27 юни 2016

Perpetuum mobile и православните икуменисти

Господата (и дамите) богослови, които не само подкрепяха събора на о. Крит "до последния патрон" , но и с характерната за тях комсомолска патетика го величаят и след като приключи (ще си позволим тука да използваме сравнението с вторичните трусове на силно земетресение или изригване на вулкан, щото се срамуваме да употребим това с множествените оргазми), покрай събора не пропускат да подчертаят и своята "забележителност"....

Еди-кой си "забележителен богослов и пастир" бил казал "еди-що си", а друг пък, съвсем не по-малко забележителен от него, възразил нещо друго... И всичко се върти и суче около туй, че някакви трети съвсем незабележителни, за да не кажем даже и мижави, маргинални пастири, които трудно бихме нарекли и въобще богослови, провалили намеренията на "забележителните" и умните да означат в общ официален документ на православните  църкви римокатолическата религиозна общност като църква.

Спорът, писаха някои, бил безумен... А ти разбирай, че тези, които отказват да се съгласят с тяхната формулировка, да влязат в тяхното съглашение, са безумци... Тези последните искали да установят православен монопол над понятието "църква", пък то, видите ли, даже не било християнско понятие (камоли чисто православно), защото идело още от елинската езическа древност.

Да приравниш понятието "еклесия" (църква) за новозаветната и апостолска общност, като същото в неговия смисъл с това на "събранието на пълнолетните, свободни и образовани граждани на древна Атина от мъжки пол, с цел решаване на проблемите в полиса - град", е наистина "откритие", да... То е все едно да намериш приликите между средновековното "научно" perpetuum mobile и съвременния автомобил на базата на това, че и двете означават горе-долу "самодвижещ се".

И тъй, излиза че си имаме църква преди Църквата и то не другаде, ами именно пак в Гърция, по същата логика, по която излиза, че откривателят на автомобила хер Карл Бенц нищичко всъщност не е открил, ами дефакто е профанизирал идеята на средновековните философи, като вместо красива и хармонична машина, дето е повече дори и идея, отколкото машина, създал една триколка, която гърми, пуши и се клатушка...

И след като върнаха автомобила на алхимиците, а "еклесията" на старогръцките педерасти, нашите забележителни богослови седнаха да се почерпят за собствената си забележителност... Хайде, наздраве и от мене: "Тост за глупаците!"

Но ако пропуснем да споменем в тоста си и човека-знаме в иновациите с марка "автентичност" Пергамски митрополит Йован Зизиулас, професор и доктор по богословие, в който се сетите православен факултет оттук до Зимбабве, ще съгрешим жестоко... "От хиляда години насам - обяснявал на събора в Крит обожаемият от мнозина Зизу - римокатолиците са наричани църква, включително в Православния Изток".

Да, със сигурност по време на малката схизма, докато траят дебатите и конфликтите, всички говорят за проблемите между двете Църкви - Константинополската и Римската. Обаче от един момент нататък римляните на Изток започват да ги наричат "паписти" или "латинянска ерес"... Но тихо, не пречете на Зизиулас да си фантазира! 

Тези наши забележителни до един "древнисти", дето пропускат цели ери от християнската история, настояват да не забележат (ослепени от собствената си забележителност), че много от древните църкви отдавна не са църкви в собствения си, даже чисто исторически смисъл, на думата. Църквата на християните в Рим, с нейния предстоятел папата, я няма от хилядолетия, там има всъщност един политик от световна величина, ръководещ централата на могъща световна секта. Този световен политик в своите изказвания и постъпки твърде рядко се води от каквито и да било догмати или автентично християнски ценности, ами главно от интереси - финансови и политически на сектата и на обществата, към които тя има претенции...

Крушката си има обаче и опашка... Кръгът руски богослови от парижката следреволюционна емиграция, който условно можем да приемем за начало на съвременния православен икуменизъм в идейно отношение (по-скоро тези, чиито идеи и трудове мнозина топ-икуменисти превърнаха днес в търговска марка), докрай не приема идеята на едного от тях - прот. Николай Афанасиев, според който, както в дълбока древност, между Православните Църкви и Римската курия няма какво толкоз да се диалогизира, ами направо трябва да се заяви обединението... Афанасиев твърдял, че единството ще се постигне "скандално лесно", когато ние просто го заявим, установявайки общност в богослужението си, без да се интересуваме толкова от богословските различия. Те разликите, постепенно щели да отпаднат и да бъдат преодолени, вследствие на възстановеното единство...

Афанасиев давал за пример древните практики, според които две събрания (поместни църкви), когато настъпвал разкол помежду им (каквито случаи има много в християнската древност), в рамките на 20-ина, 30 години възстановявали единството си, щом разрешавали криво-ляво противоречията, без много да изпитват кой прав и кой крив и си признавали безусловно взаимно тайнствата и обредите, извършени през време на разкола. По съвсем същия начин и ние днес трябвало да се съберем с римокатолиците, без да изпадаме в такова теологично детайлизиране на проблемите, което само може да затлачи диалога и отдалечи обединението.

От онова време обаче, което ни е посочил за пример Афанасиев, са минали повече 1500 години. И отдавна вече разликите не са в дребни канонически въпроси или в сходни, леко разминаващи се прочити на някой догмат. Разликите между Семейството на Православните Църкви и Римската световна тоталирана секта съвсем не могат да се сравнят със старите неразбирателства между древната православна църква в Картаген и древната православна църква в Рим например...

Ала нашите забележителности нали са все "древнисти" до един, времето всякога работи за тях - или внушително и дълго тече в тяхното идейно русло, за да потвърди концепциите им, или за същата цел "почти не съществува". 

Няма коментари: