"Вставай гой, Маріє, Маріє, Маріє!" (из «Ой, Марічко, чичері», украинска народна песен)
"И когато се свърши виното, майката на Исуса Му казва: Вино нямат!?!" (Йоан 2:8)
в памет на покойния ми приятел Стефчо,
мъченик на попската низост, простащина и меркантилност
мъченик на попската низост, простащина и меркантилност
Интересно с плоскотата си е сектантското-протестантско тълкувание тук... Ето, Мария се показала глупава и суетна жена, тя искала да направи Синът й Своето първо чудо в Канна Галилейска на сватбата там, да се покаже като Велик. Ето я непорасналата до ръста на собствения си Божествен Син, макар използвана от Бога, женица, за едната майчина горделивост кара Сина си да върши неуместни чудеса...
Ама тия там в Канна Галилейска вече са много пияни всичките! Така четем в текста по-нататък (2:10 пак там), а първоначалният отговор на Иисус към нея, сякаш го потвърждава: "А Иисус й казва: Какво има между Мене и тебе, жено? Часът Ми още не е дошъл!" (2:4 пак там)
Не по-малко любопитно с плокостата си е конфенционалното източно-православно и римо-католическо тълкувание пък, а именно, че ето на, при все, че счита молбата й за неуместна, Иисус я удоволетворява, превръщайки шест огромни делви с вода в превъзходно високоалкохолно вино, давайки го на пияните празнуващи...
* * *
Когато "дойде часът Му" на Кръста Иисус нямаше вино, беше абсолютно трезвен и отказа упойващите вещества, "милостиво" предложени му от римските войници, вероятно по заповед на Пилат. Иисус имаше Другиго, преизпълнен беше с Духа Светаго, та вино не трябваше, така на Кръста, напълно трезвен и с ясно съзнание, Иисус екстазираше в Отца Си, затова и имаше пълната сила да спаси властно Разпънатия отдясно Му каещ се престъпник с една дума и без никакви обяснения никому, даже на него самия.
Богородица пък екстазираше, трептеше у Бога, затуй и когато чу от св. Симеон Богоприемец в Соломоновия Храм вестта, че душата й ще я пронижат мечове, заради Детенцето в ръцете им с Йосиф, тя нито се уплаши, нито се отказа, нищо дори не изрече, даже не се пише, както другаде, като при Ангелските славословия на Рождеството във Витлеем или свидетелствата на овчарите, че "пазеше тия думи в сърцето си" (Лука 2:19; Лука 2:51)
Тя просто замълча, не пожела ни да говори, ни да мисли за това, ами в трезвение и тишина остана у... Бога.
Като Сина си на Кръста по-сетне.
Но на повечето от нас вино ни е нужно, за да следваме Иисус, за да не побегнем накрая от стъпките Му по Via Dolorosa, като Симон-Петър... Ех, да се бяха напили хубаво Апостолите в Гетсимания! Пиян, но не от вино, а от любов към Учителя, беше само Симон-Петър, та извади нож тогава, но любовта човешка е непостоянна, затова и после Го предаде, отрече се от Него трижди... Ама ако пък се бяха напили Апостолите, историята на света щеше да е друга, но не и... Божия... Затова Мария го измоли от Иисус виното в Канна, за да задържи временно историята на човеците чрез пиянската правда, докато се изпълни Неговата История - Божията, наистина справедливата а Иисус се съгласи, не беше дошъл още Часът Му да смени виното ни (и историята ни) с Бог Дух Светий, Той трябваше да бъде въздигнат именно на Кръста, за да посрещне Духа и после на Петдесетница да ни Го преподаде, както тя се въздигна върху Седемте меча, забодени в душата й, за да посрещне Бога и в Лицето на Сина Им да ни Го преподаде:
На св. Архидякон Стефан обаче вино не му беше нужно... Той бе вървял с Иисус, той беше чакал и молил, заедно с Първоапостолите и с Мария-Богородица Духа Светаго, беше Го получил като печат за спасение. Затова и когато заваляха върху него камъните от ръцете на изобличения заради неговата проповед-свидетелство синедрион на станинската синагога, просто вдигна поглед към Небесата и екстазирайки призова Отца в Името на Иисус чрез Духа Светаго да не им счита това убийство, неговото, за грях. Тъй Стефан придоби за Иисус Тарсянина, който не случайно е споменат, че е гледал убиването на Стефан, а според някои, това е било началото на духовното преображение на Савел в Павел, точно както, "издигнат от земята", Христос "привлече всички към Себе Си", тъй и със Стефан започна преображението на фанатичния националист Савел от Тарс в Павел - Апостола на народите.
