Църква и медии - Циганизация и опростачване

на снимката е съпругата на поп Силвестър Янакиев от Сливен като младоженка (съвсем сериозно) -
Ето - вижте я със самия Силвестър, след това с дъщеря им и накрая сам Силвестър отделно:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

по повод  нa "Един монах, отрекъл се от Бог" във в-к "Труд"

Чета коментарния анализ на Венелин Праматаров във вестник "Труд" от 12.02.2021 на църковни процеси и "герои на нашето време" в тях, касаещи най-новите приключения и прояви на архим. Дионисий Мишев и ми става тъжно... Тъжно ми е не за друг, а за... Генка Шикерова. Да, за същата Генка Шикерова, която преди повече от десет години разобличи по BTV заменките на имоти във Варненска и Великопреславска епархия край село Рогачево по времето на дядо Кирил... Тогава аз в публикации из православните сайтове я направих дармадан, изкарах я каква ли не - неграмотен богословски поръчков враг на Църквата, патица и с кокоши ум... А жената тогава просто разобличи една далавера, без да взима никакво отношение към църковни богословски и канонични въпроси, за разлика от тоя тука и сега - Венелин, без да се занимава изобщо с личността на митрополит Кирил, за разлика от нашия сега Венелин, като той с тая на Дионисий, нито да прави разбор и анализ на кариерата и служението му, за разлика от Венелин в случая с Дионисий... Щото, за да се занимаваш с нещо такова, не е достатъчно, подобно на Венелин, да осведомиш мнението си от разсъжденията на разните църковни клюкари, а да познаваш и материята, и сферата, и процесите с тенденциите в нея.... Но уви, Шикерова беше прекрасен журналист, знаещ какво, до къде и как, а тоя тук е обикновен поръчков "помияр"... Генка Шикерова, много години по-късно разбрах съвсем случайно, се оказа брилянтно права в онази ситуация. В Рогачево далавера е имало, при това грозна далавера с църковни имоти. Разбрах го от варненски сравнително едър търговец, отколе въртящ се покрай църквите, с когото се запознах и сприятелих заради работата си с поп Георги Фотакиев. На по чашка в дома му, дошъл "на кеф", ми засподеля:

- Помниш ли онзи скандал в Рогачево?... Надробихме попарата аз и нашият общ приятел К., мой съдружник. Ако се загледаш в старите кадри от BTV, ще ни видиш в единия как стоим двамата с него оклюмали. Дядо Кирил тъкмо ни беше "овикал", защото ни се беше доверил и разбра каква сме я свършили чак, след като скандалът гръмна в медиите.

Но не сега за Генка Шикерова ни е думата, а за тоя г-н Венелин. Бързам да кажа, че Дионисий Мишев не го харесах от самото начало, като го видях. Не ми хареса първо брадата му. До днес буквално смятах, че я бръсне в прическа "ремък на германаска каска" и в стил на зло джудже от приказка на братя Грим нарочно. Днес научих, че човекът е полукьосе, така и само там си му расте брада просто. И не е това повод да не го харесвам - що да нямаме архимандрит и кандидат за епископ полукьосе с брада подобна на тая на монах учител по кунг-фу от манастира "Шао-лин", след като имаме цял митрополит циганин в Стара Загора?!  Не ми хареса и друго - масонските му открити залитания, заедно с напора му да се обединяваме богослужебно с Ватикана и латинянската ерес. Още по-противен ми стана в последно време, когато разбрах, че се е намъкнал, покрай протестите, под кожата на бившия служебен премиер Ренета Инджова и заедно правят партия, с която ще влизат в политиката - партия, наречена "Едно" и това било изпълнение на "пророчество" от баба Ванга, с целия ми респект към Ванга впрочем, към Ванга казвам, като към народен прорицател, а не към сектата на нейно име, която разни "прогледнали за духовното" стари комунистически номенклатурни "величия" в културата после създадоха... В тая партия някои каниха и мене, но в момента, в който разбрах, че там е и Мишев, се отдръпнах, че още на кадрите от протестите в София "засякох" нездравите искри, прехвърчащи между този горделивец и славолюбец с едно типично "мефистофелско излъчване" и симпатичната ми инак, но вече силно впиянчена Инджова. Рекох им, че ще гласувам за Слави Трифонов, макар да не съм още съвсем сигурен в това и тия малко се ядосаха, но поне ме оставиха намира.

Но колкото и да ми е неприятен архим. Дионисий, текстът на Праматаров ми е повече от противен. Що ли? Щото е поръчков от ядосаните Бойкови подложки в медиите. Всички грехове на Дионисий, изброени в текста и услужливо подшушнати на Праматаров, са споделени грехове и от клирици, които не просто са епископи, но вече и митрополити в ключови огромни епархии.

"Той се е замонашил без да има необходимия изискуем 3-годишен срок за послушник" (цитат от Праматаров)

Потегля нагоре в църковната кариера митрополит Йоан Варненски и Великопреславски, без изобщо да е стоял в манастир повече от 30 дни. Николай Пловдивски е изгонен от манастира, в които първоначално постъпва, от приелия го там игумен с думите: "Моето момче, за монах не ставаш". А сетне същият - уважаван духовник и богослов, споделя публично: "Дойде кльощав, окъсан, с мръсни дрехи и ме погледна с лудите си сини очи. Изгоних го. Не дълго след това научих, че е станал епископ."

