църквата", но че той на тях отчет не им дължал никакъв, нито страхопочитание, защото и "той бил видял Господа", бил с Него разговарял... Видението, за което говори Павел, е всъщност видение на Прославения, одухотворения, екстатичния Иисус, както сам на Коринтяните обяснява - "непознаван вече по плът, ами по дух". Затова и "напук" сякаш на твоя план да събираш Църквата на всеки 7 или 110 години, самият Павел едва два пъти за цялото свое служение е "възлизал в Йерусалим".

На Петдесятница Дванадесетте се превърнаха "в една уста и в едно сърце". Изпратеният от Бог-Отец чрез Христос Свети Дух слезе върху Църквата, възпълни и раздвижи Тялото Христово, сътворено чрез Божието Слово на Тайната Вечеря, когато, подобно на Адам от земната пръст (хляба и виното), Църквата бе създадена, а на Петдесятница оживотворена, одухотворена, раздвижена.

И вече нямаше помежду им "първи и втори", "по-голям или по-малък", а бяха едно тяло (и кръв) - Тяло и Кръв Христови. Точно заради това, на Първия Апостолски Събор малко по-късно в Йерусалим, събрали се да разрешат проблеми, възникнали пред вярващите и тяхното изповедание в Антиохия, те говориха всички - и Иаков, и Петър, и Павел, и Варнава. По-късно пък, в събранията, в които някакви възникващи перипетии бяха обсъждани, често се изправяха да говорят различни местни църковни пророци или пророчици, пък Апостолите мълчаха и съобразяваха... И накрая "с едни уста и едно сърце" казваха (или записваха) - "Видя се угодно на Светия Дух и на нас".

Ти обаче, Майсторе, заедно с твоите придворни богослови, казваш, че искаш да изведеш Църквата от тая локалност, в която днес е затънала, при която всяка селска празна кратуна със златна митра или "национален патриарх", дърпан да танцува по конците на туземна олигархия или политическа върхушка, се мисли за "господ-бог".

Хубаво, даже великолепно! А как ще го изпълниш, Майсторе?

Сипейки хули и обиди към събратята ти, които не са дошли във времето и на мястото, на което си ги повикал ти ли?... А булките ти ръкопляскат, истанбулецо. Сърбинът край тебе мълчи - той сега е "далеко де цвета лимун жут" и не се безпокои за нищо - победителите рано или късно ще го извозят с лодките си през това море - от Корфу (в случая Крит) до "тамо jе село моjе". Румънската ти булка току се обажда, за да "изкаже богословското си мнение" - велик е той главният мамалигар - нали е Патриарх в Букурещ и "митрополит на цяла (?!) Добруджа", майстор като тебе и той, на богословието... Александрийският "съдия на вселената" и папа на всички Нилосополски крокодили Теодор Втори съди и отрежда, а един много пъти доказан и отдавна проявил се като такъв педофил - негов епископ, с триста зора си прибра от Пловдивско, чак като стана скандал "до Бога", задето "лови млади момчета" да ги пое...ва из хотелите в чужд диоцез с... братската благословия на местните архиереи... 

Но нека да оставим сега имената, защото са омразни, според римската сентенция и събитията (чудеса), защото те пък са за "по три дена", според българската поговорка. Да поговорим принципно, вместо "примерно", макар че, всички знаем, че в една хубава риторика два-три примера никак не са излишни, даже са незаменими...

Ти си вдигнал в момента сенките от миналото, за да ни съблазниш да побегнем към блуждаещите светлини на бъдещето. Плашиш ни с етнофилетизма, водещ една Поместна Църква до сепаратизация и тотална локализация, за да се хвърлим в прегръдките на универсализма, да се вкопчим в него като в спасителен пояс... 

Ха, а някои изследователи на нашата "демонизирана българска схизматична история" твърдят, че за това време сме били много по отворени за идеи и новости към останалия християнски свят, отколкото докато сме имали над главите си за ментори вас - гърците с турско гражданство от Фенер!

