Пак и пак за Девата (Скоропослушница)

"А Вишният  Йерусалим е свободен, който е на всички нас Майка" (Галатяни 4:26)

С години не можеше да ме трогне Богородица в богословската прецепция на отец Александър Шмеман. Говорейки за майките, Шмеман я възвежда пред нас в образа на Всемайка. По всяка вероятност проблемът е мой, защото аз не разбирам "майката", не вярвам в "майката", точно както не разбирам и не вярвам в жените, което не ми пречи извънредно успешно да ги лъжа, а даже ми помага. Последното изобщо не е за хвалба. Аз разбирам и вярвам в Бащата и оттам идеше абсурдът, че по-лесно и успешно разсъждавах за Троицата и Незримия умствено, камоли сетивно Отец, отколкото за Палестинката Мариам, на която даже в ислямския свят са посветени и наречени джамии.

Не ме трогваше и широкият култ по църквите, особено на лесни жени "енориашки" и на поженчили се заради попска гурувщина и петльовщина в енориите мъже. И ми се струваше абсурдна, даже гротескна тая любов и умиление на силно религиозните курви и развратници към нея. А това не е само у нас впрочем. Почти всяка проститутка в римо-католишкия свят непрестанно й се моли и я почита силно... И пак проблемът е у мене, защото аз, осмивайки тоя болен "религиозен морал", при който казваме, че няма значение толкоз какво вършим, ами че не искаме да го вършим или поне, че знаем, че не бива да го вършим и за защита от справедливите последствия зовем Девата за милост, съвсем не допусках, че Богородица и това приема, понеже тя е милостива и състрадателна, а аз не съм...

И се сещам за руския виц, при който една алкохолизирана мамаша се моли пред иконата й, смятайки храма за празен, без да знае, че в олтара е попът.

- Моля ти се, Богородичке, да намеря някоя друга рубла за водка!

- Грешно е, дъще, грешно е! - обажда се "невидимият" поп с преправен глас.

- Ти си малък и да мълчиш, сега говоря с Майка Ти! - троснала се рускинята, смятайки, че й е отговорил, вместо Богородица, Младенецът в скута й Иисус.

Или пък друг религиозен виц...

Възмутил се един ден Иисус Христос, като видял, че Раят е пълен с грешници. Отишъл право при Ключаря св. Петър, за да му потърси сметка.

- Не съм виновен аз, - викнал Петър - гоня ги отпред вратата, обаче Майка Ти ги пуска вътре през прозореца!

Не ги харесвах особено тия вицове, харесвах друг.

На вратата на Рая се хлопа. Петър отваря и вижда човешка душа, дето не му вдъхва особено доверие.

- Какво искаш и защо идваш?

- За Рая съм, таман се гътнах!

- Защо смяташ, че си за Рая?

- Веднъж дадох пет лева на един окаяник, подарих му ги.

- И това ли е само доброто ти дело за цял живот?

- Да!

Замислил се Петър, зачудил се. Раят пет кинта не струва, ама все пак човекът бил дал... Извикал св. Павел, за да го консултира. Станал, така да се каже, Втори Апостолски Събор и Осми Вселенски Събор (но слава Богу без фанариотите), заради тоя нахалник. Помислил Павел, па бързо отсякъл:

- Дай му, Петре, пет лева и да върви по дяволите!

...Ама за тоя съборен орос с анатема поп Божидар Главев не пише в сайта си "Бъди верен", щото поп Божидар срещу 20 лева единствено камбаната на храма си в Бургаско удря за погребение, а за 25 и самия дявол в Рая ще пусне, ако му падне... Стига! Сега говорим за Нея! А на мене тоя виц ми се струваше мъдър и поучителен впрочем, докато онзи как тя ги вкарва грешниците в Рая "контрабанда" безкрайно глупав и детински, щото съм човек жесток и коравосърдечен.

* * *

Има два начина да те въздигнат човеците истински, ако наистина ги превъзхождаш. Закован върху кръстато дърво, както Спартак или Христос. Или върху остриета да те вдигнат, като в ритуала на бог Залмоксис (или Гебелезийзис), сред гетите - траки от Североизточна България, при който доброволец се качва на висока скала, от която се хвърля върху вдигнатите копия на трима очакващи го войни... 

Стар религиозен момент е това - добрият, праведният, достойният да иде при Бога в жертва, се изпраща Нему чрез умъртвяване. Върху остриетата на мечове беше вдигната и Девата към Бога от човеците... Защити я само Йосиф, но тая "защита" не беше нещо особено. Всички знаеха, че Йосиф е престарял, далеко вече не само от всяка мъжка страст, но и от потентност, а тоя брак е левиратен - взима за жена своя сродница, за да му помага в грижата за децата му от жената, с която е вече овдовял. А Мария е бременна?! Още преди сватбата! Евангелието ни обяснява, че Йосиф, разбирайки за тази бременност, решава да я напусне тайно, за да не я осрами. И наистина, под закрилата на либералната Римска власт, в статута си на блудница, Мариам би била по-защитена, отколкото в рамките на едно традиционно еврейско семейство и религиозната общност на малкия град, събираща се в синагогата.

Първият меч за нея е от Йосиф, той се жени за нея по Божия заповед и така е задължена да отгледа Иисус като евреин сред евреи, подложена на всякакъв присмех и нападки, при които закрилата от Йосиф е не само ефимерна, ами и с обратен ефект, защото на присмех и осъждане ще стане жертва и той.

