Чудни са делата Ти, Господи (и попът Ти Георги също)

"Накажи ги с прошка" (митр. Кирил)

Много обича да слави Бога, постоянно ще го чуете да повтаря "Слава Богу това, Богу слава онова!"... Любимото му е: "Слава Богу, вече нито пия алкохол, нито ми се пие даже, нещо повече - отращавам се да гледам други да пият!", макар че на едно събиране на екипа извън града, когато изпих сам почти всичко, след което заспах, като че още във въздуха, припадайки в един хамак, когато стигнах накрая и до шишето пред него със 17 годишно уиски "Джони Уокър", гледаше по-скоро притеснено и стреснато, а не с отвращение... Как на миналия Йордановден ръси хората пък с ракия, вече сме писали в онзи текст за Божиите майтапи с него, където е описано и как Бог го накара да псува, въпреки, че попът мрази да псува... Неговото битие е постоянен източник на забавно-поучителни истории, в които, слава на Бога, все е намесен Бог, затова не бива да ми се сърди, дето сега ги разказвам, за Божия слава го правя, ако щете вярвайте... 

Преди няколко седмици например, макар че, според думите му още преди години, слава на Бога, Господ го бил изцелил чудодейно от жаждата за алкохол, на някакво енорийско събиране в квартална кръчма така се напляскал с ракия, както сигурно не е успявал да се нагърми и по време на софрите на двора след литургия в гр. Белослав, където даже стреля във въздуха с пистолет понявга, дойде ли на кеф. На последното събитие не съм присъствал, не мога следователно да гарантирам за всички детайли, вероятно има и някои преувеличения, обаче квартални хроникьори разправят, че гол до кръста друсал кючек върху масата... 

Общи приятели, негови "духовни чада", както нарича изповядващите се при него, а аз винаги съм се чудил какъв е този модерен неоманастир с женен няколко пъти даже "духовен старец", без да броим междубрачните му съжителства на семейни начала, взели че заснели изпълненията на видео-запис. Що за духовно наставничество не знам е това, след като "послушниците му" не само не сметнали гледката за нередна, но и публикували записа в youtube.com, смятайки че това е нещо извънредно мило, че така ще се похвалят на всички какъв весел пич си имат за "духовен терапевт" или по-точно казано "духовно джипи", както сам се определя той...

Нередност тези никаква не виждали, обаче две възрастни християнки от града изгледали клипа и му се обадили по телефона, казали му благо и с любов: "Отче, не ти подобава на сана". Ето ви я и разликата между духовното и религиозно усещане на едно друго поколение вярващи в БПЦ и това на неофитите, наставлявани от такива като него, учени да си извадят и двете очи по-добре, но да не видят очевидното - една здрава религиозност е първото, вместо тяхната болна и патологична, придобивана от новото и модерно "попско терапевтиране". Жените не повишили глас, не ругали, нито се подигравали, както уви обичам да правя и бих сторил аз, обаче имали усещане за общност, надхвърляща авторитета на един поп и разбиранията на кварталната му секта, разтревожили се за вярата и за свидетелството й пред хората, вместо за великата драма на попа как да събере пари за поредната си нова кола например - един въпрос постоянен, с който, откакто го помня, все занимава "духовните си отроци".

Завършекът обаче е главния сега... Цялата история завършила с това как попът една неделна сутрин излязал от най-новия си автомобил - новия си микробус "Мерцедес", а палавите му или по-скоро несъобразителни чада "в Господа" не смогнали да се скрият по кьошетата из двора на храма, докато този ги гонил и крещял: "Срамота, как не ви е срам! Как посмяхте да публикувате това!?"

А аз затова и сега ги описвам тези неща - да прочете внимателно и да си вземе духовна поука. Нормалното знам, че е да се разговаря очи в очи, но нямам как да се случи, той постоянно се разкрещява, засегнеш ли даже подобни теми, че се е случвало и на бой да "подрипва" насред храма. А за последно се видяхме на вечернята в катедралата тая година, на Сирни заговезни, по време на т. нар. "прошки". На моето "простено-прости" отговори с "простено-прости" сам Владиката, дето съм писал за него какво ли не, даже поп Дончо, дето само дебил не съм го наричал около убийството на дядо Кирил, възмутен от реакциите и неадекватността им тогава според мен, добави даже с усмивка - "Важното е човек да е искрен"... А от нашия изтръгнах само едно "Простено да е" през зъби... Как да го оставя без прошката си, нали и той душа носи?! Та викам му в ответ "И аз ти прощавам", поглеждайки го в очите. Ей, сякаш шамар му ударих, като уплашен кон, който опъва юздата, се дръпна... "Ти ще имаш какво да ми прощаваш - вика - чак когато те набия".

Това разговор ли е бе? 

Ей, заради туй сега пиша, да ме чуе по-добре, щото въпреки всичко го обичам...