В Църквата Божия в Христос Иисус, Майсторе зидарю, няма "ни елин, ни юдеин, ни жена и мъж, ни роб или свободен", ами всички са едно в Христос-Иисус, не защото "елините са победили юдеите и латинците" или жените мъжете, или пък робовете са надвили господата, а защото са се съчетали в Христа. В твоята Нова Вселенска Църква обаче, правеща се на умряла "гръцка лисицо", ние не сме поканени да се съчетаем, съединим в Христа, оставайки все пак себе си - съединени, но различими, ами да се влеем в една ръкопляскаща на "гения" ти тълпа - на гения ти, който с интриги и пари мисли, че ще върне онова, което се придобива с духовен подвиг, а понявга и с кръв (мъченическа) - първенството сред равни.

На мене обаче не си ми плащал, па и да беше - все тая... Едни хиляда евро поисках уж от Римската папа, че барем ти да се сетиш да пратиш, а ти даже не се обади...

Писма, дебати и обяснения

автор Таня Мускетарката 
/репортер доброволец за блога на събора на остров Крит/ 

Вчера денят на събора беше много наситен откъм събития, ще започна с това, че беше получено писмо от Грузинската патриаршия, в което се говореше за причините, поради които отсъстват Предстоятелят и представителите й. А те са чисто и просто догматични. Бяха описани в четири страници.

Имаше и дискусия отново по темата за спазването на постите, за тайнството венчание (брак) и пречките пред извършването (сключването) му. След последвалата широка дискусия за различните канонични перспективи на двете теми от дневния ред, предстоятелите и митрополитите от поместните църкви направиха своите предложения и разяснения.

Престоятелите на поместните църкви гласуваха окончателния вид на текстовете за автономията и начина, по които се обявява и за Православната диаспора. Предстоятелите и митрополитите започнаха да подписват тези два документа, процесът на подписване завърши тази сутрин.

През оставащите дни се очаква също да бъдат подписани документите относно поста и спазването му.

Започна обсъждането на темата за Мисията на Православната църква в съвременния свят. Този документ беше прочетен и започна дебат по него. 

На следобедното заседание Вселенският патриарх Вартоломей информира събора за трагичен инцидент, станал в руски летен лагер, който е довел до смъртта на петнадесет деца. Патриархът и останалите делегати решиха да изпратят писмо в знак на съчувствие до Негово Светейшество патриарх Кирил Руски. 

Патриарх Вартоломей запозна събора с поздравителното писмо, което е изпратено от архиепископ Йозеф Курц, председател на Конфедерацията на католическите епископи в Америка. В писмото се изразяват братски поздрави и молитвите на католическите епископите в Америка за Светия и Велик събор на православната църква.

Рано тази сутрин се състоя съвещание на предстоятелите на поместните църкви, под председателството на Вселенския патриарх Вартоломей, във връзка с подготовката на общата декларация за работата на събора.
Предстоятелите по време на заседание 
След това започнаха разискванията по последната точка от дневния ред за отношенията на Православната църква с другите вероизповедания. Засега дебатът продължава трудно...

Писмо до Фенер (за Майстора и маргаритките)

"Хвала, Маjсторе!" (Войслав Шешел към Йосип Тито, с което му напомнял, докато той му връчвал дипломата за юрист, че Тито е по образование и професия всъщност бравар и си "спечелил" с това няколко години югославски комунистически затвор)
Етнофилетизмът, Майсторе, е една измислена ерес... 

А що ти викам на Твое Светейшество, Блажения Патриарх на Православната Икумена, "майстор" ли?... Викам ти майстор, щото не ти знам името, ама като ти гледам... "майсторлъка"...

Шега бе, шега! Всъщност ти знам името - ти си Димитриос Архондонис, по славянски Димата. Баща ти е бил майстор (бръснар), майстор си и ти - масон... 

Та, слушай сега мене, Майсторе, етнофилетизмът, дето предшествениците ти във Фенер го измислиха през 19 в., не е и не може да бъде никаква ерес. Христос Янарас не го слушай, дето даже направлението й на тая измислена "ерес" определи - еклесиологична ерес. Мнозина, по-умни и даровити богослови и от него дори, за паница леща ще се объркат още повече и още по-големи глупости ще наприказват "за слава и за пари".

Църквата в същината си е Евхаристийната трапеза, събрана от Православния епископ в дадено населено място - население (поселение) и всяка Поместна Църква (епархия) е в себе си Съборна и Вселенска - защото в дадено селение изпълнява пълнотата на Църквата, каквато е тя на всяко място - във все/всяко селение, затова и Църквата беше Вселенска даже във времето, в което се състоеше само от 12 души в една Йерусалимска горница... Да, ела ни виж и тука във Варна - българи, гърци, руснаци, арменци, турци, гагаузи, цигани, копанари, че даже и евреи, как се причастяваме от Една Чаша, всички заедно "на едно място", приемаме (и част от Него ставаме) Един и Същи Христос, при това Целия Христос... 

Та каква Съборна Църква ще възкресяваш или поправяш ти, "Майсторе на Църквата", със съборите си - пленуми и парламенти, след като тя е вече отдавна факт?

Или ти може би искаш да ни кажеш, че без тебе нашият Христос е непълен? Точно както и средновековната богословска и еклесиологична концепция на папизма гласи - без да се поклонят на папата и признаят абсолютната му власт, в пълно послушание, християните, които се причастяват от Светия Потир, се били причастявали с "мъртъв", с неговорещ и недействен, с "половин Христос"... О, извинявай папо, от селото на о. Имврос, че не те познах!

Но да се върнем на темата си основна... 

Та искам да ти кажа, Майсторе, че тази Църква, за която сега говорим, няма нужда, сама по себе си, ни от папи, ни от цезари и василевси, нито от султани и от митрополити и патриарси, ни от партийните ти събори. Тя, Църквата на това си първично и автентично ниво, не може да бъде обвинена (или да й бъде приписан) ни етнофилетизъм, ни етнофобия. Стига й Епископът с презвитериона, дяконите и народа Божий, събрани от Дух Светий в света литургия за Божествена евхаристия. Та, ако нашата реална (тук и сега) Църква Божия в Христос Иисус няма нужда от тебе значи, то колко по-малко се нуждае следователно от събора ти, който искаш сега да превърнеш даже в световен църковен парламент с мандат от 7 или 10 години?

Но я ми кажи ти, Майсторе, къде се корени всъщност в основата си идейно етнофилетизмът? Не е ли, според калфите и чираците ти, именно в смесването на чисто църковен (еклисиологичен) и социално-политически етос? Нали?... Е, тогава я ми кажи ти, който ще "възкресяваш" Апостолския характер на Църквата срещу ужасните "етнофилетисти", от къде черпиш легитимност за собствения си патриархат? От Апостолите ли? Не, твоята катедра в Цариград, със статут и достойноство на Патриаршия, съществува по волята на един римски езически император - Константин Велики... В Рим, в Антиохия, в Александрия, в Йерусалим са проповядвали по един или по няколко от тях - Първоапостолите, та се основали там катедрите на епископите им, даже и във Варна (Одесос) е имало Първоапостол, но я ми кажи в селото ти Византион кога Първоапостоли са идвали?

Та ти, значи, бръснарски сине, дето от едно село се премести в друго, нас обвиняваш в етнофилетизъм, в смесване на свято и профанно, на временно и вечно?  Чакай, чакай малко!

Майсторе, Църквата не е Конфедерация (още по-малко Федерация), както ти пеят сега на ухо в Крит калфите и чираците ти. Най-малко пък еснафска задруга, в каквато сте на път в Крит да я обърнете вие - ковачите и шивачите на нови канони и догмати... Понякога, съвсем рядко, Църквата е действала на конфедеративен принцип - възползвала се е от структурите и възможностите, предлагани й от светската власт за времето на византийските императори, за да разреши всеобщи (на всички Поместни Църкви в Православната Вселена) проблеми на Вселенски Събори. Но нито вследствие от това се е превръщала във Федерация, нито е оставала да живее на конфедеративен принцип постоянно.

