Трето полувреме с отец Ивица Тодоров (За Изправянето)

"Па то е свето име бре, мамето ваше!... Да ве ебaм и тебе, и Другарот Ленин!" (из "Трето полувреме")

- "Трето полувреме" не е антибългарски македонистки филм, - заобяснява ми той - просто не го гледате внимателно....

Подчерта, че шефът Павлов на македонския отбор, когато влезли българите заедно с немците във Вардарско през Втората световна война, възклицавал по улиците на Скопие: "Ето ги нашите, дойдоха най-сетне нашите!". Напомни още, че при сцената със завръщането на Скопляни от Белград, след победата им по футбол над сръбския отбор там, народът заглушил химна на Кралство Югославия именно с песента за Яне Сандански...

Ивица ми припомни и една сцена, която от тоя филм още при първото гледане най-силно се запечата в паметта ми - срещата между македонеца български патриот Павлов, който проповядваше "футбола като рицарска игра", с окупационния български офицер от Царство България и неразбирането помежду им. Единият говореше за едно, другият за нещо съвсем друго, което и двамата наричаха "България". Павлов му говореше за едното и го гледаше сякаш вижда наяве мечтите от сънищата си, за които посвоему беше воювал, карайки се по кръчмите в Скопие с всички, които искаха да го наричат или Павлович, или Павловски, а оня му говореше другото - онзи му говореше ужасни неща, които се откриха в целия свой ужас в последвалия филмов сюжет, започнали с избиването на циганите, задето някои от тях откраднали два коня от военния български обоз и свършили с опита да бъде екзекутиран немския тренер на скопския отбор, защото се оказал немски евреин... Накрая Ивица рече:

- Ако вашите бяха влезли във Вардарско тогава като българи, а не с немска идеология, нещата щяха да са сигурно съвсем други...

"Отгде топки у нас за това, брате Ивица, отгде топки?!" си помислих аз и май даже му го казах... Та ние сме все "зад някого и нещо", все "да вземем", но "без да пострадаме", все с нещо да се оправдаем, но с лице в лице да не застанем, защото се срамуваме от лицата си и се боим за... задниците си... 

Със сигурност обаче му казах друго, което на следния ден в едно събрание, в което Ивица отново проповядваше Евангелието на Иисус Христос, моят "български офицер", комуто като Павлов говоря от години, но не за футбол, а за богословие (а той на мене не за нацизъм, ами за Ювиги хан Аспарух), аз за Патриотизъм, а той за национализъм и все "почти се разбираме", но не докрай, щото май "Българиите ни са различни", повтори, поглеждайки ме "съзаклятнически"... Повтори това, което обясних на Ивица по-предния ден - всеизвестното, че една етническа група в дадено общество, колкото и да е малка, даже незначителна да е спрямо останалите, ако тя е носещата законността и справедливостта, ще е доминиращата и държавообразуващата, без да е нужно да прилага дори насилие. Ако българите са справедливи и честни, всички ще поискат да бъдат "българи" - и циганите, и турците у нас, а и македонците, и сърбите даже от Източна Сърбия (Западните Покрайнини), не бъдем ли такива обаче, всички ще бягат от нас като от чума, ще избягаме накрая и сами ние от себе си, което се случва вече десетилетия с емиграцията ни на Запад.

Обаче отгде топки затова, отгде топки?!

* * *

Каква хубава Българска дума имаме само - "Правя" - "Аз правя". Тя иде от правда, тя значи "нещо изправям". Това не е сръбската "радим", значеща "старая се", не е и руската "работает", значеща "робувам", нито "делаеть". значеща "дялкам, деля, разделям". Тя е "Аз Правя"...

Ако всеки от нас нещо изправи, поне по едничко и даже да не изправи нищо, а сам себе си да изправи, ако ще даже на Кръст, ще сме наистина Българи... Героят от нашия филм Павлов, който с отец Ивица коментирахме, не се самоуби, защото е "българин в Македония", както Ивица обясни, щото тази част от филма, най-важната, той пък не е доразбрал, а той умря, за да изправи едно-едничко - за да спаси колегата си немски евреин в името на тяхната "рицарска игра" футбола, в името на човещината си... Като Христос.

* * *

"Не искам и не мога да си представя Свят, в който Те ще владеят" (Павлов, из "Трето полувреме")

* * *

Но това е просто филм... А на вас къде са ви топките?!