Нелегкі часи

автор: Дiана Харчук (Ангелова)

Доброго ранку всім,


Ми різні народи але
живемо одним,


Щоб мир був навколо та
в душі,


Ми сторонники
прекрасного для нашої рідні.


Одне слово і один подих
силу мають,


Вони зцілюють або
розрушають,


Так чи інакше а кожен є
особистість


Й по ділах своїх
проведемо в пеклі чи в раю свою вічність.


Підтримаємо правду а
зло переможемо,


Дивитися на
кровопролиття більше неможемо,


Нехай скінчаться
страждання та біль,


Поставимо любити й
прощати собі за ціль,


Чужого не брати і свого
не цуратись,


Всередині мир
зберегти-не ламатись,


Мати благає і
розтерзана Батьківщина,


Росія біжи геть подалі
від гріха: закликає Україна.


Європа чи ж ти не така
як ми,


А коли просили
допомоги-відмовляли,


Ми ж з радістю ваші
реформи приймали,


Щоб діти кращого життя
мали,


Коли ми б могли то не
просили,


Але вже й самі
справилися: усе зрозуміли,


Ми честі як ви не
втрачали,


А ви совість потрохи і
людяність в собі вбивали.


Нелегкі часи показали
хто ворог а хто друг,


В руках тримаємо один
плуг,


Але кожен оре окремо
наче так треба


І от за вами сурма
гнівна іде з Неба,


Чути її з далечінь і
Визволитель іде,


Він українським матерям
синів поверне.


Чи людяні ми: от в чому
питання,


Хто відповість на нього
«так» без вагання?

А як у Вінниці, брате?... І Луцьк, і Київ, і Одеса, і Казатин, і Чернівці?!

 

Идват - татко, майка, щерката тийнейджърка и около десетина годишен син.

- Ще ни помогнеш ли с багажа? - пита бащата - Цялата покъщина натоварихме в колите, а мене вече много ме боли кръстът, особено след почти две денонощия шофиране до тука.

В асансьора:

- Извинете, не искам да бъда нахален, ама да ми кажете как е в Луцк сега... Жена ми там има роднини, затова питам.

- А, Луцк не пипат, там няма какво да правят.

- Добре, това е добре... Ами как е във Виница?

Ох, що ли питам, преди миг само четох, че вече я бомбардират?!

- Ужас е там вече.

И ми закапаха сълзите:

- Ами в Казатин? А в Одеса? В Киев, в Черневци?!

- Не питай... Що плачеш?

- Веднъж минах оттам, с добро ги помня...

И като заизригваха "пететажните псувни", както жена ми им вика. След руските почнах с българските. Накрая минах на сръбски. Несвета петдесетница стана направо, Боже прости ме... Бях минал всички възможни псувни на руски, които ми дойдоха на ум и тъкмо превалях българските, преди да мина към сръбските, а мамаша си закри устата с шала, а после и лицето, слушайки, а щерката само отваряше и затваряше уста като риба на сухо в шок, когато мужикът се обърна към сина си:

- Синку, дай мені аркуш і ручку, това трябва да си го запиша непременно за кучето и за на Путин майкaтa!

 

 

* * *

 

- Мислих, брате, да ти дам пари задето ни помогна, обаче ще направя друго. Ето ти чисто новия ми ловджийски зимен екип. Купих си го малко преди да избухне войната, не съм го обличал даже. Но след видяното по пътя, се заклех нивга по нищо живо да не стрелям повече. Вземи, вземи, много е топло в него!

Казаки

 - Прабългарите са дошли точно от Украйна, знаеш ли?

- Не знаю, покажи мене праболгар.

- Но това е украински казак!

- Разбира се. Ние сме едно и също, слава на Украйна!

* * *

Когато в Чечения избухна война, долните рязани свине на Кадиров отрязоха главата на руския войник Евгений след следния разговор::

- Сваляй кръста от шията си! - каза бандит на Кадиров.

- Кръста ще снемеш само заедено с главата ми - отвърнал  Свети Евгений.

И Кадировецът му отряза главата в международен ефир, не помните ли?

* * *

Но Казаците намериха Кадирови и убиха баща му. После еврейският "православстващ" син Путин нае кадировци да колят по целия бивш СССР.

И украинците сега застреляха 200 "кадировци" заедно с техен генерал. 

Слава на Украйна!