Извън Стана...

 

"Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служащите в скинията".  Защото се изгарят вън от стана телата на животните, чиято кръв, първосвещеникът внася в светилището като жертва за греховете.Затова и Исус, за да освети людете чрез Собствената Си кръв, пострада вън от градската порта. Прочее, нека излизаме и ние към Него вън от стана, понасяйки позор за Него. Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия.  (Евреи 13:10-14))

Братоубиецът Каин уби Авел (1 Йоаново 3:12) и след като го уби, построи си Град, зад чиито стени да се предпази от Божия (и людски) гняв (Битие 4:10-20). Той нарече града на сина си Енох - на най-скъпото си. И най-скъпото му - единствено ценното, Бог после му го взе (Битие 5:24), взе му Го и не му го върна обратно, тъй както върна "взетия" от Авраам Исаак (Битие 22:8) 

А в града си, запазен, защитен, подсигурен, Каин беше все пак наказан....

Пра-пра внука му Ламех си взе две жени едновременно в Града на Каин (Битие 4:19), след това, също като пра-прадядо си, уби човек (Битие 4:23,24) Ламех каза, че нему, за разлика от Каин, комуто било отмъстено "седмократно", ще се отмъсти седемдесет и седмократно. Как? Защо? Каин убил Авел от ревност по Бога, задето не била приета жертвата му, за разлика от Авеловата. Ламех убил някакъв младеж, най-вероятно от чиста мъжка ревност по някоя от двете му жени, може би Адда. На Каин сина му Бог го взел, Енох "не вкусил изобщо смърт", Ламеховият син Явал обаче напуснал защитения Град.

И станал Родоначалник на онези, който "гледат добитък и свирят на арфа". На уязвимите.

Като бягащия от цар Саул св. цар и прор. Давид.