"...Наместо икона, над главата ти виси портретът на н. в. султана, покрит с тънко едно було от лионската фабрика на паяците; под портрета е залепен ферманът с 11-те точки на българското щастие... и надежди на нашите цариградски патриоти..." (Христо Ботьов, "Политическа зима")
Така е, да! Аз като свърша парите, си продавам телефонния апарат, мобилния... Панталоните не си ги продавам по една-единствена причина - че ходя без бельо и ако ги продам или заложа, на връщане към вкъщи от "сделката", трябва да се движа из града "по организъм" и е напълно вероятно да ме арестуват...
Не че ми пречи да ме арестуват, арестували са ме вече по разни поводи (само и изключително за дребно хулиганство) - главно на българо-сръбската граница за скандали с невъзпитаните български граничари и митничари, но ако ме арестуват, след като съм си заложил гащите, няма да имам време да изхарча парите... Затова сега си шитнах само телефона, наздраве идиоти!... Уф, исках да кажа "патриоти"...
Да не пропусна да отбележа също, че имам едва три панталона - ако един г-н Емил Арабаджиев от Варна не ми беше купил това лято панталон, щях да имам само два чифта дънки... На теория е така, на практика обаче дънките ми са... един чифт. Последното не мога да разбера как се случи, защото не помня скоро да съм бягал "по гол гъз" от семейната спалня на някой разгневен съпруг... И за майтап ми остана единствено чифтът дънки, които срязах при коленете...
Срязах ги миналата година за погребението на отец Димитър Амбарев в Пловдив. Изкъпах се, обръснах се, облякох бяла риза с дълги ръкави, свилена, оставих ръкавите разкопчани (все пак на "комитско погребение" бях тръгнал), сложих черна вратовръзка и си обух чисто новите дънки. Погледнах се в огледалото и установих, че това... не съм аз. Взех една ножица шивашка и срязах дънките при колената само отпред. Да! Това вече бях наистина аз!...
Сега някои карат кабриолети, а аз се нося из Белград в кабрио-гащи, защото панталоните от г-н Арабаджиев пазя само за случай, че се заженя пак...
Сега някои карат кабриолети, а аз се нося из Белград в кабрио-гащи, защото панталоните от г-н Арабаджиев пазя само за случай, че се заженя пак...
Ако не ви харесвам такъв, намерете ми някоя богата нимфоманка да ме "осинови". Ще ви идваме "по семейному" нагости. За неделното барбекю.
- Добър ден, - ще казвам аз - как сте, майка ви да еба?
- Добре сме, добре сме! - ще отговаряте вие - Оня ден купихме на детето нов смартфон!
- Колко свирки направи гордият татко, за да спечели парите за смартфона? - ще питам аз.
- О, не, тоя път таткото беше в почивка, пуснахме мама да я изчукат отзад богатите шефове на тате.
* * *
И така ли не ви се нрави?! Ех, нямате угодия!!...
* * *
Без вътрешен икуменизъм, личен, наш, външният е нереален, бутафорен, лъжлив и фалшив. Не е въпросът на кого ще направим мили очи, кого ще уверим, че сме "само и единствено негови", за да започне да ни дава "едни пари", да ни включва в "едни проекти" и да ни черпи по повод "едни сделки".
Ние знаем, че преди Славейков да напише: "Руский цар е на земята най-велик, над всички пръв,/ русците са наши братя, наша плът и наша кръв./ Кат Русия няма втора тъй могъща на света...", той поставя основите на ново-българския книжовен език чрез т. нар. Славейков превод на Библията. Славейков прави това в съвместен проект с протестантски западни мисионери и гръцки православни свещеници.
А преди Вазов да напише "...затуй зовеш се ти Света, / затуй те любим кат баща / и чакаме като Месия: / Затуй си ти Русия!", той рисува една картина на мечтаното българско общество в "Под игото", нямаща нищо общо със съвременните фантазми на днешната русофилска сволоч в България за "здраво българско общество", в което всеки, който не им се възхищава и не ходи по гайдата им, който не мълчи за престъпленията им, е отлюспен... Чак да се засрамиш, че си русофил, заради "русофилите" като Волен Сидеров и Павел Чернев. Във Вазовата България в "едно дело и едно начинание" са и чорбаджията хаджи Марко, и безимотният учител Бойчо Огнянов, и комунарят-визионер Кондарев, прототипите на Иван Боримечката, носещ на плещите си Черешовото топче, заедно с жена му, нарамила торбата с гюллетата, са на едно местно клисурско протестантско българско семейство... И даже лудият, по Вазовски "юродив", Мунчо има своя дял във всичко, показан в края на романа като "единственият, осмелил се да протестира".
Отвореността към "вътрешния и външния свят" на такива дава своя плод, когато благодарение на общуването и връзките им със западния интелектуален и социален елит, западно-европейските общества реагират в подкрепа на българите, научавайки, чрез тях, за османските зверства тук и натискат правителствата си да не пречат на Русия в Освободителната война.
Без този вътрешен икуменизъм, без това взаимно оценяване и приемане, всеки външен такъв е обречен на неуспех и се използва само и единствено като параван за разрешaване на вътрешните ни свади, ежби и конфликти. Без него ние от "граждани на Каменна Клисура", се превръщаме в поданици в царството на масона Захари Стоянов и лайното Стефан Стамболов.
Те пребиват екс-министър председателя Петко Каравелов в Черната джамия, защото бил русофил, обесен е майор Паница, а кап. Петко Киряков малтретиран до смърт почти отново за "русофилски заговори", от народна пенсия е лишена Венета Ботьова, защото, според апологетиката на такива като Захари Стоянов, в полза на Стамболов, Ботьов може и да е имал някаква роля в освободителните борби, но в съвремието им не би бил добър общественик, нито пример за подражание, понеже бил "хъшлак и пияница"... Стамболов слабо го интересува, че благодарение на шиенето за чужди хора по нощите на Венета, е издадена първата стихосбирка с негови "песнички", заедно със стиховете на безсмъртния Поет, че и самият "Барабан" е излизал едва няколко пъти годишно, когато Венета успее да насмогне с шиенето.
Амбициозният комплексар обаче, новоизпеченият диктатор Стефан Стамболов - некадърникът, заради когото се проваля Старозагорското въстание, довело до клането на 14 000 християни, този, който докрай лъже и подвежда останалите апостоли на Априлското въстание, че в неговия Революционен окръг - Велико Търново всички са готови за бунт, докато той през цялото време само яде и пие с местните велможи, сега вече се занимава с "външна политика", с геополитика... Стамболов и "стамболовчетата", както ги нарича в едноименния филм на Хайтов Киряков, са решили, че Русия не ни трябва, че е даже заплаха, точно както са решили, че не ни трябва Ботьов, Киряков, Паница, Каравелов, затова и избират "цар на българите" по западно-европейските кръчми като Фердинанд, затова и ни въвличат в безпринципни съюзи, довели по-късно до няколко национални катастрофи...
Защо ви занимавам сега със Стефан Стамболов ли? Защото сте същите, да ви пикая на барбекюто - икуменисти-антиикуменисти, зилоти-модернисти, русофили-русофоби, патриоти-нихилисти, гръкомани-гръкофоби... До един кръчмарски философи, дупедавци, братоубийци и майцепродавци за една торба зоб...
А преди Вазов да напише "...затуй зовеш се ти Света, / затуй те любим кат баща / и чакаме като Месия: / Затуй си ти Русия!", той рисува една картина на мечтаното българско общество в "Под игото", нямаща нищо общо със съвременните фантазми на днешната русофилска сволоч в България за "здраво българско общество", в което всеки, който не им се възхищава и не ходи по гайдата им, който не мълчи за престъпленията им, е отлюспен... Чак да се засрамиш, че си русофил, заради "русофилите" като Волен Сидеров и Павел Чернев. Във Вазовата България в "едно дело и едно начинание" са и чорбаджията хаджи Марко, и безимотният учител Бойчо Огнянов, и комунарят-визионер Кондарев, прототипите на Иван Боримечката, носещ на плещите си Черешовото топче, заедно с жена му, нарамила торбата с гюллетата, са на едно местно клисурско протестантско българско семейство... И даже лудият, по Вазовски "юродив", Мунчо има своя дял във всичко, показан в края на романа като "единственият, осмелил се да протестира".
