Говорите ли котешки (а кучето на Пешко избяга)

"Дорд' на небо ясно слънце,/ дорд' на очи свят, живот,/ ще обичам аз от сърце/ таз' земя и тоз' народ." (П. Р. Славейков)

За това досега бях чел само в житията на светците и в разсъжденията на гръцките богослови за всетварната логосност... Разговарях с котката си, а тя ми отговаряше!! Не вярвам да е поради новопросияла святост моя, допускам, че е от бирата или разредения от кислород въздух. А може и заради около 150-те охлюва, които варени или печени, с коприва или с левурда, а даже и полусурови и полуживи, успях да изям през последните дни...

В храма имаме мишка, която се оказа впоследствие съсел и яде вратата. Може и да е същият именно съсел, заради когото на В. /местен адаш на моя В./ му викат в селото Съсело. Една година му се намъкнал съсел в гардероба и стоял вътре, без да могат да го изгонят, няколко месеца.

Веднага, щом го видях, се сетих за... Двери бг. По-точно се сетих за материала там, който бях чел преди време, в който се твърдеше, че по канон котките са единствено допустими животни в храма, дори в олтара. Държали чисто, в никакъв случай не цапали, затваряли ги нощем в храм, където са се нанесли мишки. На сутринта мишките били избити или изгонени, даже миризмата им не се усещала, а котката чинно седяла пред храмовата врата отвътре, чакайки послушно да й отворят, за да излезе.

Пълни глупости! Или това са някакви останки от египетския и тракийски култ към котката, или фантазиите на недолюбена дверянка, или чисто и просто туй за черни котки не важи!

Но ред по ред...

Отидох вечерта при котката си Самолетка, улових я с дясната си ръка за брадичката, като жест преди целувка от стар булеварден роман из поредицата "Арлекин", погледнах я право в зелените очи и й казах:

- Моя Котко!

А тя, не се смейте и ако щете вярвайте, ми отговори:

- Мяу?

- В храма Господен, Котко, - продължих аз кротко, но настоятелно - има мишка. Ти трябва да я изядеш!

- Мяу, мяу!! - каза тя и сякаш завъртя одобрително глава.

Занесох я на ръце в храма, сложих я на земята и пак:

- Намери мишката!

А тя, пак не вярвайте, глупаци такива, се заоглежда, въртейки само глава наоколо и като че ми кимна, за малко не продума! Заключих я вътре.

На сутринта В., отключвайки храма, установил че се е изсрала пред олтара и я намерил да спи на една възглавничка в храма. А съселът продължава да си гризе и труполи. Станах свидетел само на последната част от действието, зървайки я отдалеко да хвърчи с близо 120 км. в ч. през вратата, изстреляна от шута му.

* * *

Идния ден привечер се запознах с Пешко Е. Пешко пристигна пиян до самата Божия безкрайност, нещо което не само не криеше, ами от другия край на двора гордо заяви и гледаше като гимназиален учител по математика, който току-що ужасен е видял как две успоредни прави все пак се пресичат след двадесет години преподавателски стаж.

Пешко каза, че е тръгнал да търси кучето си - един безобразно некрасив пинчер, подарък от щерка му, когото случайно изгубил и вече се бяха намерили току пред вратата ми.

Сетне се оказа, по твърденията на адаша на В., че Пешко не е изгубил кучето, а то е избягало от него, като го видяло колко е пиян. А Пешко и кучето му се озовали почти навръх Балкана, търсейки се, защото Пешко се скарал с татко си и татко му го изгонил от къщи, така че, Пешко тръгнал да спи на вилата им. Минал обаче първом да погостува на адаша на В., където без никаква причина и предупреждение, разбил на излизане с шут вратата му, тогава кучето се стреснало и хукнало да бяга.

Пешко се появи пред мен във време, в което В. отсъстваше, та ми се представи като И. Е. И. Е. е местният писател и краевед, накратко Писатело. Подобно на нашия добър приятел Бисер Божков, И. Е. също е написал и издал около 40 книги, но за разлика от Бисеровите, не са "Самиздат". Дълго гадахме със завърналия се В. кой е бил тоя И. Е. при нас, изобщо не приличащ на И. Е., накрая В. се сети, но чак на следващия ден разгадахме мистерията защо се е представил така... Пешко искал да остави у баща си впечатление, че е изчезнал безследно или спи в гората, за да го измъчва чувство за вина, така се родила идеята му да се представя пред всички срещнати живи хора "за някой друг".

* * *

Гостува ни за втори път цяла фамилия от съседното село онзиден - Мама, татко, баба, прабаба, двама дядовци, внуче и куче. Направиха си пикник с барбекю, на който ме поканиха и почти силом настаниха, защото били трогнати как сме ги посрещнали предния път. Напиха се, опитаха да напият и внучето:

- Пий, дедовото, биричка!
- Нечем бре, деде, горчи!
- Пий, дедовото бре, пий не бой се!

Опитаха се да напият и кучето. Но то се скри в храстите.

Тогава научих нещо разкошно, чух Евангелието на чист български, виждайки го с очите си и чувствайки с душата си, даже пих от чашата на тези странни Благовестители. Докато ги слушах да арзговарят, разбрах кога единствено човек приема личната си смърт не само без страх, но и с незла усмивка се шегува с нея... Когато е сред хората, които обича и го обичат, защото в любовта и чрез нея всякога остава с тях и даже на трупа си може да се усмихва, защото го вижда през техните очи, стоейки "от страната на Живите", като че смъртта е просто някаква закачка.

