Сън (Три девоjке)

"Встан, Девоjко, роде моj" (Сръбска народна песен)

Това беше изк'ючително интересен сън. Затова го разказах в подробности първо "на себе си" (два пъти), веднага щом се събудих, за да не го забравя. Разказах си го, щото не го ли разкажа, забравям си сънищата. А такъв един сън си струва да бъде запомнен.

Сънувам, значи, че майка ми ми е подарила... котка. И тая котка (не знам защо) трябва да я настаня и "гледам" в предверието (фоаето) на Варненската Псуихиатрия. Та след като съм настанил котката си там, една сутрин се събуждам, в кв. "Левски" (във Варна) и мама ми връчва поднос с прясно мляко, казвайки ми:

- Светославе, иди да си нахраниш котката!

Всеки, който е гледал котки, знае че те обичат да лочат мляко, но това не им се отразява добре - получават диария... Аз обаче, в съня си, не съобразявам това и "хуквам". Бягам сиреч по Околовръстното шосе чисто гол с поднос прясно мляко в ръка към Псигхиатрията и пътьом си викам "Леле, ако някой ме забележи, че се "нося" гол-голеничък, ще сигнализира тук-таме и ще ме "въдворят" нейде!"  Обаче продължавам да бягам, за да си нагостя котката.

Стигам току пред психиатричното отеление в Медицински Комплекс "Света Марина" и в тоя сей момент се осъзнавам. Казвам си: "Дотука не ме хвнаха и въдвориха, но вляза ли вътре чисто гол с мляко в ръката, обезателно ще ме хванат!" Затова изливам млякото в храсите с думите: "Тъпата котка нека да си е*е мамата!".

На връщане (не е ясно за къде) се качвам в автобус номер 209 (който впрочем наяве минава точно оттам), а в автобуса две феи по гол гъз, дето чак сетне научавам, че са феи. Качили са се, моля ви се, прекачвайки се, както разбирам впоследствие, от автобус номер 13 А (сега 32) в 209-ката на спирка "Мир", идейки от "Хлебозавода", дето е в подножието на Франгата.... Едната току-шо се е омъжила, а другата се оказва кума на сватбата й с един, който се представя (в автобуса) за Слави Трифонов, докато я целува публично по голия корем... В един момент тоя ми ги "харизва" и двете, изчезвайки през прозореца. 

Та седя си аз в автобуса, чисто гол, както казахме вече, а тия двете една през дуга току заголват гъзове пред очите им, а аз, с цялото си достойнство, макар дибидюс гол, им обяснявам:

- Слушайте, не ми показвайте задниците си, не ме интересуват, аз съм влюбен в съвесем друга жена, която сега е в Украйна!

И докато си говорим, изведнъж всичките трима (четвъртия, както казахме, излетя през джама) слизаме на сп. "Мир", което е абсолютно вълшебно, щото всъщност те от нея се качиха в автобус 209, в който аз вече бях, следователно по онова време би трябвало да сме на сп. "Дубровник", обаче не сме - на сп. "Мир" сме си все още... Слизаме и си вървим, значи, съвсем голи тримата, а аз питам едната от тях, озъзнал вече, че са феи:

- Ти познаваш ли Маргарита от Москава - имайки наум Маргарита от "Майстора и Маргарита".

- Николаевна ли? - подхваща и тутак-си разбирам, че тя "всичко знае" - Разбира се!

...А по-младата фея мълчи.

Когато разбирам, че си имам работа със самодиви (тоест с феи, а аз корифеец), решавам да ги запитам нещо "магическо":

- Според вас, - питам ги - ще си взема ли тук моята Малка Украинка или не?

- Да, да, да, ще я вземеш, ще дойде тя! - плесва с ръце младата фея и цялата сияе.

Старата обаче казва:

- Но аз си мисля, че това категорично няма да се случи!

В тоя миг младата й кресва:

- Що го лъжеш, дърта кучко?! Искаш го за себе си, затова и го лъжеш ли?!

- Ти на мен ли ще ми викаш "дърта" ма!? - кресва й старата.

И на Окловръстния Варненски път се случва същински бой. И аз тихичко си тръгвам обратно в посока Психиатрията, за да не взема да отнеса някой самодивски шамар погрешка, към началната спирка на автобус 209.

И на спирката среща!

Срещамщам една Истински Дърта Вещица, почти клошарка. Всичко това става тъй: На пейката в спирката, като сядам, виждам до себе си стъклена бутулка с ракия и кутия с цигари. Посягам да ги "приватизирам", обаче Вещицата отнейде като по чудо изскача и си ги прибира. Оттеглям се настрана и я наблюдавам. Започва да се маже и облизва с ракия. Викам си: "Тая, ако сега драсне да запали цигара, ще стане е*аси "шоуто", направо илюминация!" Тя обаче, сякаш прочел мислите ми, започва да прави нещо ъвсем друго - да излива ракия в устата на три злобни кучета.

- Ами ако тия се напият и ни нахапят?! - питам я гласно.

- Не се тревожи, - отговаря ми - ами пий и ти, за да ги нахапеш, когато се напият.

В тоя момент се събират отнейде някакви хора, които започват един през друг да ми обясняват: "Ние й даваме на тая пари (по десет лева на ден), за да си купува хляб да яде, а тя всеки ден  напива псетата!"

* * *

Та въпросът ми към вас е: Ще ми разтълкувате ли тоя сън? Щото аз не мога. Дали има нещо общо, как мислите, със старо-сръбската песен (ТУК) за Трите Двевойки, които на брега на река Дрина обсъждали коя какво очкава, какво би обичала и на какво би се радвала?... Най-възрастната споделила, че би се зарадвала най-много на злато и би го обичала. Средната по възраст рекла, че най-силно ще обича копринените дрехи. А най-младата, че ще обича Любимия си, когато го намери....