Отвореността към "вътрешния и външния свят" на такива дава своя плод, когато благодарение на общуването и връзките им със западния интелектуален и социален елит, западно-европейските общества реагират в подкрепа на българите, научавайки, чрез тях, за османските зверства тук и натискат правителствата си да не пречат на Русия в Освободителната война.
Без този вътрешен икуменизъм, без това взаимно оценяване и приемане, всеки външен такъв е обречен на неуспех и се използва само и единствено като параван за разрешaване на вътрешните ни свади, ежби и конфликти. Без него ние от "граждани на Каменна Клисура", се превръщаме в поданици в царството на масона Захари Стоянов и лайното Стефан Стамболов.
Те пребиват екс-министър председателя Петко Каравелов в Черната джамия, защото бил русофил, обесен е майор Паница, а кап. Петко Киряков малтретиран до смърт почти отново за "русофилски заговори", от народна пенсия е лишена Венета Ботьова, защото, според апологетиката на такива като Захари Стоянов, в полза на Стамболов, Ботьов може и да е имал някаква роля в освободителните борби, но в съвремието им не би бил добър общественик, нито пример за подражание, понеже бил "хъшлак и пияница"... Стамболов слабо го интересува, че благодарение на шиенето за чужди хора по нощите на Венета, е издадена първата стихосбирка с негови "песнички", заедно със стиховете на безсмъртния Поет, че и самият "Барабан" е излизал едва няколко пъти годишно, когато Венета успее да насмогне с шиенето.
Амбициозният комплексар обаче, новоизпеченият диктатор Стефан Стамболов - некадърникът, заради когото се проваля Старозагорското въстание, довело до клането на 14 000 християни, този, който докрай лъже и подвежда останалите апостоли на Априлското въстание, че в неговия Революционен окръг - Велико Търново всички са готови за бунт, докато той през цялото време само яде и пие с местните велможи, сега вече се занимава с "външна политика", с геополитика... Стамболов и "стамболовчетата", както ги нарича в едноименния филм на Хайтов Киряков, са решили, че Русия не ни трябва, че е даже заплаха, точно както са решили, че не ни трябва Ботьов, Киряков, Паница, Каравелов, затова и избират "цар на българите" по западно-европейските кръчми като Фердинанд, затова и ни въвличат в безпринципни съюзи, довели по-късно до няколко национални катастрофи...
Защо ви занимавам сега със Стефан Стамболов ли? Защото сте същите, да ви пикая на барбекюто - икуменисти-антиикуменисти, зилоти-модернисти, русофили-русофоби, патриоти-нихилисти, гръкомани-гръкофоби... До един кръчмарски философи, дупедавци, братоубийци и майцепродавци за една торба зоб...
Пак ли търсиш да те осиновявят бе??? Какво стана с пловдивчанката? Изгони ли те вече? Мисля си едно нещо като ти чета ботевските разобличения. Не хващат никакъв дикиш.
ОтговорИзтриванеАбе карай да върви! А с каката от Пловдив какво стана? Разкажи, за Силвестър вече не е интересно. Анализите ти пък направо си ги чети ти.
Да, изгони ме, засрамвал съм 30-годишния й син, живеещ с нас, с изяви като в "Съдебен спор". Сега имам нова любов, едва на 30 години е, с коса то кръста, сини очи и тежи колкото кошничка с черешки... Не съм свикнал да съм по-стар от дамите, но благодарение на това, че е приказно хубава, някак си го "понасям", тъпако. Доволен ли си от "справката" за личния ми живот, щото толкоз е само, снимки няма да има.
ОтговорИзтриванеДоволни сме. Ние сме фен клуб. Ти си отгледа тъпаци за читатели. Не се прави на изненадан че се интересуваме от личния ти живот. Никога не е било проблем за теб. За снимки не държим защото ти разказваш на 3D На любовта не искаме да навредим. Обикнахме те някак. Честито и на тебе, честито и на пловдивчанката.
ОтговорИзтриване