Тя е ведьма. От добрите. Затова, щом ме призова, аз пресякох планини, реки и долини, за да ида при нея. А аз съм Крали Марко.
- Кто ето Крали Маркa?
- Любимецът на юдите и самодивите.
Отговарям, докато си мисля всъщност друго: "Пряк потомък на Чингиз Хан и Кублай Хан от гей-брака им. Заварен брат на Атила, когото като малък е биел редовно. После Атила биел цялата Империя, а Крали Марко биел Атила"
А тя е единствената ведьма, която ме обича впрочем. Освен майка ми, обаче то не се брои, защото мама е кaлдуня. Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че всъщност ме е родила баба ми. Родил съм се с цезарово сечение, защото баба от Сръбско беше висока около 150 сантиметра, а аз със сигурност съм се родил точно какъвто съм си сега - 178 санта висок и около 115 кила тежък, никога не е имало време, когато не съм бил съвършен.
Баба ме наричаше "бабин син" и не само на Коледа ми намигаше и скришом посочваше в кое парче е парата в празничната баница, за да я "уцеля", ами и ми даваше почти цялата си пенсия, за да пуша цигарки и да хайманосвам от най-ранна възраст. По-късно се появи тате, върнал се от Русия и ми даваше заплатата си със същата цел... Така се става бляд!
* * *
Вижте през прозореца на влака! Река преди Казатин! Ако я закъсаме, ще запалим край нея огън и ще печем риби, които сме уловили... "Ой, у нас удочки нету!". Смях. Със зъби ще ги ловим, като жаба мухи!
- Виж бе, - викам на минаващия покрай нас началник-влак - и у меня тоже есть уже Галицийская Красавица, не только у ваших!"
Смее се с глас. С добър и светъл смях.
Преди това сам ме разсмя, докато пушихме в междувагонното пространство. Отпрати целия останал екипаж около нас с думите:
- Сега ще разкажа на болхарина един виц, който вие няма да разберете и не е за вашите уши, но той ще го разбере със сигурност и ще го оцени, защото е... болхар.
Боже мили, накрай света ни знаят даже какви сме простаци!
Вицът:
Попитали един:
- Какво най-много обичаш да правиш?
- Да пуша цигари!
- Мнозина обичат това, какво друго обичаш да правиш?
- Да еба!
- Е, това също го обичат повечето мъже. При тебе какво е особеното?
- Мечтая целият да съм се наврял в женска путка, а само устните ми да се подават навън.
- Защо да се подават?
-...За да пуша цигара.
След Казатин огромна авария по релсите. Влакът е само дотам. Няма продължение за Черневци. Но има за Виница с някаква електричка. А от Виница имало много автобусни връзки, включително за Черневци, даже можело да има и рейс за България.
Чакаме електричката. Студ в чакалнята. Имах върху себе си елек-грейка. После нямах. После по рубашка. Час по час съм пред гишето за информация:
- Госпожо, скоро ли пристига електричката?
- Никой не знае кога и дали ще дойде.
* * *
Г-жа А. ни изпраща със зелеви сърми. Там им викат "глупци".
Решавам да се пошегувам:
- Гледай ти, украинците са ни откраднали сармите, а руснаците ходенето зиме само по разкопчана риза.
- Какво откраднали руснаците, не разбрах?!
- Ход в зима по рубашку... Това го има само във филмите им, иначе, бил съм там и съм виждал, зиме само на ръцете си дето не са нахлузили валенки и ушанки... Друг тука да виждаш така да цепи улиците, освен мене?!
* * *
Излъчиха ни по Украинската национална телевизия и тримата заедно с багажа от гарата в Луцк.
Застанала пред вратата на потеглящия скоро влак, журналистката пита с насочен микрофон качващите се:
- Дразнят ли ви проверките преди пътуване за сертификати и ковид-тестове?
Абе дразнят ме ужасно, ама си мълча. И съм се долепил до самия влак, примъквайки се към вратата "по тихонкому". Трай, глупако свадлив, трай и стискай, че инак що?! Ти в ареста, а тя обратно у тях ли?!!
И изведнъж - микрофонът право под носа ми, щото дяволът друга работа няма, освен да ме провокира, понеже ми... завижда.
- Вижте, - почвам да се правя на луд, което на мене конкретно нивга не ми е било особено трудно - аз думица украински не зная, а руски съм "учил" от филми и песни...
- Ничего, давайте по рускому!
Ох, ще ти дам аз на тебе!
- Чели ли сте Ерих Мария Ремарк?
- Разбира се!
Ти да видиш! И в тоя миг се усещам, че заглавието, което имам наум, е с автор Габриел Гарсия Маркес, но отказвам да се предам.
- А книгата му "Любов по време на холера"? - нарочно изговарям заглавието на чист български, за да я объркам.
