За Боговъплъщението (Две теореми с Любовна лема)

"И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо." (Лука 23:41)

в памет на проф. Владимир Лоски

Не, аз не съм богослов... Питайте поп Силвестър от Сливен, убиецa на старци и циганин, "отецът" - с фашистки възгледи, за да ви каже, че не съм. Не съм, колкото и той не е доктор от ВТУ вече, даже още повече не съм, както е магистър от СУ Силвестър. Да, не съм и бакалавър по богословие даже...

На много места учих и все не завършвах...

Важното е, че моят приятел поп Г. е завършил. Вероятно затова и не разрешихме дългия си спор трима ли са "богословите" в Църквата - св. Йоан Богослов, св. Григорий Богослов и св. Симеон Нови Богослов или четирима, както той твърдеше, без да може да назове четвъртия. За малко да нарече себе си за четвърти, но му попречи смирението... Което не му попречи на една маса да нарече моето богословие записано свое, въз основа на мой стар комплимент, дето явно го беше приел на сериозно. А само той ме призна все пак за "богослов", но не призна "благочестието ми", щото неговото е вероятно... невероятно, затова и си го мерят "благочестието" с поп Добромир "Сватята" в Махленската църква, чието "благочестие" на поп Сватята е не по-малко... невероятно. Може да не е "четвърти богослов" (или по-точно пети), но е почти свещеномъченик, щото преди години му изморих зайците, докато ги гледах и му изгубихме сетне петела с един Кико, който петел вероятно изядоха чакалите в гората над попската къща - четиригодишен, струващ четиридесет лева, което е символически мистично направо, погледнато от богословска перспектива.

Не мога и цяло агне наведнъж да изям, като Владиката "си", който е "доктор по богословие". Обаче сега ще ви разкажа за Боговъплъщението, да ме прощава цялата благочестива сган и цялата българска богословска академична общност.

Това "прозрение" осенява като "любов от пръв поглед". А тя стриса като Гръм.

* * *

В нашата Традиция Пресвета Богородица е наричана "по почитана от Херувимите и по-славна от Серафимите (защото нетленно е родила Бог-Слово)". Пресветата Дева, Всецарицата, Тя трепти между "тварното и нетварното", между Бога и човешкия свят . В светостта е надминала ангели и архангели, херувими, серафими, началства и власти. Защото ангелът, сравнен в Псалтира на Давид с ездитно животно на Яхве - с крилат Бик, е "служебен дух" - изпращан и прибиран, той винаги знае какво и защо прави. А Богородица напротив, при Благовещението на Архангел Гавриил се покори изцяло на Бога, без да знае какво и как ще се случи. Трептейки, въздигнала се на границата между тварно и нетварно, тя се хвърли в бездната на Нетварното. И поета от Духа Божий, бе не само преведена през бездната и оживотворена, но стана и Животворна.

Това е първата ни антропоморфема (и теорема) в доказателството на Боговъплъщението. Човекът, който е направен "само малко по-долен от ангелите", според Осмия Псалом в Псалтира на Стария Завет, в благочестието на Дева Мария (и Въплъщението на Бог-Слово чрез Нея) ги надминава според Посланието на Божествения Павел до Евреите в Новия Завет, става "по-горен от тях", колкото е "по-горно Името на Отца", което е наследил "в Христа".

Христос на Кръста затрептява (и целият Кръст, заедно с целия свят под Него), трепти, Бидейки в Него и чрез Него на другата граница между битието и небитието - между Рая и ада, сред Поднебесната, тъй както Богородица трепти в Любовния екстаз между Небето и земята, между твар и Бог, така Бог трепти в екстаз (но и мъка) от любовта Си към човека между смърт и живот. И пак тъй, както Девата, е поет и въздигнат от бездната на ада и смъртта - Оживен и направен Животворящ. И както Девата така става "по-почитана от херувими и серафими", Предстояща между твар и Творец, така Христос се превръща в Предстоящ между земята и ада - между битие и небитие. За да стане Бог "всичко във всички" (Ефесяном 1:23) - чрез Девата в Небесата и чрез Сина й "под земята".

Това е втората ни антропоморфема (и теорема), доказваща Боговъплъщението. В смъртта Човекът Христос-Господ надминава и демоните, както в живота, който за Нея не престава, според Традицията ни на православни, както и Неговият не престава, пак според Посланието на Блажения Павел до Евреите, Майка Му надминава ангелите, а Той бесовете. Така Бог осиява и Небесата, и Поднебесната, и земята, и Преизподнята, за да се изпълни Христовата молитва "Да бъде волята Ти както на Небето, тъй и на земята".

Как "в Христа" човекът надминава бесовете? Как "в Христа-Бог" човек детронира Узурпатора - князът на тоя свят, как го "изхвърля вън" (Йоан 12:31)?

Чрез Кръста. Там и само там всеки Човек затрептява, подобно Богородица. Заради любовта, се хвърля в смърт, докато демона, вкопчен в измамността на егоистично битие, убива, за да живее. Тя в светост трепти между Небе и земя по Бога, а той е пълно Себеотдаване трепне между Земя и Ад за Човека.

Богородица "застава" - Предстоява пред едната Бездна - между твар и Нетварен, за да Му се отдаде всецяло. Тогава Нетварният (чрез Нея и в Нея), прониква не само в Тварното, но и в Ратвореното, стига не само до земята, но и до "сърцето на земята" (Матей 12:40), където Христос Сина Й Предстои пред другата Непроходима наглед бездна. Богородица е стълба за светите, Христос за грешниците. За Слава на Бога-Отца и всякога чрез Духа Светаго.