Тъй както Христос-Бог, според собствените Му думи в Евангелието на Йоан, е и на земята, и с Отца в Небесата едновременно. Или според Апостола - в Гроба телом, с душа в ада, а с дух и дъх при Отца заедно разпънатия отдясно Му каещ се бандит още на същия ден.

Тъй както и никой и нищо (ни смърт, ни живот, ни дяволи, ни ангели, ни власти), пак по Апостола, не може нас пък да ни отдели от Божията любов в Христос-Господ, с Когото животът ни е скрит у Отца-Бога...

И критично към синода за "македонската разходка"

автореплика на "В подкрепа на светия синод" 

В ръководството на БПЦ отново първо направиха сметката и чак после взеха да търсят начини как да я плащат (или да я оспорят), защото докато играта на държавната власт "с казуса Македония" беше игра "на сигурно" и беше свързана с ангажиментите ни към ЕС и НАТО, за която имахме пълната подкрепа и обезпечаване от страна на ЕС и НАТО, заедно с безхитростното и ясно съгласие на Македония в случая, то Голямата Македонска разходка на БПЦ имаше пред вида и зад гърба си само нашите български призраци и исторически химери.

Република Македония е в клещи, предвид ескалиращата несигурност в световната и регионална политика - от една страна Албания и Косово, от друга Гърция и Сърбия, от трета ние, като всеки от комшиите й има претенцията да е Велик. По израза на Йосип Броз Тито, употребяван за Югославия, понастоящем Македония е "окружена бригама" - оградена с грижи и неприятности. Крачката на помирение в политически план не беше само към България, а към България и Гърция - най-безопасните като съюзници "бивши врагове и застрашители", защото ще са принудени да се съобразяват с нея, като с потенциален и после реален равноправен партньор в НАТО и ЕС и така да подтискат шовинистичните и крайно националистически настроения и движения в обществата си спрямо нея. И също така неутрализация на сръбски и албански (шиптърски) апетити.

Македонците не щат, през ум не им минава даже, да се "присъединяват към България", както е в сънищата на проф. Божидар Димитров, който в телевизионното си предаване наскоро бълнува наяве, че очаква това да се случи рано или късно, ако ли не даже в рамките на собствения му живот, което разбира се, не им попречи да си поиграят с нашата национална лудост, наричана "мечта и идеал" от разни спекуланти, за да получат в пакет чрез нея всичко, включително независима народностна църква, ако им се удаде.

Един бърз и лесен (направо безплатен) пиар на синода ни - чисто и просто да се подпише едно писмо с молба от синода на Македонската Църква за "българско майчинство", се прие охотно от нашите архиереи, това носеше девиденти сред патриотизиращото се и радикализиращо се националистически българско общество, носеше вътрешен политически престиж. 

За какво ни е като Църква вътрешен чисто политически престиж аз не знам, след като настроенията и тенденциите в общественото мислене и усещания постоянно се менят, не се и наемам да отсъждам, щото нали смених критическия дискурс, затова няма вече да попържам, а ще бъда максимално конструктивен. Така че - не знам, питайте тях, архиереите ни, те са достатъчно мъдри, за да отговарят. Пълнолетни са, някои даже на прага  на жизнения си превал се намират.

И така се стигна до две неприятни неща, които нямаше как да ни се разминат. Първо шамар от сърби и гърци, направо заплаха, че ако продължаваме да се месим в македонския въпрос, ще последваме съдбата на македонската църква - схизма и после отстъпление от нашите мечти (нарочно не казвам интереси) от руснаците, които са под угроза да изпуснат Украйна и на църковно равнище - Фенер да легитимира украинския разкол, ако не си свият малко перките. И второ - леден душ от македонците, които поискаха, заедно с майчинството ни, да си вземат и "чеиза" - да им подарим направо Охридската Архиепископия, разглеждана като българска само в далечен исторически план, може би за известно време обща, но окончателно само и единствено македонска. 

Техният Стефан поиска от обикновен разколник и схизматик да стане за една нощ пълноправен Архиепископ, почти независим. От кого, за Бога, Стефан се надяваше да получи томос, че е реално такъв, след като томосите ги раздава само Фенерският сайбия, не знам - питайте Стефан и горещата му македонска глава... Не смея да критикувам вече и да ругая ни архиереи, ни кандидат архиереи, ни потенциални кандидати дори... И както всеки мой богословстващ и коментиращ църковните работи събрат в България ще се оглеждам и ослушвам като гърмян заек (даже без да е гърмян) и ще държа "инкяр".

А майчинство (с износване макар и постфактум, своего рода сурогатно) означаваше включването на МПЦ в състава на Българската Патриаршия нали, поне временно, но без условия за срок? Ако някой го е очаквал, включително нашите архиереи, то жестоко се е объркал. Щото не познават  нещата често извън епархиите си (па даже в тях самите), камоли процесите и събитията оттатък държавните ни граници. Македонците не могат да ни понасят - не сам сърбизираните или македонизираните по югословенски, но и тези с българско самосъзнание са извънредно скептични и към БПЦ, и към българската държавност. И с доста голямо право. А съветниците им без раса ли що не им го казаха на синодните старци?? Те още по-малко познават света и собствените си околности, щото да мислиш не е като да се разходиш и да послушаш (да се поогледаш) внимателно и с трезвено разбиране - тия последните са "специалисти" и истински "експерти" само по събитията зад църковните кулоари и евтините махленски интриги. 