- Не за съжаление...
Няма защо да съжалява, мисля си, след като от Ремарк няма такава книга...
- Дойдох от България "по невесту", ето я къде е, - соча Я - с майка си на изпращане и с багажа. Така че, вашият "ковид" ми е през хуя.
Така влакът се влюби в нас. В мене, защото съм полуначетен простак, а в нея, защото е Красавица.
- А наши билетчики где!? - разтревожих се по едно време.
- В мене, в мене!
Ококорих се по посока на изговорилата го кондукторка, защото и точно така го каза: "В мене" на чист български, на 20 километра от... Луцк във влака за Казатин! Намигна ми, като видя учудването...
А в автобуса на отиване "Киев - Варшава" през Луцк, жена говореше по телефона с мъжа си:
- Солнечко мое, мислила сам да спиш. Куде си ти? Иду куде тебе!
Да бе!! Точно така звучеше! Със спомагателния глагол и с конструкции точно като в Пирот и Враня! Поглеждам през прозореца вдясно и... Табела към Калелевский Замок. Лев и Замок е ясно какво е? Ами кале какво е, знаете ли?!
В Източна Украйна около Одеса говорят руски с диалектни примеси. На Запад нещо, което прилича на полски, ама не е полски. А по средата?!
- Седи тука - казва ми шофьорът в Луцкия градски автобус, понеже съм без билет и не зная откъде да си купя, Да, да, точно и изрично "седи тука", даже при "седи" ударението е на "и". Той не знае, че съм българин.
* * *
През половин час на гарата в Казатин пред гишето за информация и всеки път с един въпрос - за винишката електричка. Последният път:
- Госпожо, ще има ли електричка?
- Не, аварирала е.
- А как за Виница?
- Никак.
Късно е, таксита край гарата вече няма дори.... "Ой, у нас удочки нету!"... Че и парите почнаха да намаляват. Ами пневмония?!
В очите гръм, в душата мълнии. "Ну, давай разплесаем вместе Тракийско Танго, стерва зад бюро!":
- Жено!! Качи ни на влак за Виница, не ми пука откъде и как ще го намериш!!
- Мъжо, ще повикам полицаите!
- Блъфираш! - а всъщност блъфирам аз.
И един вътрешен глас ми шепне настойчиво: "Какво правиш, глупако?! Ти ще си в ареста, а тя тука на гарата и без копейка, с целия багаж в студа. Умре ли, що тогаз? Казатин ли ще запалиш или Киев със земята ще изравниш? А после?! Гробът й столица, а ти до него ще резидираш на палатка - Президент на Третата Българска Република, която не се знае за какъв хуй ще ти е тогава!"
А жена като молиш, трябва да гледаш право в очите и да няма никаква лъжа помежду ви... Мъж се "моли" другояче - с юмруци през мутрата, докато падне арогантната самовлюбена свиня и сам не замоли да спреш!
Та значи в очите ще гледам и ще пробвам:
- Сестричке, студено й е на Невестата ми, помогни, Христа ради, ако имаш душа!
Сведе очи. Качи ни на някакъв друг влак за Виница тихомълком, останалите казатинци се прибраха по къщите си с безполезните билети за недошлата електричка.
* * *
Село Марийка, Богатово, Българово край Одеса. Ресторант "Колиба"... А през целия път автомивки с надпис "Мийка".
Преди около 30 години в Карнобатско:
- Славчо, оцапал си се на черницата, иди на мийката, бабиното...
* * *
На Одеската автогара слезе на отиване заедно с мене от Варненския автобус някакъв бесарабски българин. Настоя да дочакаме заедно с него автобуса за Киев, за да се увери, че нормално потеглям от Одеса. Почти два часа стоя край мене. Имало в Одеса много бандити. Искал да ме опази.
- Как така, много ли е страшно?! Нападат ли? - питам.
- Не, действат чрез... "хипноза". А ти си много добър и доверчив.
"Абе подценяваш ме" викам си наум, ама не оспорвам, за да не му убивам красивата илюзия... Един поне да оставя с непоколебимо добро впечатление за себе си!
- Мислйъ дъ съ приселя в България. Убави са там ортъ - "Щото още не си им ял лайната още, затова ти се видят убави" мисля си, докато го слушам - Къдйе шъ ми припуръчъш, тя България сичкътъ йе убавъ, ама къдйе йе най-убавъ ти ми кажи, там шъ идъ??
- Между Сливница и Дупница в село "Не там".
- К'о?!
- Нищо, братко мой, нищо. Иди в Балкана, в Матори Гори, в Стара Планина...
- ...А ний окулу Удесъ тукъ тъка си гълчим сичкити пу стар български - рече ми на сбогом.
Сбогом, брате!
Следва
Няма коментари:
Публикуване на коментар