Минавам завчера между митрополията и Варненската Катедрала през площад "Св. св. Кирил и Методий". Варненската Владика пак никъде я няма. Виждам само да излизат две от хюмнетата, дето ги доведе със себе си незнайно от къде, които ходят постоянно облечени в одежди на псалтове.
Единият носи в ръка торбичка с четири бутилки олио. Излизат от Катедралата и вървят към митрополията.
- Я! Жени след пазар! - сподирям ги така.
Обръщат се, трябват им не повече от две секунди, за да ме разпознаят. Смеят се радостно.
- К'во става бе, педерасти, романтична вечеря у вас ли отивате да си сготвите?
Пак се смеят.
Ех, бяхте момчета шестнайсетгодишни и по семинариите всички ме четяхте и се радвахте. Тия от вас, дето бяха по-курназ, даже цитираха богословските ми твърдения от блоговете по изпити и не се страхуваха да кажат името ми... А сега? А сега станахте владишки евнуси! Вие, бъдещите свещеници в БПЦ! За вас бяха всичките ми обречени битки бе, хлапета! За вас...
Причерня ми. Влязох в притвора на храма и право на клисарката:
- Къде е оня?! Пак ли някъде плюска и се ебе?!
- Кой?
- Как кой ма, боклукът Йоан! Искам да го погледна в очите и да му надумам!
-...Че какво ще прави при нас?
Няма коментари:
Публикуване на коментар