Лека-полека пак към Схизмата (Задава се Лесничеят)

Николай Севастиянов - Пловдивският митрополит и еп. Генадий Стандзиус - Нилоградският епископ, намиращ се в момента в изгнание от епархията си, живеещ в родния си град Кавала, обикалят от много време заедно, за да ни оставят с впечатлението, че с нашата църква в "международен план" всичко е наред... Ще посрещне ли обаче Николай Вселенския Патриарх в София? Няма да го посрещне, защото за тогава точно е запланувал и съобщил, че ще бъде на съвсем друго място, къде по-точно, ще ви кажа по-нататък в тоя текст, някъде накрая...

Визитка на Генадито
еп. Генадий Стандзиус (или Сканцину - въпрос на изговор) живее в къщата си на адрес: "Riga Fefeos" 10, Кавала, до пристанището, личен телефон: +306943809006, телефон на "секретарката", с която живее, представяйки я за секретарка, а фамилната си къща за "епископска резиденция": +302510830287. Роден в гр. Елаванген в Германия като Стилианос Сканцину, по произход грък. Първоначално е клирик на Еладската Църква, но след серия скандали преминава към Александрийската Патриаршия. Изключително близък е до предишния Александрийски Патриарх Петър VII, загинал при самолетна катастрофа, не по-малко скандална личност. Настоящият Акесандрийски Патриарх Теодор II го гони обратно в Гърция, където е намерен и заразвеждан от митр. Николай и еп. Поликарп из БПЦ за пиар.

* * *

Плисковската Архиепископия става Великопреславска Патриаршия, Охридската Архиепископия - Великотърновска Патриаршия... От уроците по българска история в гимназията още знаем, че св. княз Борис-Михаил, освен, дето прибира в Плиска останалите живи от Светите Седмочисленици - учениците на създателите на славянската писменост и Равноапостолни Просветители Кирил и Методий, изпраща в Охрид единия от тях - св. Климент, за да бъде и Охрид превърнат в средище на култура, просвещение и християнски църковен живот... Отделно от това, св. Борис изпраща един от синовете си - Симеон да учи в Магнаурската школа във Византия, готвейки го за монах, черноризец... По този начин св. Борис си спечелва заслужено в агиографията названието равноапостолен (заедно със светите братя Кирил и Методий), защото той не само покръства "с огън и меч" българи и славяни, на което казионната историография акцентира, стигайки дотам дори, преекспонирайки и представяйки единствено тези факти, да подиграва светостта му, наричайки я "политическа", но заедно с това поставя основите и то мъдро, на българското християнско православно просвещение. Започва се и монашеското движение и от времето на св. Иван Рилски, и във времето на великотърновските монаси и аскети, подвизаващи се в исихастката духовност, участвали в създаването и утвърждаването на църковността в Киевска Рус.

Хайде за едно нещо да се доверим и на историка Божидар Димитров, който разгласи факта, че преддунавските българи са имали своя Архиепископия още по Волга. Още много преди времето на светия княз, влиянието на християнството е силно, даже в ханските семейства - българите имат свои аристократи, които заедно с това са и свещеномъченици и свещеноизповедници на Христовата вяра, като св. княз Боян Енравота например.

А какво има Българската схизматична Екзархия в средата на миналия век, когато схизмата е вдигната и малко по-късно добива статут на Патриаршия? Нищо освен социално дело и политически позиции от времето на монархията. И двете силно развити, даже прекомерно и за сметка на всичко останало. Днес е модерно много да говорим за подвизите на свещеници и архиереи, които не са склонили глава пред комунистическата власт и са пострадали по затвори, лагери, обесени или разстреляни. И искаме да забравим, че това са предимно политически мъченици, противопоставили се на Народната власт с политически аргументи и средства. Аз не зная ни един, ако вие знаете, припомнете ми, репресиран или екзекутиран само, защото е християнин, задето е изповядвал православната вяра. Аз не съм чувал да са затваряни или разрушавани храмове, аз зная, че религиозната свобода - свободата на вероизповедание, е била гарантирана Конституционно, макар и свободата на самостоятелно функциониране на религиозните общности да е била отнета на институционално ниво... Мнозинството клирици са били преследвани не заради вярата им, а за сътрудничеството с монархическата реакция, за шпионаж или диверсия.

Къде са просветителите, свещеноизповедниците, духовното старчество, проповедниците на Евангелието, книжовните школи и духовните средища? Къде е всичко онова, заради което Плисковската и Охридската Архиепископии стават Патриаршии? Клириците и духовните ни водачи още от времето на Възраждането, та до вдигането на схизмата, са революционери, общественици, литератори, политици, а понякога и открити политикани. Къде са църковниците ни, къде са богословите ни? Посочете ми един труд поне от онова време, с автор клирик, който да има общоцърковна значимост и да е научно значим в тясно-теологичната област... Историци, социолози, етнолози, лингвисти - чий труд се изучава в момента в гимназиалния или академичен богословски курс на обучение, па макар и само в България?

Континюитетът е спазен привидно - след Велики Преслав и Велико Търново, българите отново имат, освен автономия, но и автокефалия - главата на Българската Поместна Църква носи пак Патриаршеско достойнство. Но само привидно, същинският континюитет липсва. Една случайност ни връща и каноничния статут, и патриаршеското достойнство - решението на Сталин СССР да използва и източното православие за геополитическо влияние и игри. От самото си създаване Софийската Патриаршия е една бутафория, един майтап с църковността. Затова има вина и Майката-Църква в Константинопол, че се е съгласила, което не е за учудване, щото добре се знае от историята, че "гордите" гърци рядко са отказвали руски подаръци и пари, с пари и подаръци русите купуват и собствената си църковна независимост от Константинопол.

* * *

Един мой много добър приятел, изключителен теолог, заедно с това изкушен от монашеския - мистичен и аскетически богословски дискурс, онзи ден ми сподели: "Според мене настоящото състояние на БПЦ трябва да се търси като причина в духовен план. Това е някаква "небесна епитимия" заради схизмата по време на Екзархията." Рекох си на минутата - "Хубаво момче е, ама от обикаляне по скитове и манастири май е изтрещял", макар и да не му го споделих, ами да си замълчах.

Замислям се обаче какво се случва и категорично отказва да спре да се случва... Клирът ни, особено висшия, не само за духовната просвета и собственото си културно и духовно извисяване немари, изоставено е и социалното дело на църквата ни, така добре развито дори за времето на Екзархията. Оортачили са се с всякакви престъпници - от едрия бизнес, до политическите авантюристи... И заедно с това не спряха да се заиграват с всякакви разколници и схизматици "за петте минути слава" - лобираха, при това на ниво Патриаршия, за интересите на МПЦ по Вардара и то некадърно, за разлика от Москва, даже след като Вселенския Патриарх с томос посочи кой е каноничния духовен водач на Църквата в Република Македония - Охридският Архиепископ Йован. Светейшото ни - Неофит-Симеонов в момента приема, свръх-доволен, медалите от една друга разколническа църква - Чешката, осигурени му впрочем с ходатайството на архим. Дионисий чрез неговите връзки с игумен Филип Василцев... 

Дали Неофит ще се яви пред идещия на посещение Вселенски Патриарх Вартоломей не знаем,  макар че е уговорено съслужение, знаем обаче, че Пловдивския митр. Николай няма да отиде даже да целуне ръка - обявил е, че по това време за Архангеловден ще служи в... гробищната църква в Пловдив за храмовия й празник... Сигурно е обиден Луд Кольо... На най-високо ниво в Истанбул го наричали подигравателно "Пророка от Филипополис"...