Не, аз още не мога да реша чий подвиг е по-голям - този на Христос или тоя на Майка Му, на Пресвета Богородица... В ада човек лесно влиза, особено ако е не просто светец, ами е Светецът (Светия) Израилев (Бог), ако знае какво ще се случи, Който за живота Си казва така:
"Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си" (Йоан 10:18)
В ада лесно слиза и грешникът даже, особено с две хубави стомни гъсто тракийско вино като Орфей, изпито неразредено с вода и при подходяща музика, заради което гърците са наричали траките варвари... От пияния и лудият бяга, а дяволът, знаем, безспорно и Богоявено, е луд. Освен това животът ни е пълен с предвкусвания и предчувстване на ада приживе, следователно "слизането" в ада не е скок в нищо непредвидимо, непознато.
А скокът (на вяра) към Бога, освен че е труден, невъзможен "по човешки", той истински ужасява... В ада Христос "слезе заедно със Светия Дух", в съдействие, а в Нетварното Мария се въздигна от любов само и чрез Светия Дух, в абсолютна Богодареност и благодат. И Богоотдаденост, защото в съдействието има собствена сила и вола, а себеотдаването е по-смело, то се прави с пълно доверие в Другия и отказ от самозащита... В ада Син и Дух слязоха заедно, изпратени и благословени от Отце с ясното знание какво да правят и какво ще се случи, а Мария Духът възнесе... И е страшно, защото Бог е Своенравен и Непредвидим, Той за Себе Си обяснява още в Стария Завет, че Е "над добро и зло", че "твори и зло, и добро" (Исая 45:7) Ако ние сега го познаваме като "благ и добър" (Лука 18:19, като "пълна и съвършена любов" (1 Йоаново 4:16), то знаем го, заради подвига на Христос и Богородица, които опитно и рисково разбраха, че е любов и ни го засвидетелстваха, при това тя с по-голям страх и ужас от Неговата непознаваема и непредвидима бездна, защото Той познаваше Отца предвечно, а на Кръста Го изпита (опита пак и пак), а тя го опозна по ръба на битието, пред разтворилия се мрак на неговата поразяваща тайна, по-страшна от другата бездна, в която се хвърли Той Христос, тая на ада, както вече казахме, тя бе пред Битие по-стресиращо от небитието, Нетварно по-страшно и от Разтвореното. И най-важното: Христос бе Бог, а тя просто човек. Орфеевата Евридика се ужаси да смени отново ада с живота, избяга от Орфеевия поглед, пълен с любов и възторг. Хитрият хадес поиска съдействие във възлизането им на тях двамата, макар че, уж я пусна с него, изиска и тя да реши. А Пресветата Дева от Твар се впусна в Нетварно, без да е виждала нивга Самия Бог, само със собственото си решение... да се довери изцяло, да рискува докрай, да се отрече не само от волята си, но и от страховете си.
* * *
Нарочих я, щото ме издразни. Аз не съм Бог, своенравен съм всякога, а добър и благ толкова рядко, та чак пренебрежимо в съотношение. А тя ме издразни още с пристигането си. Не стига, че започна работата, на която я доведох по препоръка на общия ни приятел богословът Бисер Б., гръм да го удари, ами и започна на мястото на уволнената малка хлапачка. Остави това, ами пушим отвънка в почивката и ми обяснява колко хубаво било в чужбина, в (...), където била. Там никой с пръст не можел да те пипне, даже... престъпност нямало. Ако пък зашлевиш на детето си шамар, то можело да се обади и да се оплаче по един "зелен телефон" и да дойдат властите да ти го отнемат... Аз обаче съм деликатен нали и вместо да я запитам какво прави тогава тя пак тук, промърморвам:
- А аз тогава мога ли, преди да са дошли още социалните, да му начукам с ритници малкото телефонче в дребното дупенце?
Втрещена остава. Но не повече, отколкото когато колежка обяснява неорганизираността на клиентите, които по касите питали къде са "кондомите, кафето и канелата". Оживявам се:
- О, кафе с канела и кондоми сутрин е чудесна комбинация!
Нашата се усмихва, а аз я питам:
- Що се смееш, да не си пробвала?
- Хапе те тебе кучето сериозно! - кипва чуждопоклоницата.
- Не само ме хапе кучето мене, ами и ме съдят котките - отговарям и й разказвам съня си с котешкия съд отТУК.
* * *
Друг път пак пушим и тя обяснява пред всички, че днес не е много адекватна, заради магнитните бури в тоя ден.
- А аз мисля, че магнитните бури сте ги измислили вие жените, за да обяснявате с тях предменструалния си синдром или климактериумните си кризи...
Оттам-насетне като се започна!
- Здрасти, - викам друг ден - как са магнитните бури днес? - сетне добавям - А колко хубаво би било, ако на жените при всяка такава буря им падаха гащите?!
- С твоите "приятелки" така ли става? - не остава назад.
- За моите "приятелки" кой ти каза?
- Бисер Б., предупреди ме, че си специалист по "приятелките", да се пазя.
- А Бисер иска ли аз да разпространя навсякъде, че е гей? Нищо че, не е?
- Не е редно, щото не е!
- Аз да го кажа веднъж, пък той нека се обяснява сетне!
И така. Бисер Б. е педераст!!! Даже само пасивен!
Ще им дам едни магнитни бури аз на всичките!
* * *
Но темата си струва да се развие с магнитните бури... Представяте ли си например през Средновековието какво е ставало с рицарските жени, заради железните им девствени пояси, при магнитна буря? Направо са литвали и са се залепяли за Небесните врати с оная работа или с гъза напред! Така се е появила песента на Боб Дилън, изпята по-хубаво от Аксел Роуз: "Чукам на райската врата". Обяснявам го и на колежката от щанда за фрешове, тя се съгласява със смях. Млада, тьонка-височка, бела-черноочка!
Ех, хубаво е и в магнитна буря!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар