Бройте ми благословиите!!

А сега да видим кой поп ще ми откаже венчавката!

Да броя ли, а?!

Един митрополит!

Двама епископи!

Трима свещеници!

То това си е цял Поместен Събор бе, съгласен с моя брак!

А английският крал Хенри VIII е имал само някакъв си Кентърбърийски Архиепископ!

 

Re: Ожених се!

от:	Игнат Карагьозов (icxc_nika@abv.bg)	дата:	26.11.2021 00:03
до:	portos_@abv.bg

Слава и Благодарение Господу Богу Иисусу Христу нине и присно и во веки веков!!! Амин




-------- Оригинално писмо --------

Oт: Светослав Ангелов
Относно: Ожених се!
До: еп. Игнатий Карагьозов
Изпратено на: 2021-11-25 00:23:48

Ожених се! - https://le-mousquetaire.blogspot.com/2021/11/blog-post_22.html

"Ще се обеся веднага, щом изтрезнея!"(Портос)

 

Женен съм!

 

"Мари Марийко-Карагьозлийко, била ли си ти ляти на мори?!

Видяла ли си кротка гимийка, пълна с лимони и с пуртукали?

Такава ти е тьонката снажка!" 

(из Българска народна песен)

В боя влизат първи старците

 

И така, аз гласувах за ГЕРБ и за Бойко Борисов днес в изборите за Парламент.

Защо ли?

Направих си ретроспекция.

"Как да мразя човек като Бойко, който на няколко пъти искрено ме е разсмивал" (Валентин Вацев)

...Тоя ме върна поне 30 години назад с лафовете, лакардиите и простотиите си, върна ме духом по Карнобашките кръчми и "хорема"-зи. Обърнеха по кило ракия там, па начеваха да си думат право в очите кой за кого какво мисли. И сетне се целуваха къде по устата, къде по страните, къде по челата, разкаяни. На другия ден, като изтрезнеят, се заобикаляха по улиците засрамени. До следващото напиване.

"Хъ, жа гъ целива, Юда!" (Йовков, из "Другоселец")

Гласувах за Бойко, защото ми е в пъти по-симпатичен от Путьо Радев.

Гласувах и за Росен Миленов за Президент - уволнения още в началото на Бойковия разцвет ДАНС-аджия, задето навсякъде разправял, че Бойко е мутра. Гласувах за него, щото обеща, че стане ли Президент, ще вкара и Бойко, и Радев в затвора.

Кога ми стана симпатичен ли Росен?

На протестите в София.

Метна се тоя върху една полицейска кола пред кордона и скача отгоре й трупешката, докато не й изкриви тавана. Накрая ДАНС и НСО го свалиха от нея и му удариха около 55 шамара. А той после по телевизията:

- Не се ли срамуват моите бивши колеги!? Аз скочих върху колата, за да я... предпазя да не я катурнат протестиращите, а те ме спукаха сетне от шамари колегите!

Обичам те бе, идиот! Каква кола щели да катурнат там тия скритите зад "пиратки" и мегафони? Че имаше ли друг такъв ненормалник като тебе там!?

* * *

В тролей номер 88 две лелки се возят. Срещу тях младежи без маски:

- Къде са ви маските?! - пита едната.

- А на тебе къде ти е каската ма? - преварвам отговора аз - Искаш ли да ти подам и един "шнорхел"?

- Точно така! - викват хлапетата.

- Много тъп въпрос! - отвръща ми лелята.

- Тъп, ама въпрос - пак аз.

Хлапаците слизат, а приятелката на лелята, една друга осушена слива, се връща, след като си е купила билет от машината и я пита:

- Защо разговаряш с боклуци?!

- Защо не ми кажете на мене боклук, а говорите подир момчетата, дето слязоха и не могат да ви чуят? - аз.

- Против вас нищо нямаме!

- О, не се страхувайте, наречете ме боклук, аз не съм агресивен, нищо, че пия бира!

Ох, ще изхвърля и бирата от живота си! Особено тъмната. Само малко... почакайте.

...Онова тантурестото същество с фуражката пак влиза в тролейбуса и пак сяда точно насреща ми. Ама вече съм с маска. Гледа ме. А аз си бъркам със средни пръсти по ушите точно срещу му и в шепа захванал въображаем хуй, се правя, че си го пъхам в устата, имитирайки с език издуване на буза от лапането.

- На мен ли го показваш?!

- Не бе, обичам да си представям как лапам пишки, щото съм заклет педераст.

Обръщам се назад. Там са на задните седалки същите двамина с анцузите от онзи ден. Единият ме гледа злобно с две очи. Едното е насинено. Откъде ли? Може да е паднал нейде върху предната страна на простата си кратуна, докато мене ме е нямало.

* * *

Това не помня къде съм го чел - у Иван Хаджийски или у Иречек...

Тракийците: 

"Във войните тия бяха страшни, - перефразирам - отстъпваха ли младежите им под вражеския огън, старите хукваха, па ги подбираха напред за ръкави и шинели, викайки: "Деца, да вървим да умрем за България!" и така накрая правеха вражеския лагер дармадан!" Само "на щик", с "по пет на нож". Защото в тила киряк-стефчовци, бабикяновци и хаджи-геновци продавали куршумите, вместо да ги снабдяват тях. А прабатата на Мая Манолова си ебяла путката майна край турските дувари, докато тая на Татяна Дончева гледала и анализирала с пръст в косматия гъз!

* * *

- Аз накъсах на съвсем дребни парченца документа за твоята глоба, задето си бил без маска в тролейбуса. Няма защо да ходиш там да се разправяш! Спасих те, аз съм твоят ангел-пазител.

- Втори екземпляр се пази в техните архиви.

- Тъй ли?!

- Да, так точно, Дуня моя хрупкая, ангел мой!

Весна моя, для меня запахнула как дар Божий! Для меня старика!

"Пролет моя, несънувана, / само в зрачни сънища бленувана!" (Христо Смирненски)

* * *

- Ами ако се бях оказала всъщност мъж?

- Пак щях да те взема, Разсвет мой. И щях да ти целувам пениса и да го ближа от главичката до топките, докато свършиш. И щях да "гълтам" всичко, гледайки те право в очите теменужени... С една уговорка: Ако мислех, че си мъж, не бих се влюбил в тебе първоначално въобще, щото не съм педераст. Май.

Боже, колко съм лесен за мамене! Добре, че не ме преметна някой истински педераст!

* * *

На излизане от изборната секция решавам да се избъзикам с патрулиращите полицаи от I-во РПУ:

- Чао, бандити!

- Чао, Светльо!

Ахвам!

- Че как да те забравим бе?!  Единия ден, по протестите, пристигна мъртво-пиян с такси пред РПУ-то, раздра си ризата, както ти беше на гърба и я хвърли пред дежурната стая. На следния ден пристигна трезвен да питаш къде ти е ризата и защо не я пазим. А като подгони шефа на РПУ-то по улицата с думите: "Върни се тука, копой, да ти плесна един шамар, задето биете децата в София!", се пукнахме да се смеем... Две колежки ти намериха блоговете и сега ти знаят стиховете наизуст!

Нерде Ямбол, нерде Стамбул (Pазмразете ми гащите!)

 - Нямате централно парно отопление, простирате си изпраните дрехи по балкони и дворове...

- А, последното е заради варненския морски бриз, той постоянно духа и изсушава всичко!

- Ами през зимата?

- Е, тя колко е зимата?! Има-няма три-четири месеца! През това време излизаме при простира и с една дървена сопа ги бием дрехите си, за да се размразяват. докато... съхнат.

- Хм.

- Очарователно нали? Като в стар италиански филм?!

- Хм... А вашият президент не мисли ли за народа ви?

Да бе! Румбата Радев с нахлузената на голата глава, вместо пилотска шапка, путка на жена си Деса в женската баня с Нора Ананиева, Мая Манолова, Татяна Дончева и Елена Йончева, сравнен с... Владимир Зеленский?!... Имаше навремето едни занимателни картинки по списанията под надслов "Открийте десетте разлики"

- Сегашният ни президент жена му го бие всеки ден вкъщи, затова и като излезе, размахва юмруци и говори със стисната челюст през зъби. По някое време една леля Нора, лидер на партията, дето го издигна, отива да му освобождава напрежението ръчно, за да се поуспокои. Ако е заета, изпраща там Евгени Вигенин.

- Ха-ха-ха! 

- Така е от десетилетия. Предният ни президент също имаше проблеми с жена си. Слагаше му рога с личната му охрана и с един покоен вече политик пишман-националист по евтини хотелчета. Голям смях падна, когато реши да си терапевтира нараненото мъжество, заявявайки през 2014-та, че в качеството си на Главнокомандващ щял да изпрати българската армия, възлизаща на около 40 000 души, от които само 18 000 носят наистина оръжие, да ви помага срещу руснаците в конфликта. Жириновски тогава го попита публично дали имаме армия да напълним поне един футболен стадион, а и да съберем такава, ще намерим ли бензин, за да я откараме на украино-руската граница. Тогава нашият идиот заяви, че руснаците водят с нас хибридна война. Че кой воюва с глупаците бе?! Тях Бог ги е сътворил само, за да им се смеем! Тогавашният ни премиер навреме се усети да му рече да си затваря човката и да не си бута гъза там, където мъжете си мерят пенисите... Като сдаде поста, тоя се разведе и се ожени пак за друга. Сега е щастлив - чисти, готви, пере и шета у дома, но поне не бият с дървена сопа прострените си по рогата му прани гащи.

- А тука всичките ли сте така горещи като тебе и не им е студено?

Решавам да не я лъжа, щото не е охранителка във вишишки хотел, а си говорим, не разпиваме.

- Не, само аз! Само моите топки са така големи и рунтави и ми пазят топло даже при минус 10 градуса! Имаше и още един подобен, ама той почина.

- Кой?

- Татко.

* * *

- Боже, цял един народ като премръзнали зиме улични котенца! Добре, че дойдохме, за да разбера, че моята страна не е хич лоша! Знам си мисията! Да ви помогна!

- И аз си знам моята мисия! Да направя всичко възможно, за да се разкараме възможно най-бързо о тук.

* * *

- Разпишете граждански брак и елате в консулството да ви издадем работна виза за Украiна. Ще стане бързо - обясняват ми по телефона.

Хм, нека още малко да помисля...

Ваш'та мама мръсна, долна, подла и страхлива! Братя?! Българи?! Не, сган сте от самогъзници, при това на дребно! Вий погребахте България!!!

* * *

А ида ли там и избухне сериозна война, ще се бия една седмица на страната на украинците, а на следващата на руска страна. Така ще ги редувам, докато не се усетят и някоя от страните не ме обеси за предателство. Щото едва ли ще разберат, че е било от любов към двете едновременно!

Млък!!! Идват Молдованките!

"При татка искам да ида, при татка в Стара Планина!" (Христо Ботйов" , "Хайдути")

- Защо му я носиш на баща си снимката в портфейла, като да е икона? Той е мъртъв отдавна, не може да ти помогне.

- Знам, че не може, Солнечко, затова смятам да си помогна сам. Тя снимката му ми е там за вдъхновение.

* * *

На Винишката гара ни подхванаха таксиджиите, никой от тях не ни измами, не ни измамиха даже на денонощното обменно валутно бюро срещу перона на самата гара. Закараха ни в хотел. И след като тя заспа, аз слязох да попием с охраната - пенсиониран военен, рускоизясняващ се украинец.

- Жените ни се славят тука като много красиви.

- Да, в цяла България така смятаме за вашите жени.

- Ах, - разтапя се той - тя също е много хубава!

- Аха, а пише стихове и философски статии!

- Охо, значи е и умна! Да, отдалече й личи!

- И е много добра.

...

- А как беше в Германия?

- Ужасно.

- Хм, аз също така съм чувал. Има ли там много украинци?

- Не, повечето са поляци. И не спират да "козируват" за парче хляб на немците.

- Да, така стана вече, - въздъхва - украинците козируваме на поляците, а те на германците!

- Аз обаче ги напсувах немците!

- Сигурно защото си Болхар?! - грейва - Всички ли там в Болхария са като тебе?!

- Разбира се, всички сме такива високи и широки, като мечки, като мене! Разлютим ли се и затропаме, земята гърми, тътне и стене, чак адът се плаши, а Балканът ни се покланя, докато Небето се навежда да ни целуне влюбено "право в челото красно" - лъжа го, докато се надувам в креслото с бира в ръка.

А той:

- Е-ех! Разливай!

"Тежко, тежко! Вино дайте, / та пиян дано аз забравя..." (пак Ботйов)

 

* * *

Не знам защо още през прозореца на влака от Сучава за Букурещ тя "разпозна" българска земя! Може би, защото още от сучавската гара всички се втурнаха да ни помагат. Къде с багажа, къде младежите, знаещи английски, по касите, за да се разберем какви билети и за къде ни трябват... Един циганин се опита да ми продаде някакви развалени телефони и зарядни устройства. Че като го погнаха да го бият! Спрях ги! Цигани да гонят циганин, щото бил циганин, ми е малко вповече! Шегувам се, разбира е. Настигнах го да му подаря няколко леи.

- Хубаво ли е вече? - пита ме тя, сочейки през прозореца Румъния - Щастлив ли си?

- Хубаво е, да... Почти. Почакай да видиш Другото!

Границата ни на Дунав мост. Огромна светеща табела с герба и надпис "Република България"... Ех, Бойко, жив да си за посрещането, ако ще за тая проста, но атрактивна табела, да си прибрал по шкафчетата си пари за цял Небостъргач, халал да са ти!

- Виж, не сме минавали досега през такава граница нали? Само нашата така грее. Това там е Гербът - трите лъва са Мизия, Тракия и Македония, а в средата лъвът означава Цяла България.

- Защо плачеш?

- От радост, пиленце!

"Там, там буря кърши клонове / и сабля ги свива на венец!" (Ботйов) 

Обаче... Украйна и Румъния засяти със зърнени култури, с овощия! Всяка свободна педя земя! Заводите димят, фабриките тракат... А у нас по ливадите само куци магарета ебат яловите лисици!

"Гарване! И ти птицо проклета! Над чий гроб тъй грозно грачиш?!" (пак Ботйов)

Ебал съм ти гаргата, дайте ми пушката! Все пак пред тоя байряк съм се клел с автомат в ръка и тук съм се учил да казвам в... кръчмата пиян-мъртъв: "Дай две бири и задръж рестото, девойко мори, убава, целувам те нежно и почтително по ръката и после направо по путката!"... Така впрочем имам забрани да влизам поне в десет кръчми из цялата Татковина!

* * *

Таксиджията на Винишката гара ни предложи да ни закара за малко пари направо до Молдова. Отказах му. Нямах доверие на този град, асоциирах го с Варненския квартал "Виница". А нея в гагаузка кола за далечно пътуване по-скоро ще умра, отколкото да я вкарам!... Сбърках.

* * *

- Какви са тия гагаузи, за които заговори с такова презрение, още докато чу името на град Виница? Та чак плюеш шумно през рамо, преполовиш ли бирата? Плаша се така, не разбирам!

- Почакай, Солнечко и ще разбереш, като те запозная с един... вкъщи.

* * *

- Не искам в Молдова! - заявявам на таксиджията.

- Но там има сигурно превоз до Румъния или даже за България!

Да бе, има, викам си на акъла - писани гагаузки талиги има с цигански чергила, с каквато преди години пристигна оттам във Варна поп Василий Шаган, за да стане тука "патрон" гагаузларският амбициозен кариерист и измекяр!

- Карай към хотела! Утре ще му мисля! И спри до някой денонощен магазин с бира "Арсенал" пътьом!

* * *

А истината е, че от Молдовската граница имам лоши спомени от влизането си в Украйна още. Подир Румъния решавам, че вече сме в Украйна и граничарите в автобуса са украинци. Почвам да ги разпитвам как стоят нещата с тестовете за ковид, трябва ли да си правя нов и къде мога... И не виждам как украинецът стюард тича към мене по автобусната пътека и ми прави истерични знаци да си затварям устата, явно щото ги знае какви са молдованските ченгета... Ама аз съм от бързите - дръжте ми шапката, щото съм зает да си подпирам бутилката!

- Господине, вие сте на територията на Държавата Молдова! - ледено и тържествено ми заявява граничарката.

- Ау, извинете, тихичко се извинявам, аз бях забравил, че тази държава съществува!

Смях в автобуса.

- Моля??!!

- Нищо, нищо, зле съм с географията!  - казвам, докато си мисля: "О, знам ви аз вас прекрасно, гагаузка стоко, руснаците ви изтъргуваха едно време с Румъния за Северна Добруджа, па после се опитаха и за Цялата, та ядохте бой от Генерал Колев и момчетата му всички заедно"

В този миг бесарабинът ми ме хваща изотзад през устата и съска в ухото ми:

- Мълчи, дурак! При нашите ще се правиш на идиот, тия тука са отвратителни, ще те опандизят за секунди!

Проверката приключва и граничарите слизат от автобуса. И аз:

- Голяма държава бе, направо велика! Пресича се за пет минути!

И пак смях в автобуса. А бесарабският българин им вика:

- Аз слизам да пикая, тоя тука някой да го пази от самия него!

И аз слизам да пикая. Ама откъде да знам, че след нашата граница насетне всички тоалетни са безплатни? А у мене само долари и грiвни, даже не знам как се казва молдованската валута. И затова се настанявам в храстите зад автобуса и точно на чертата, с която започва великата молдованска земя, почвам да пикая, докато гледам нагоре и се преструвам, че уж си говоря със звездното небе... Астролог!

Отсреща един граничар започва да крещи:

- Какво правите, какво правите!?

Усещам се мигновено и докарвам най-силния възможен руски акцент:

- Милинкий, прасти! Извиняюсь тихинка!! Деньгишки за туалет у меня нету!

- Ах, руски идиоти! - простенва, подминавайки - Разгулялись как в домой!

А така, пишете го и това на братушките! Хак да им е!

Даже шофьорът взе да ме гълчи:

- Слагай маската, идиот! И спри да си хвърляш край автобуса фасовете, като да си в таверна! Ще те глобят! В България така ли правите?!

- Разбира се! - затапвам го.

- Хм. А в Германия ти така ли правеше?

- Не... - сега ме затапи вече той.

-...Гаси си ги и си ги пъхай в джоба! Вземи се малко в ръце, докато не влезем в Украiна! Казах ли ти аз още на варненската автогара да не изпиваш всичката бира, която си помъкнал?!

- А като стана въпрос за бира, има ли по пътя денонощен магазин?

- Млък!!!

* * *

Приближава се българският граничар на границата пред Румъния и ме гледа с

"див поглед на бик" (Никола Йонков Вапцаров)

Знам го какво иска - задграничен паспорт да види или лична карта. Но той защо не знае да рече "Добър ден"?! Никому не рече още с влизането, даже на екипажа!

- Какво ще обичате, гражданино полицай? - питам го ясно и хладно от предпоследната седалка.

- Ами лична карта или паспорт. Смятам, че всички знаят какво трябва да ми покажат!

