Екстазът (трептенето) на Богородица между тварно и Нетварно (земя и Бог), заради любовта й първо към Бога, е аналогичен на екстазът (трептенето) на Христос между сътворено и разтворено (битие и ад), заради любовта Му първо към Човека. И всичко това е част от един и същ перихорезис (взаимопроникване) между Бог и свят (и даже ад), чрез който Бог "в Христа" става "всичко във всички" /Ефесяни 1:23/ Бог "влиза" в света чрез Богородица и достига до ада чрез Христос.
Но както Бог е Непревидим, заради което "хвърлянето" в бездната на Неговата Непредвидимост на Пресвета Богородица е Подвиг и Прецедент в човешкото мислене за Бога, така е непредвидим е и Човекът. Тъй че и Христовото хвърляне в ада е същият, съизмерим с този на Пресвета Богородица, риск в Непредвидимото - Прецедент в Божието мислене за Човека. Даже по-голям, защото Христос знае "какво има в човека" /Йоан 2:25/, a то е зло, докато Богородица знае, че Бог е само Добро.
* * *
* * *
Любовта чува (и разбира) това, което иска... Така и Христос-Господ чува не това, което казваме, а това което искаме и изпълнява даже това, което не смеем да поискаме...
Ние винаги отговаряме на Бога "уклончиво" - когато нещо от нас Той поиска, казваме все: "Добре, но не сега", казваме: "Добре, но не точно така"... Но по-важното от това дали казваме "Може би" на Бога е не дали казваме твърдо "Не" на дявола. Защото Ревността е по силна и от смъртта, "остра като преизподнята" (Песен на Песните 8:6), затова и за Бога не е толкова важно "колко Го обичаме", ами дали обичаме някого другиго повече от Него.
Ние винаги отговаряме на Бога "уклончиво" - когато нещо от нас Той поиска, казваме все: "Добре, но не сега", казваме: "Добре, но не точно така"... Но по-важното от това дали казваме "Може би" на Бога е не дали казваме твърдо "Не" на дявола. Защото Ревността е по силна и от смъртта, "остра като преизподнята" (Песен на Песните 8:6), затова и за Бога не е толкова важно "колко Го обичаме", ами дали обичаме някого другиго повече от Него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар