Краят на темата с буйния поп

"Удари от приятел са искрени, а целувки от неприятел - изобилни." (Притчи 27:6)

Доведе бесове от цяла България, събра ги от пейки, гета, открай казаните за боклук понякога, повтаряше им, че ги обича, галеше ги... А наркоманът е странно нещо - умира за любов - подай му пръстче и го имаш целия. Още повече, че те не са мъже без дарби и таланти, а просто ги използват за зло, за да убиват себе си основно. При цялата агресия в началото, която тия дни описах, всъщност никой никога не ме удари истински. А те са биячи (и ебачи) повечето само на уста, обикновено като се надрусат и виртуално, всъщност са обичливи и стеснителни в мнозинството си. 

Обикнахме ги. Аз защото открих голяма част от себе си у тях - преди да стана пак православен имах същите навици, поведенчески модели и мислене като тяхното, макар самия наркотик да не съм и помирисвал. Други от нас ги обикнаха според принципа на "добрия фарисеин" - любовта е заповядана от Иисус, тя е принцип, вършиш я "по Закона", без да чакаш чувства. Отворихме сърцата си, домовете си, портфейлите си. А той, след като изцеждаше благодарността им до капка (че и след капката), ги захвърляше... И ние събирахме труповете, случвало се е и съвсем буквално. Съди Господи и отсъди праведно и все пак милостиво, отказвам се повече да го правя аз, защото нямам милост у себе си сега, ей Боже, никаква!

А целта му май беше едничка, без да спорим за дарбата му да работи лично с тях, както и че нерядко сърцето му е по-голямо и от сребролюбието - да се измъкне от немотията на един крайградски поп чрез тази добре платена ниша. Накрая в постоянно тлеещата му война с поп Добромир дойде развръзката - против бесовете от страната Добромир доведе бесовете от махалата и една хубава енория от селски тип в най-добрия смисъл на думата, с открити, сърцати, честни и работливи хора, се превърна първо в такава от протестантско-конгрешански тип, както вече не веднъж писахме, а сетне в такава от махленско-мангалски тип - криминогенни елементи, женища със странен морал, обикновени махленски клюкарки. Бесовете на хероина се съешиха с бесовете на клюката и тунеядството. Така се роди адът.

* * *

А иначе обича да повтаря: "Пред мене имаше невероятни възможности за академична кариера на богослов, страшни дарования показвах, смайвайки преподавателите си. Обаче избрах практическото богословие, така да се каже на терен". А след прилагането на безбройните му дарования теренът стана "мамата си джаса" в съдействие със споменатия му събрат, а в резултат от "блестящото" му следване се роди констатацията на негов преподавател, по негов именно повод и адрес, споделена пред мене: "Тия семинаристки възпитаници, започнат ли да следват висше богословско образование, първо не можеш да ги надприказваш, щото всичко "знаят" и после са в състояние да измислят цели нови ереси по време на изпит, безумни комбинации от отдавна осъдени древни ереси".

Ето част от бисерите му:

- Само четирима души Църквата е удостоила с агиографската титла богослови...

- Трима са - коригирам го.

- Четири са!

- Добре де, хайде кажи кои...

- Едни трима, между които са св Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст, третия го забравих, а четвъртият е св. Симеон Нови Богослов.

Мисля си го, ама си замълчвам: "А не си ли четвъртият ти - св. Георги Фотакиев Най-нови Богослов?", вместо което му ги изброявам кротко и услужливо, започвайки със св. Йоан Богослов, пропускайки Златоустия, който е сред едни съвсем други "Три светители". Дълго се инати и никога не се съгласи истински, не ме призна за чак такъв авторитет никога, смяташе ме просто за незаменим Библейски конкорданс, постоянно ми звънеше по телефона да пита кое къде го пише в Библията, щото никога не знаеше.

- Сатана е станал сатана от Сатанаил. Преди да се разбунтува срещу Бога е бил Сатанаил, това "ил-ел" накрая е Божията частица, отнета е от името му след бунта...

- Сатанаил наистина съдържа частица от едно от Божиите имена, - започвам бавно и толерантно - обаче в комбинацията значи Божий враг, противник... Имената му отпреди бунта са Луцифер, Денница, Засеняващ Херувим, а след това Сатанаил, Враг на Бога или накратко сатана - противник, враг...

- Не е вярно! - рипва - Това съм го чел, не помня къде обаче.

Иска ми се да му кажа "Чел си тараланци ти", ама нали съм мъжка путка, замълчавам и вместо това:

- А на бас, че няма никъде такова нещо!

С дни и седмици ми гриза кокалите после. Позволих си да му го кажа пред хората на един семинар, за който на това отгоре аз му писах доклада, както се е случвало неведнъж, за да блесне пред хора, пред които искаше да мине за светило... А пиян му го писах тоя доклад тогава, когато в 24.00 ч. на предния ден ми се обади да ми крещи и да ми се моли да го напиша за идната сутрин, докато аз блажено пиех водка и се забавлявах с една красива рускиня А. и с Д. С. в "Докторшишковата градинка" - докладите са ТУК и ТУК... Пък седнал да ми се хвали сетне, че неговото пиянство било "благодатно"?!...

- Вие сте луди, бесновати, опрелестени. Аз съм духовното ви джипи и ви лекувам.

Последното са думи на човек, комуто специалисти са предписвали "Ксанакс", а той после твърдеше, че след като го спрял, се почувствал много по-добре...

- Светльо е луд, аз съм сто пъти по-хубав, по-умен и харизматичен от него! - пред общи познати.

- Момчетата от центъра, оженя ли ги аз, тотално се оправят! - цитат пак оттам, дължащ се на раздразнението му от всеобщото мнение, че когато не е злонамерен, поп Добромир е по-добра "сватя" от него. 

А той някои така добре и благополучно ги ожени за разни епархийски и енорийски пуми, връчвайки им ги едва спрели с наркотиците или даже по време на самата терапия, та после му се наложи почти силом да ги развежда. Едни отново се друсат без изгледи да спрат, други са мъртви, трети бяха и в затвора. Благодат бе, благодат!! И всичкото като резултат от грешката му да стане свещеник с претенции за голям богослов, вместо артист, като и на събрата му поп Добромир, който е роден за детски аниматор в селски гастроном...

Приключих темата! И не съм искал да обиждам, такъв ми е просто шибаният стил, когато се развълнувам. Простено-простете всички! Още ми гори душата от сълзите на разочарования С, който седмици преди самоубийството си плака пред мен като дете за двамата "свещени" събратя: "Те бяха добри, а станаха различни! Страшно различни!"... Е, не, май не са били чак толкова различни никога.