Черный ворон, я не твой! (Давай, разливай, опят посмеемся)

"Я стъпи на краката широко / да те види по-хубаво Бог, / нито адът е толкоз дълбоко, / нито дяволът толкоз висок!" (автоцитат от ТУК)

Днес бях на преглед. При психиатъра от кварталната ни поликлиника г-н. д-р Неделчев. Спокойно, никой няма да ме лекува! Аз съм на самолечение. Документ за започване на работа си "вадих". 

Докато чаках да приключи прегледа на някаква леля, седях на канапето пред тоалетната. Иде една циганка:

- Извинете, има ли някой в клозета?

- Да, мармаладеното чудовище, крие се в третата дупка, пази се!

Циганката се засмя и влезе, но иде някаква медсестра, случайно чула разговора:

- Вие кой сте?!

- Регулировчик на клозета съм - викам.

Избяга. А д-р Неделчев за две секунди открехна вратата, за да види "какво става".

Подпечата ми документа д-рът и накрая, проформа, попита:

- Има ли ли сте някакви посещения в психиатрията? Специфични проблеми?

- Не, - понижих доверително глас - но понякога чувам гласа на... Иисус. Заповядва ми като пия да мешам вино с ракия.

-  Това не е смешно1 - сопна се.

- Кое? За Иисус и ракията ли?

- Не! За гласовете!

Десет минути ми отне, за да го уверя, че се шегувам и да му измъкна нужния документ от треперещите ръце. Накрая ми го даде с уговорка:

- Не кандидатствате за въоръжена охрана нали?

- Не, кандидaтствам за ръкопашен бой...

* * *

Сетне си купих двулитрова "Загорка", изпих я в градинката край поликлиниката и тръгнах за Колхозния пазар към магазина за дрехи втора ръка, за да си купя хубав черен панталон. Понеже последният ми зелен, дето го притежавам освен анцуга си, донесен "на бегом" от манастира в Пернишко, виси по мене много особено - на "парцали". Вървях и си мислих колко съм готин. 

Вървях си тъй и вървях, и вървях... По едно време се озовах на входа на кв. "Възраждане". Върнах се обратно и си купих чудесен черен панталон за 2.10 лв. Стои ми разкошно. Толкова чудесно ми стои, че Соня от фотото в централния подлез два пъти ме снима - веднъж в профил и веднъж в анфас, освен снимките за работни документи. В профил я помолих да ме снима с руска бира в ръка, за да ми се очертае хубавото дърто дупе. Не си харесах снимката. Докато ги прави, излязох да пуша цигари. Оказа се, че и тя не ги е харесала, затова ме засне втори път. Широк разкрач, изправен гръб, както най-обичам: "Черный ворон я не твой!".

* * *

Седим си ние на пейките пред летище Домодедово в Москва, а поп Георги изхарчил парите от рускинята на кръстовището, за която ви разказах предния път. Хем ги прахосал, хем не може да си обясни какво толкова е купил. И понеже неговият метод на "обгрижване" винаги е бил да прехвърля проблема "от болната глава на здравата" (сиреч от неговата на нашата), само чака повод, за да произнесе реч.

В тоя миг Бисер Божков решава да ме почерпи от машината с кафе. Носи ми Бисер кафенце, а аз се обръщам към попа назидателно:

- Виждаш ли, ти като обиждаш Бисер и после му се извиняваш, нищо не ти купува, а аз като го наругая хубаво, без да ми пука как се чувства, получавам кафе?

Чудесен повод! Избухна:

- Само харчиш пари! Ще се погрижа повече нищо от ПЦДОН да не получиш!!!

"Абе аз толкова "получих" през годините, че повече щях да прокопсам, ако бях станал проститутка" мисля си, ама наглас казвам друго:

- Сега предлагам да сменим в рубли всички долари и евра, които имаме и да се качим на втория етаж на летището, за да ги профукаме в ресторанта!

Нашият се плесна по челото, стана демонстративно и хукна на нанякъде... Впоследствие се оказа, че на пейката си е забравил "хюмнетката с технологиите" - чантичката с таблет, мобилен телефон и прочие... Сетне ги намерихме, тъй че, ако е излъгал жена си нещо друго, нека тя знае, че не е вярно!... Вече сме в самото летище в чакалнята, "чекираме се". А оня се сеща:

- Къде ми е хюмнетката?!

И понеже го зная не от една, не от две, ами от дванадесет години и ми е ясно какво ще се случи, решавам да накисна Бисер Божков. Обръщам се и с равен, прокобен глас питам пред всички Биската:

- Бисере, къде е на отеца чантичката?!

Бисер се вцепени, не очакваше. Защото, трябва да ви е ясно, че Бисер нямаше нищо общо с на попа чантата, както и всеки един от нас. А попът закрещя по Бисер:

- Ще те убия!! Ще те унищожа!!

Баба Тамара, украинката баба на Павло, слуша, слуша, па реши да ме подпита:

- Ако му подаря сто евро, за да си купи нови, дали ще спре да се ядосва?1

"А ако му подариш 200, - помислих си - ще си купи и още пет коли, същите като вече притежаваните, за да си направи колекция",  ама не й го казах, следователно дължа на попа 200 евро.

* * *

К'во стана бе пич?! Нали ме прокле с причастието, както и пред Варненска прокуратура документално се "похвали"?!? Умрях ли?!... Аз "ангели да ми пърхат край главата" не съм чувал, като тебе, но съм чел Карл Густав Юнг, дето даже не го знаеш кой е. Той казва, че представата, придобита в детството от общуването с бащата, формира и определя по-нататъшната представа за Бога. А тате беше докрай "Chère liberté", тъй че, абсурд е да ме убедиш, че Бог не е Благ и Добър. Пробвай другаде.