9 години блог "Маран-ата" (избрани "безумия") ОБНОВЕНО

посвещавам на "сина" си - рижия котарак Хондурас
"Збогом први нерођени сине!" (из "Химна Косовских jунака")

Всеки нормален човек чества кръгли годишнини, аз обаче ще отбележа наближаващата Деветгодишнина на блога в чест на котарака ми Хондурас, когото една от моите бивши съпруги отвлече или по-точно аз не сварих да го отвлека със себе си, изнасяйки се от дома й.

Котките, знаете, имат "девет живота" и така - в чест на котката си ще отбележа 9 години "независимо и безпардонно присъствие на Портос в интернет" с най-потресающите безумия през годините.

* * *

- Ало, ало! Архимандрит Григорий Лозев ли е?

- Да-а?

- Как можа бе, идиот такъв, да напишеш брошурка от 12 листа, заедно с коричните, за Васил Левски и да я наречеш "книга"?!

- Ха-ха-ха, сам зная, че това не е книга, ама Двери бг. като "книга" я представиха и аз се съгласих! Ха-ха-ха!!

* * *

В разгара на скандалите ни с поп Силвестър Янакиев сестрите ми Кремена и Ния Каменови си правят общ профил във facebook с името на... дворната ни кучка Почи. Кръщават профила "Почи Каменова" и започват на свой ред да малтретират Силвестър виртуално от името на Почи и в името на брат си.

А той, вече не на себе си от яд, пише:

"Почи, не знам коя си, но бъди сигурна, че ще те открия и тогава "жална ти майка"!! Ти обиждаш не просто мен, ами заедно с мене и моите 2000 приятели във... Facebook!!"

* * *

- Ало, ало! Еп. Киприян Траянополски ли е?

- Да!? - отговаря тогавашният Траянополски епископ, който сега е Старозагорски митрополит.

- Искам да ви взема интервю относно премеждията на Епископа Игнатий Карагьозов!

- Разбира се, а от коя... медия сте?

- Ами-и... от "Мискет TV"!

- O, да, да, заповядайте!

* * *

- Вие всички искате да умра, искате да ме затриете!!! - крещи моят вече бивш приятел йером. К.

- Какво пак съм сторил?! - правя се на "Честната Калудка" аз.

- Записваш ме, като си говорим по Скайп и по телефона и после ме "излъчваш" в блога, даже във в-к "ШОУ" и БЛИЦ!! Ще се убия накрая сам, казвам ви!! Ей сега ще скоча през терасата!

- Скачай спокойно, - викам му - помня добре, че на втория етаж живееш, най-много да си счупиш краката.

- Не е вярно, нищо не си запомнил! На последния етаж съм,  пред блока ще се метна на плочника!!

* * *

- Ало, ало, брат!! Аз съм софийската попадия Ж., с попа ми И. много те обичаме!... Слушай, брат, наскоро бях в една компания, в която коментираха тебе и блога ти. Разправяха: "Той Светльо (Портос) лъже, измисля си, уйдурдисва си!", аз се зачетох в блога и видях, че нещата в София ги описваш тъй, сякаш, че през прозореца ни гледаш... Снимах едни документи на шефа си Руси Ст. Русев от бюрото му, писма до митрополията, интриги негови, докато той беше навън за баничка "без нищо", а кабинетът му остана празен. Пращам ти ги, за да видиш, че са в директно потвърждение на нещо, което в блога си си писал тия месеци за Софийска епархия, без да ги знаеш документите му....

Публикувам ги снимките от телефона й, а след ден пак тя:

- Ало, ало, брат!! Получаваме заплахи в интернет и по телефона!! Казват, че ще ми строшат главата!!

- Спокойно, попадийо! Ще те защитя!

Дай ми на мене да "защитавам". Звъня направо на Руси, а той:

- О-о, ти ли си?! На кого служиш, изчядие адско?!

"На една фуста пак в случая..." - мисля си тъй, но не го казвам.

* * *

- Ами ти ме беше направо вбесил бе, брате!