* * *
Честит Стефановден!
Ама тия там в Канна Галилейска вече са много пияни всичките! Така четем в текста по-нататък (2:10 пак там), а първоначалният отговор на Иисус към нея, сякаш го потвърждава: "А Иисус й казва: Какво има между Мене и тебе, жено? Часът Ми още не е дошъл!" (2:4 пак там)
Не по-малко любопитно с плокостата си е конфенционалното източно-православно и римо-католическо тълкувание пък, а именно, че ето на, при все, че счита молбата й за неуместна, Иисус я удоволетворява, превръщайки шест огромни делви с вода в превъзходно високоалкохолно вино, давайки го на пияните празнуващи...
* * *
Когато "дойде часът Му" на Кръста Иисус нямаше вино, беше абсолютно трезвен и отказа упойващите вещества, "милостиво" предложени му от римските войници, вероятно по заповед на Пилат. Иисус имаше Другиго, преизпълнен беше с Духа Светаго, та вино не трябваше, така на Кръста, напълно трезвен и с ясно съзнание, Иисус екстазираше в Отца Си, затова и имаше пълната сила да спаси властно Разпънатия отдясно Му каещ се престъпник с една дума и без никакви обяснения никому, даже на него самия.
Богородица пък екстазираше, трептеше у Бога, затуй и когато чу от св. Симеон Богоприемец в Соломоновия Храм вестта, че душата й ще я пронижат мечове, заради Детенцето в ръцете им с Йосиф, тя нито се уплаши, нито се отказа, нищо дори не изрече, даже не се пише, както другаде, като при Ангелските славословия на Рождеството във Витлеем или свидетелствата на овчарите, че "пазеше тия думи в сърцето си" (Лука 2:19; Лука 2:51)
Тя просто замълча, не пожела ни да говори, ни да мисли за това, ами в трезвение и тишина остана у... Бога.
Като Сина си на Кръста по-сетне.
Но на повечето от нас вино ни е нужно, за да следваме Иисус, за да не побегнем накрая от стъпките Му по Via Dolorosa, като Симон-Петър... Ех, да се бяха напили хубаво Апостолите в Гетсимания! Пиян, но не от вино, а от любов към Учителя, беше само Симон-Петър, та извади нож тогава, но любовта човешка е непостоянна, затова и после Го предаде, отрече се от Него трижди... Ама ако пък се бяха напили Апостолите, историята на света щеше да е друга, но не и... Божия... Затова Мария го измоли от Иисус виното в Канна, за да задържи временно историята на човеците чрез пиянската правда, докато се изпълни Неговата История - Божията, наистина справедливата а Иисус се съгласи, не беше дошъл още Часът Му да смени виното ни (и историята ни) с Бог Дух Светий, Той трябваше да бъде въздигнат именно на Кръста, за да посрещне Духа и после на Петдесетница да ни Го преподаде, както тя се въздигна върху Седемте меча, забодени в душата й, за да посрещне Бога и в Лицето на Сина Им да ни Го преподаде:
"И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но изпълняйте се с Духа" (Блаженият Тарсянин Павел, Ефесяни 5:18)* * *
На св. Архидякон Стефан обаче вино не му беше нужно... Той бе вървял с Иисус, той беше чакал и молил, заедно с Първоапостолите и с Мария-Богородица Духа Светаго, беше Го получил като печат за спасение. Затова и когато заваляха върху него камъните от ръцете на изобличения заради неговата проповед-свидетелство синедрион на станинската синагога, просто вдигна поглед към Небесата и екстазирайки призова Отца в Името на Иисус чрез Духа Светаго да не им счита това убийство, неговото, за грях. Тъй Стефан придоби за Иисус Тарсянина, който не случайно е споменат, че е гледал убиването на Стефан, а според някои, това е било началото на духовното преображение на Савел в Павел, точно както, "издигнат от земята", Христос "привлече всички към Себе Си", тъй и със Стефан започна преображението на фанатичния националист Савел от Тарс в Павел - Апостола на народите.
* * *
Честит Стефановден!
Няма коментари:
Публикуване на коментар