Събор ли? Какъв събор бе, без съборност?!

"Църквата това съм Аз" /из сън на +Луд Кольо-Луи дьо Горни Лозен XIV-ти/

Събор в БПЦ нищо няма да реши, ако не се възстанови първо съборния характер в постоянното функциониране на Църквата от най-ниското до най-високото ниво. 

На първо място енорийският свещеник трябва да бъде главно и основно зависим от енорията, даже да служи в тая енория, от която сам произлиза - не от Владиката, не от приближените на Владиката попове, не от приятелите или любовниците на Владиката. Още св. Павел определя критериите за презвитеря (свещеник, поп), като говори и пише до учениците си Тит и Тимотей, че презвитерите (както впрочем и епископите), трябва да са скромни, разбрани, честни и почтени, но и добре познати сред хората в църковното събрание, които поучават и наставляват - да са познати семействата им, жените им, чадата им и да са в целия свой дом благочестиви и благонравни. 

Днес обаче повсеместно имаме едни свещеници, познати главно и основно в семинариите, в които са учили и научили фелацио, във богословските факултети, които са завършили и са обучени в конформизъм там, на клириците, дето са срещнали и са им се гъзили и подмазвали, за да бъдат изпратени и препоръчани някъде, където им се е приискало да служат. А инак са с минало (или даже настояще) на сутеньори, рекетьори, автоджамбази, лакомници, побойници и развратници в мнозинството си. Ако зависеха нещата от енориашите, такъв поп не би стъпил даже в енорийския им храм. Но не зависят от тях, ами от Владиката им, когото те още по-малко и от попа си познават, а съответно не познава и той тях. Затова поповете са въдворявани в енориите след заплащането на солидни суми на Владиката лично или след сериозни протекции за тях от свой вуйчо или тъпкач владика, а тези дето не стъпват в храма, са енориашите им.

Но българската още екзархийска практика е местната общност, съставляваща енорията, да излъчва и предлага за свой свещеник човек изсред нея, а сетне и тази именно община поема и се грижи за заплащането и препитанието му... Някой да е чел романите на Талев случайно?! А у Каравелов пък виждаме плода на "идещите" от "гръчка си майна" владици - какви попове поставят, без да се интересуват от мнението на общините, какви хора калугерят и в какво се обръщат манастирите например, на какви диви оргии терен стават, както четем още в "Маминото детенце". Днес е същото, само с тая разлика, че както казва Ботйов, дерибействат и "смучат живот народен" не чужди, а наши гости - вместо от Солун и селата край Атина, пристигат да се разпореждат с живота на общините дембели, развратници, крадци и дерибеи от Ямбол, Сливен, селата край Стара Загора, около-софийските паланки. Съборността като принципи и начин на живот е разрушена и пресечена още на ниво енория и ако случайно в една енория попадне читав и вярващ поп, той бързо влиза в полезрението на омраза на Владиката или на неговия слугинаж и тогава цялата енория, като един човек ако ще да се изправи, не може да го запази и защити, както и се случи с отец Тодор в Рибната църква в Асеновград. 

Съборността на ниво енории я преби още самият устав на БПЦ, гласуван през 2008-ма година на Рилския събор, като предаде изцяло и безусловно цялата власт над енориите на Владиката... Събор ли казахте, а?! Събор ли трябвало да има за всеобщо изправление?! Не помните ли какво стана в Рила?!? Аз бях там, когато видях как "долетяха" тия "свети" лайнари с лимузините и слугите си, как убиха църковността в България... И плаках, както приятелите ми помнят, питайте Андрей Романов, питайте еп. Игнатий Карагьозов, питайте отец Стоян Бербатов! Макар и да не ми беше ясно какво точно се случва, щото бях още неофит в православието, но всичко адски много ми засмърдя. На лайна и на мърша.

Събор ли трябва?! А има ли съборност за събор?!

* * *

На ниво митрополии също не може да се говори за съборност никаква. Да оставим настрана, че епархийски съвет, състоящ се най-често от люде, които са всичко друго, но не и църковни, без никаква връзка с някакви енории, определят списъците на избирателите в първичните, предсинодни избори за нов митрополит в епархията. Даже това е скрепено в правилника пак - не може член на някое храмово и енорийско настоятелство да бъде и епархийски съветник. Същият Юлиян Гендов, който сега се опитва да изгони митр. Йоан от Варна и почти успява, е този който го доведе, заедно с аверите си - бизнесмен, дето не сме го виждали на света литургия да стъпва въобще, освен на една панихида за дядо Кирил, домъкнал се с вдигната яка на тениската и по дребни гащи. Местните нотабили, да не кажем "мутраж", си избират двама предпочитани за митрополит епископи от списък с избираеми такива, спуснат от синода, сред които почти всички до един са им непознати - неудобните се отсрелват с компромати и мълви, а предпочитаните се определят според кесията им и склоността сетне да делят с тях кинти и благини. Пожеланите за митрополит - единият в почти всички случаи много по-малко желан от другия, са двойка и тази "избрана" от епархиотите двойка, се изпраща до синода, за да избере от двоицата синодът един.

Древният принцип за избор на митрополит обаче изисква нещо, дето никъде го няма вече и то се зове "епископска колегия". Един от епископите на областта с митрополия, включваща градовете Варна, Шумен, Търговище, Добрич, Каварна например, от които всеки би трябвало да има свой епископ, тази колегия посочва за митрополит в централния град, назначават го, щото митрополитът не е цар, а е епископ с назначение - офикия. Това се нарича съборност. Къде е тя и какъв събор искате, след като и на това ниво няма никаква съборност?!

* * *

Катастрофата на църковна съборност на всички тези нива предопределя и катастрофа на съборността на ниво синод. Заради всичко това имаме един синод, дирижиран от луд човек, който даже не е и патриарх, пред когото група старци - едни сенилни, други нечестиви - убийци, психопати, дебили, крадливи лакомници и развратници, треперят и изпълняват... Един се тъпче от суеверен страх с чесън, друг пищи от мъка по на майка си чая на село, трети, като дядо Гавраил Ловчански, все още си въобразява че църковният народ го уважава, след като не спря да предателства и интригантства заради личните си амбиции и сметки, все оставащи неосъществени и далечни. Йосиф Американски не спря да реве като вдовица за хуй, вместо да удари като мъж по масата, Антоний да се плеска с фон дьо тен до ушите, а Йоаникий да си търси жезъла владишки, което вече няма смисъл, щото е почти в ръцете на еп. Йеротей Агатополски и по-добре така... А патриката е номинал.

Тези хора никога няма да свикат нов събор, защото синодът, дето по Устав се явява изпълнителен орган на събора, е иззел функциите на събора противоуставно - на събора, който в нашата уж "света, съборна и апостолска църква" е принципал.

Но и какъв събор бе и що ви е, без никаква съборност?!