Толкова да обичам кренвирши! Някой път даже сънувам, че ям точно кренвирши, точно както сънувах редовно, докато бях съботянин, че ям... цигари, защото ги бях отказал временно. Пържени в олио, запечени с кашкавал по средата, попарени и затопени в домашно сварен доматен сос ги ям! Отядох си в Украiна на кренвирши.
Тука не ям, защото ги прави Майстор Цвятко с маймунски ташаци, соя, свинска кожа и тоалетна хартия. После по седмица почти чак душата ми имам чувството, че смърди.
Хубави горе-долу кренвирши тука правят и продават братя Томови, ама магазините им са далеко от вкъщи. Има и на руския кореком "Березка", ама като мина оттам, все съм пиян и въобще не ми е до кренвирши, щото си купувам главно бира само от хмел и малц.
- Яла ли си икра, истински руски тарама-хайвер?
- Не.
- Аз пък преди години в Средно-руските възвишения се тъпках с шепите с такава!... Почакай тука, сега ще донеса и черен чай.
И тутак-си тръгнах към "Березка".
Влизам вътре и с пълна радост колкото ми глас държи:
- Имате ли украiнски чай?!
А рускинята зад касата просъсква:
- Украински стоки не продаваме!
"Тъй ли, - викам си аз на акъла - сега ще те подредя тебе!"
Взимам черен чай "Майски" и тръгвам към хладиника с икрата. Много добре виждам, че е с катинар заключен, щото напръстникът е 14.00 лева, обаче почвам да дърпам вратата, като да е авариен изход на наводняваща се подводнцица.
- Гаспадинйе, какво правитйе!? - изпада оная в истерия, докато тича да ми отключи катинара.
- Как к'во ма?! Пазарувам!
* * *
В хотела, дето работих, на рецепцията се сменяха рускиня и украинка. Харесвахме се и с двете, чисто приятелски, разбира се. Обичаха да слушат плановете ми да ида до Луцк, ама никак не вярваха, че наистина ще го направя. Е, сега ще онемеят!
- Откъдето мине хохол, - викаше ми рускинята - евреинът подире му няма работа, щото няма какво да открадне! На тях всички са им за нещо виновни.
- Остави я тая бе, - викаше ми украинката - ти не знаеш за вас пък българите какви ги разправят, на тях всички сме им с нещо длъжни.
В тоя момент пристига таксиджията ни с разкъсана риза и зачервена буза:
- На спирката се сбиха руснаците с украинците. Опитах да ги разтърва и такъв шамар изядох, чак не разбрах кой точно ме плесна!
А през това време на улицата около десетгодишно украинче от гостите на хотела хвърля пиратки и след като гръмнат, крещи: "Да живее Украiна!!!" Едно русначе пък, докато се прави, че стреля с детската си пушка с пластмасови сачми по гларуси и лястовици, го гледа и си мърмори: "Аз ще те подредя тебе, само вашите да отидат до магазина!"
Тая каша ония двамата я забъркаха нарочно - Путин и Жириновски - безкрайни руски националисти уж, а всъщност евреи и двамата, първият по майка, а вторият по баща! Тия сцени тука са забавни, ама там славяни леят славянска кръв, заради жидски интриги!
* * *
А одесчани верно май са българи! Само там и тука можеш да срещнеш поне по двама откачени на един квадратен метър!
В предверието на тоалетната на автогарата застанал някакъв дядо с ампутирана до китката дясна ръка и ми вика:
- Извинете, бихте ли ми запасали анцуга, че нещо се е изхлузил?
Запасвам го, а на излизане жената на касата ме пита:
- Абе, що му се връзваш на тоя?! Живее сам и понеже му е скучно, само чака да отвори тоалетната и на който мине, му се моли да му вдигне гащите!
Обръщам се и го чувам същият да се моли на нов посетител:
- Извинете, ще ми вдигнете ли гащите?
Пред ресторанта ме пресреща около 30 годишен здрав и прав мъж, подушил, че съм чужденец:
- Ах, сираче съм аз, - вика жално-жално - а хората зли, никой не ми помага!
"Абе наркоман си ти, - мисля си - на челото ти го пише, чак от самолет се вижда, ама айде!"
- Как се наричат вашите пари?
- Левове.
- Ау, какво страшно и славно име! - казва.
"Ебах ти идиота", казвам си пък аз.
- Ще ми дадете ли някоя пара от вашите, просто така, "на памят"?!
Подавам му 20 стотинки. Грейва, мисли си май, че е получил нещо на стойност поне два долара.
- На колко се равнява това?
- На десетина цента.
В тоя момент дотърчава бесарабският българин - моят спътник от автобуса Варна-Одеса, дето беше решил да ме пази до Киевския автобус точно от такива като него.
- Какво ти взе, колко му даде?!
Казвам му. Поглежда просителя ми и като вижда киселата му физиономия, прихва да се смее.
Няма коментари:
Публикуване на коментар