Това казва отец Димитър Амбарев, докато обсъждаме сложните си взаимоотношения - първо се скарахме, после се сдобрихме и пак се скарахме, и пак се сдобрихме...

- Да, да! - намесва се презвитерата му Нина - Тъй беше, имаше цяла седмица, в която седеше пред компютърния екран, четеше какво му пишеш с "отворени писма" в блога си, а долната му челюст само бавно и ритмично, без звук, се движеше нагоре-надолу, нагоре-надолу...

* * *

- Господин Ангелов, посмирете се малко, намалете попържните в блога, - казва ми един владика преди година, чието име ще спестя - един наш събрат на почти всяко синодно заседание се гневи на вас, епитимия настоява да получите, отлъчване!

* * *

Седя си аз в едно заведение в градинката до софийската Централна гара, ям кебапчета, поръсени обилно с настъргано сирене - поръчка по моя рецепта и пия бяло вино. Толкова ми е хубаво, че ме ужасява направо мисълта за смъртта. Решавам да напиша sms на митрополит Николай, бях му набарал отнейде мобилния номер.

Пиша: "Ако ще ме убивате, нека да е догодина, убийте сега Епископ Игнатий Карагьозов, ако трябва някого да убиете непременно - спазвай йерархията! В момента съм много влюбен, а даже змията не хапе човек, пие ли той вода..."

Няколко часа по-късно съм нагости в дома на богослова Вальо Велчев. Звъни ми телефонът от непознат номер, вдигам, отсреща поп Виктор Христев, казва, че се обажда от Пловдивска митрополия, че никой нямало да ме убива, да се успокоя и освен туй тоя номер не бил вече на Николай, ами на епископа му Арсений...

- Пиян съм, - лъжа, решавам да спечеля време, щото лаптопът ми не е нагласен да направя запис - обадете се по-късно.

След десет минути звъня обратно, ама отсреща вече не вдигат, то не е много трудно да се досетиш какво съм им "приготвил"... След седмица аз - уплашеният "горканчо", бях вече лично в Пловдив, в митрополията, за да пусна една молба за църковен развод.

- Чао и много здраве на шефа ви! - казвам на тръгване.
- И на тебе много здраве, Господ да те "поздрави"!
- А него да го "поздрави" два пъти! 

* * *

- Ти ли си тоя, дето е писал за мене простотии в блога си, че съм бил крал по магазините чорапогащници да ги обувам и сутиени да обличам??!! - посреща ме Павел Чернев политикът националист и хомофоб в судиото на "Съдебен спор", непосредствено преди началото на предаването.
- Аз, аз,  ама то си беше шарж - отвръщам смирено.
- Да не мислиш, че ще ти се размине??!!
- Не, не мисля, че ще ми се размине, не съм и очаквал даже.

А той остава доста учуден и... замислен.

* * *

- Не мога вече да разговарям с тебе!! Под "мониторинг" съм, следят ме!

Това ми казва еп. Йеротей Агатополски, а аз оставам... учуден и замислен...

* * *

Беше ме нещо ядосал пак преди години енорийският ни свещеник поп Д. - Сватята и бях написал в блога, че е без висше богословско образование. Прибирам се от Белград във Варна, отивам за Света Литургия, влизам в олтара, а той там. Почва да крещи:

- Хайде де, излез сега пред хората да кажеш кои сме тука без образование, хайде де! Списък направи на поповете във Варна без образование!
- Че какъв списък да правя бе, вие сте двама и двамата сте тука!? От двама души списък става ли?!
- Прекаляваш, просто прекаляваш! - обажда се отец Мъглата, който също беше там, разтреперан от обида замалко да изтърве Потира от ръце.

* * *

- Ех, хубаво си ме орезилил в блога си, Светиславе, - въздиша съквартирантът ми и състудент в Белград по онова време Ведран от Кралево - срамувам се чак да се разхождам из факултета, ама хайде, ела да те почерпя в кафан "Нишлия", задето ме "видя Бог"!

Да, друга кройка са зад Калотина, съвсем друга кройка хора...

......................................

Дали малко да "забавя темпото", а?! Или да си взема друг котарак с нови "девет живота"?

Вие какво ще кажете?