Междувременно, докато от БПЦ се жалят, че липсва мъжко монашество и видите ли - такъв ни е епископатът, щото нямало хора за подбор сред монасите, над 200 монаси си живеят по къщите, прогонени от манастирите, но без да са нито канонично наказани, нито разстригани. Просто не са се вписали в толерираната от владиците ни българска манастирска среда. В българските манастири, това и от личен опит ви го казвам, нещата стоят така - една третина са безгръбначни кариеристи с престъпно мислене и подмазвачи, другата третина са люде, дето са се свряли там щото мразят да работят и няма къде да идат, вън от манастира биха били клошари, третата третина са педерасти, отишли там, щото са научили, че педерастията в манастирите ни е на мода. И всичките са полубезкнижни и почти неграмотни.

 

Показателен е случаят, при който в около 2000-та година митрополит Григорий прогонва от Къпиновския манастир край Велико Търново петима монаси с мотива "да не ядат хляб", а истинската причина е, че мине ли манастирското братство брой от шест души, става манастирът ставропигиaлен (на подчинение директно на синода), а не епархийски (към митрополията) и Григорий губи една ценна своя касичка, от която гои шкембето си и издържа курвите си, с които е известен... 

Тия дни впрочем получих силна криза от старата си подагра и предполагам, че Григорий ме е проклел, след прочетеното за него в блога наскоро - както знаем, подаграта се активира от мазна храна, а по-мазна свиня от Йорго Кюфтето в синода трудно ще намерим. Е, аз пък го заклевам да получи лек инфаркт от следващия хап виaгра, който тоя седемдесетгодишен пезевенк глътне, за да може да ебе.

Отделно от описаната и опримерена владишка политика към монашеството, ще кажем и че в манастирските порядки и нрави се толерира и шири не просто безчовечност, а почти откровен сатанизъм... Тия дни разказах на нови приятели за възмущението си от грозния кикот, с който игуменът на Гигинския манастир Никанор Мишков през 2017-а година ми разказваше "смешка" от погребението на архим. Августин в Троянския манастир - в полупълния от дъжда гроб натискали стареца в ковчега с лопати, за да потъне, а през това време сегашния епископ (по онова време архимандрит) Поликарп Белоградчишки откраднал парите от келията му, които Августин събирал, за да построи параклис в село Орешак. С тези пари Поликарп заплатил "където трябва" да го направят епископ... 

 

Е, разбрах, че това "не е нищо", че Троян познава още по-грозни сцени! Например тази с монаха Корнелий, легендарен хубавец и женкар, когото братството спускало и прибирало навремето с кош от терасите нощем, понеже вратите на манастира се заключват, за да мърсува с булките из Орешак. Корнелий си умрял в манастира. Но гаврата с духовност и канони, подпомагана и адмирирана от всички, завършила с гавра и със самия него. По нареждане на тогавашния Пловдивски митрополит Арсений - един свидлив пияница, когото инак днес мнозина превъзнасят, подобно на покойния вече постещ и благочестив бандит и убиец на свещеници Натанаил Неврокопски, Корнелий бил погребан с две междувременно починали монахини, поставени да лежат от двете му страни в общ гроб. 

 

И двата случая - и с отец Августин, и с Корнелий, звучат кощунствено, но в тях има някакъв, макар и черен смях - първият е като сцена от филм на Емир Костурица, а вторият е като да е излязъл от "Декамерон" на Бокачо. Но в третия, който ми разказаха, има само тъга и погнуса. Пак в Троянския манастир един старец-монах Йоаким, когато започнал да не може сам да се обслужва и да се напикава, бил изоставен да издъхне без грижи в порутеното по онова време северно крило на манастира.

Подобен статанистки "мотив" се разкри пред очите ми в Гигинския манастир. Никанор реши да използва багер, нает по друг повод, за да изкопае два нови гроба (за всеки случай, без да има покойни или болни на смъртен одър) в манастирското гробище. На възмущението на отговорника тогава на манастира монах Никодим, един особняк, но извънредно човечен и нормален мъж от Ямбол родом, за когото бих перифразирал думите на Иисус от Евангелието към св. ап. Натанаил: "Ето истински Тракиец, без никакво лукавство в себе си!", което не може да се каже обаче за съгражданина му митр. Йоан Варненски - един подлец и отмъстителен комплексар и интригант... Не случайно и подир мене малко Никодим свали доброволно подрасника и се прибра в Ямбол... Никанор тогава отвърна, че това било по Атонски обичай - да се приготвяли гробове за монасите приживе... Представяте ли си - "атонски обичаи" в манастир, чието скотовъдно и земеделско стопанство е пълна парлама, докато складовете му са пълни с контрабандни стоки от Сърбия и Гърция, продавани в канаскията като "манастирско лично производство", където се перат мутренски пари и се злоупотребява с държавни субсидии, където епископ Сионий е постоянен гост и денонощно запива и гуляе по чардаците? Където помагат и нощуват мирянки женуря на средна възраст 35, а разни учителки по вероучение водят от София учениците си за нагледни уроци, сами обути в клинчета, очертаващи не само пубиса им, но даже срамните устни... Където изгоненият от Атонския ни манастир йером. Василий Венков продаваше книгите, които продължаваше да печата от името на Атонското ни издателство, защото Зографският ни манастир не може юридически да си върне правата на издателството, обсебени от него..