Но тия временни епизоди ти днеска се опитваш да ползваш двуяко - от една страна се опитваш да влезеш в ролята на източен папа от римски тип, от друга на византийски Пантократор - ти искаш да събираш на място, избирано от тебе и във време, избирано пак от тебе, Църквата, за да я управляваш - нарече я Конфедерация, а сега се опитваш да я обърнеш и на Федерация. От друга страна укоряваш нас, задето в нашите държави функционираме като поместни и локални църкви на федеративен принцип - имаме свещенически синоди и патриарси в столиците на държавите си, които администрират и направляват нашия социален и канонически общ живот като сдружени общини и от наше име осъществяват връзката с местните светски власти... Ти наричаш нашата връзка с националните ни правителства и власти, която неминуемо се свързва с общ език, история и култура, етнофилетизъм... А твоето, Майсторе, какво е? Не е ли папо-цезаризъм (и цезаро-папизъм, духовни "наследнико" на Палеолозите)? И не е ли ерес еклесиологична  твоето от същия порядък и характер?

Църквата (семейството на православните църкви) винаги е ползвала предоставящите й се възможности за проповед и мисия в обществата, където се намира. Части от това семейство, обособени и сдружени на езиков, исторически и социален (в нашия век на национален) принцип, създават структури, с които да влизат в диалог и комуникация с обществата и политическите им водачи. Това е реалността. Съжалявам, че тя не се вписва в кабинетните изследвания на хранените ти богослови като Янарас и Зизиулас, но не се вписва. За да построим храм или да го реставрираме, ние имаме нужда от разрешение от местната община, за да работим в помощ и служба на болни, недъгави, стари и немощни, ние се нуждаем от легитимацията на държавните институции и власти, обстоятелствата и реалността ни поставят във връзка и известна зависимост от тях и това не е ерес, а наложила се от столетия практика - добра или лоша, тя е факт. 

И не църквите ни са измислили националната държава, просто са продължили да функционират и в условията на национална държавност. И да, бесовете на национализма може да обикалят около храма, да се опитват понякога и да влязат в него, но ще рискуваме с тях, защото другото, което ти ни предлагаш - да те интронизираме тебе като Папа и Василевс, още по-малко ни се нрави. Срещу нашите местни тирани ние можем да говорим и действаме, защото, слава Богу, на всеки четири години има политически избори, но срещу тебе и твоята пожизнена власт и "зидаро-масонската ти задруга" с какви механизми бихме разполагали!?

Тъй че, моля ти се, целувай се с папи и султани, но нас не закачай, защото не славяните се нуждаят от тебе, а ти от тях, за да не си останеш накрая "папа на половин квартал истанбулски манафи"... 

Просияй с благочестие и тогава, знаеш ли, ще дойдем да ти се поклоним и без да го искаш, ще се съберем край тебе и без да ни викаш, молейки или заплашвайки.

23 юни 2016

Обзoр, догмати, уточнения и документи (лъжат ли от Антиохия)


автор Таня Мускетарката 
/доброволец репортер на блога на събора на остров Крит

Вчерашният и днешния ден бяха наситени със събития, информацията за част от тях е публикувана вече в блога. Затова накратко ще разкажа за някои от събитията, които не са описани още на страницата.

Първото нещо, за което ще пиша, е предложението на патриарх Вартоломей, което дойде малко изненадващо за всички ни. Това предложение е в четири точки и бе предоставено на предстоятелите за обсъждане .

1. Предлага се провеждането на Светите Събори на всеки 7-10 години ,за да се разглеждат и да се намират решения за всички проблеми на съвременното Православие 

2. Да се премахнат дублиращите епископски титли, за да се избегне объркването сред вярващите. Например в Германия има трима митрополита от три различни патриаршии с еднакви титли - митрополит Августин от Константинополската патриаршия, митрополит Исаак от Антиохийската патриаршия и митрополит Серафим от Румънската патриаршия, всичките трима носят една и съща титла - Централно и Западноевропейски митрополит.

3. Да се осъди етнофилетизма отново, както е направено през 19 век, по-точно през 1872 година /с това Вартоломей иска или да подготви отмъщението си за славяните, че го спънаха в пътя към историческото величие, или да даде догматически привкус на събора си, който така от "велик и свят" да стане направо "вселенски", заради догматизацията - бел. Св. Анг./

През последните дни името на България и събора в Цариград през 1872 година по време на брифингите много се споменаваше. Също и Антиохия се споменаваше по този случай - да припомня: Йерусалимската патриаршия неотдавна обвини Антиохийската патриаршия в етнофилетизъм.

4. Да се засили институционалния характер на Събранието на Предстоятелите на поместните цъкви.

По въпроса за етнофилетизма се изказа Румънският патриарх Данаил, той изрази резервите си по въпроса, като каза ,обстоятелствата по този въпрос са променени от 19 век насам. Текста трябва да бъде прецизиран и внимателно разгледан, за да бъдат откроени границите на етнофилетизма и патриотизма.

Документите, които бяха одобрени до този момент - за постите, за православната диаспора, за даването на църковна независимост са вече подписани от делегациите.

Искам да уточня относно Антиохийската църква и разискванията за това дали е била съгласна за провеждането на събора през цялото време, както твърдят митрополитите й Дамаскин и Игнатий, при все, че някои нейни настоявания са отхвърлени. Това, което виждате по-долу, е сканиран документ, подписан от митрополит Исаак от Антиохийска патриаршия на първото заседание на предстоятелите на поместните църкви през януари 2016 година в Шамбези.
Надписът в ръкопис гласи: "Църквата на Антиохия има специално мнение и няма да подпише" /митрополит Исаак/ 
Този надпис касае участието на Антиохийската Патриаршия в подготвяния събор, следователно картината "на радост и ентусиазъм", която митр. Игнатий описва, обяснявайки ни отношението на антиохийци към подготвяния събор, е твърде пресилена, да не кажем фалшива. Игнатий (и Дамаскин) твърдят, че единствената причина да не участва в Събора за Антиохия е фактът, че не желае Събор, наричащ се Всеправославен, без и една макар от Поместните Църкви, че отказът на българите е причината да се откажат впоследствие и антиохийците, както впрочем и изначално са предупредили, че ще го направят, ако някоя от автокефалните църкви се откаже. В светлината на този документ излиза, че това е една лъжа, тъй като Антиохийската Патриаршия е била скептична към събора още в началото на 2016 година.

Друг е въпросът, че антиохийските представители са подписвали предсъборните документи, за които сега митрополитите Дамаскин и Игнатий твърдят, че са били изразили "огромни възражения".

Антиохийските митрополити Дамаскин и Игнатий за лъжите на Фенер

митр. Игнатий от Антиохийската Патриаршия
източник: гръцката информ. агенция "Ромфеа" - ТУК
превод от гръцки "по телефона" - Алексей Стамболов

Бразилският митрополит Дамаскин, архиерей от Антиохийската Патриаршия, е коментирал за "Ромфеа" изказване на избрания за официален говорител на събора на мястото на архидякон Йоан - Телмески архиепископ Иов Геча, по адрес на Антиохийската Църква като невярно.

Митрополит Дамаскин, подобно на Руския Патриарх Кирил в изказвания за сайта на Руската Патриаршия, нарича събора в Крит не събор, а среща и критикува изявлението на архиеп. Иов Геча, че по време на обсъжданията в предсъборните съвещания в Шамбези Антиохийската Патриаршия не била изразила никакво несъгласие и никак не се била противопоставила на свикването и провеждането на "велик и свят събор" на о. Крит.

Митрополит Дамаскин припомня официалната позиция на Антиохия, изразявайки учудване как чрез секретариата на събора Иов си позволява да изговаря, от нейно име, позицията на Антиохийската Патриаршия във връзка с неучастието на предстоятеля й и нейни представители в срещата на о. Крит. Дамаскин заявява, че твърдението причината да не бъдат подписани от Антиохия три от съборните документи, не е несъгласие със съдържанието им, ами е протест срещу отказа да бъде уреден конфликта между Антиохий и Йерусалим за територията на Катар, е абсолютно невярно и няма никакво единодушно решение през януари тази година за провеждане на "велик и свят събор", на което Геча се позовава, "разобличавайки" Антиохия в непоследователност. 

Митрополит Дамаскин настоява, че Антиохия ясно и кaтегорично е възразила срещу текста на правилника на събора, както и припомня на Иов, че антиохийските представители са настоявали да бъде добавен параграф, изискващ участието на всички автокефални църкви, за да започне съборът въобще и като не е добавен този параграф, са отказали да подишат правилника, което може да се види и в официалните протоколи от Шамбези.

