Дедо Сиси Боата (Бачкoво се смее и превива)

 

"Ебал Тодорчо баба си" (из песен на рок-банда "Изумрудъ")

Преди години с приятели прекръстихме фолклорния фестивален празник на кв. "Аспарухово" във Варна, гледайки какво се случва там, от "Аспарухово пее и танцува" на "Аспарухово пие и повръща".

Та така и сега в Бачково, по-точно в манастира. Там Сионий пие, но не повръща, защото, както и прякорът му Сиси Боата сочи, "Сионий гълта всичко" - и в прекия смисъл (в двата преки по-точно), и в преносния, дето иде реч за пари и имоти. Та в манастира Сионий гълта, без да връща, а край манастира народът се смее, та чак се превива от смях.

Разказват ми нови мои читатели от региона, че даже на сергиите наемателите, докато минавал Сионий със свитата си, гледали го със съчувствено покрусени физиономии, заради мене и факта, че се е намерил такъв злостен клеветник в мое лице, а подминел ли, зад гърба му се смеели:

- Имахме си тука игумен-женкар, имали сме си и монаси обикновени педерасти! Ама педофил още не беше минавал!

Бедните не са виждали, ни даже чували за тях, оргиите на митрополита им Николай в затворен кръг по Пловдивските хотели, заедно с тамошната олигархия - тежка стара партийна номенклатура - с кокаин, реки от извънредно скъп алкохол и момичета (или момчета) според вкуса на VIP-участниците. Но по тая тема, по която впрочем отдавна съм писал ТУК, по-нататък, друг път, не сега.

Сиса впрочем ходи само по чехли вече. От пиянство и системно преяждане подаграта не го оставя намира.

От "епископ" Сиси Боата вече е започнал да недоволства, чуваме, даже шофьорът му Тошко, "новопокръстен" за сладоледаджия.

- Писна ми, - обяснявал Тодорчо - освен да му прислужвам на софрите и час по час да си сменя нарежданията. Ту да запуша паркинга откъм входа на р-т "Водопада", за да не може собственикът му да работи, приемайки стока, ту да ги махам оттам колите и бусовете ни!

Недоволства и гайдарят Стефан Янев, съпруг на манастирската готвачка:

- По цял ден и нощ му свиря на гайдата, докато пие и плюска! Кафа сиктир вече!

А Сионий е същият майстор на лошия вкус, какъвто отколе си го знаем. Точно както манастира в Троянския Балкан "украси" с Родопски чанове, така сега пие Новозеландско бяло вино "Бабич" под звуците на българска гайда.

Последното ми напомня за култова сцена от руско-грузинския филм "Не тъгувай" с Вахтанг Кикабидзе: На една поляна отец Гермоген на стол пред маса с пиене и ядене, сам. А над главата му покачен в клоните на дърво, селският латернаджия върти с часове една и съща песен за някаква гимназистка.

- Моля ви, отец Гермоген! Пуснете ме най-сетне да си вървя, от сутринта ви свиря, вися тука като птичка на дървото!

- Свири, инак ще те прокълна! - отсича отецът.

Онзи въздиша тежко и продължава. 

 

Разликата е в това обаче, че онзи поп беше филмов персонаж и селски свещеник, а това нашето е... епископ и игумен на два Ставропигиални манастира!

В Бачково на всинца им е май втръснало, освен на секретаря Васко с кенефа, депутатът от ИТН, но Сионий няма как да го усети. Уви за една болна човешка душа - потънал е и се е изгубил сякаш окончателно в пелените на алкохолната мъгла.

Да, Сионий може да изглежда смешен, забавен, като в момента. Може да бъде и жалък, като при нашата среща, разказана вече, в Гигинския манастир:

- Това е чудо! - опита се да театралничи пред сърбите на масата, даже се опита да се прекръсти - Хулителят на вярата и на Църквата Светльо Ангелов в подрасник!

Срязвам го:

- Черква и вяра не съм хулил нивга, вашите лични мерзости изобличавах.

Тогава той се засрами. Рече:

- Да, затова и всякога съм те пазил, спирал съм моите хора да не ти посегнат...

Тогава срамът му се прояви, като у всеки пияница, в сантиментална лигльовщина.... Дали сега, след няколко години, е способен все още барем поне на това?

Но Сионий може да бъде не само забавен, смешен или жалък. Той може да бъде и по изключително демоничен начин жесток. Умеещ да издевателства и над живи, и над умрели. В Бачково отскоро ми четете блога, затова ще ви препратя към нещо вече разказвано. Тук, в текста ми "Циганизация и опростачване" (в около 7-ми абзац), е разказана случка при едно погребение, включваща гавра с покоен духовник и посмъртното му ограбване от Сионий и хората му в Троянския манастир. Заповядайде да се запознаете. 

 

И си пазете светинята, щото след такива като тоя остават твърде често не просто гнусни престъпления, ами и кръв.

Следва