- А аз смятам, че всички трябва да знаем да речем "Добър ден!"

- Моля?!

- Нищо, нищо... Аз просто си пътувам.

- За къде?

- За Украiна.

Бесарабинът сетне ме пита:

- Защо така беше груб с вашите, а после се държа с останалите сравнително прилично?

- О, аз нашите си ги "бия" за здраве, "сурва-сурва, весела година", ако знаеш какво значи, за да станат по-добри, умни и хубави, щото ги обичам. Вашите вий си ги оправяйте и си ги мислете! Освен това тоя на границата мене представлява пред вас! Не може да гледа като добитък и да не поздравява. Той е Български Офицер, а не каубой или индиански вожд!

А бяха момчета Шестнайсетгодишни!

Минавам завчера между митрополията и Варненската Катедрала през площад "Св. св. Кирил и Методий". Варненската Владика пак никъде я няма. Виждам само да излизат две от хюмнетата, дето ги доведе със себе си незнайно от къде, които ходят постоянно облечени в одежди на псалтове.

Единият носи в ръка торбичка с четири бутилки олио. Излизат от Катедралата и вървят към митрополията.

- Я! Жени след пазар! - сподирям ги така.

Обръщат се, трябват им не повече от две секунди, за да ме разпознаят. Смеят се радостно.

- К'во става бе, педерасти, романтична вечеря у вас ли отивате да си сготвите?

Пак се смеят.

Ех, бяхте момчета шестнайсетгодишни и по семинариите всички ме четяхте и се радвахте. Тия от вас, дето бяха по-курназ, даже цитираха богословските ми твърдения от блоговете по изпити и не се страхуваха да кажат името ми... А сега? А сега станахте владишки евнуси! Вие, бъдещите свещеници в БПЦ! За вас бяха всичките ми обречени битки бе, хлапета! За вас...

Причерня ми. Влязох в притвора на храма и право на клисарката:

- Къде е оня?! Пак ли някъде плюска и се ебе?!

- Кой?

- Как кой ма, боклукът Йоан! Искам да го погледна в очите и да му надумам!

-...Че какво ще прави при нас?

Хипнотизатори (Одесса, мама!)

Толкова да обичам кренвирши! Някой път даже сънувам, че ям точно кренвирши, точно както сънувах редовно, докато бях съботянин, че ям... цигари, защото ги бях отказал временно. Пържени в олио, запечени с кашкавал по средата, попарени и затопени в домашно сварен доматен сос ги ям! Отядох си в Украiна на кренвирши.

Тука не ям, защото ги прави Майстор Цвятко с маймунски ташаци, соя, свинска кожа и тоалетна хартия. После по седмица почти чак душата ми имам чувството, че смърди.

Хубави горе-долу кренвирши тука правят и продават братя Томови, ама магазините им са далеко от вкъщи. Има и на руския кореком "Березка", ама като мина оттам, все съм пиян и въобще не ми е до кренвирши, щото си купувам главно бира само от хмел и малц.

- Яла ли си икра, истински руски тарама-хайвер?

- Не.

- Аз пък преди години в Средно-руските възвишения се тъпках с шепите с такава!... Почакай тука, сега ще донеса и черен чай.

И тутак-си тръгнах към "Березка". 

Влизам вътре и с пълна радост колкото ми глас държи:

- Имате ли украiнски чай?!

А рускинята зад касата просъсква:

- Украински стоки не продаваме!

"Тъй ли, - викам си аз на акъла - сега ще те подредя тебе!"

Взимам черен чай "Майски" и тръгвам към хладиника с икрата. Много добре виждам, че е с катинар заключен, щото напръстникът е 14.00 лева, обаче почвам да дърпам вратата, като да е авариен изход на наводняваща се подводнцица.

- Гаспадинйе, какво правитйе!? - изпада оная в истерия, докато тича да ми отключи катинара.

- Как к'во ма?! Пазарувам!

* * *

В хотела, дето работих, на рецепцията се сменяха рускиня и украинка. Харесвахме се и с двете, чисто приятелски, разбира се. Обичаха да слушат плановете ми да ида до Луцк, ама никак не вярваха, че наистина ще го направя. Е, сега ще онемеят!

- Откъдето мине хохол, - викаше ми рускинята - евреинът подире му няма работа, щото няма какво да открадне! На тях всички са им за нещо виновни.

- Остави я тая бе, - викаше ми украинката - ти не знаеш за вас пък българите какви ги разправят, на тях всички сме им с нещо длъжни.

В тоя момент пристига таксиджията ни с разкъсана риза и зачервена буза:

- На спирката се сбиха руснаците с украинците. Опитах да ги разтърва и такъв шамар изядох, чак не разбрах кой точно ме плесна!

А през това време на улицата около десетгодишно украинче от гостите на хотела хвърля пиратки и след като гръмнат, крещи: "Да живее Украiна!!!" Едно русначе пък, докато се прави, че стреля с детската си пушка с пластмасови сачми по гларуси и лястовици, го гледа и си мърмори: "Аз ще те подредя тебе, само вашите да отидат до магазина!"

Тая каша ония двамата я забъркаха нарочно - Путин и Жириновски - безкрайни руски националисти уж, а всъщност евреи и двамата, първият по майка, а вторият по баща! Тия сцени тука са забавни, ама там славяни леят славянска кръв, заради жидски интриги!

* * *

А одесчани верно май са българи! Само там и тука можеш да срещнеш поне по двама откачени на един квадратен метър!

В предверието на тоалетната на автогарата застанал някакъв дядо с ампутирана до китката дясна ръка и ми вика:

- Извинете, бихте ли ми запасали анцуга, че нещо се е изхлузил?

Запасвам го, а на излизане жената на касата ме пита:

- Абе, що му се връзваш на тоя?! Живее сам и понеже му е скучно, само чака да отвори тоалетната и на който мине, му се моли да му вдигне гащите!

Обръщам се и го чувам същият да се моли на нов посетител:

- Извинете, ще ми вдигнете ли гащите?

Пред ресторанта ме пресреща около 30 годишен здрав и прав мъж, подушил, че съм чужденец:

- Ах, сираче съм аз, - вика жално-жално - а хората зли, никой не ми помага!

"Абе наркоман си ти, - мисля си - на челото ти го пише, чак от самолет се вижда, ама айде!"

- Как се наричат вашите пари?

- Левове.

- Ау, какво страшно и славно име! - казва.

"Ебах ти идиота", казвам си пък аз.

- Ще ми дадете ли някоя пара от вашите, просто така, "на памят"?!

Подавам му 20 стотинки. Грейва, мисли си май, че е получил нещо на стойност поне два долара. 

- На колко се равнява това?

- На десетина цента.

В тоя момент дотърчава бесарабският българин - моят спътник от автобуса Варна-Одеса, дето беше решил да ме пази до Киевския автобус точно от такива като него.

- Какво ти взе, колко му даде?!

Казвам му.  Поглежда просителя ми и като вижда киселата му физиономия, прихва да се смее.

Себап

- Виж, там морето ви е наистина черно и страшно в далечината!

- Това са водорасли, погледни да видиш, че чернее и съвсем близко.

- Да.

- Нищо страшно няма в това море, гледай как ще вляза в него чисто гол!

* * *

- Защо влезе там само до пояс?

- За да не ми се намокри барута в пистолетите!

* * *

- В каква красота само си се родил и израстнал!

- Да!

* * *

- Защо у вас има толкова много турци?

Защото ние никого не гоним.... Прикипи ли ни, гоним само сами себе си. Да ти разкажа ли как спасихме евреите и как нашият Последен Цар Борис III плати с живота си на фашистите за тяхното спасение? Не сме ние румуни или срби, че да гоним хората. Не от добро са прибегнали тия турци от Азия и са дощли в Прекрасната ни Родина. Веднъж ги изгонихме, а после жал и вина ни обзе, па си разбихме самички вратите, за да ги прегърнем обратно... Сами сме тука пришълци и преселници. Някои казват, че тука сме се родили, че сме траки. Но аз много-много не им вярвам.

Изгонихме само имамите, пашите и каймакамите.... Защо? За да ни яхнат папазите ни и чорбаджиларите, дето са по-нагли и страшни от руски помещчици и румънски чокои!

* * *

Туркинята С., хазяйката, ни стори себап. Разсрочи депозита.

Погледнаха се двете в очите, па туркинята простена:

- Боже, колко е хубава!

Сестрице, кажи го по турски!

Добре дошла, Невесто, във II-та Българска Република

"Jа сам бабин син jединац, матер свима!" (Джордже Балашевич)

Тя е ведьма. От добрите. Затова, щом ме призова, аз пресякох планини, реки и долини, за да ида при нея. А аз съм Крали Марко.

- Кто ето Крали Маркa? 

- Любимецът на юдите и самодивите.

Отговарям, докато си мисля всъщност друго: "Пряк потомък на Чингиз Хан и Кублай Хан от гей-брака им. Заварен брат на Атила, когото като малък е биел редовно. После Атила биел цялата Империя, а Крали Марко биел Атила"

А тя е единствената ведьма, която ме обича впрочем. Освен майка ми, обаче то не се брои, защото мама е кaлдуня. Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че всъщност ме е родила баба ми. Родил съм се с цезарово сечение, защото баба от Сръбско беше висока около 150 сантиметра, а аз със сигурност съм се родил точно какъвто съм си сега - 178 санта висок и около 115 кила тежък, никога не е имало време, когато не съм бил съвършен.

Баба ме наричаше "бабин син" и не само на Коледа ми намигаше и скришом посочваше в кое парче е парата в празничната баница, за да я "уцеля", ами и ми даваше почти цялата си пенсия, за да пуша цигарки и да хайманосвам от най-ранна възраст. По-късно се появи тате, върнал се от Русия и ми даваше заплатата си със същата цел... Така се става бляд!

* * *

Вижте през прозореца на влака! Река преди Казатин! Ако я закъсаме, ще запалим край нея огън и ще печем риби, които сме уловили... "Ой, у нас удочки нету!". Смях. Със зъби ще ги ловим, като жаба мухи!

- Виж бе, - викам на минаващия покрай нас началник-влак - и у меня тоже есть уже Галицийская Красавица, не только у ваших!"

Смее се с глас. С добър и светъл смях.

Преди това сам ме разсмя, докато пушихме в междувагонното пространство. Отпрати целия останал екипаж около нас с думите:

- Сега ще разкажа на болхарина един виц, който вие няма да разберете и не е за вашите уши, но той ще го разбере със сигурност и ще го оцени, защото е... болхар.

Боже мили, накрай света ни знаят даже какви сме простаци!

Вицът:

Попитали един:

- Какво най-много обичаш да правиш?

- Да пуша цигари!

- Мнозина обичат това, какво друго обичаш да правиш?

- Да еба!

- Е, това също го обичат повечето мъже. При тебе какво е особеното?

- Мечтая целият да съм се наврял в женска путка, а само устните ми да се подават навън.

- Защо да се подават?

-...За да пуша цигара.

След Казатин огромна авария по релсите. Влакът е само дотам. Няма продължение за Черневци. Но има за Виница с някаква електричка. А от Виница имало много автобусни връзки, включително за Черневци, даже можело да има и рейс за България.

Чакаме електричката. Студ в чакалнята. Имах върху себе си елек-грейка. После нямах. После по рубашка. Час по час съм пред гишето за информация:

- Госпожо, скоро ли пристига електричката?

- Никой не знае кога и дали ще дойде.

* * *

Г-жа А. ни изпраща със зелеви сърми. Там им викат "глупци".

Решавам да се пошегувам:

- Гледай ти, украинците са ни откраднали сармите, а руснаците ходенето зиме само по разкопчана риза.

- Какво откраднали руснаците, не разбрах?!

- Ход в зима по рубашку... Това го има само във филмите им, иначе, бил съм там и съм виждал, зиме само на ръцете си дето не са нахлузили валенки и ушанки... Друг тука да виждаш така да цепи улиците, освен мене?! 

* * *

Излъчиха ни по Украинската национална телевизия и тримата заедно с багажа от гарата в Луцк.

Застанала пред вратата на потеглящия скоро влак, журналистката пита с насочен микрофон качващите се:

- Дразнят ли ви проверките преди пътуване за сертификати и ковид-тестове?

Абе дразнят ме ужасно, ама си мълча. И съм се долепил до самия влак, примъквайки се към вратата "по тихонкому". Трай, глупако свадлив, трай и стискай, че инак що?! Ти в ареста, а тя обратно у тях ли?!!

И изведнъж - микрофонът право под носа ми, щото дяволът друга работа няма, освен да ме провокира, понеже ми... завижда.

- Вижте, - почвам да се правя на луд, което на мене конкретно нивга не ми е било особено трудно - аз думица украински не зная, а руски съм "учил" от филми и песни...

- Ничего, давайте по рускому!

Ох, ще ти дам аз на тебе!

- Чели ли сте Ерих Мария Ремарк?

- Разбира се!

Ти да видиш! И в тоя миг се усещам, че заглавието, което имам наум, е с автор Габриел Гарсия Маркес, но отказвам да се предам.

- А книгата му "Любов по време на холера"? - нарочно изговарям заглавието на чист български, за да я объркам.

- Не за съжаление...

Няма защо да съжалява, мисля си, след като от Ремарк няма такава книга...

- Дойдох от България "по невесту", ето я къде е, - соча Я - с майка си на изпращане и с багажа. Така че, вашият "ковид" ми е през хуя.

Така влакът се влюби в нас. В мене, защото съм полуначетен простак, а в нея, защото е Красавица.

- А наши билетчики где!? - разтревожих се по едно време.

- В мене, в мене! 

Ококорих се по посока на изговорилата го кондукторка, защото и точно така го каза: "В мене" на чист български, на 20 километра от... Луцк във влака за Казатин! Намигна ми, като видя учудването... 

А в автобуса на отиване "Киев - Варшава" през Луцк, жена говореше по телефона с мъжа си:

- Солнечко мое, мислила сам да спиш. Куде си ти? Иду куде тебе!

Да бе!! Точно така звучеше! Със спомагателния глагол и с конструкции точно като в Пирот и Враня! Поглеждам през прозореца вдясно и... Табела към Калелевский Замок. Лев и Замок е ясно какво е? Ами кале какво е, знаете ли?!

В Източна Украйна около Одеса говорят руски с диалектни примеси. На Запад нещо, което прилича на полски, ама не е полски. А по средата?!

- Седи тука - казва ми шофьорът в Луцкия градски автобус, понеже съм без билет и не зная откъде да си купя, Да, да, точно и изрично "седи тука", даже при "седи" ударението е на "и". Той не знае, че съм българин.

* * *

През половин час на гарата в Казатин пред гишето за информация и всеки път с един въпрос - за винишката електричка. Последният път:

- Госпожо, ще има ли електричка?

- Не, аварирала е.

- А как за Виница?

- Никак.

Късно е, таксита край гарата вече няма дори.... "Ой, у нас удочки нету!"... Че и парите почнаха да намаляват. Ами пневмония?! 

В очите гръм, в душата мълнии. "Ну, давай разплесаем вместе Тракийско Танго, стерва зад бюро!":

- Жено!! Качи ни на влак за Виница, не ми пука откъде и как ще го намериш!!

- Мъжо, ще повикам полицаите!

- Блъфираш! - а всъщност блъфирам аз.

И един вътрешен глас ми шепне настойчиво: "Какво правиш, глупако?! Ти ще си в ареста, а тя тука на гарата и без копейка, с целия багаж в студа. Умре ли, що тогаз? Казатин ли ще запалиш или Киев със земята ще изравниш? А после?! Гробът й столица, а ти до него ще резидираш на палатка - Президент на Третата Българска Република, която не се знае за какъв хуй ще ти е тогава!"

А жена като молиш, трябва да гледаш право в очите и да няма никаква лъжа помежду ви... Мъж се "моли" другояче - с юмруци през мутрата, докато падне арогантната самовлюбена свиня и сам не замоли да спреш! 

Та значи в очите ще гледам и ще пробвам:

- Сестричке, студено й е на Невестата ми, помогни, Христа ради, ако имаш душа!

Сведе очи. Качи ни на някакъв друг влак за Виница тихомълком, останалите казатинци се прибраха по къщите си с безполезните билети за недошлата електричка.

* * *

Село Марийка, Богатово, Българово край Одеса. Ресторант "Колиба"... А през целия път автомивки с надпис "Мийка".

Преди около 30 години в Карнобатско:

- Славчо, оцапал си се на черницата, иди на мийката, бабиното...

* * *

На Одеската автогара слезе на отиване заедно с мене от Варненския автобус някакъв бесарабски българин. Настоя да дочакаме заедно с него автобуса за Киев, за да се увери, че нормално потеглям от Одеса. Почти два часа стоя край мене. Имало в Одеса много бандити. Искал да ме опази.

- Как така, много ли е страшно?! Нападат ли? - питам.

- Не, действат чрез... "хипноза". А ти си много добър и доверчив.

"Абе подценяваш ме" викам си наум, ама не оспорвам, за да не му убивам красивата илюзия... Един поне да оставя с непоколебимо добро впечатление за себе си!

- Мислйъ дъ съ приселя в България. Убави са там ортъ - "Щото още не си им ял лайната още, затова ти се видят убави" мисля си, докато го слушам - Къдйе шъ ми припуръчъш, тя България сичкътъ йе убавъ, ама къдйе йе най-убавъ ти ми кажи, там шъ идъ??

- Между Сливница и Дупница в село "Не там".

- К'о?!

- Нищо, братко мой, нищо. Иди в Балкана, в Матори Гори, в Стара Планина...

- ...А ний окулу Удесъ тукъ тъка си гълчим сичкити пу стар български - рече ми на сбогом.

Сбогом, брате!

Следва

Кучета

- Слез бе! Слез от джипа си да ти "дам пет-шест пъти" по мутрата, майка ти мръсна руска да еба! Слез и майка си да доведеш, за да я еба пред очите ти в гъза!

Стъпил бях с едната нога на територията на ЕС, на земята на Благословената Румъния, както я нарича Захари Стоянов, а с другия крак бях още в Украинското Карпатие. Падна ли в Румъния, ще съм пълношправен европейски гражданин, падна ли в Украйна обаче, майната му, кучета ме яли. Чаках го сиреч да слезе да ми плесне шамар, за да се реши на коя страна точно ще падна.

Не слезе. Ококори се първо, а след секунди натисна газта и "отлетя на Юг" през границата "Черневци-Сучава". Вероятно към България, за да маже в СПА-центровете ни задника си зиме с ароматни отвари, след като го е изпекал през лятото по плажовете ни, които нашите мутри продадоха на тази московска новобогаташка сган, която само търси къде да прилегне, докато руският народ яде на закуска елда, на обед гречка и за вечеря булгур. Със сланина.

А първом помолих както се моли брат. Пари даже исках да дам. Да ни преведе просто от бариерата пред Черневци, че бяха огромни чантите и ставаше бавно, а студ, където някак успяхме да стигнем с влакове, автобуси и таксита, ако не до Сучава, просто оттатък румънската бариера... Всичко "спрели" - автобуси, самолети, влакове, заради "ковида" си. Та реших да минем както можем и до където можем с каквото и да било, а накрая, потрябва ли и пеш... 