Срещу ширената "конспиративна теория" от Фенер и приятелите на Фенер, че от самото начало Антиохия, съвместно с Москва, София и Грузия, е планирала да провали събора, митр. Дамаскин изтъква, че и след януари месец 2016 година Антиохийската Патриаршия е продължила да превежда на арабски език за църковното си изпълнение предсъборните текстове и документи, както и е продължавала да изпраща свои представители за срещите. Това, настоява Бразилският митрополит, е ясен знак за добронамереността на Антиохия и усилията й да се стигне до решение на проблемите и консенсус между Църквите.

От друга страна се намесва и друг митрополит от Антиохийската Патриаршия - Игнатий, който подкрепя думите на Дамаскин. Митр. Игнатий настоява, позовавайки се на видео-запис от личния си архив, че Антиохийската Патриаршия в самото начало е проявила голям ентусиазъм за събора, защото архиереите й са разбирали великолепно нуждата от него и важността му и че проблемът с Катар е само между Антиохия и Йерусалим и с вмешателството на Йерусалимската Църква в канонически територии на Антиохия, определени още на  IV-и Вселенски събор, като подчертава, че Катар днес е една напълно арабска държава, в Персийския залив и Йерусалимската Православна Църква няма основание за никакви претенции. Това е предизвикало смущение само във връзките на Антиохия с Йерусалим, а не с останалите Поместни Църкви. Митрополит Игнатий добавя и възраженията на Антиохия, припомняйки ги, за споменатите от Дамаскин три предсъборни документи, подчертавайки този за "християнския брак". 

аудио-запис от превода на Алексей:



Въпросът за поста беше разгледан на Събора вчера


източник: гръцката информ. агенция "Ромфеа" - ТУК
превод от гръцки "по телефона" - Алексей Стамболов

През третия работен ден на събора, предстоятелите и архиериите са отбелязали факта, че в страни от "третия свят", като тези в Африка, където липсват основни храни и са налице изключително тежки климатични условия, както е и в страните в крайния Север, ще трябва на местно ниво конкретните Църкви да регулират и уреждат въпросите с поста.

Думата са взели Александрийският Патриарх Теодор Втори, Архиепископът на Полша Сава, Албанският Архиепископ Анастасий и епископът на Руанда, които споделили опита си в мисионерското дело там в този контекст... Участвал е в дебата и Румънският Патриарх Данаил, излагайки богословската си позиция по темата. Думата също е взел и митрополитът на Хикоската митрополия, в която е обособен манастирът Кико - Никофор от Кипърската Църква, настоявайки да се вземат най-сетне ясни и категорични решения затова кои пости са задължителни и кои могат да се спазват (или нарушават) по желание, както и да се вземе съответното съборно решение и за евхаристийния (предпричастен) пост.

Вселенският Патриарх Вартоломей се е съгласил с предложението на Хикоския митрополит, но органът на събора решил да не променя в крайна сметка съответните текстове в предсъборните документи за "Поста и неговото значение днес".

Думата е поискал от страна на Света Гора игуменът на манастира "Ставроникита" архимандрит Тихон, но съгласно приетия правилник на събора, той, в качеството си на съветник и консултант, не е имал право на изказване. Тогава е взел думата Лимасолският митрополит Атанасий от Кипърската Църква, познаващ отлично светогорската практика по въпроса и изяснил как се решава той на Атон. Веднага след това Вселенският патр. Вартоломей проявил своеобразна находчивост, желаейки да не бъде лишен от изказване игумена архим. Тихон, заради буквата на правилника и му дал думата, след като съборното заседание приключило, преди да се разотидат участниците и Тихон разказал за практиката и позицията по темата на Света Гора. 

Според "Ромфеа" и техните източници, фактът, че Вселенския Патриарх е намерил начин да даде трибуна на Атонци, е удовлетворил видимо представителите на всички Поместни Църкви, така е коментирал пред "Рофеа" един от архиереите, участващи в събора.  

Аудио-запис от превода на Алексей:

Пак чета (Вожде, Главев, я си гле'й работата!)

"Дед мой, он был Командир Красной армии, / Сделал на память Берлин сорок пятого, / Века ушедшего Воспоминания..." (Любэ из "Давай за")
по повод текста на поп Божидар Главев "Православната ООН"

Вместо да вземе да си подравни брадата или да заведе жена си в козметичен салон, та да спрат да плашат децата в храма батюшка Божидар и матюшка Десислава, за да свъртят някаква що-годе нормална енорийска общност, Главев реши, че е време да обедини "критиците на събора". И се опита да направи ловката подмяна - критиката към този събор да я предифинира в критика към съборността изобщо.

Мантрата, която Главев предлага, е същата, която избра да повтаря и Андрей Романов - искаме ли "съборност", да четем постановленията на отминалите седем вселенски събора. Да се правят събори днес само изглеждало било като съборност, а всъщност никаква съборност не било, ами чисто и просто "дяволска работа", лукава гръчко-византийска уловка.

Добре, ще приемем, че е така - няма да има вече събори, ами ако искаме да се ориентираме в съвременността и в нейните проблеми, ще четем, препрочитаме и прилагаме решенията на отминалите събори.

ОК

Кой обаче ще го прави? Кой ще интерпретира и актуализира? Щото тия канони са на по 1000 и кусур години, според някои от тях и Българска Патриаршия не би трябвало да има, според други, ако отсъстваш три поредни пъти от неделна света литургия, без основателна причина или присъстваш, но без да си под запрещение от духовник, не се причастиш, трябва да бъдеш отлъчван от Църквата!... Е, как кой бе?! Кандидатът за казак Романов и попът от плажа Божидар ще тумачат (тълкуват). Понякога, в съвсем редки случаи, може и попадията на Божидар - Десислава, като пусне достатъчно дълги и рошави мустаки. Съборност ли е туй бе, уважаеми? Ами не, чисто и просто си е сектантщина.

Това, което изглеждаше като секта и действаше като секта - БПЦ с днешното си (формално и неформално ръководство), започва да се сдобива и с една специфично сектантска доктринална, вероучителна структура - синод, вместо събор и владишка клика, вместо синод, както и псевдохаризматици като Главев и Романов, вместо богословие. И едва ли е случайно, че активните черкуващи се и водещи реален религиозно-църковен живот в диоцеза на БПЦ - официалното, според конституционния член 13-и, вероизповедание в страната, живеещи църковно и "по православному", не само не са повече, но понякога и много по-малко на брой от тези при съботяните, йеховистите и мормоните.


* * *

Започна се с упорития отказ на светия синод, вече почти десетилетие след 2008 година, да организира следващ поместен, български църковно-народен събор. В началото митр. Гавриил Ловчански гузно обещаваше за всяка следваща поред година, че "събор ще има", после спря да коментира по този въпрос каквото и да било - от гузната уклончивост, знаем добре, до арогантното мълчание крачката е една, а следващата крачка е до агресивната патетика - чакаме. Гаврииле, дядо, хайде, кога ще ни обявиш за еретици и ще изискаш за нас анатеми или епитимии, задето искаме събор?!

За да си против събора на о. Крит като "всеправославен, велик и свят", ти Гаврииле, имаш своето "преписано оправдание" - имало опасност да се превърне в "осми-вълчи" събор, да интронизира във Вселенската Църква Антихриста. А събор на йерархията и народа в границите на БПЦ с какво ти пречи? Што ти смета бре?! Кому мешаеют? Разумеется тобою!

Функциите на църковно-народния събор в България ги иззе изцяло свещеническият синод, по-точно част от него на практика - останалата част гласува, каквото първата част решава. А по дефиниция БПЦ, като част или по-точно поместно изпълнение на Христовата съборна и вселенска православна църква, трябва да се управлява от събора си. А съборът възлага на действащия към дадения момент свещенически синод и патриарха да изпълняват задачите, целите и приоритетите, поставени от него за определени срокове, като сроковете се подразбира, че са в интервала между два събора. 

Ако ще си говорим на "политически език", значи това, което свещеническият синод и патриарх правят, отказвайки да организират и свикат събор, е същото, като в една Парламентарна Република народното събрание (парламент) да бъде разпуснато, след като избере правителство или президент (в случай, че президентската длъжност е изборна от парламента) и функциите му да поеме изцяло избраният от него премиер (или министерски съвет) или президент (в други случаи армията, полицията или официалната църква, като при клерикализма), а практически чрез всички тях - олигархията. Това е несравнимо и с царски абсолютизъм, защото дори тогава има един "на топа на устата" - царят, докато в случая имаме невидимо задкулисие и колективна и безлична "отговорност", т.е. лична безотговорност.

