Властите на проверка в нарко-центъра

посвещавам на покойния си приятел Ст.

Митрополит Йоан (и поп Добромир) са напуснали нарко-центъра и управляващото го сдружение "Отвори очи", съобщи тая сутрин специално за вас, драги читатели, радио "Велико". Преди Велико да успее да измисли някоя от любимите си свръхконспиративни теории и да зацапа по своя симпатично неповторим начин "информационната среда", аз ще побързам да ви кажа защо според мене най-накрая това е станало. А това трябваше да стане, защото тая комуна от отворен тип отдавна само носи име и марка на "църковност", ами е семейната фирма на един предприемчив поп, който "лекува" против всички правила и изисквания за лицензирано заведение (какъвто лиценз преди няколко години получи), без никакъв истински контрол и от църковна власт, и от професионалисти, срещу солидна месечна такса едни хора, които, за да заобиколи закона, нарича "студенти". Без да разсъждавам за мотивите на митрополита, за които дълбоко се съмнявам, че са почтенни, искрено ме радва фактът като факт.

Познаваме митрополит Йоан като "алчен и барлив човек". Не сме светили, информацията ни е от радио "Една жена каза", обаче нямаме никаква причина се съмняваме в думите на точно тая жена. Дълго време Йоан беше част само от контролния съвет, оттеглил се самоволно от поста председател на сдружението. Сега вече, казват ми, въобще не е част от това сдружение, което се управляваше в историята си от друг, различен от поп Георги, само по времето на светителстването на дядо Кирил, който знаеше как "да върже поп, за да мирне село", та почти не се чуваше на попа ни гайдата. Йоан е напуснал сдружението и центъра, според мене, защото не получава достатъчно пари, а поп Георги ние го познаваме като човек, който мрази да плаща повече от 18. 56 лв. Поискаш ли му 18. 57, все едно се каниш да му извадиш бъбрек, така нещастно гледа. В сравнение с него Чичо Скрудж от "Уолт Дисни" е ебаси щедрото джудже и най-безотговорният прахосник.

* * *

Вървим из Москва през 2016-та година, на едно кръстовище се запознавам с някаква руска кака. Почваме да се шегуваме, да се смеем.

- Говориш руски като пиян грузинец - вика ми.

А аз:

- А ти приличаш на Шехерезада...

Нашият сумти и ме пощипва съскайки:

- Млъкни бе, спри се, излагаш ни!

Рускинята пък:

- Тоя батюшка що е тъй сърдит?!

И му даде десетина долара. Оня млъкна. Цял час мълча от изненада.

* * *

Седнали сме в едно заведение в Москва, а той тъкмо ми дал 20 евро, задето и речта му написах, и цялото представяне на семинара в Белгород подготвих. А аз съм се свързал с една Лариса, дето се знаем от 2006-та година още. Седим, пием бира, аз я гледам, тя кудкудяка. По едно време смених 20-те евра с рубли и отскочих до будката отсреща и й купих букет от три червени рози.

Нашият позеленя. Ту си гледа в портфейла, ту гледа розите в скута й. Гледа някак си обидено и преглъща насухо.

* * *

Та, какво очакваше, владико бе?! Ти костенурка бръснал ли си?!

* * *

"Във въздуха витае мълва за проверка от министър в нарко-центъра, говорят, че на митрополита са се обадили държавници... Строил е поповете да служат литургия всеки ден, изтегли се от нарко-центъра..." продължава радио "Велико". Аферим бе, Високо ти преосвещенство! Сети се и ти, че си мъж и владика! Тестостерон ли пак ти биха?! А вие не подценявайте това мургаво и обло радио. Така абсурдно му звучаха нещата, дето ми е разказвал през годините, че не бяха за вярване. Накрая всичко излезе вярно до последната думичка.

Естествено, че ще има проверка. Аз митрополията и две министерства подлудих по въпроса - и данъчните, и МВР, на път бях и министерството на здравеопазването да занимая. Обиколих всички варненски РПУ-та, даже на последното място като бях, питах ги, след като така и така с всички тях съм се запознал, защо не ме вземат на работа направо. А ако ги бях слушал поп Добромир и авва Велико какво да правя и досега щяхме тримата дебелаци да дремем в двора на храма и да мърморим, обсъждайки "Съдебен спор" ли да викаме или "Господари на ефира". Велико даже беше съчинил работно заглавие на предаването: "Поп ме бара по гъза".

* * *

Победих, приятелю Ст., победих, слънце златно... Слава Богу за всичко. Засмеей се сега, както се смееше, като че плиска водопад. Сега ще си платят за всяка сълза, дето я проливаше преди години, идвайки при мен у Великови, огорчен и възмутен от тях, а сетне и на живота си посегна от отчаяние. Бог да успокои душата ти и нека Пресвета Майчица Богородица бди над нея, където и да е тя.

Защото аз, мили момчета, дето тъй ви "излекувахме", че вече не сте сред живите някои от вас, нито в манастир отидох, за да ме учат шмекери "в сюртуци, в реси" как се краде (аз знам да крада, но за разлика от тях знам и да не крада), нито в ПЦДОН съм работил за кървав хляб... Велик е Бог, чудни делата Му и неизследим добрият Му промисъл. Може всякакъв и всичко да съм, но вярвам в Иисус Христос.

Христос царува!