В подкрепа на св. синод VS "интелигентите"

Коментаторите по църковните проблеми и въпроси в България, които се изживяват като църковен духовен елит и интелигенция и по македонския казус показаха мисловната си несъстоятелност. А по-добре казано, брътвят според комикси, изпечени в собствените им глави с помощта на тълкувания и интерпретации, породени от намеци, догадки и най-вече от предположения "Кой какво си мисли и какво трябва да си мисля аз, за да се харесвам на всички, които си въобразяват, че мислят". А по презумпция "свише" по тяхному - синодът не мисли и не може да мисли.

Не беше отдавна времето, когато проф. Калин Янакиев, изживяващ се като "духовен лидер на България и цивилен патриарх", беше решил, че с негова помощ Негово Светейшество Неофит е станал патриарх. Почти до навечерието на самите патриаршески избори Калин "навиваше" (навиjаше, казано по сръбски), агитираше в полза на Ловчански митр. Гавриил. После не е ясно как се усети или по-скоро му се присъни, че Неофит ще е новият патриарх след дядо Максим, та започна да агитира за него. Неофит стана Български Патриарх и това тутак-си бе последвано от множество опити на Калин да му влияе чрез публицистика и участие в различни предавания в качеството си на човек, който го е "посочил" и "избрал". И днес сме свидетели на трайното умълчаване на Калин, от което сигурно трябва да се чувстваме ужасно гузни.

Не се отказва обаче Горан Благоев. Няма и да се откаже, той живее в много по-дълбок и шарен комикс явно, отколкото Калин. Приела ролята на църква-майка и съдействаща на македонците за придобиване на църковна автонимия и излизане от положението на разкол, БПЦ се оказа, според медийната телевизионна чета на Горан, която е в братски отношения с медийната виртуална чета на Двери бг., под натиск и в угода на политическите партии в България. Следващият ход на светия синод - предпазливостта и дистанцираността от хитрия македонистки опит, маскирал се като ново българофилство, да бъде присвоена нацяло Охридската Архиепоскопия, да бъде открадната окончателно с българско църковно признание, нашите умници протълкуваха като сервилност на БПЦ към Москва.

А цялата работа се състои в туй, че медийните ни чети не щат да признаят пред себе си и пред нас, че никой не ги слуша за нищичко в БПЦ, просто понякога флиртуват с тях. И така в болното им нарцистично съзнание причината да не се съобразява никой с техния "авторитет" не е защото просто нямат никакъв авторитет на вътрешноцърковно ниво, а защото някой много могъщ авторитет ужким бори и спъва техния - било на българските националисти, било сетне на митологизирано злата и Всемогъща Москва.

* * *

Въпреки всичките си недъзи и пропуски с годините, светият синод на БПЦ остана и се показа като една дълбоко консервативна институция. Там просто не се доверяват на Горан, нищо че го дават "по телевизията", нито на Двери бг., макар да ги "дават по интернет", нито на всички нас, дето се "даваме сами по Фейсбук", а съветват становищата си с люде, които разпознават като църковни в собствения и традиционен смисъл на думата, на такива, които лично познават. Не, че сме във възторг и от последните!

Рекапитуалция по въпроса със Зографския скандал

"Да бъдем първо човеци, а след това българи и патриоти!" (Хр. Ботйов)

И тъй, преди да навлезем тия дни, при това с документи, в десетилетната афера, наречена "ефория Зограф", за да видим защо в действителност е целият тоя шум, струващ ни се на пръв поглед "за нищо", нека изясним докрай въпроса с обикнатата от Двери бг. "жълтина", със скандалното "изгонване" на отец Никанор Мишков от храма на манастира ни на Света гора.

Четем внимателно публикуваното в Двери бг. писмо на братството днес. И така, имаме няколко монаси, които не се уточняват ни като брой, ни поименно, реагирали "спонтанно" при появата на архим. Никанор в храма и манастира. Моята информация е, че те са точно трима, като единият от тях се казва Руси Ст. Русев - брат Калистрат. Започват с отец Никанор скандал, с нищо непровокиран, докато той е влязъл да се поклони пред светите икони в храма.

Този скандал братството сега определя като спонтанен. Колко е спонтанен преценете сами, а не очакван, иницииран и радостно прегърнат от зографци, след като те от много време насам действат усърдно срещу Никанор и планомерно, по думите на самия Руси отдавна "песента на брокерчето е изпята". Именно от Зограф е поканата за изгонения заради злоупотреби от всякакъв род архим. Евгени от Гигинския манастир и Смировдол, за да обикаля преди време и да разпространява клевети из гръцките манастири на Атон за новия игумен в Гигинци - Никанор.

И така, писмото на братята започва с първата лъжа - видите ли, те са жертвите, тяхната реакция е безхитростна и спонтанна. Обаче е очевидно, че намесата на гръцкия полицай, която в никакъв случай не може да се определи като "извеждане под конвой" или "арест" за Никанор, който не е и имал намерение да остава в манастира, е предизвикана от тях, според нас съвсем умишлено насред храма. А от некоректно в документален аспект съставения доклад (дневник на дежурството по-точно) на полицая личи, че той самият е осведомен впоследствие от тях "какво и защо се е случило".

Да оставим сега въпроса за църковния етикет настрана - как така един български игумен и архимандрит е въвлечен в скандал, замесена е и гръцката полиция даже, от български духовници и що за сигнал е това за духовното състояние и ниво на клира ни към съседните Поместни Църкви?!

Нека проследим поведението на тая черна душица Руси, станал монах едва ли случайно преди да изпълни и година в послушничество. Оставил без бащина подкрепа и присъствие дъщеря, за да бъде "добър войн".

Веднага след началото на скандала, преди края на богослужението още, Руси напуска храма и отива в келията си (или канцеларията на игумена) и изпраща до редакцията на в-к "24 часа" в България дописка в стил репортаж, че Никанор едва ли не е арестуван в Гърция. Писмото в "24 часа" е именно от неговия имейл по мои данни. На тоя човек изобщо не му пука, че близки роднини на отец Никанор ще изпаднат в стрес, прочитайки "новината", защото сам Никанор още не знае за "ареста си", нито може в Гърция да отговори на техни телефонни позвънявания. 

Какво заслужава Руси ли? Ако беше в един предишен мой живот, заслужава сега да се снабдя с телефонните им номера, да се обадя на близките му и със силен гръцки акцент да ги "информирам" по телефона от "скрит номер": "Обичани и уважаеми опечалени, вашият син (брат, баща) беше нападнат от двама албански поклоници на Атон и след като се поругаха с него "отзад", му отрязаха главата. Бог да упокои страдалеца!" Да усети малко и той от неприятната ситуация близките ти да се разтревожат сериозно. 

Да де, ама чак такъв идиот не съм!!...

Картичка за Зографци от Видинския архив

На гърба на поздравителна картичка еп. Николай Макариополски пише преди много години  до Видински митрополит (по онова време Дометиан е още само епископ и гл. секр. на светия синод) по повод престоя си в Славянобългарския манастир на Атон "Св. Георги Зограф":

"Тези зографски монаси, ако ще по цял ден и по цяла нощ в храма да стоят и да се молят, няма да спасят душите си!"

/намерено неотдавна в архивите на Видинска митрополия/

Следва: Кой и колко пари за лична употреба получи, живейки уж общежително като монах, за дигитализацията на манастира "Св. Георги Зограф"?

Църковна милиция Двери бг. и Фондацията им

И отново темата в публицистиката на Двери бг., претендираща че е църковна, акцентът е около скандала в случая с архим. Никанор на Атон... 

А помните ли скандала с еп. Борис Бачковски, вече низвергнат - истински болната тема със симонията във Варна не беше разчоплена, защото купуваше гласове не само Борис, не беше въобще разчепкана, защото щяха да се засегнат и дверянски приятели сред висшия и нисшия клир, макар да имаше сигнали и жалби от варненски свещеници и даже архиерейски наместници в самия свети синод. Слушахме за яхтата на дядо Борис, прякора на дядо Борис, гледахме кривата голяма пишка на дядо Борис... Един човек тогава само прояви църковна отговорност, като излъга, че не разпознава Борис на клиповете, а после изповяда публично, че е излъгал, за да не се смущават християните по време на Рождественския пост - отец Димитър Амбарев.

По същия начин сега обсъждаме кафе ли са искали да пият отец Никанор и гръцкият полицай или да се връзват с белезници.

За мене същественото е засегнатото вчера вечерта като въпрос от отец Никанор и журналистката Беновска по Канал 3 в "Беновска пита". Има ли паралелна на ефорията фондация, частна, дублираща името на държавната структура, регистрирана на адрес в частния апартамент в София на зографския монах Георги Каратотев? Ръководят ли фондацията изключително приближени до Иван Желев, подобно тази за опазването на културното наследство на Зограф, водена от мирянина богослов Венцислав Каравълчев, по последна моя информация живеещ и работещ понастоящем за разколниците в Украйна??

Двери бг., отговорете на тези въпроси бе! 

Защо по съществените теми мълчите като партизани?!

За престъпната "публицистика" на Двери бг.

по повод "Двери разполага с полицейския портокол"

Лъжи и откровени фалшификати тиражират от Двери бг. най-вероятно с ясното съзнание, че правят точно това.

В сайта им днес е показан "полицейски портокол" от полицейския пост в Зографския манастир - на един хвърчащ лист от името на гръцката полиция е описана версията за събитията от бандата на Руси Ст. Русев, които вероятно са и изпратили на Двери ксерокс-копие, подобно както и на Националната телевизия.

Портокол полицаят би трябвало да пише, според документа за самоличност, а имената на Никанор би трябвало да са преписани от там. Имената на Христо Христов Мишков обаче са сбъркани по начина на изписване на латиница - и в малкото име, и при фамилията. За това гарантирам лично, защото съм виждал този документ преди време съвсем случайно. Истинското изписване е доста особено и е по английски езиков стандарт. Нещо повече - от грешката се вижда, че ги е изписал не грък, а българин - използвал е латиницата транскрибирайки директно от български на английски.

Нашите стожери на хубавото богословие, правилния правопис и добрия вкус се оказаха най-обикновени мошеници отново и отново...

Атон и метастазите на Неврокопската мафия

Тъй както манастирът ни на Атон "Зограф" чрез ефорията, която управлява имотите на манастира на територията на Република България, беше във финансовия плен и мъртва хватка на Иван Желев и хората му доскоро, така игуменът на манастира e пленник на едно братство, изпъстрено с хора, за чието психическо здраве дълбоко се съмняваме, а за някои от тях пък липсата му е и надлежно документирана. И колкото зографските монаси бяха заложници на Желев като финансов аферист и политикан, толкова самият Желев като църковник и богослов бе заложник на тяхната лудост.

С отстраняването на Вуйчо Ваньо за съжаление не приключват проблемите на злоупотребата със собственост в Зографския манастир, както разбираме и от самите Двери бг. обект на финансово разследване са и неколцина от братството, тъй като, ако за имотите в България се "грижи" ефорията, за имотите зад граница се "грижат" лично братята в манастира...

* * *

За манастирите на Атон няма изискване при постъпване за документ за психическо здраве, както е според устава на БПЦ в българските манастири. Един приятел имах, инак добър човек и християнин, който се замонаши сетне в Зограф след дълго послушничество. Дълбоко ме "впечатли" разказът му преди години за неговото пребиваване като мирянин-поклоник в български женски манастир. 

Игуменията отказвала да яде сладко, щото после "хвърляла къчове", какво за Бога ще рече това, така и не разбрах. Но остави ти туй, че след всеки бонбон майката-игуменка "хвърля къч", по интересно е друго - лично приятелят ми наблюдавал как дяволът я вдига от кревата, засилва и блъска в тавана на келията, докато спи. И тъй, оная хвърля къчове, а дяволът с нея самата хвърля тъчове. Цяла нощ! Еба си, Боже прости ме, веселбата! И тоя сега е на Атон и със сигурност не е единствен с подобни странни опитности, видения и наблюдения.

И естествено е тая луда чета там да изпада в паника при мисълта, че архим. Амвросий може да бъде отстранен като игумен. Друг едва ли би ги изтърпял и два дни... Слушайте, имам идея! Не зная дали архим. Никанор иска да заеме мястото на дядо Амвросий, но защо не ме направите мен игумен на Зографския манастир? Моля ви се, само за една седмица!!

И така, имаме си откачалки, както биха казали софиянци "изгорели по целата глава", а сърбите "луди к'о струjа" (на сръбски струjа значи електрически ток) Имаме си крадци - поне трима от братята са разследвани за финансови злоупотреби с имотите на манастира зад граница. Имаме си и комбинации от двете в лицето на Калистрат - Руси Ст. Русев, чиято склонност да злоупотребява със средства за църковна дейност е отколе - питайте по въпроса Пламен Сивов. 

И всичките тия очи дерат да остане Амвросий техен игумен и са ужасно сърдити, задето Иван Желев е отстранен от ръководството на ефорията. Защо ли?

* * *

А в какво се състои богословския плен на Желев ли, наложен му от зографци, доколкото тоя въобще можем да го наречем богослов, защото сме забелязали, че умее да пише и говори убедително само по въпросите на правописа и църковния портокол?

Докато Желев и сайта му се представяха за най-убедените защитници и пропагандисти на събора на о. Крит и авторитета на Вселенската Патриаршия, за най-яростните критици на Москва, кадровата му политика в Зограф роди десетилетен говор на религиозна омраза от братството и политика на омаловажаване и незачитане авторитета на Фенер. Докато Желев ни учеше как да сме модерни и толерантни, отроците му в Зограф постъпателно се талибанизираха и радикализираха. Наскоро се пробваха да инспирират интрига срещу Вселенския Патриарх и в сръбския манастир на Атон Хилендар, заради което няколко българи бяха изгонени от Хилендарското братство и сега се "подвизават" в едно село из Неврокопско в частна къща.

Може би са прави някои, които твърдят, че Иван Желев е човек не на Истанбул, ами именно на Москва, което няма да ни изненада никак, щото познаваме способността на братушките да избират и купуват най-некачествения материал за геополитическите си цели.

Милиционерът и милиционерките (пак за Двери бг.)

по повод текста "Медиен отзвук" 

Вуйчо Ваньо обича хората като себе си, тия дето умеят да въртят палачинки. Ако перифразираме Светльо Витков, "Вуйчо Ваньо е французин, но от шопски произход!" Точно както от милиционер в академичните среди стана първо двоен агент при гърците, затова и константинополски архонт и първи църковен демократ, така и Руси Ст. Русев от непримирим враг на икуменистите и модернистите, се превърна в човек на Желев на Атон, след като в Софийска епархия окончателно му орязаха всички квитанции на топ-църковен иподякон публицист. А подмазванията на Руси към Желев и намигванията на Желев към Руси са от години... 

Такива са метаморфозите на нашия църковен стар и нов комсомол. Такава е отколе и кадровата политика на църковните милиционери - тям трябват безпринципни и компроментирани хора, а най-добре да са и смахнати, ако може, които за една филия хляб са готови да се изплюят на всичките си афиширани с десетилетия "убеждения", а миг по-късно, ако се наложи, за още една филия хляб да ги разцелуват отново, след като са плюли върху тях.

Та питам пак и пак. Как така, Боже мой, вдъхновеният последовател на йеромонах Висарион Руси, пропагандатор и защитник на стария Юлиански и светоотечески календар, се постави в услуга на най-последователния уж приятел на Фенер в България, водещ с години пропагандна война срещу старокалендарното движение и извън рамките на каноничната БПЦ, и в нея?! Как, как?? Лесно. А защо? Защото остана в София без работа, изоставен от доскорошните си силни приятели, като най-вероятно му изяде главата една нескопосана интрига срещу тогавашния викариен епископ на Патриарха в София, а сега Варненски митрополит Йоан.

* * *

А Вуйчо Ваньо, верен на традициите и стила си, отново говори с обичайните клишета "една жена каза". Двери бг. имали информация, че отец Никанор е бил "изведен с полиция първо от храма, а после и от манастира", въпреки собствените му уверения, че нищо подобно не се е случило, не се казва откъде обаче им е информацията, нещо повече - Двери бг. знаели от "един монах от манастира Зограф", като пак не е ясно кой, че отец Никанор се готви да стане игумен на мястото на архим. Амвросий там.

Двери бг. могат все още да минават за безкомпромисни и честни публицисти, борци за чиста информация и истина само пред селски попадии и жадни за внимание провинциални попове. Запознатите с църковните дела отдавна са наясно, че Двери бг. съставляват най-продажната и интригантска клика в БПЦ, една от последните цитадели на църковната милиционерщина, мимикрирала в нечестна и нечистоплътна "публицистика" и църковен бизнес с лъжи, имоти и духовни санове.

P. S. Благонадеждният приятел на Двери бг. на Атон и най-вероятен информатор Руси преди години убедено и с ръка на сърцето обясняваше, в "качеството" си на пръв църковен масоновед, че убитата пред вратата на апартамента си от наркоман софийска богословка е убита всъщност ритуално от Пламен Сивов, за да го въведат в по-горна степен на масонство в ложата. Ех, Двери бг, да ме пази Бог от приятелите ви и да не ме среща дяволът с информаторите ви!

Руси Ст. Русев Калистратът и Страшния съд

"Отче Никаноре, Страшният съд идва!" (пресен цитат от Руси Калистрата)

"Бяхме на посещение  в един манастир в Н-ска епархия, където са зографисани сцени от страшния съд по стените, а монасите влизаха и излизаха от манастира с много скъпи джипове. Така го и "запомнихме" манастира - с дяволите и джиповете" (из разказ на скорошни посетители в нашия манастир)

Когато насред храм срещнете Руси Ст. Русев Авторът, новопредставящ се за отец Калистрат в Славянобългарския манастир "Свети Георги Зограф" на Атон, да знаете, че с него непременно ходи и Господин Страшният Съд. 

Ако Страшният съд закъснее, Руси ще се оплаче на полицията или ще пише по вестниците, сътворявайки поредната в своя неподражаем стил интрига, та ако не бъдете убит от Страшния съд случайно, поне да ви изгонят от храма или да го напуснете, за да избегнете скандал. 

Вие сте игумен на български манастир в Софийска епархия ли, градите втори и даже трети манастир, опитвате се да възродите монашеските обители в цяло Пернишко чак до Трън?... Голям прас, какво ми се надувате, каквото и да правите (или да не правите), ако нямате благословията му, рано или късно ще паднете на Руси в ръцете.

Какво прави Руси на Атон ли? Маскирал се е на монах и представлява неформален пълномощник на йеромонаха схимник Висарион /Димитрий/, в едната си ръка държи стария календар, в другата Страшния съд. А къде е Висарион ли? Не знам, доскоро беше в Германския манастир в България, където събираше миряни, за да ги учи как да воюват против модернистите и против папата, след което ги изпращаше по енориите, от които са дошли, просветени да откриват и да неутрализират икуменисти и паписти. Всичко това вършеше от името и в името на света гора Атон. 

В един момент обаче Висарион се разтревожи за самия Атон, да не би докато спасява БПЦ, Атон да остане неспасен, затова изпрати там Руси, който стана Калистрат (от гр. ез. "добър войн"), за да го доспаси... Тия двамата вече разкатаха фамилията на баба Ванга, на римската папа, на Вселенския Патриарх, на Петър Дънов, на сектантите и еретиците, на извънземните и на уфолозите, тъй че здрава костица даже по тленните им останки не остана, затова е по-добре изобщо да не им се мяркате пред очите, щото Страшният съд трябва да остане страшен и ако няма кого да уплаши, никакъв страшен съд няма да е, ами най-обикновена махленска свада. Страшният съд се нуждае постоянно от нови и нови жертви! За да взимат хората Православието насериозно, непременно трябва да има един много, ама много и даже ужасно страшен съд. От страшния съд има право да бъде по-страшен само Руси Ст. Русев, който има дарбата да изглежда страшно, чак налудничаво щом го ядосаш, че даже по някой път и когато съвсем не е ядосан. Погледне ли те Руси благо, което на мене преди години ми се е случвало, чак кръвта ти се смръзва! Имаш чувството, че ти се усмихва пияна анаконда!!!

Ти може да минеш гръцката граница, да стигнеш Уранополис, да те пусне на Света гора и ревнивата за Своята монашеска република Богородица, но си се объркал, ако си мислиш, че ще останеш там мимо волята на Руси Ст. Русев, той те чака, за да ти съобщи, че страшният съд иде поименно, точно и лично за теб, докато се... покланяш пред светите икони в храма.

/цялата история ТУК/

Изпращам братски поздрав за Руси Ст. Русев Калистрата със стихотворението на Пламен Сивов "Последният пророк"

Последният пророк се взираше от хълма
с най-хубавия изглед към Апокалипсиса.
Бе паднала завесата след праведните хорове
и бяха отзвучали всички грешни писъци.

Спокойни ангели прибираха последните тръби в калъфите
и сваляха звездите, слънцето, декорите и реквизита.
Пустееше светът. Блестеше светъл прах по ъглите.
Далече в ниското димеше дяволът и цялата му свита.

Пророкът душеше пространството – нелеп изобличител,
но в ноздрите му биеше горчива, вездесъща пепел.
Не бе останало какво да се осъжда и предрича –
защото краят бе дошъл на всеки грях. Дори на всяка добродетел.

В очите мътна пот изби – неопростена стара влага –
последната сълза в света бе съдено да бъде ледена.
Последният пророк я сдъвка вместо прошка блага,
намръщи се в лицето на Христа и тръгна към геената.

(източник ТУК)

Забележка към Пацо Сивов - Ехо, Сливен! Пише се весдесъщ, като весден, а не вездесъщ, щото иде от "все", а не от "везир".

Национално "възраждане" и чалгата "Зограф"

"Дали се зора зазори или се две нощи смесиха?" (Хр. Ботйов)

На 6 май решавам, че ще гледам БНТ. Първо заради Парада, но не, за да слушам Румен лети-Радев, а за да видя участието на военните от Република Македония в нашия парад. 

Гледам парада, гледам и изведнъж изтрезнявам от еуфорията в тоя същи момент дори, в който импулсивно и инстиктивно се изправям в стаята пред телевизора, докато македонците преминават през екрана. Сигурно съм си въобразявал, че ще ги видя с фурашки, маузери и кошули, а ги виждам в модерни камуфлажни дрехи. И изтрезнявам от своята национална радост. Тези хора не дефилират на площада просто с българите като братя, те участват в парад "пред НАТО" и заради НАТО, не за отдавна мъртвия национален идеал, вдъхновявал две балкански и две световни войни, чийто вампир ще ни въведе вероятно и в трети такива. Щото той може и да е мъртъв, но туй не пречи на всеки политически и идеен кастрат да го разхожда регулярно по площадите и стъгдите, вместо Евангелие.

Чакам после в 13:00 концерта на Деси Добрева. Не че обожавам кака ви Деси, просто песните й със Слави и Ку-ку бенда са част от една драматично-романтична (и трагическа) младост. Разбира се, Деси също "македонства". Гласът й е анемичен, постен, без обработка и плейбек звучи ужасно... И пак разбирам - радетелите и стратезите на новото ни (и може би последно) национално "възраждане" (по-скоро възбуждане) чалгизираха и фолклора... Деси представя амбициозните си проекти - македонска песен в джаз аранжимент, шопска в ска и фънк аранжимент... А всичко звучи по един начин - като "изпято" от счупена латерна с вид на "адреналинка" от "Господари на ефира" и с привкус на нов сръбски турбо-фолк.

Превключвам на други канали от Булсатком, където все още може да се чуе горе-долу автентичен фоклор, а не аранжирана по кръчмарски държавна фолк-пропаганда. Ха! Странджанско хоро! Ха, наздраве!... Ама с какво "наздраве" бре?! Пак "вино нямат" (Йоан 2:3), Господи помилуй!!!

В паузите родонасърчителни клипчета... Простеещ шофьор на такси негодува от държавата и народа, мутрееща се по шопски бизнесдама също. Отговарят им интелигентни и достолепни стари или красиви и млади хора, че не са прави: "Качихме се на Еверест!" Качихте се на майка си в п... Извинявам се! Хайде да го кажем по-финно - качихте ни на Деси Добрева на G-точката...

* * *

Чалгата е навсякъде. Чалгисват и Зографците ни от години на "Темномодрия Атон". Това дето с векове е било за нас като православни българи вдъхновение и спасение, сега е портрет на повсеместната бг-чалга.

Ревизията по управлението на имотите на Зографския манастир доведе до прогонването от богатата хранилка на някои "червари" като Иван Желев. Какво е чеврварят ли? Вълк е това, нарича се червар, защото атакува меките, слабите части на жертвата си, тези при червата.

Атонците ни, които досега се изживяваха като фронтмени в защитата на консерватизма в Православието, на стария календар и антиикуменисти, дотам че по едно време даже отказваха да споменават своя каноничен архиерей Константинополския Патриарх, в един момент се показаха като побеснели защитници на на неговия архонт в България, ментор на сайта Двери бг., заемащ една твърда и целенасочена икуменическа позиция срещу всяка форма на старокалендарие, даже тази в рамките на каноничната новостилна БПЦ. Стигат дотам, че да търсят съдействие на местната полиция, за да прогонят от манастира си враговете му.

Ние за едно се молим само. Дано тоя конфликт е светлина в тунела ни, сигнал за промяна. Щото другото ни предположение ни ужасява - едни червари, лакоми за черковни карантии, да не би да воюват срещу други? Не за истина и чистота, а за централното място пред богатата хранилка?? Да не излезе само, че конфликтът е между много богатите приятели на отец Никанор срещу свръх-богатите приятели зад Иван Желев... Дано да не е, макар че, знаем че с "дано", вместо с "амин", се моли дяволът... Как да различим "предендентите" в трибагреници с "герб" от розовеещо червенеещите с емблема "сърп и чук" шампиони на титлата "БПЦ-червар", едните архонти от другите архонти? Началото ще се види накрая... И дано не се получи отново старата "Приказка за стълбата" по Смирненски, както вече не веднъж в БПЦ се получава, както се получи и с един епископ, станал преди малко повече от 10 години митрополит в южен български град.

* * *

А същевременно чалгата в Зограф увива вече маанета. Обилно оборудваните с нови технологии наши "подвижници" там, висящи денонощно пред компютъра, пускат слухове и "обяснения", за да ги вкарат техните адепти из България в оборот за обяснение защо са отказали гостоприемство на архим. Никанор.

Сърдити му били, чувам даже и аз тука, задето Гигинският манастир бил изоставил богослуженията по стария светоотечески календар и преминал към новия григориански. Но не ли техният любим Желев води с години на сто фронта война със старокалендарието? Не той ли именно, по моя информация от близки на един недействащ, без да е низвергнат, епископ на БПЦ (не Игнатий Карагьозов), направи конфликта между два вида старокалендарстващи в България - тези от каноничната БПЦ, старокалендарстващи с патриаршеска благословия и разколниците старокалендарци?! Не ли техният Висарион-Димитрий, пуснат да бракониерства духовно от тях из епархии и енории, радикализира старокалендарстващите в БПЦ, довеждайки ги до ръба на разкол, с което и провокира забраната да се служи по стария календар от патриарха ни на каноническата територия на БПЦ?

Все хубави въпроси... Но кой да ти отговори, като всеки е оглушал от маанета и от гюбеци ослепял?!

