"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

21 октомври 2021

Най-сърдечно извинение за драгите ми читатели


Бабата не се е давила, нито съм я спасявал, просто много красиво се усмихваше, затова я вкарах в това чудесно приключение на езерото, за да й подаря преживяване.

В своя защита само ще ви се закълна, че ако най-случайно беше паднала в езерото, където бяхме наистина, щях наистина да я спася.

А дядо Клаус си е жив и здрав. В тоя нищо неординарно нямаше, освен че се напикаваше. Да е жив и здрав. 

А, аз че му намерих виното, намерих го да...

И никакви поляци и унгарци не е имало, сам бях там, съвсем сам, освен последният, който беше  с очила и се казваше някак много странно, не можа даже името си да каже, нещо като Рафаил беше, ама не е много сигурно, щото сам се отрече от името на Архангела, изричайки нещо като "Ръфа". И мисля, че вече наистина пикае седнал.

Измислих си ги хората за цвят и багра. 

Измислих си и целия друг поляк с фикуса, макар да ми се мрежелее в очната памет някакъв фикус.

А че си умих гъза в мивката, умих го, да.

И поляка с микробуса си го измислих. Всичко си измислих. Българин бях там и бях Сам! Затова си измислях, не ме съдете! Страдах по Широкото!

Тези работи си ги измислих, защото толкова зли бяха всичките хора там, та исках да има поне нещо човешко и добро. И като нямаше, си го съчиних, извинявайте, че си го измислих. Ама пък беше красиво нали?

Всичко останало е съвсем вярно от игла до конец.

И наистина му се изсрах na Karol в мивката.


* * *


Абе, Живко! Какво направи ти бе, Слънце З;латно!? Отгде ти дойде на акъла да я поструваш тази Добра Работа? От Нашия Бог нали, Когото прославяме с Третата Чаша, защото е Триедин...

И аз те обичам! Ама няма да се целуваме, щото те обичам мъжки. Като мой брат

Няма коментари:

Публикуване на коментар