Двете лица на Лъжата ПЦДОН

"Погледай багру, анђеле... Свима са ставили амове, себи саградили храмове, руке им огрезле у крв" (Riblja Čorba,,"Pogledaj dom svoj, anđele") 

продължава от "Поп Добри става звезда"

"Не казвай, че е мутра, не е мутра, само мутрее" (цитат от негов дълбокоуважаван събрат от епархията)

"Не е мутра, мутрее просто, истинските църковни мутри имат структура" (цитат от друг дълбокоуважаван от него събрат за него от друга епархия) 

"Едно тъпо гуру е той, помислило се за Бог!" (цитат от общ "приятел")

Когато заварих центъра му преди около 11 години, започвайки работа там като възпитател, а по документи - консултант по трудова терапия, в едно помещение от 4 на 2 метра върху двойни кревати спяха 7 души, плюс денонощно пристъстващите (на смени) трима "възпитатели"... Нямаше баня, с външна тоалетна, с една мивка в помещението. 

Весело беше, не ще и дума, a както винаги "веселото" го правеше главният поп. Весело беше, щото всички пиеха алкохол... А напиеш ли се, винаги става весело, ако си разбира се човек весел по природа, тогава с алкохола ставаш още по-весел. Пиеха "обгрижваните", пиеха с "консултантите си възпитатели" - мои "колеги", които ги пояха или защото им се пиеше и "на смяна" на самите тях, или от страх и безхарактерност... Пиеше с тях и попът, даже беше измислил цяла "теология" по въпроса, викаше: "По-добре да пият с мене контролирано, отколкото да пият, когато не ги виждам!". Тогава осъзнах, че имало и "благодатно пиянство"... Ето, така се пропих съвсем - заради благодатта, ако щете ми вярвайте! 

Аз обаче винаги съм си бил идиот, който вярва, че Спящата Красавица сънува обичайки само него, затова нито пиех там, нито някому купих пиене или оставих да пие пред мен... Така започнахме да се бием с "обгрижваните" по време на 24-часовите смени... По-точно да се опитват те да ме набият, щото аз с "тъпата" си протестантска закваска и възпитание вярвах, че съм там преди всичко мисионер, следователно нямам право да вдигна ръка върху никого.

Попът обаче, оказва се, не мислеше тъй, мислеше се за каратист, затова като излезеха нещата съвсем от контрол, раздаваше на нетрезвениците юмруци, рядко сам той трезвен. Имаше си и група за ударни реагирания - един Кр., дето сега е в Скандинавието, чиято снимка допреди година-две висеше в Аспаруховското районно полицейско управление с надпис "Издирва се!" и един негов събрат-свещеник, рижав, изповядващ се при него, имащ също пистолети... Разбира се, свещеник с пистолети може да се изповядва само при друг свещеник с пистолети. Само един пистолет може да изповяда друг пистолет. Както само Джеки Чан може да набие Джеки Чан, но това е друга тема засега. Ударната група, както по-късно разбрахме, се занимаваше не само със злоупотребяващи с попското доверие наркомани, но и с бивши любовници в попското междубрачие, опитали се да го изработят.

Аз нищичко от това не виждах, аз бях от друга енория, с връзки и приятелства отвъд границите и на епархията за разлика от кварталните му сътрудници, пред които можеше да бъде "всецяло и безостатъчно себе си", затова виждах само извъртените артистично Фотакиеви очеса, докато той се правеше, че говори с Бога, викайки му: "Татко!" - ако щете вярвайте последното! Георги викаше на Бога: "Отче, Отченце!", а една кака М., умилявайки се от това, викаше същевременно на Георги "Татко Георги, татенце!". И тъй, Фотакиев вика на Бога: "Отченце!", една поне 20 години по-възрастна от него жена вика на Георги: "Татенце!", а Георги в един момент извърта и към мене черешовите си очи, за да ми види реакцията. Аз винаги съм бил толерантен към людската ненормалност, но не се стърпях, още повече, че тогава бяхме и само тримата, та му рекох "Айде, стига бе!". Беше на едно място в храмовия двор, на което викахме "дърварника", пушейки и тримата... цигари, "отчосвайки се".

А палавите ни питомци продължаваха да лудуват. Тогава "вътрешен ред" нямаше, имаше го по-точно само на книга, а аз като типичен протестант единствен бях повярвал в "Книгата" и веселието беше пълно - всички се гонихме из храмовия двор, особено след залез, с брадви, камъни и ножове. По-точно всички гониха мен, а аз бягах в кръг около храма с Книгата... С месеци нямаше "изгонени от центъра" сред непослушните питомци, защото правилото на Георги гласеше: "Гоним след три провинения". Тези три провинения, след "благодатното му опрощение", ставаха често и четири, и пет, и шест, докато аз продължавах да бягам из двора на храма пред ножове и брадви, щото не исках да... пия. Парадокс, който бе парадоксален за мене също като самото Православие на... Георги, защото, мамицата им, винаги съм обичал да пия, както да пуша тютюн и да "ям"... женски "мидички", ех, душо моя неразбрана!... 

Междувремено някои от постоянно милваните от Георгиевата "благодат", но гузни и държащи се прилично с мене, започнаха да ми подмятат и подсказват каква е стратегията на Благодатния. Той вече се беше усукал около заможните родители на някои от тях - хора от средната класа, която тогава все още съществуваше или около заможни родители на столичани и дрънчеше услуги и пари за лични нужди... Аз не вярвах, не можех да го допусна - първо щото самият Георги, "обучавайки" ме в движение, ме беше уверил, че всички наркомани са лъжци и манипулатори, а и аз уж съм човек, който не вярва и не взима отношение, без да види сам. А и след като никога не взех от никого и стотинка извън определената ми по граждански договор заплата от 283.50 лв., смятах че е срамота да взимат и другите, че "просто не може да бъде".

Да, може да съм пияница, безотговорен бохем, прахосник, може по килима у нас да има петна от вино и даже от лайна, останали от гостенки със съмнителен морал и свободни нрави, но по ръцете ми сиромашка, вдовишка и сирашка кръв няма, нито такава от "чужденеца, прибегнал през портите ми". Последното ще обясня по-нататък.

Правото на провинения от всякакъв род "от три до десет" Георги осигуряваше тогава не само на добре обезпечените мамини синчита, за да дои роднините им, но и на прошляците, дето десетилетие по-късно, след като стана "експерт" с "експертен екип", почна да изхвърля и за половин простъпка, освен ако не искат да му станат "ратаи и феодална собственост" и го запази само за богаташките деца, а с течение на времето това право остана за най-богатите, за особено богатите... Но тогава приходите на Фотакиев бяха основно от разни фондации, от митрополита и от общински фондове, затова все още говорихме "за всеобща любов, за която няма разлика в етнос, социален статус или пол". Резултатът беше същинска "терапевтична" Икумена или казано по друг начин - извънредно шарена и весела компания...

Следва

1. Дядо Кирил взима нещата в ръцете си и изпраща "ред в центъра"

2. Дядо Кирил е убит, а Гуруто извежда фирмата си на ново ниво, а "веселбата" се завръща.