Сионий Велички - "епископ" и алкохолик

- Обади ми се епископ Сионий, - сподели ми вчера по телефона нов приятел от Асеновград, бизнесменът Жоро по прякор Манекена - за пореден път разговаря с мене и се държа като мутра. Мутра ли е той наистина?

- Не, тоя е пълен "лешник", стопроцентово арогантно и самонадеяно "софийско дупе"... Така, според градските легенди, преди много години, още в ранните 90 на миналия век, рожденият му брат е пострадал с фатален край, докато се надхитрял с варненските мутри. Клюкарите говорят, че е намерен с буквално отрязана глава в КК "Златни Пясъци". Двамата са отрочета на богати софийски златари от кв. "Лозенец", впоследствие израснали в района около паметника на Васил Левски. Единствените, които е в състояние да организира и повдигне срещу тебе, са табор от впиянчени и наркоманизирани семинаристи, манастирски харизани или послушници, черковни клисари, половината етнически цигани и до един изчекнати, педерастични полу-кьосета, които да те нападнат със скубане, плюене и хистерични крясъци.

- Казах му, че съм се свързал с тебе.

- И?! - запитах бързо, заинтригувано развеселен.

- Започна да крещи, че това, което ще напишеш, ще са абсолютни лъжи и измислици.

Така че, смятам да изненадам стария църковен разбойник и пират Сионий не толкова със слухове, а с лична моя история с него... Ще оставим за следващия път разказа за освобождаването му преди десетина години от комисия по образованието на децата към Министерския съвет по религиозните въпроси. Освободен заради педофилски скандали. 

 

А впрочем и тогава, както и сега, покрай шума около опитите му да присвои държавна собственост (паркинг пред манастира в Бачково) изтласквайки законния му наемател на тоя паркинг, намиращ се при това пред собствения му ресторант, Сионий се оправдава и пробутва версията, че тайнствени и скришни антицърковни сили го нападат и инсценират скандали с него, задето им се меси и им пречи да заграбят църковна собственост. Всъщност един от най-големите грабители на църковен ресурс е той - като почнеш от държавните субсидии, па свършиш с дивата сеч на горите в Троянския Балкан. 

 

Сред висшия клир на БПЦ това му е на Сионий "специализацията" - гешефти и опоскване на църковни имоти и пари, но митрополит никога няма да го допуснат да стане, защото е непредвидим - постоянно от скандал в скандал и нескончаеми, нескривани гуляи от зори до късна доба пред очите на всички по манастирските чардаци, нерядко завършващи с пиянски побой, започван обичайно от самия него. 

 

Ще отложим сега и педофилските му истории, научени от мен не от медиите, а от трети лица и даже от очевидци и пряко потърпевши от гнусните му опити и попълзновения. 

 

За после ще оставя да разкажа и как чрез афера с бандата си попове-нехранимайковци от Сливен и ултра-десни националисти, превзе и стана игумен на Троянския манастир преди около 5 години, което доведе до буквалната смърт от страх и срам на един възрастен духовник и книжовник.

Ще разкажа сега подробно нещо, което с очите си видях и бях в него участник - случка от 2018-та година в Гигинския манастир... Разказват ми впрочем възмутените асеновградчани, че бил обърнал Бачковския манастир, където сега игуменства, освен в Троянския, на денонощна кръчма и вертеп. Как даже гайдари вика да му свирят, докато плюска и пиянства почти всекидневно с компания пройдохи като самия него... Нищо ново под българското ни Слънце, братя. Съвсем същото, както всякога, около такива като Сионий.

През лятото на 2018-та година бях неофициален (да не река и нелегален) послушник с право да носи подрасник в Ерулския манастир в Трънско, дадено ми от игумена на Гигинския манастир архим. Никанор лично и без санкция от Софийска митрополия, което сам разбрах по-късно. В Ерул пристигнаха на две групи столични ученици, докато бяха на религиозен лагер в Гигинския манастир. Дойдоха да беседвам с тях на общорелигиозни теми и на тема вредата от наркотиците, изпратени от Никанор в два поредни следобеда, водени от учителките си в СИП "Религия". Това е разказано ТУК и ТУК. 

Но останалата неразказана част от историята ще разкажа сега.

След втората беседа аз слязох, след като изпратих тях натам, в Гигинския манастир. Около 23:00 ч. заварих пред манастирската порта невероятна гледка. Група от около 30-ина юноши и девойки. Децата, заедно с учителките си, от часове седяха скупчени отвън, защото още от обед на чардака пред стаите, в които трябваше да спят, беше седнал с компания сръбски попове Сионий и пиянстваше. Учителките се страхуваха да преведат децата покрай него, защото Никанор го нямаше, за да го озапти в случай, че започнат ексцесии. Нерешително се подканяха една друга да въведат децата в манастира, но никоя не посмяваше да повлече първа крак. Търсеха шалове и забрадки, за да покрият голите краченца на момичетата, та да не възбудят бесовската противоестествена похот у Сионий, види ли ги. По едно време една от тях, попадия, се обади:

- Да не се притесняваме за девойките, Сионий предпочита момчета, тях по-добре да пазим!

И тъй като нивга не съм блестял с особено смирение, на третата минута ми "кипна келят". С нетърпящ възражения глас рекох на жените:

- Вкарвайте ги по стаите! Аз съм тука.

Подкрепи ме и единият Брезнишки поп, чийто син-семинарист беше в групата. Жените ги въведоха на малки групи тихомълком, стремейки се да не привличат вниманието на Сионий.

Накрая останаха само двама - семинаристът син на споменатия свещеник и другарят му от Софийската Духовна Семинария. Попът не се престрашаваше да ги прати в стаята им за спане. Не смееше и лично да ги заведе. По разбираеми причини - стаята им беше фронтално, буквално на метър-два от софрата на Сионий. И ако Сионий, колкото и да е пиян, би се поколебал да посегне сексуално на дете на мирянин, защото бащата сетне, ако не да го пребие, поне би го съдил, то на попско чедо трудно би "простил" - за да запази хляба си и бъдещето на сина си в БПЦ, попът би си затраял, както се е и случвало това във Варна, за което ще ви разкажа следващия път.

Дожаля ми.

- Да ги заведа ли аз? - предложих.

- Заведи ги - съгласи се с благодарност.

Отведох ги и без да ми пука от Сионий, че е на една ръка разстояние зад гърба ми, им рекох:

- Заключете се в стаята. Не отваряйте, ако се хлопа и ми се обадете по телефона.

Оттеглих се пред моята стая на долния чардак, запалих цигара и се заслушах какво става горе.

- Молим те, Владико, от обед пием с тебе, пусни ни да си легнем, че утре има света литургия! - молят се на Сионий сръбските гости духовници.

А нашият:

- Не! Не благославям! Ще седите на масата, докато не си признаете, че сте всъщност българи!

Онези не смеят да мръднат. Не от страх. Просто в Сръбската Църква епископите се радват на огромна почит и авторитет - заради интелекта, образованието и благочестието си. Никой нищо не върши без благословията им... Бедните, кога ли са виждали такъв маймун на живо, като наш Сионий, епископ Велички!?

Стана ми забавно и любопитно, уверих се и че Сионий е единственият педераст наоколо (другият педал Никанор, както казахме, беше извън манастира - нейде по контрабанда на кашкавал или просто да се ебе), пък и софрата беше не зле отрупана. Върнах се пред стаята на хлапетата уж да проверя дали всичко е наред. Похлопах. Отвътре гробна тишина! Милите, сигурно се бяха скрили под креватите - страх дупе пази. По едно време взеха да ме "стрелкат" с призвънявания по телефона - "арменски sms-и" - не смееха даже да се обадят директно, за да не им се чуе гласът. 

 

И чух зад себе си гласа на Сионий:

- Портос, млади мъже ли търсиш?

Извърнах се:

- Не бе, пазя ги от тебе.

Сърбите онемяха от шок, но преди Сионий да се ядоса, им запях сръбска народна песен. Веднага ме поканиха на масата. Седнах до единия. Сионий мълча, мълча, па рече:

- Защо не се преместиш до мене? Гнус ли те е?!

Що пък да ме е гнус? Човек като човек и той душа носи, макар да е възчерна. Преместих се. Онзи очевидно се почувства поласкан. Разнежи се. Целува ми ръцете, "опрощавахме се", пя, плака, смя се, пак ме целува по ръцете. По едно време ми писна. С пиянските си лигави сантименталности този алкохолик ми пречеше да ям и да пия. Приведох се през софрата и му пошушнах:

- Забрави, няма да те еба! Знаеш - Пробвал съм мъртвопиян мъжко дупе и не ми хареса, след като се изпразниш, се чувстваш отвратително, мразиш не просто хуя си, но сам себе си, имаш чувството, че не удовете ти, но целите ти душа и тяло смърдят, няма да го повторя пожизнено!

Онзи стъпи на границата пред избухването. Хвана ме за косата на тила и аха-аха да ми тресне главата в масата.

- Защо писа по вестници и сайтове преди време, та чак по телевизията ме нарече педераст?!

 

Никак не беше безопасна ситуацията. Чувал съм, че при подобно пиянстване се е случвало да стовари стол връз главата на сътрапезник, почти да го умъртви. Ама пък вече ми беше и адски смешно:

- Ха, че да не съм казал новина?! Всички така смятат за тебе!

Мина му. Успокои се, стана пак сантиментален и безкрайно лигав. Около 03:00 ч. "отпусна" сърбите да си легнат. Сам отиде да спи. Единият сръбски свещеник обаче беше толкова пиян, че не знаеше как да си намери стаята. Отецът не просто не беше свикнал, ама май и не беше чувал за такова пиянстване! Почти на гръб го занесох до съседното легло в моята стая и се върнах да прибера алкохола, останал по масите, в стаята си. Тъй де, да не вземе да се изпари или изчезне, хората пари са давали - няколко стека с бира, вино "в тънки бутилки", крушова ракия и т.н... Демек Сионий надпи сърбите, а аз надпих Сионий, защото единствен накрая бях трезвен,. Има такъв народ!!! Аз съм Левски, ей ме на и т.н!!!... За Стефан Караджа днес пък се мисли един мангал от Сливен, викат му поп Силвестър Янакиев, Сиончов приятел и ортак впрочем. Но за последния после.

* * *

Ето, това е "епископ" Сионий - содомит, развратник, алкохолик и скандалджия, гешефтар и аферист.

Следва