Аз, поп Гошо и Винету

Поп Георги Фотакиев, разправят ми разни хора, разпространявал наляво и надясно, че боледувам от шизофрения. А според мене боледувам от нещо, дето все още не е описано в медицината, пък от шизофрения боледува той. По-точно не боледува, защото в думата "боледува" намираме корена бол-ка, а него въобще не го боли, на него това състояние си му харесва, до такъв извод стигнах след 12-годишно лично и пряко наблюдение върху неговата странна личност.

Ако имах пари за цигари, сега щях да се срамувам от съседите да ида до кварталния магазин, защото прозореца на стаята ми, който гледа към улицата, не го затварям никога... Слава Богу, че нямам. Снощи преди да заспя, както твърди майка ми, половин час съм вил като вълк, а след това още половин час съм кукуригал като петел. Според нея това се дължало на изпит в "промишлени количества алкохол". Според мене обаче, алкохолът не е виновен, ами аз чисто и просто съм си такъв "от само себе си". Още повече, че не бях и кой знае колко пил, тъй като в момента нямам пари. И слава Богу!... Така например миналата седмица "от само себе си" уплаших един ухажор на сестрите ми, който сглупи да ги изпраща до входната врата на двора ни. Като ги чух, че се изпращат, започнах да кудкудякам и /.../ (тъй се казва тоя мил младеж) хукна да бяга уплашен назад по улицата ни. По-точно всичко се случи така:

- Вашата къща има ли втори етаж? - чух го да пита.

И преди да му отговорят сестрите ми, аз се провикнах през незатварящия се прозорец:

- Не, но има кокошкарник!!

Сетне почнах да кудкудякам. А според сестрите ми не съм кудкудякал, ами съм издавал звук среден между бик и шимпанзе. Било нещо нечувано.

А тая сутрин сестрите ми влизат в стаята ми и ме питат:

- Бате, къде е ножът?!

- От къде да знам, по дяволите, изчезвайте оттука, че ме боли глава!

Татко, който днес би имал рожден ден, ако бе жив, когато му казвах, че ме боли глава, отказваше да повярва, защото според него "празна глава не може да боли". Според мене обаче главата ми не е празна, просто съдържанието й е малко втасало, а тате ме е лъгал, че е празна, за да не ме депресира с ужасната истина. Щото е по-добре да си тъп (тъпи са всеки девет от десет души, без това да им пречи в живота - ето ви например поп Георги - тъп е, ама просперира), отколкото да си луд. А аз не съм тъп, аз само съм луд. А попът е и тъп, и луд...

* * *

Няколко часа по-късно, научавайки какво разправя поп Гошо за мене, се замислих дали не е прав, защото човекът, ако не знаете, е лицензиран лечител с ноу-хау. Подпрях с показалец бузата си в стил "Мислителя" на Роден и се загледах в гардероба в стаята си. И видях забит в едната му врата въпросния нож. Ако щете вярвайте, нямам представа как и кога е станало, както и защо изобщо ми е трябвал снощи нож, да се еба във Винетуто, да се еба!! 

* * *

Преди няколко дни бях на среща-разговор с ПИ Й. Йонков в сградата на ОДМВР - Варна на ул. "Цар Калоян" 2 Там разказах подробно всичко, което ми дава основание да се тревожа, че служителите на IV-то РПУ в р-н "Аспарухово" във Варна са попаднали в лапите на една прицърковна група, събираща се в енорийския храм около православния свещеник и понастоящем се намират в сектантска зависимост пряко или косвено (пряко шефът на въпросното РПУ, а косвено всички останали) от волята и нуждите на свещеника, държащ се и изживяващ се като гуру. Щото попът може да е тъп, ама е хитър, по-точно казано "хитростта е негов ум"... 

Споменах ли и че е луд?! А че има мотоциклет?!

- Видели са го да кара мотора си като луд, - казва по въпроса авва Велико Тодоров Димитров и секунда по-късно се коригира - не, в неговия случай по-точно луд кара мотор!

* * *

Оня ден получих по телефона покана от една мила дама, инспектор в Пътна Полиция Варна, да ида да разкажа това, което съм описвал в блога си и за което съм писал до Столичен Инспекторат на МВР - че попът, за който се разбрахме окончателно, че е тъп и луд, редовно шофира пил или направо пиян. Не отидох по ред причини, една от които беше, че се колебаех дали да "стигна докрай". Защото попът може да е тъп, луд и пиян, ама е поп, а аз съм православен християнин все-таки, щото съм... луд, а за да съм в унисон  с "братята и отците си по вяра", старая се и да не изтрезнявам. Само тъп не можах да стана, макар че, тате, Бог да го прости, беше на друго мнение.

След като разбрах обаче какво попът разправя за мене, реших още идния понеделник да ида да му "туря шапката" в "Пътна Полиция". Защото всеки уважаващ себе си луд глупак трябва да има тарикатска шапка! Аз например имам цели две.