Страхът от Кръста и Мрежата на Битието

 

"Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух;  с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата..." (Първо Съборно Послание на св. Петър 3:18, 19)

Колкото и да е зле в Църквата, па и колкото и една Поместна църква да е най-пропадналата в целия православен свят, че и в целия християнски свят сред останалите религиозни общности, все пак в Църквата е по-добре, отколкото в настоящия свят, мира сего. Установявам, че се е превърнал в същински беснарник тоя свят. Докато работиш в кварталния супермаркет, ако обичаш да се усмихваш, ако се държиш просто мило... Клиенти, жени от 15 до 60 годишни понякога ти слагат бележките с телефонните си номера направо в джоба,  по-старите го правят по-възпитано и свенливо, младите обаче гледат дръзко по бесовски, нагло, открито курвенски, хищно, гледат те питащо понякога дори мъжете.

 

Но колкото и да е по-добре в Църквата в сравнение с мира сего, ако Църквата не стои, не пребъдва под Кръста на Своя Съпруг, нейното "по-добро" от мирското лошо, не е добро, ами е направо зло. Христос е казал - "Ако светлината в тебе е тъмнина, представи си колко е ужасен тогава твоят мрак?!" /Матей 6:23/. Може да сме най-мърлявите в морално отношение сред всички християни, но сме по-нравствени от мнозинството светски люде, да, това е добро. Обаче  пък сред людете се изживяваме като ангели, заради своя крехък и понякога привиден морал, но Кръста Христов се ужасяваме повече от демоните, а това вече е истинско зло. Да си лош е по-добре от това да си зъл нали, макар и в нещо да би бил по-добър от лошия?... Със сигурност в Претпотопния свят имаше лоши хора, все пак по-добри от злия и хамав Ноев син Хам. Но се спаси от Потопа Хам, не те. Но сетне пък Хам беше прокълнат заради своята хамщина лично от Спасителя си - своя баща Ной. Нали?

 

Озове ли се църковник по стечение на обстоятелствата под Кръста, а не дай Боже, на Кръст, надава вик и врява от ужас възбог, само и само да слезе, да го подмине, да избегне възможното покаяние, като това на каещия се отдясно на Христос разбойник и през ум не би му минало да рече, обръщайки се към своя Господ, подобно на онзи бандит - "Аз справедливо съм осъден и ако можех, бих избягал от присъдата, но Ти, Боже мой, страдаш Невинен и драговолно, благодаря ти, че си тук с мен!" (Лука 23:41). Или като свети папа Петър Римски, според Преданието, който молил да го разпнат с главата надолу, защото не е достоен да умре като своя Господ.

 

Но нашего брата българският поп е престъпник, често углавен, крадец, развратник, чревоугодник, пияница, владиката му е или слабоумен и психопат, или интригант и содомит, богословът и църковният активист е подлец, нагаждач, сляп за всяко зло, немощен във всяко добро... И при все това всички ние сме по-свети и от Свети Петър нали? Не кръстове, а тронове и корони до един заслужаваме?!

 

Едничката утеха ни е, че всичко това е пророкувано още от св. Козма Етолийски за свещенството и християните в 20-и век.

 

* * *

 

Един от християнските символи е този на рибарската мрежа. И не само заради факта, че св. Петър е бил рибар. А защото подобно на мрежа за улов на риба, на Кръста Божието Битие, не само Христовото, а Цялото Светотроично, се разтегна, разпъна. Отец в Небесата и Синът на Голгота са в разговор, буквално "дъх в дъх" (23:46), точно както и Адам беше повикан за живот чрез Божието дихание (Битие 2:7). А Синът и Духът Божий, Светият Дух, са заедно сетне в Ада и пак отново, както Син и Отец на Кръста, Духът и Синът са в Ада "заради нас и нашето спасение", всеобщото спасение на живи и мъртви, на настоящи, минали и бъдещи...