"При татка искам да ида, при татка в Стара Планина!" (Христо Ботйов" , "Хайдути")
- Защо му я носиш на баща си снимката в портфейла, като да е икона? Той е мъртъв отдавна, не може да ти помогне.
- Знам, че не може, Солнечко, затова смятам да си помогна сам. Тя снимката му ми е там за вдъхновение.
* * *
На Винишката гара ни подхванаха таксиджиите, никой от тях не ни измами, не ни измамиха даже на денонощното обменно валутно бюро срещу перона на самата гара. Закараха ни в хотел. И след като тя заспа, аз слязох да попием с охраната - пенсиониран военен, рускоизясняващ се украинец.
- Жените ни се славят тука като много красиви.
- Да, в цяла България така смятаме за вашите жени.
- Ах, - разтапя се той - тя също е много хубава!
- Аха, а пише стихове и философски статии!
- Охо, значи е и умна! Да, отдалече й личи!
- И е много добра.
...
- А как беше в Германия?
- Ужасно.
- Хм, аз също така съм чувал. Има ли там много украинци?
- Не, повечето са поляци. И не спират да "козируват" за парче хляб на немците.
- Да, така стана вече, - въздъхва - украинците козируваме на поляците, а те на германците!
- Аз обаче ги напсувах немците!
- Сигурно защото си Болхар?! - грейва - Всички ли там в Болхария са като тебе?!
- Разбира се, всички сме такива високи и широки, като мечки, като мене! Разлютим ли се и затропаме, земята гърми, тътне и стене, чак адът се плаши, а Балканът ни се покланя, докато Небето се навежда да ни целуне влюбено "право в челото красно" - лъжа го, докато се надувам в креслото с бира в ръка.
А той:
- Е-ех! Разливай!
"Тежко, тежко! Вино дайте, / та пиян дано аз забравя..." (пак Ботйов)
* * *
Не знам защо още през прозореца на влака от Сучава за Букурещ тя "разпозна" българска земя! Може би, защото още от сучавската гара всички се втурнаха да ни помагат. Къде с багажа, къде младежите, знаещи английски, по касите, за да се разберем какви билети и за къде ни трябват... Един циганин се опита да ми продаде някакви развалени телефони и зарядни устройства. Че като го погнаха да го бият! Спрях ги! Цигани да гонят циганин, щото бил циганин, ми е малко вповече! Шегувам се, разбира е. Настигнах го да му подаря няколко леи.
- Хубаво ли е вече? - пита ме тя, сочейки през прозореца Румъния - Щастлив ли си?
- Хубаво е, да... Почти. Почакай да видиш Другото!
Границата ни на Дунав мост. Огромна светеща табела с герба и надпис "Република България"... Ех, Бойко, жив да си за посрещането, ако ще за тая проста, но атрактивна табела, да си прибрал по шкафчетата си пари за цял Небостъргач, халал да са ти!
- Виж, не сме минавали досега през такава граница нали? Само нашата така грее. Това там е Гербът - трите лъва са Мизия, Тракия и Македония, а в средата лъвът означава Цяла България.
- Защо плачеш?
- От радост, пиленце!
"Там, там буря кърши клонове / и сабля ги свива на венец!" (Ботйов)
Обаче... Украйна и Румъния засяти със зърнени култури, с овощия! Всяка свободна педя земя! Заводите димят, фабриките тракат... А у нас по ливадите само куци магарета ебат яловите лисици!
"Гарване! И ти птицо проклета! Над чий гроб тъй грозно грачиш?!" (пак Ботйов)
Ебал съм ти гаргата, дайте ми пушката! Все пак пред тоя байряк съм се клел с автомат в ръка и тук съм се учил да казвам в... кръчмата пиян-мъртъв: "Дай две бири и задръж рестото, девойко мори, убава, целувам те нежно и почтително по ръката и после направо по путката!"... Така впрочем имам забрани да влизам поне в десет кръчми из цялата Татковина!
* * *
Таксиджията на Винишката гара ни предложи да ни закара за малко пари направо до Молдова. Отказах му. Нямах доверие на този град, асоциирах го с Варненския квартал "Виница". А нея в гагаузка кола за далечно пътуване по-скоро ще умра, отколкото да я вкарам!... Сбърках.
* * *
- Какви са тия гагаузи, за които заговори с такова презрение, още докато чу името на град Виница? Та чак плюеш шумно през рамо, преполовиш ли бирата? Плаша се така, не разбирам!
- Почакай, Солнечко и ще разбереш, като те запозная с един... вкъщи.
* * *
- Не искам в Молдова! - заявявам на таксиджията.
- Но там има сигурно превоз до Румъния или даже за България!