В една президентска република дори, където на президента са дадени извънредно големи правомощия, има процедури за импийчмънт - неговото отзоваване. Но в една парламентарна република, ако парламентът бъде блокиран в работата си или направо разпуснат, такава процедура няма. Настъпва абсолютна диктатура - парламентът е употребен да легитимира и "освети" навеки властта на диктатора (и мафиите зад него) и след като "си е свършил работата", е унищожен. В такъв случай единственият начин да се възстановят демократичните и правови устои в обществото е или вътрешна Революция, или външна инвазия. Първото може и да не се случи, защото един умел Диктатор всякога ще намери механизми, за да го предотврати овреме, но второто е неизбежно рано или късно, защото един такъв Октопод има навика да "расте и да се разширява", тъй че, все някога ще простре престъпните си пипала и към чужди държави и общества.

На практика в БПЦ, чрез послушния нему патриарх и покорните повечето нему, заради страх или от интерес, останали членове на свещеническия синод, митрополит Николай установи в Църквата диктатура и тирания, аналогична на описаната политическа. И в момента, по отношение на Събора на Крит, нищо по-различно не се случва. След като митр. Николай и кликата му старци подмениха църковността с владишка хунта, тази "църковна" хунта сега трябва да се огради от съборната (всеправославна) църковност всячески... Така само можем и да си обясним отказа на българите да участват, ако не в събора, то поне в съвместната литургия, за която Вартоломей ни кани - те умишлено провокират схизма. И както хунтата в синода "тълкува, решава и определя" проблемите на БПЦ без събор и вместо събор, то така сега, вместо събори, богословски комисии от факултети и академии, ами "харизматици" като Главев и Романов ще подменят и съборното начало - те ще ни ръководят в това как "съборно" да живеем, според "седемте събора" - те: перманентният двуглав (и празноглав) "осми несвършващ събор". И ако според някои светци и църковни пророци "Осмият Вселенски Събор" ще е събитието-предверие към ада, като "вълчи и антихристов", то техният 7 1/2 "постоянен" е съборът на чакалите - самият ад. 

22 юни 2016

Втори работен ден на събора, разговори с Руската църква и още нещо



автор Таня Мускетарката  
/доброволец репортер в Ханя, остров Крит/ 

През втория от работата на Светият и Велик Събор на Православната Църква, беше обсъждан въпросът за православната диаспора и статута на епископските събрания. На сутрешното заседание архиепископът на Кипър припомни, че трябва да се спазват традициите на Църквата, които съществуват в тази област. Представителят от Вселенска патриаршия архидякон Йоан Хрисогианис каза, че проблемът за православната диаспора е много важен. Той отбеляза, че "през последните 100-150 години миграцията е донесла размиване на диаспората и е нанесла непоправими щети" и добави, че Вселенска патриаршия препоръчва на епископските събрания да се нормализират отношенията. Снощи късно вечерта документа беше одобрен и подписан. 

Тази сутрин започнаха разискванията по темата ,,Автономията на църквите и начина на даването и". Тази тема е много важна и засяга например статута на т.нар .,,Нови земи" в Еладската църква и тенденцията за отделянето на Украйна в самостоятелна църква. 

Бих искала да се спра на информацията, която изтече в кулоарите на събора, за интензивни разговори между Руската църква и Вселенска патриаршия. Става дума за статута на Украинската църква, предполагаемото даване на нейната независимост. Русия се опасява от този факт, а Вселенска патриаршия държи на евентуалното присъствие на представител на Руската църква.

И накрая бих искала да коментирам интервюто на митрополит Николай Пловдивски в пресата. На въпрос на журналиста защо БПЦ е отказала участие на събора на Крит, митрополит Николай казва ,че е имало текстове които са били спорни и са предизвикали дискусии.
Ваше Високопреосвещенство, защо след като не сте били съгласни с дадени докумeнти, не изработихте становище по тях и не го внесохте за разглеждане във Вселенска патриаршия, както направиха това други църкви? Когато една институция има претенции, тя ги отстоява по реда, който е предвиден. Но този принцип май важи навсякъде другаде, освен в БПЦ...