"И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се смъкнеш!" (Лука 10:15)
Цял живот, откакто се знам, някого защитавам... Ех, видя ли, че някого онеправдават, особено ако е слаб, беззащитен, адът ми пада пред очите, гневя се до бяс, да ако ще и най-пропадналият тип да е той!!...
* * *
Тая история не съм ви я разказвал, за да не я прочете някоя от жените ми досега... Щото те, жените ми, всичките ме обичат мене, само не и истината за мен... Сърбия. Пет кила крушова ракия и десетлитрова тенджера с рибена чорба, щото сърбите знаят да пълнят кюфтета със салам и кашкавал, ама култура на осолената риба нямат никаква (нито на хайвера - "Ajвар" викат на лютеницата, моля ви се, а "кавjер" на хайвера и половината не знаят какво е това!), а уж славяни... Три дни запой. На третия ден решавам да изгледам пак сериала "Капитан Петко Войвода". Привечер е вече, тече последна серия и последно шише с крушовица се точи. Стрелят по Капитана! Българите!! А той със знамето си на къщния покрив изправен!!! Че като се ядосах!!! Хванах преполовеното шише за гърлото и с всичка сила го блъснах в монитора. А мониторът от старите, с кинескоп. Гръмна, направо не знам как оживях. Съквартирантът ми Неманя дотича ужасен от банята със сапуна по гъза.
- Братко Светиславе, какво стана?! НАТО ли пак удари Майка Сърбия и баш нас с тебе тука ли ни уцели!?
- Не, - отговорих му изправен и олюлявайки се, докато изтръсквах от себе си стъкълцата - просто току-що спасих Капитан Петко Войвода от българите...
След това припаднах.
Да, героят-войн заслужава своята ваканция, почивка и здрав сън, както рече Волен Сидеров, след като го попитаха как и откъде е намерил парите, които строши по парижките хотели с най-новата си любовница. Той спаси тогава Бойко Борисов отново, клатейки го, а аз спасих Капитан Петко Войвода "стреляйки". Разликата беше само в това, че на другия ден мене не ме събудиха с фелацио, като него, ами с буркан чорба от кисело зеле и два "кафетина" ме събуди загриженият Неманя.
* * *
А малката хлапачка не спасих, даже не можах да я защитя... Не бях в такава позиция, нито можех да заема такава. Просто я нагалих като се гушна в мен, докато плачеше пред всички, сетне си тръгнахме заедно. На изхода тя ме попита уплашена:
- Нищо ли не ти казаха? Не се ли заядоха с теб?!
- Че кой ще посмее? - викам й - Я ме виж колко съм... широк.
Ех, герой, ех, Царят на хлапетата!...
Уволниха я, защото се опитваше да разрешава социалните си конфликти по безхитростен начин. И вярваше, че ги разрешава. Беше накрая много изненадана.
И всички останаха озадачено заинтригувани... Смятаха, че е дошла у нас. Не, беше сгодена, както впрочем май и аз вече, и както казва Драгорад от сръбския сериал "Moj rodjak sa sela" на една от любовниците си, заплашен от жена си Милена, че ще се разведе с него, ако не й го каже: "Жено, aj да будемо барем мало... морални!" А аз и секунда не ги оставих да мислят, че се е случило нещо различно. Така мнозина от тези, които допринесоха за уволнението й, ме харесаха, даже Злият С., който се усмихва само, когато се случи някому нещо лошо или види алкохол на промоция. И започнаха да се сещат гласно, че тя беше "слънчице златно".
* * *
Когато Господ слезе в ада, нямаше никакво противодействие, целият ад изпадна във възторг. И се сбъдна плахото пророчество на Давид от Псалтира, пророческият му въпрос към Бога:
* * *
Лошите неверници, не са във всичко лоши. А ние вярващите сме зли във всичките си дела, защото, сам не знам как, но сме станали безчувствени. Пише ми онзи ден във Фейсбук някаква госпожа. Вика ми, че пак изгледала предаването "Съдебен спор" с мене и поп Силвестър и била разбрала, че си е струвало да се изложа, за да го разоблича... След почти три години. Браво, сестро, Дух Светий сигурно ти го "откри"! Един уплашен старец и монах умря буквално от страх на една пейка, бягайки от развилнели се църковни и околоцърковни мутри. А ние мълчахме, а Силвестър още е поп, даже вип-поп в Сливен.
* * *
Сънувах сън. Спя на втория етаж в една къща, а през прозореца се вмъква и се гушва в мене едно малко коте. Аз сънен, хващам го за врата и го изхвърлям през джама. Но още докато го хвърлям, започвам да се тревожа да не се удари лошо падайки и изтичвам да видя как е паднало на двора. Котето е добре, обаче на двора има около двеста котки, които са ми страшно ядосани за това, което съм сторил. Нахлуват в стаята и ми организират "котешки съд":
- Да го глобим с 650 лева! - крещи главната котка своето предложение.
В тоя момент влиза в стаята чистачката от супермаркета, в който работя, взела се не се знае откъде и ме защитава:
- Но това е почти цялата му заплата!! Недейте.
- Да го одраскаме тогава поне! - разколебава се главната котка.
* * *
Ех, виновни сме всички за всичко. Но не искаме да го разберем, едничкото ни колебание е само, когато решим да сменим виновниците в лицето на другите... Една жена реши, след почти три години, че не съм виновен аз, ами е виновен попа... Важното е тя за нищо да не е виновна нали?!
И всички останаха озадачено заинтригувани... Смятаха, че е дошла у нас. Не, беше сгодена, както впрочем май и аз вече, и както казва Драгорад от сръбския сериал "Moj rodjak sa sela" на една от любовниците си, заплашен от жена си Милена, че ще се разведе с него, ако не й го каже: "Жено, aj да будемо барем мало... морални!" А аз и секунда не ги оставих да мислят, че се е случило нещо различно. Така мнозина от тези, които допринесоха за уволнението й, ме харесаха, даже Злият С., който се усмихва само, когато се случи някому нещо лошо или види алкохол на промоция. И започнаха да се сещат гласно, че тя беше "слънчице златно".
* * *
Когато Господ слезе в ада, нямаше никакво противодействие, целият ад изпадна във възторг. И се сбъдна плахото пророчество на Давид от Псалтира, пророческият му въпрос към Бога:
"В преизподнята кой ще те славослови?" (Псалтир 6:5)А самият дявол се скри, зарови се смутен и уплашен под самото дъно на пъкъла си..
* * *
Лошите неверници, не са във всичко лоши. А ние вярващите сме зли във всичките си дела, защото, сам не знам как, но сме станали безчувствени. Пише ми онзи ден във Фейсбук някаква госпожа. Вика ми, че пак изгледала предаването "Съдебен спор" с мене и поп Силвестър и била разбрала, че си е струвало да се изложа, за да го разоблича... След почти три години. Браво, сестро, Дух Светий сигурно ти го "откри"! Един уплашен старец и монах умря буквално от страх на една пейка, бягайки от развилнели се църковни и околоцърковни мутри. А ние мълчахме, а Силвестър още е поп, даже вип-поп в Сливен.
* * *
Сънувах сън. Спя на втория етаж в една къща, а през прозореца се вмъква и се гушва в мене едно малко коте. Аз сънен, хващам го за врата и го изхвърлям през джама. Но още докато го хвърлям, започвам да се тревожа да не се удари лошо падайки и изтичвам да видя как е паднало на двора. Котето е добре, обаче на двора има около двеста котки, които са ми страшно ядосани за това, което съм сторил. Нахлуват в стаята и ми организират "котешки съд":
- Да го глобим с 650 лева! - крещи главната котка своето предложение.
В тоя момент влиза в стаята чистачката от супермаркета, в който работя, взела се не се знае откъде и ме защитава:
- Но това е почти цялата му заплата!! Недейте.
- Да го одраскаме тогава поне! - разколебава се главната котка.
* * *
Ех, виновни сме всички за всичко. Но не искаме да го разберем, едничкото ни колебание е само, когато решим да сменим виновниците в лицето на другите... Една жена реши, след почти три години, че не съм виновен аз, ами е виновен попа... Важното е тя за нищо да не е виновна нали?!
Тръмп няма да се разколебае за Йерусалим.
ОтговорИзтриване