Да бе, има, викам си на акъла - писани гагаузки талиги има с цигански чергила, с каквато преди години пристигна оттам във Варна поп Василий Шаган, за да стане тука "патрон" гагаузларският амбициозен кариерист и измекяр!
- Карай към хотела! Утре ще му мисля! И спри до някой денонощен магазин с бира "Арсенал" пътьом!
* * *
А истината е, че от Молдовската граница имам лоши спомени от влизането си в Украйна още. Подир Румъния решавам, че вече сме в Украйна и граничарите в автобуса са украинци. Почвам да ги разпитвам как стоят нещата с тестовете за ковид, трябва ли да си правя нов и къде мога... И не виждам как украинецът стюард тича към мене по автобусната пътека и ми прави истерични знаци да си затварям устата, явно щото ги знае какви са молдованските ченгета... Ама аз съм от бързите - дръжте ми шапката, щото съм зает да си подпирам бутилката!
- Господине, вие сте на територията на Държавата Молдова! - ледено и тържествено ми заявява граничарката.
- Ау, извинете, тихичко се извинявам, аз бях забравил, че тази държава съществува!
Смях в автобуса.
- Моля??!!
- Нищо, нищо, зле съм с географията! - казвам, докато си мисля: "О, знам ви аз вас прекрасно, гагаузка стоко, руснаците ви изтъргуваха едно време с Румъния за Северна Добруджа, па после се опитаха и за Цялата, та ядохте бой от Генерал Колев и момчетата му всички заедно"
В този миг бесарабинът ми ме хваща изотзад през устата и съска в ухото ми:
- Мълчи, дурак! При нашите ще се правиш на идиот, тия тука са отвратителни, ще те опандизят за секунди!
Проверката приключва и граничарите слизат от автобуса. И аз:
- Голяма държава бе, направо велика! Пресича се за пет минути!
И пак смях в автобуса. А бесарабският българин им вика:
- Аз слизам да пикая, тоя тука някой да го пази от самия него!
И аз слизам да пикая. Ама откъде да знам, че след нашата граница насетне всички тоалетни са безплатни? А у мене само долари и грiвни, даже не знам как се казва молдованската валута. И затова се настанявам в храстите зад автобуса и точно на чертата, с която започва великата молдованска земя, почвам да пикая, докато гледам нагоре и се преструвам, че уж си говоря със звездното небе... Астролог!
Отсреща един граничар започва да крещи:
- Какво правите, какво правите!?
Усещам се мигновено и докарвам най-силния възможен руски акцент:
- Милинкий, прасти! Извиняюсь тихинка!! Деньгишки за туалет у меня нету!
- Ах, руски идиоти! - простенва, подминавайки - Разгулялись как в домой!
А така, пишете го и това на братушките! Хак да им е!
Даже шофьорът взе да ме гълчи:
- Слагай маската, идиот! И спри да си хвърляш край автобуса фасовете, като да си в таверна! Ще те глобят! В България така ли правите?!
- Разбира се! - затапвам го.
- Хм. А в Германия ти така ли правеше?
- Не... - сега ме затапи вече той.
-...Гаси си ги и си ги пъхай в джоба! Вземи се малко в ръце, докато не влезем в Украiна! Казах ли ти аз още на варненската автогара да не изпиваш всичката бира, която си помъкнал?!
- А като стана въпрос за бира, има ли по пътя денонощен магазин?
- Млък!!!
* * *
Приближава се българският граничар на границата пред Румъния и ме гледа с
"див поглед на бик" (Никола Йонков Вапцаров)
Знам го какво иска - задграничен паспорт да види или лична карта. Но той защо не знае да рече "Добър ден"?! Никому не рече още с влизането, даже на екипажа!
- Какво ще обичате, гражданино полицай? - питам го ясно и хладно от предпоследната седалка.
- Ами лична карта или паспорт. Смятам, че всички знаят какво трябва да ми покажат!
- А аз смятам, че всички трябва да знаем да речем "Добър ден!"
- Моля?!
- Нищо, нищо... Аз просто си пътувам.
- За къде?
- За Украiна.
Бесарабинът сетне ме пита:
- Защо така беше груб с вашите, а после се държа с останалите сравнително прилично?
- О, аз нашите си ги "бия" за здраве, "сурва-сурва, весела година", ако знаеш какво значи, за да станат по-добри, умни и хубави, щото ги обичам. Вашите вий си ги оправяйте и си ги мислете! Освен това тоя на границата мене представлява пред вас! Не може да гледа като добитък и да не поздравява. Той е Български Офицер, а не каубой или индиански вожд!
Няма коментари:
Публикуване на коментар