За Госпожата Утринна Звезда

"Под корона с дванайсе звезди / там видя ли я Нашата Дама?" (автоцитат из "Владипки песни", "Дали почва Пирът с терирем")

Сатанаил (или сатана), в битието си още на Луцифер (най-светлият ангел), засеняващият херувим (Езекиил 20:14), от св. прор. Исая е наречен и Денница (Исая 14:12), сравнен е по-точно със Зората, с утринната "звезда" - планетата Венера, най-ярко светещата на Небосклона, явяваща се при изгрев преди Слънцето. Исая по-точно така нарича Вавилонския цар, но в приетата от всички християнски вероизповедания интерпретация, основаваща се на светите отци на Църквата, този цар има своя първообраз в самия сатана.

Защо Херувимът е оприличен на Зората? Защото, както Зората се явява преди Слънцето, светеща и осветяваща с отразена от още невиждащото се Слънце светлина, тъй и Херувимът хем свети в творението, хем го засенява и така го предпазва от опасната директна Божия Светлина, която може да се открие за нас не като светлина, ами като всепогубващ мрак, подобно както дневната светлина ослепява къртицата.

И така този, който беше сътворен и поставен да предпазва и едновременно с това да осветява и сгрява, "помазан" да предстои между твар и Нетварен, да бъде творение гледащо Нетварния в Лицето и заедно с това Заместник на Нетварния в тварното, заради това помазание, посвоему като на Христос в ангелския ред и сътворения свят, се превърна, както Сам Иисус в Евангелието ще каже, доброволно в "лъжец и убиец на човеци" (Йоан 8:44)

Чрез него дойде гибелта.

А Пресветата Дева Мария стана "по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите", защото чрез нея дойде спасението ни. И ако бившият херувим по природа, по сътворение беше способен да помага - да освещава и да пази, но избра да не го прави, то Девата се роди като обикновен човек, в същото робство на греха и на тлението като нас, обаче в личен подвиг покори себе си изцяло на Божествената спасяваща човеците воля. Наричаме я още и Скоропослушница, защото опитвалите да й се молят от сърце и честно сред нас знаят колко бързо Дева Мария чува и отговаря на молитвите ни към нея! Така тя не просто зае мястото на Денницата, като предстояща (и трептяща) между тварно и Нетварен, по думите на проф. Владимир Лоски, ами несравнимо го надмина.

И всичко това се възпълни и сбъдна чрез Въплъщението на Бог-Слово. Тя прие в себе си Бога, Нетварния, за да го преподаде нам като Човек, като един от нас, не вече несхватим, страшен и опасен.

В Стария Завет пророците говорят за себе си често тъй: "Духът на Господ Яхве е на мене" (Исая 61:1), Духът слиза "върху пророка"  и се изкушаваме да сравним това с "язденето на херувими" от Яхве, описано в Псалтира (18:10), още повече, че и ангелите, и пророците в Стария Завет са просто Божии вестоносци за човеците.

С Богородица напротив. Първо тя разговаря с Архангел Гавриил почтително при Благовещението, но като с равен, у нея няма и сянка от старозаветния свети-пророк Даниилов ужас пред Гавриил, а той пък я поздравява пръв, като Превъзхождаща. И второ - Бог чака отговора й. А след отговора й, Духът Господен не просто я "осенява", Той възпълва цялата й Пречиста утроба, цялата нейна личност. 

Дева Мария е Първа Църква и Първа Петдесятница в историята на спасението.