Бяло вино и тесла (Бай К. и Конят Психопат)

"Мароня ще се управлява свободно, демократически!" (Капитан Петко Войвода, из сериала)

Ако брат Калистрат (Руси Ст. Русев) от Славянобългарския манастир на Атон иска да изпраща секретни кодирани послания до бившето ръководство на ефорията, до Вуйчо Ваньо и Двери бг. във връзка с одита там, може да използва запечатани бутилки от бяло вино марка "Механджийско" за писмата си. Няма отваряне!!!

Опитах оня ден вечерта с пръст да набутам корковата тапа в шишето, защото нямаме тирбушон. С пръст по-скоро ще отвориш консерва с говеждо месо, отлята с капачката по стария начин, отколкото такава бутилка обаче! После взех дървената ни лъжица за бъркане на яйца, обърнах я с дръжката към тапата и с дъската за рязане на месо от масивно дърво се опитах да набия навътре проклетата тапа. Тапата си остана непоклатима почти, набита, но недостатъчно натикана в шишето. А ние вече... нямаме дървена лъжица.

Накрая взех една пластмасова купа за салати, една тесла, сложих шишето в купата и се опитах да го счупя деликатно с теслата, та после да отцедим от стъкълцата течността с цедка. Удрям шишето, а понеже купата е мека и пружинираща, то отхвръква, а аз го улавям във въздуха, за да не се разбие на земята. И така няколко пъти.

- Не! Това не може да е истина!! - възкликва В., след като около десет минути мълчаливо ме е наблюдавал.

Дойде и с тъпото на теслата след няколко леки почуквания отчупи гърлото на шишето.

* * *

Те и доста други неща, които видях или чух тука, не би трябвало да са истина, мисля си аз, но не му го казвам, защото съм гост в района и не искам да ги обидя.

* * *

Не може да бъде истина например фактът, че конят, който гледал В. заедно с кравите преди време, когато имал краварник, трябвало с ортака му да го връзват не с въже за крака и да забиват въжето с колче в ливадата или да спъват предните крака с примка, ами направо със синджир за някое дърво. Щото колкото пъти тоя кон видел човек, търчал да го... хапе.

- А бега, да си е*е макята, не мож' го хвана!

Един път В. почти умрял от страх... Тук кон, там кон. Конь нема! Тръгнал да го търси силно притеснен, да не би вече да е изял някоя баба или дори кмета. А бил денят на местния събор. Намерил го легнал между колите на площадката пред манастира. Оглежда хората арогантно и предизвикателно конят, пръхти, зъби се и въобще "дреме му на ку*о". 

* * *

Бай К., който редовно придружава г-н Кмета в обиколките му из селото е добър човек, но напие ли се, обожава да бие хората. Веднъж отишъл нагости на бай Г., пийнал, Г. му казал нещо наопаки и К. му разбил носа, а според точния израз тук "направил му носо на цървено яйце". Предполагам че е било около Великден!

Друг път К. отишъл нагости на местния майстор строител Ст. Тъй като Ст. е кротък човек, К. не успял да се уяде с него, но това не му попречило на тръгване, без абсолютно никакъв повод, да разбие полупразната чиния от мезето и напълно празното шише от ракия в плочките в кухнята на Ст. и по тоя начин го оставил с две пукнати фаянсови кухненски плочки. 

Накрая на моя В. му писнало да слуша за подвизите на К., а и са приятели с майстор Ст., та намерил К. и го набил.

* * *

Нашият кмет е свестен тип, макар да носи пистолет. За кмета на съседното село не мога да твърдя нищо с положителност, само че също носи пистолет. Преди години последният рекъл нещо "на въпреки" на близка роднина на В., който бил там и тутакси му лепнал един шамар. Оня кмет извадил пистолета. В. му взел пистолета от ръката и го ударил с него по главата.

- Взех му го, за да не стане некоя беля - обясни ми В.

Само не можа да ми обясни по каква причина го и ударил по главата с пистолета. Не можал очевидно да го обясни и на повикания тогава селски полицай, който докато изясни случая, му закопчал китките с белезници, като го накарал първо с две ръце да прегърне стълба пред кръчмата, заливайки се от смях. Защо ли така го закопчал? Защото моят В. е висок 160 см. с вдигнати ръце и тежи 50 кила с мокри чорапи, та можел като нищо да прекара през краката си закопчаните зад гърба ръце...

* * *

Не може да е истина ли? 

О, не! Всичко това е самата Истина. 

Искам тука именно да основа нова Демократична Република! С В. за Вечен Премиер!!

Скумрия плакия в Югозападна България

Рибата се почиства от главите, опашките и червата и се осолява, час по-късно се натрива пестеливо с млян червен пипер и се "затваря с листенца дафинов лист. Главите, опашките и червата се сваряват и дават на котката Самолетка.

Около 12 часа по-късно, след престой в хладилника, се изваждат листенцата дафинов лист и се покрива от вътрешната страна с тънки резени чесън, ситно нарязан червен салатен лук, накъсват се отгоре изпечени прясно обелени и накъсани пиперки, а най-отгоре слагаме резени от червен домат. Рибите се поливат обилно с олио и малко бира (ако предната нощ сте изпили бялото вино). Тавата с рибите се покрива с готварско фолио и се пече около 30 минути в сгорещена фурна (не мога да ви кажа на колко градуса, щото фурната е част от печка на дърва), след това фолиото се маха и рибата се запича за още 20 минути.

* * *

Сервира се, а Югозападният Българин, ядейки с охота, пита:

- Защо не махна кокалите бре?! Че се задавим, че умрем!

- Не се махат костите на печена риба, няма как! Трябва да ги знаеш къде са по принцип...

- Ей затова мразим риба!!!