Първият нож в душата на Иисус пък е от Петър. изваден е пак от обич и пак за защита. Иисус знае, че у Петър има нож, малко по-рано в Гетсимания Петър лично Му го е показал. Иисус им е казал - всеки да си вземе нож. Петър вече е имал, показал Му го е и попитал - "Достатъчен ли е?", "Напълно е достатъчен" отвърнал Иисус. 

Тоя нож не е бил предвиден в Божествения промисъл, за да бъде Иисус защитаван по време на ареста, а за първия удар върху Спасителя, удар от любов. Господ Иисус Е знаел, че този нож ще бъде изваден и затова не е било нужно да си пророк и ясновидец. Те вече са пили вино на вечерята в Йерусалимската Горница с Него Апостолите. Не, не са се опили, като на Сватбата в Канна години по-рано, но са пили. Симон-Петър не е трезвен. Вади ножа при ареста на Иисус и контраатакува, отсича ухото на единия нападател. А Иисус, Който преди това го е насърчил да вземе ножа със себе си, сега му казва да го прибере обратно и изцелява по чудодеен начин отрязаното ухо на Малх. Защото промисълът е изпълнен, първият удар върху доброволно Жертващия се е нанесен, нанесен е от свои, при това от любов. А името на Малх иде от malaki, което от староеврейски значи... ангел. И тъй, удряйки Малх, Симон-Петър удря всъщност своя Господ в негово лице.

Всеки път, когато позволим вярата ни да се идеологизира, да се въоръжи с ножове (или с пари, или с лобита, или с духовна агресия), трябва да знаем, че тези ножове няма и не могат да бъдат използвани срещу никой друг, освен срещу Самия наш Господ!

Но това непрестанно се случва. И се случва по спасителен Божий Промисъл. Той трябва да бъде издигнат, подобно на Мария, върху остриетата ни. Тука обаче иде истински страховитото. Издигнатият върху остриета ни върху Кръста Си, със сетния си дъх Трептящ по Бога Отца, Е посрещнат от едно силно, непосилно дори, макар моментно чувство на Богооставеност. Извиква към Отца Си, питайки Го защо (Или, "Или, лама сабахтани?!"), а отдолу завъртат остриетата в душата Му, както са забодени, чрез които са Го вдигнали, подигравайки се, правейки от вопъла Му игрословица: "Кого вика? Свети пророк Илия ли вика да му помогне?! Да видим сега ще му дойде ли на помощ неговият Илия!" Тази подигравка е и със св. Йоан Кръстителя впрочем, с братовчед Му, когото тия отдавна са обезглавили пръв, когото Иисус в Евангелието при една проповед вече Е сравнил със свети пророк Илия... 

* * *

А медицината обяснява, че изтичането от сърцето на вода, заедно с кръвта, което се случва при последното пробождане на Иисус с копието вече мъртъв, от римския легионер, се получава след непреживяно непосилно, нечовешко душевно страдание... И това страдание на Спасителя не е от ножовете и бичовете на врагове и приятели. Не е и от подигравките на владишката и попска измет, събрана под Кръста... Владишка и попска ли написах?! Ох, исках да напиша еврейско-юдейска! Съжалявам!!... Това страдание, вярвам аз, е от ужаса при мисълта, че губи Отца.

Така и Мария-Дева е вдигната към Бога от хорските мечове - и от врази, и от защитници, подобно както византийците я вдигат на бойните си хоругви векове по-късно, изобразена на икона. Затова и Византия е мъртва впрочем, Господ я наказа, довеждайки турците, които поне не въртят ножове в душата на Мария или на Иисус, ами смирено ги почитат по своему...

* * *

Върху остриета сред Поднебесната, стигайки на крачка пред Бога, Иисус и Девата са за последен път пронизани, тоя път от Самия Бог чрез Светия Дух. Този е последният, най-големият и болезнен нож, защото е огнен. Но това е и перихорезис, проникването на Нетварния в тварното, съединяването им без смесване (та чак, както вече писахме и до разтвореното в ада) Тварното е съблечено докрай, презряно и отречено, болезнено изоставено и още по-болезнено, несравнимо по-болезнено, е потърсен и приет Нетварния. Но болката приключва със самото проникване, защото с него заедно доброволно разтвореното, докрай тлещо без друго тварно, е веднага оживено и обновено, прославено, иде обожението, обновата, която Иисус започва от дъното на самия ад, а Богородица пък, както знаем от Преданието, Го ражда без всякакво страдание като Младенец във Витлеем и отглежда в Назарет. 

И мечът на етнарха-мутра и "бизнесмен", архонт, тъй да го наречем - Ирод, "разкаял се" и станал религиозен "десар", нож донесен му неволно с новината, че се Е родил Малкият Цар от дошлите да се поклонят на Детенцето "мъдреци от Изток", като Петровият нож не се обръща срещу Иисус, а се обръща срещу собствената му власт на Ирод, срещу самия него в лицето на погубените в опита му да убие Иисус 14 000 Витлеемски новородени бебета. 

Ирод Велики разкрива истинското си лице така на народен душманин, а това е началото на края на всяка власт на тоя, дето се представяше за благодетел на Божия Израил, достроявайки Храма на Яхве, както и с властта на сатаната се свърши, когато уби Иисус на Кръста, погубвайки Невинния и Вселената го видя без всякаква маска, видя го като обикновен убиец.

* * *

Затова Божественият Павел нарича Него Втори, Обновен и Последен Адам, а Нея Преданието пък Нова Ева. Богочовечеството - спасението и обожението е и без Двамата невъзможно.