"Нека се обичаме, без да се събличаме!" (Жоро Минчев)
Владиката на Богохранима Варна от много време не мърда от апартамента си в кв. "Надежда" в София. Твърди, че само в София му е добре, че само там се чувства уютно и на мястото си... Не знам защо се сещам в тая връзка, вие ми кажете, за една съботянка - Маргото от Ямбол, с която преди около 20 години заедно учихме в адвентисткия богословски институт.
Има-няма и година след като Маргарита беше дошла да живее и учи в София и се научи да говори "по софийски" - влезнаАх, седнАх, хапнАх. Смешно й се получаваше някак на Маргото, щото заедно с това, че научи "софийските глаголи", не успя да се отучи от потъмняването на вокалите, та рече примерно:
- ИзлезнАх на тирасъта, ама чух да звъни тилифонът!
Па аз подвикна:
- Маргарито, ямболска селянко, спри да се превземаш!
Сърдеше се, но не дълго, щото хората обичат да им говориш истината, даже жените, макар в началото да ти се струва, че се ядосват.
* * *
Варненската Владика твърди, че във Варна се чувства като на заточение, а попитат ли го защо, отговаря че е задето "никой във Варна не го обича". Това, разбира се, въобще не е вярно - обича го силно поп Дончо Александров, а вероятно и поп Тодор Стойчев, макар и може би вече с някои уговорки, след като се провалиха двамата - Тодор и Владиката в мечтата си да станат "академични светила" в ШУ "Епископ Константин Преславски"... Та във Варна Владиката не ще, пък в апартамента си в софийския квартал "Надежда" се чувства нещастен. Питат ли го къде иска, повтаря само:
- На ул. "Цар Калоян" номер 8 в Патриаршията!
* * *
Добре де - това последното с "Калоян" 8 го добавих от себе си! Измислих си го.
* * *
Аз обаче ще бъда конструктивен, ще проявя благ разум и ще кажа, че какъвто и да е, наш си е. Васко Зила (+Борис Бачковски) не щяхме, че бил еблив, +Игнатий Карагьозов не щяхме, щото според някои бил луд... +Наум и +Сионий се неутрализираха взаимно. Падна ни се +Берта - хубава или лоша, наша.
Затова поемам инициативата да науча точния адрес на Високопреосвещения ни Владика в София и след като го публикувам в блога, ще поканя всички мои читатели от Варненска и Великопреславска епархия да му пишат мили и насърчителни писма на хартия, щото тъй е по-лично, с които да го молим да се върне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар