II-ри Примерен отговор на медицинските ковид-фашисти

 

"Ще да пия напук врагу, / напук и вам идиоти" (Христо Ботев, из "В механата", в перифраза)

следва от I-ви Примерен отговор (Катехизис на пънкаря анархо-комунист)

В автобус по линия 409 на "Градски транспорт" Варна пак влиза контрольорка. Стига до мене:

- Светльо, маската! - познаваме се и с нея.

- Не мога!

- Защо?!

- Имам здравословна причина.

- Каква? - става извънредно подозрителна.

- Ами, гледай сега, хубавице, - започвам благо-благо - като съм седнал така, дупката на гъза ми е запушена, а с маска на лицето ще са ми запушени и устата, заедно с носа. Представи си, че ми тръгне пръднята. И какво става? Като не може да излезе през гъза, се връща назад да си намери друг път за излитането си, а стигне ли до запушените ми нос и уста, ще излезе през ушите с бясна скорост... Та понявга така ми се пукат ушните тъпанчета.

Бившата колежка седна срещу мене и опитвайки се да остане сериозна, докато прекрасните й масленозелени очи преливаха от смях, ми задума с благ тон:

- Абе Светославе, на колко години стана, брадата ти е наполовина бяла, а главата ти продължава да ражда и прелива от лудост и невъобразима простотия?!

- Не се смей, това са неприятни неща! - продължих сериозно - Знаеш ли, в гимназията имахме учителка по психология, дето беше загубила при инцидент едното си око и на негово място носеше стъклено. На това отгоре беше и дъновистка, та като почнеше да разправя за поредната си разходка с тия от Бялото братство из Рила и стигнеше до езерото "Окото", умирахме от смях. А мъжът й беше непоправим хаймана и алкохолик. Идваше понявга в междучасията и ни събираше да ни разказва пикантности от семейния им живот. Веднъж например я бил надупил в хола у тях и така рязко й го вкарал отзад, че стъкленото й око паднало и издрънчало по теракота. Едвам го намерили сетне зад дивана окото.

...И в този момент дочух някой да се дави като пред повръщане. Погледнах в тази посока. Около дванадесетгодишно девойче, изслушало всичкото това в притихналия автобус, се опитваше да не повърне. Баща му, който беше с него - един як бабанка, стана и преди да успея да реагирам, дойде и такъв шамар ми обърса, че се прострях на седалката до мене. Бързо ме улови за яката и ме изхвърли през отворената врата на междувременно спрелия на една спирка автобус с ритник в гъза.

Когато се изправих, за да се поизтупам, погледнах и погледът ми спря на друга бивша колежка, чакаща на спирката там. Този път беше рецепционистка от хотела на "Златни Пясъци", в който едно лято преди три години работих - стара мома, която тогава два пъти наебах и повече не й се обадих, защото се оказа капризна и мнителна, но пък добре духаше, със стръв и фантазия така да се каже, даже гълташе!

- Заслужаваше си да пропусна този рейс и да изчакам следващия, - заприказва ми с преливащ от зла радост поглед - само, за да ти кажа, че точно това, което видях, ти се пада, боклук мръсен! Има Господ, има, има, има!

Почти затанцува от радост край мене, като дете край отрупана с подаръци коледна елха.

 

* * *

Ето как, братя прости, но набожни и сестрици грозни, но ебливи, просто докато се разхождам  "по английски" "лошо обръснат, небрежно елегантен и леко пиян", породих вяра в едно сърце съвсем без да искам.

А нашите "духовници" какво "раждат"? Лайна и грозни дела, освен страх в душите на народа - при всяка "вълна" на вируса поголовно се "разболяват"  от коронавирус за пи-ар и всякога го разтръбяват по социални мрежи и сайтове. И никога не... габърдясват. 

 

Но какво да ги чиниш (освен да ги разчиниш) - два типа са новините за себе си, които могат да родят. Едната е тази. А другата как от държавата им дали няколко милиона, с които дарили по разни институции пари, вдигнали или реставрирали манастир, или храм, па отслужили света литургия. А относно последното новината каква всъщност е? Ами че са се събрали, измазали два зида, дали на старопиталище или сиропиталище жълти стотинки под медийни прожектори, отслужили надве-натри Богослужба, опънали софрата още по обед и пили-яли до среднощ, докато се осрали, сетне се изпонаебали взаимно и накрая си поделили милионите, с които всеки купил за себе си и за любовника си "на щат" по една нова лимузина.

А аз що? Като един същи Сократ се разхождам и водя с народа спасителни диалози! Че и се случва даже да ме набият понявга!