Да, възревнувалият за вяра и черква Венелин Праматаров укорява Дионисий, задето не се е задържал в манастира? По-добре, че не е, щото ако беше, щеше да е трижди по-голям сатана. Щеше да е "опънал" не само баба си Ренета Инджова досега, ами и Арман Бабикян, заедно с другите двама от споменатото от Праматаров "отровно трио".

Едно от обвиненията срещу Дионисий е особено награмотно и несъстоятелно. То издава не само неграмотността и ниската култура в областта на Праматаров и "осведомяващия" го "църковник и богослов", но и на двамата съдили църковно по него Дионисий митрополити (изготвили обвинителния "акт") - Йоан Варненски и Гавриил Ловчански. И ако за Йоан е разбираемо да го стори, щото е обикновен провинциален простак с претенции, за дядо Гавриил, който инак с лекота коментира Макс Вебер, е учудващо. То е задето навръх Великден Дионисий организирал край храм-паметника "Свети Александър Невски" заря и армейски оръжейни салюти. Това било извън всяка традиция и било парвенющина. Простотията на самия Дионисий също не е за подценяване, който се оправда, че това го бил виждал в Гърция. Още в "Български Дневници" на френския граф Луи дьо Бурболон са описани оръдейните салюти по същия повод в Търновград при присъствието на цар Фердинанд за Великденска литургия там. Но кой да е чел?! Едните, съдещите го, четат по два реда между две софри, а другият (съденият) чете билбордове по пътя от Атина за София...

"Решавайки, че на храма са нужни повече средства, без да вземе мнението на Синода, решава да въведе фарисейска такса за посещение" продължава да го разобличава Праматаров в текста си. А какво пропуска ли? Че в тоя храм, където изрично са забранени частни треби и богослужения, нерядко персони от ВИП-а се венчават или кръщават децата си. На едного епископ, след като му отнели силом купела, в който кръщавал срещу солидни такси противоуставно там, дошло наум да си купи от китайскита продавалница огромен пластмасов леген, наподобяващ кръщелен купел, за да продължи със скъпите кръщенки. Бароните от Софийското ромско мешере пък ежегодно са почитани с отслужване на молебен, като за целта им се подреждат тронообразни столове...

"На по-късен етап, без да е завършил богословско образование, благодарение на протекции, се домогва до поста началник на отдел „Богослужебен“ продължава Праматаров да громи Дионисий Мишев. А понастоящем всъщност имаме епископ, който не е завършил докрай богословско висше образование - споменатият Поликарп, споменатият му също приятел Никанор такова въобще не е помирисвал, което не му пречи по всички възможни медии да раздава "компетентни становища" по всеки църковен или богословски въпрос. Цял митрополит - Киприaн Cтарозагорски няма такова, а и изобщо каквото и да е висше. И тази практика не е от днес - игуменът на Троянския манастир преди време - епископ Теодосий Деволски стигна до изборната финална двойка митрополит заедно с Николай Пловдивски в Пловдив, без да има такова образование, като според Устава не би трябвало даже да е епископ без него... Но за загрижените за канони и уставност Праматаров, заедно с информиращите мнението му и поръчителите му, устав и  канони няма. По-точно има, ама само против Дионисий Мишев.

"Ако трябва да се изреждат гафовете в кариерата му, те са множество. Като служител на Старозагорската епархия е един от инициаторите и извършителите при раздаването на архонтски титли" заковава разобличенията си Праматаров. Не спорим, само уточняваме - Слави Бинев го направи архонт лично не Дионисий, ами митрополит Галактион. А в архондисването на Петър Манджуков в Пловдив от митрополит Николай Дионисий никакво участие няма. Нито заигравките с масони и "рицари" са измислени от Дионисий, нито той ги е започнал. Не само Николай Пловдивски още като епископ в София си играеше с масоните на богослужение, покрай погребението на Илия Павлов в храм "Света Неделя". От време оно в Силистра си играе с тях поп Добри Чаков. И ха! - Много преди да се сети Никанор да зографиса Цветан Василев от КТБ в Гигинския манастир като главен дарител, споменатият поп Добри от село Калипетрово в Силистренско е изписал в тамошната катедрала имената на ктитора Младен Михалев... Маджо...

P. S. Венелине, по повод на заглавието ти - "Бог", независимо, че е граматически неправилно да се пише с главна буква, е прието да се пише тъй от уважение към религията, когато касае християнския Бог, обаче не е съществително собствено име, затова трябва да се членува при нужда в изречение, тоест подобава да напишеш: "Един монах, отрекъл се от Бога", а не "от Бог", претенциозен глупако.

Следва