А тоя "брат"? Братя били те?! Ама само за софра!!

- Студено й е - соча с глава към Малката и чантите с багажа на около двадесетина метра.

Клати глава.

- Украинка е!

Подсмихва се иронично и ми вика:

- Имам "Калашников" под седалката!

Ох!

- Слез!!

Ох!!!

- Слез веднага, боклук русняшки!!!

Не слезе.

* * *

Границата

- Мужчина, въй где?!

Държи се за пистолета на кръста украинската граничарка.

- За България, пешком - отвръщам спокойно.

- А девойката с вас?

- Като стигнем, ще се оженим.

Погледна към нея.

- Да - кимна тя.

Разгледа набързо документите. Още по-набързо багажа, та чак ме доядя, задето не скрих под моминския чеиз два-три картона евтини украински цигари.

"Ех, жена си, затуй плачеш...." (Христо Ботйов)

Минахме. В 5:00 ч. сутринта.

На румънския пост подобен разговор на английски.

- Вървете към Сучава, - рече ми на изпроводяк Румънският Офицер - там има такси.

- След колко метра?

- Хънгред.

Ама аз нали все бъркам "хънгред" ту със сто, ту с хиляда, щото "знам" английски от филмите с Брус Уилис и песните на Елвис Пресли, питам на чист български:

- Сто метра ли?

- Да, сто метра - отвръща ми той пак на български.

Вървим сто метра с чантите и с куфара. Вървим двеста. Ни таксита, ни автобуси. А кучета. Няколко. Почти глутница, Налитат ми, докато съм с чантата на гръб... В такива случаи стратегията е "убий главатаря". Шут през муцуната на най-близкото. Глутницата е объркана. Но очевидно само за малко... 

Дали наистина това беше главатарят?

Ръмжат на кръв.

И изведнъж - автомобил. Точно до мен спира. В 5:30 ч. сутринта сред самата черна пустош!.

- Здравейте, - подема излезлият шофьор на развален руски - такси ли трябва?! До Сучава не мога да ви закарам за по-малко от 30 евро двамата, почти сто километра са все пак.

По-пътя си мърмори под носа: "Как за по-малко, не може за по-малко! Горивото е скъпо!".

Кой ли му е наредил да дойде пред Изгрев, а? И да ни вози за малко пари?! 

Е как кой бе?! 

Прабългарският дежурен офицер на Границата, разбира се. Някой от двамата. Или украинката, или от румънската страна.

Сигурно е с чин Капитан! Съвсем сигурно!

Следва

Ебал съм ти гащите!

Чао, приятели, които се молите за мене. Чао доскоро и на глупаците, дето ме четат, в момента и тях обичам. Всичко е приготвено за тръгването днес. Само долните гащи не успях да си изпера от бързане.

Тръгвам за Украiна с дънки на голо и резервен чист панталон в куфара плюс плажна хавлия, бяла, три персона и половина, която дявол знай що ми е. Може да ми е за завивка, ако се наложи да спя на Одеския плаж пътьом. Но без долни гащи, щото на влюбените гащи не ни трябват!

Размислих, гласувам за ГЕРБ

Ето, скъпи дядо Владика да ми видиш билета, за да знаеш, че не съм те излъгал. Аз иначе лъжа най-редовно и с удоволствие, даже докато спя. Обаче за красивите неща нивга не лъжа. Честолюбието ми не позволява. Освен това туй сега е толкова красиво, че даже не мога да си го измисля!

И така, глупаци такива, на останалите искам да ви кажа, че срещу мене да тичате, пак няма да ме настигнете! Лично митрополит ме благослови да се оженя пак! А да видим сега кой простопоп ще ми откаже венчавката!

Моя е и последната свещеническа благословия от отец Димитър Амбарев, Царство му Небесно. Ял съм пастичка веднъж с дядо Кирил, а веднъж му откраднах на една софра мавруда - смених го с гадна "Кадарка" и бира съм пил с пържени картофки с еп. Игнатий Карагьозов! Последното няколко пъти! Митрополит Йоан ми е викал два-три пъти да съм жив и здрав, ама то не се брои! Митрополит Николай два пъти ми се е усмихвал, ама после спря, като научи всичко, дето го мисля за него! Дядо Йосиф Американски в рамките на три дни ми е казвал осем пъти "Добър ден!" на последния Събор в Рилския манастир. А Неофит, Русенски владика тогава, нищо не ми каза лично, щото беше зает да се гизди, за да го снимам. "Здрасти" имам даже и от онзи, плашещия Натанаил Неврокопски! Какво знайте вий, че ми се плезите в някои тъпи коментари тука, дето няма да ги пусна никога и ми се подигравате!?

А аз размислих за Бойко Борисов и стигнах до извода, че си е много хубав. На идните избори ще гласувам за ГЕРБ и Бойко, ако ще, нека управлява не само повече от Тодор Живков, ами и от Свети Петър, ако е решил.

Имал пари и пистолет в шкафчето? Ами като не може да задоволи жената поне с пръсти, решил с пари и с пушкала да я възбуди!

И Гешев лош бил, че имал каскет. Да, ама само той запука олигарсите като Черепа, нещо даже, дето Путин в Русия не посмя истински! С каскет бил! Ако ще човекът с нощно гърне на главата да се разкарва, на вас к'во ви пречи!

А Бойко е много вероятно никога да не е бил мутра, а да е бил внедрен от ДАНС сред тях, за да ги подглежда.

И съм тръгнал Слави да призовавам?! Ами те с Радев една масонско-американска игра играят - Слави торпилира всички парламенти и правителства, за да даде на Радев време за Диктатурата с временното правителство. Да се накрадат хубаво оня Кокорчо бившият Канадец и Асен-Василевците, а пияницата в МВР да подготви изборите.

Ще ходя аз да протестирам с глупаците, юмруци ще размахвам на полицаите, задето натупали в София две-три пишлемета?! Така хубаво ме изманипулираха тогава с прекомерната ми милозливост, за да участвам в поредния им Майдан, да я вземат дяволите водката от онова време, изпита с казашка музика!

Що? Щото на Чичо Сам не му харесала руската тръба с газ за Сърбия. Да го духа Чичо Сам. Белоруска фирма я била строила? Ами кой да я строи бе? Майстор Цвятко от Мездра ли, дето му гърмят саламите като китайски пиратки в тигана с олиото? То цяло Пиринско неотдавна светна в взривове от една подобна тръба, ама българска.

И добре сториха синодните ни архиереи, че не стъпиха изобщо за откриването на априлския парламент. Може да са свине, ама са православни! Толкова са прости и твърдоглави непукисти, че само заради феноменалния си инат ще влязат в Рая! Още като сиктирдосаха Вартоломей с измисления му велик събор, ми напълниха сърцето! В Белград професорите в Богословския Факултет под сурдинка ги хвалеха! Някои направо намекваха, че били... прозорливи. Ама аз само мълчах и се подсмихвах, щото ги знаех, че са си обикновени инатливи и рядко изтрезняващи български магарета!

Щото Бойко прави-струва дивата шопска и хитра селска лисица, мерки слага и отменя, чак от Ковида се "разболя", ама фашизъм медицински тука нямаше. А козируването пред Меркел си беше подигравка с нея след забележката й за маската, ама кой да го види! И храмовете не затвори! Нищо, дето е толкоз прост и първичен, та на Възкресение Христово духна свещта си с Йерусалимския огън и си я прибра в джоба, сякаш сме на негов личен рожден ден и това му е от тортата!

Айде вече да пием само бира!

Спирам и виното. Окончателно. Не тръгна ли и днес за Кiев, ще ми изтече валидността на теста и пак ще ходя да им давам на тия мръсници медицински фашисти 30 лева, докато се карам с хората на опашката, че им се свидят пет. Едвам си събрах сърцето да се прибера. Един час да беше закъсняла да се покаже над Пирот Стара Планина и щях да издъхна сигурно.

А сега не мога гащите да си събера, че съм зает да лоча с шепите.

А ако изпукам парите, ще има пак писма и хвалби за дядо Антоний от типа на "Скъпи Владико, толкова си хубав и добър... Тъй съм се бил объркал, дето съм те псувал всеки ден по осем пъти близо пет години.  Случи се нещастие. Стана пожар и парите ти изгоряха. Помагай, Христа ради, пак!"

А толкова я обичам Мъничката Галицийка, че за да я взема, може и да дам на Живко да се поцелуваме!... Майтап си правя за последното.

А сърбинът на рецепцията в Щутгарт съществуваше. И наистина след десет години там, си беше събрал багажа и след като ги нарече будали, на другия ден отлетя за Сърбия.

Обаче тия поляци колко само са страхливи! Седят им мирно на германците и ги гледат в очите като кучета, като да виждат починалата си майка, която се е върнала от оня свят да ги накърми! Срамота за Шляхтата, която е била турците под Виена!

Най-сърдечно извинение за драгите ми читатели

Бабата не се е давила, нито съм я спасявал, просто много красиво се усмихваше, затова я вкарах в това чудесно приключение на езерото, за да й подаря преживяване.

В своя защита само ще ви се закълна, че ако най-случайно беше паднала в езерото, където бяхме наистина, щях наистина да я спася.

А дядо Клаус си е жив и здрав. В тоя нищо неординарно нямаше, освен че се напикаваше. Да е жив и здрав. 

А, аз че му намерих виното, намерих го да...

И никакви поляци и унгарци не е имало, сам бях там, съвсем сам, освен последният, който беше  с очила и се казваше някак много странно, не можа даже името си да каже, нещо като Рафаил беше, ама не е много сигурно, щото сам се отрече от името на Архангела, изричайки нещо като "Ръфа". И мисля, че вече наистина пикае седнал.

Измислих си ги хората за цвят и багра. 

Измислих си и целия друг поляк с фикуса, макар да ми се мрежелее в очната памет някакъв фикус.

А че си умих гъза в мивката, умих го, да.

И поляка с микробуса си го измислих. Всичко си измислих. Българин бях там и бях Сам! Затова си измислях, не ме съдете! Страдах по Широкото!

Тези работи си ги измислих, защото толкова зли бяха всичките хора там, та исках да има поне нещо човешко и добро. И като нямаше, си го съчиних, извинявайте, че си го измислих. Ама пък беше красиво нали?

Всичко останало е съвсем вярно от игла до конец.

И наистина му се изсрах na Karol в мивката.

* * *

Абе, Живко! Какво направи ти бе, Слънце З;латно!? Отгде ти дойде на акъла да я поструваш тази Добра Работа? От Нашия Бог нали, Когото прославяме с Третата Чаша, защото е Триедин...

И аз те обичам! Ама няма да се целуваме, щото те обичам мъжки. Като мой брат

Мъжете ни струват пет лева!

До Окръжна Болница във Варна българските мъже са се наредили на половин-келометрична опашка пред една лаборатория, в която взимат за ковид-тест по пет лева по-малко. А тия лаборатории са през пет метра една до друга в целия град!

Че като е разкрещях по на Радев путката майчина! А те ми викат "Тихо1" Една проста курва чак ме "докладва" на някого по телефона, че псувам това лайно, на което даже ги е страх да изговорят името,

Там ме закара едно такси, мислейки, че ми прави услуга. Аз му разказах за Кiев пътьом.

А този боклук рече да обиди украинките, уж да ме посъветвал.

- Спри! - казах му.

Спря.

- Изключи двигателя, че ми шуми и ме влудява, напомня ми за германски часовник.

Изключи го.

- Вземи си думите обратно!

Взе си ги.

- Прощавам ти, карай пак!

Дадох му бакшиш.

А където ме закара, мъже българи се наредили и чакат с часове, за да спестят пет лева! Господи!!!

Ей. да те благослови Госппод

Всичката си благодат върху тебе да изсипе. Да те залее с благодатта Си. Желая ти радост в Христос Иисус.

А ти се помоли за д-р Марин Лутер и чистата му дуща na училият в Тюбинген, дето е заковaл на вратата във Витемерг 95-те си тезиза за "праведност чрез вяра".

И за Жана Д'Арк!

Вставай, Глупако, за Втората Българска Република!

Аз гласувах за тебе. Оправих си документите, за да гласувам.

Какво ми пробутвщ хаджи Тошко Йорданов.

Този изрод е гном като Росенчо Петров (пак твой проект), който продаде Николай Бареков с бялата риза като Никола Йонков Вапцаров дето се беще облякъл.

Не ме интересува от какво си болен, встани за България!

Въставай, ще бием!

Вставай да Я възпеем, както Я пя Никола Йонков Вапцаров от Банско срещу куршумите на фашистите. 

Той пя като Ботев и Яворов.