"И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори; да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца" (Лука 2:34,35)
Колежката К. гледа пчели. За да сме дискретни, няма да кажем от къде е тя, само ще обясним, че е от града, за чийто футболен отбор на територията на Бивша Югославия телевизионните спортни коментатори възклицаваха: "Този отбор явно не е толкова несериозен, колкото е несериозно името му!" От разградения град сиреч, където футбол играе "луд човек, излязъл от гората"...
Та преди няколко години колежката К. нямала къде да зазими кошерите си, па се сетила за Новата Владика на Варна - Владеса Йоана, тъй като е православна християнка, а православните християни редовно мислят за владиците си, кръстейки се, като повтарят: "Господи помилуй, дано никога не пропаднем духовно и нравствено като тях!", а видят ли благоверните поп пък, кръстят се и директно бягат... Отишла до светата митрополия, където живее (по-точно в светата трапезария и светата спалня на почивки), когато изобщо е във Варна, леля ви Йоана. Написала хубаво прошение да й се даде за месец-два някакво помещение из града от църковните, колкото да събере пет-шест кошера, та да спят на топличко зимния си сън пчеличките й, та да имат сила напролет, след зимния си сън, да се бият за меда си с мечките.
Та преди няколко години колежката К. нямала къде да зазими кошерите си, па се сетила за Новата Владика на Варна - Владеса Йоана, тъй като е православна християнка, а православните християни редовно мислят за владиците си, кръстейки се, като повтарят: "Господи помилуй, дано никога не пропаднем духовно и нравствено като тях!", а видят ли благоверните поп пък, кръстят се и директно бягат... Отишла до светата митрополия, където живее (по-точно в светата трапезария и светата спалня на почивки), когато изобщо е във Варна, леля ви Йоана. Написала хубаво прошение да й се даде за месец-два някакво помещение из града от църковните, колкото да събере пет-шест кошера, та да спят на топличко зимния си сън пчеличките й, та да имат сила напролет, след зимния си сън, да се бият за меда си с мечките.
От светата митрополия със седмици не дошъл никакъв отговор. К. се смутила, защото знаела, че Църквата гледа уж с добро око на пчеличките, даже меда им внася за Богослужение веднъж годишно. Смутила се, сетне се разгневила, затова отишла и написала ново "послание" на Владесата: "Горко томува, който знае да прави добро, а не го прави" (св. ап. Иаков, Брат Господен, Съборно Послание 4:17)
Питам я:
- Откъде познаваш Библията, да не си я чела? Да не си била протестантка?!
- Не, - вика - източно-православна съм си била винаги, тези думи прочетох в православното календарче...
...Веднъж да има някаква полза и от книжовните трудове на митрополит Йоаникий Сливенски значи!
Само до ден-два Владеса Йоана й се обадила по мобилния телефон, крещяща истерично:
- Какво искате от мене, защо го искате от мене?!!
Казвал съм ви вече, че владиците ни, както всички педерасти, са не само суетни, но и ужасно суеверни. Владесата вероятно тъкмо е дояждала поредната тава с турска баклава, когато поп Данчо, секретарят й, й е донесъл второто и последно "послание" от пчеларчката. Казвала си Владесата твърде вероятно "Ех, благо!", докато се чешала по шкембето и в сей момент прочела: "Горко!", като един същи Вавилонски цар Валтасар с огнените Божии букви по стената в сараите си (Даниил 5:1-27)... И се уплашила.
* * *
Дълго мислих при кого да пратя К., за да й помогне евентуално с кошерите.
Сетих се за поп Г. Ф, дето благодатта да помага се стича право отгоре му по улуците... Мислих-размисих. Ще седне Георги, ще пресметне, ще си измисли някаква сума за наем, без даже да ползва google, ще я раздели на две, ще добави към половинката й ДДС върху цялата сума, ще й каже "наема" за пребиваването на кошерите й в разградения си кокошарник, който наем му трябва не за друго, ами само и единствено, за да си храни кокошките, дето заедно... изклахме. Ще я увери и че тоя наем е съвсем минимален, направо символичен. Може и градината му да я накара да прекопае и сетне цял живот ще му е длъжна за всичко и постоянно...
В Катедралата не посмях да я пратя. Ще я "изпляскат" вълците в овчи кожи там, каквато е добра и доверчива и както обича пчеличките си.
Сетих се за отец Василий Шаган и я пратих при него. Преди месец-два така му изпратих и един клошар, когото срещнах случайно на пейка в Морската градина, та го черпих цигари и бира, и някой лев за храна. Нямал бил къде да се зазими сподели... Тогава се сетих за Шаган, защото мислих за попадията Ренета от Добрич, казваща за него, че е човечен. Няма защо да се чудя значи защо Шаган сега, като ме види в храм "Свети Никола" или се заключва в канцеларията, или бяга из храма, опитвайки се да се скрие зад аналоите...
* * *
Ние обичаме Историята. Ние се крием зад нея от Бога. Ние предпочитаме Идещата Вечност, защото в нея има нещо познато, ние разпознаваме себе си, ако не в неселяващите я светци (в Горната Вечност), то в дявола (в Долната Вечност). Предходната Вечност, Божията, вече сме я "преминали" неживеейки, непомнейки, нямайки ни, ужас ни обзема в непрадставимия опит да си я представим, затова обикваме Идната.
И Фарисеите обичаха Историята. Обичаха връзката си с Авраам. Защо? Защото можеха да "вдигнат" Авраам между себе си и Божия мрак, Непрогледния и Предвечния, мрака "отпреди всякакво време" (Исая 43:13) Затова, когато Иисус им каза: "Преди Авраама Аз Съм, а вие не бяхте" /Йоан 8:58/, те побесняха / Йоан 8:59/ Той ги изправи пред Самия Бог, беззащитни, без посредници.
А какъв ли е бил ужасът на Адам от Божията Вечност "зад себе си", за да се вкопчи тъй в Ева, до предстояща смърт и вечност в ада, както преди това, според Старозаветните Апокрифи, в Лилит?!
* * *
В тази Вечност, Предходящата битието Й, Непозната, Невъобразима, Непознаваема, в Божия мрак, както го наричат православните отци-исихасти, се хвърли Богородица. Заради нас и нашето спасение, като едничкото, дето "научи", бе че "меч ще прониже душата Й" (Лука 2:35)
Няма коментари:
Публикуване на коментар