ПЦДОН - фирмата на един нинджа

"Началото се познава от края" (преп. Максим Изповедник)

в памет на Стефан и на Костадин

В ценъра му за лечение от зависимостти таксата понастоящем и то от много време насам, е почти 700 лева месечно, като капацитетът на двата модула заедно - рехабилитационния и ресоциализационния, е за около 15 души. Престоят продължава около 15 месеца общо. Когато аз постъпих там на работа, тази такса беше 300 лева месечно за престой от три месеца, като имаше цели години понякога без такса за престой - дядо Кирил често осигуряваше средствата, наричайки обгрижваните "децата". Сега парите са близо 700 лева, не постъпват ли, престоят е невъзможен, освен със солидни гаранции, че ще бъдат изплатени, което е изключение, отделно родители и роднини са "дрънчени" постоянно за всякакви допълнителни разходи, а обгрижваните постоянно ползвани за трудова повинност - ангария в попската къща и двор, даже и дълго след приключването на програмата.

Центърът получи държавен лиценз, национално, освен общинското финансиране, право на участие в европейски проекти и постепенно се превърна във фирма, беше учердено нарочно сдружение, което постепенно го извади изцяло от властта и контрола на храмовото настоятелство и така от прицърковна организация се превърна в квазицърковна фирма, като от църковността остана само името му на ниво структури и администриране. Основателят му поп Георги в течение на няколко години смени множество управители, след като първо се освободи от тежестта и взаимния контрол на поп Добромир и настоятелите, а сетне и от изпратения от дядо Кирил да администрира от негово име и не на последно място да въведе казармен ред преди години отец Михаил.

Тези, които ние наричахме "момчетата",  а дядо Кирил "децата", вече не са официално нарицаеми и "духовно обгрижвани", макар това да присъства в името на самия център все още, наричат се "студенти", по-скоро трябва да ги наречем клиенти или даже донори, ако питате мен. Но името "студент" е необходимо - в момента цяла България е пълна с училища и цели "университети", неизпълняващи и елементарни условия за научна дейност и обучение. Либералната демокрация обезпечи правата ни да учим където и както искаме, без да научим нищичко, стига да си плащаме, засега обаче сме защитени държавно от "правото" да ни лекуват, без да сме лекувани - за частните болници изискванията са сериозни, за да им се разреши да развиват дейност. Тези хора ги наричаме "студенти", докато същевременно програмата се определя като "терапевтична общност", а накрая и ги "изписваме" от "факултета". Това е още един абсурд и еквилибристика с термини и понятия, целящ да обслужи нуждата от безконтролност на един човек основно. 

И така, през последните четири-пет години частният "факултет" по обучение в "нов живот" ПЦДОН, при коорпоративния "университет" по безгръбначност и лицемерие БПЦ, освободил се и от характера си на енорийска инициатива, запазил го само като надпис на фирмата си, продължава да заявява "невероятна и чудодейна успеваемост", докато работи с една група от около десет едни и същи лица, през месец рецидивиращи в зависимостта си и влизащи постоянно за лечение (по-точно обучение) отново и отново, абонирани сякаш пожизнено за "услугата".

Това, което доскоро функционираше повече като казарма, където лекуващите се бяха приемани с думите: "Моето момче, тук права нямаш", както и "Свободната ти воля временно се отнема, защото си показал, че не умееш да я използваш, ще ти се върне, когато покажеш, че си се научил как", се преобрази във "факултет", където преподават странно квалифицирани специалисти, събрани на принципа "с пръдня боя", за да се пестят разходи. Психоложката им е със завършена специалност руска филология и добавена магистратура по психология, нещо много модерно в момента, което не знам защо се нарича "второ висше образование". С тази странна образователна смес тя практикува като "психотерапевт", но е хубава и амбициозна дама, дето скоро може и като практикуващ психиатър да се запише в SV-то си благодарение на работата си в лицензирания център, с очите сме си виждали лично и с устата си сме се карали с нея за опити да поставя психиатрични диагнози на "студентите", при това документално. И докато психологът поставя психиатрични диагнози, отговорните за битието на студентите лица си играят на санитари с психотропни лекарства, изписани им от истински психиатри (защото за "обучение по нов живот" отдавна се приемат не само зависими, но вече и младежи просто с психически отклонения, заради проклетата такса), които спират или променят дози, според свой опит или усмотрение, сами появяващи се при подопечните си от дъжд на вятър, а последно с това се занимава попадията, която наскоро завърши колеж за медицински сестри...

* * *

Изтървал нещата от контрол, попът пък раздава юмруци и ритници на студентите "по Макаренко", запретнал расо в стойка "карате" и в храмовия двор, че и в Притвора нерядко.