Змиите в народната пазва

Във Варна има само два римокатолишки храма, единият съвсем малък, а другият представлява зала, пригодена за богослужение, които не отварят всеки ден, защото ги обслужва само един свещеник. В тях няма свещопродавница, не се отслужват скъпи треби, няма магазин за книжки, кръстчета и икони и въпреки това католическите монахини са организирали безплатно всекидневна кухня за бедни, обгрижват болни и възрастни хора - плащат им консумативите, купуват им лекарствата, като за да вършат това, те сами са обезпечени от черковната им власт. 

Ще каже някой - тя католишката черква е богата, затова може да си го позволи. Тя е богата, ама във Ватикана. Във Варна с какво е богата? Най-богатата църковна институция, свръхбогата, драги мои, е БПЦ, особено в градове като Варна с имоти в центъра, по Крайбрежието... Ще напомним само, че със смъртта на митр. Арсений, предшественика на Лудото Коле, в Пловдив, митрополийската каса остана с 20 000 000 лева спестени пари, при все подръжката на храмовете и плащане на попски заплати през годините.

Във Варна православните храмове (само в центъра и около него) са огромни и са над пет. Те представляват големи импозантни замъци, ремонтирани спорадично и поддържани бегло, привличащи всекидневно поклонници - и българи, и чужденци, които непрестанно оставят в тях пари, а обредните услуги, предлагани там, са извънредно скъпи, отделно свещи и свещени джунджурии, произвеждани по най-евтиния възможен начин, се продават с почти хиляда процента печалба. И нека подчертаем, че целия тоя приход от търговска дейност и услуги е необлагаем. Освен че, огромни суми циркулират ежедневно през описаните храмове, държавната субсидия за православното изповедание възлиза ежегодно на милиони, като за традиционно, според чл. 13-и на Конституцията, вероизповедание. Отделно са дотациите от Общината по проекти на местната власт, отделно тия от разни фондации, отделно са дарения на големи бизнесмени - къде от сърце, къде да си умият съвестта, не е наша работа да преценяваме.

Във Варна само в един-единствен храм се предлага хранене на бедните - пришълци, социално-слаби, клошари, при това само веднъж седмично и при това на... двора - дъжд и студ, пек и мъгла... Предлагаше се и в още един квартал допреди година, но две селски расоносни маймуни, както сме описвали, успяха да се скарат за пет стотинки и две торби с картофи, при това без те да излизат от собствения им джоб, затова и тая дейност в тоя квартален храм прекъсна и не можахме да я възстановим, тъй като един боклук много се обижда като му кажеш боклук. Кой е той обаче, няма да ви кажа, щото не ми се яде пак бой. 

С години това в първия храм се извършва, както описахме, при полеви условия. Едва в последно време някой се сети да нареди маси на двора с пейки, където хранените да сядат да ядат, вместо по бордюри, камъни или подпрени на дувари, но те са на открито, тъй че при дъжд рядката чорбица често става на чай. Продуктите и трудът за тази "кухня" се осигуряват от заможни миряни - от църквата само терена и саморекламата. 

* * *

Зачитаме се в историческата романистика на Вера Мутафчиева и виждаме още в XVII в. сл. Хр. как всяка джамия предлага всеки петък храна за бедни и странници, както и безплатно бекярски стаи за нощуване. Това у нас днес го има само по манастирите, където в 99% от случаите се заплаща "по ценоразпис" или ако е обявено за безплатно, ползващите са подтиквани и сугестирани, че в реда на нещата е да "оставят благодарствено дарение", а храна си осигуряваш сам. А в съседни и по-далечни православни страни и църкви почти всеки храм предлага кухня за бедни, всеки манастир приют и помощ за наркомани и пияници безплатно, във византийската традиция пък всеки почти манастир поддържал доктор, който да помага на околното население, нещо което в България са правили само богомилите в общините си. Едничката пък безплатна църковна болница за бедни хора във Варна преди 9.IX.1945 г. е на ЦАСД - Църква на адвентистите от седмия ден и се е намирала на ъгъла на на бул. "Осми Приморски полк" срещу Община Варна.

В БПЦ-БП обаче не! Когато опре до тия неща - социалната функция и длъжност на Църквата, завещана и заповядана още от Христос и Апостолите, тутак-си чуваме от оялите се и разбогатели чрез църковния ресурс, събиран векове наред от обикновения народ, попове: "О, драги мои, Църквата - това сте вие, вие сте длъжни да правите това. Така е по... апостолски". Глупости! Апостолите не са карали християните да помагат един-другиму, докато сами са лежали на шкембетата си, богатеейки, те са имали нарочна и специална организация, обслужвана от църковна каса, не са казвали: "Каквото се даде тука, то си е за нас, а помежду си вие си помагайте". Ама къде ти богословие и познаване църковната история от тая свинска алчна и себична паплач, наричана "български клир"?!

И докато на вас ви обясняват "по енории", по сайтове и медии, че "църквата сме всички ние заедно", знаете ли какво е църквата (и кои са църквата) според тях насаме и помежду им? Е, аз ще ви кажа, защото аз знам, имах "удоволствието" около шест месеца да им слушам "богословието" за вътрешна консумация. Църквата са само те - тези, които, както го описа един руски свещеник наскоро, са "под пагон" (понякога и съвсем буквално), в йерархична структура и зависимост, под контрол на октопода с двете глави - пари и власт.

* * *

Докато старата висша ДС-ченгетура и соцноменклатура превзе и приватизира държавните отрасли, носещи печалби в милиони и милиарди, нисшата и средната се вкопа в БПЦ, затова и по сравнението на една църковна журналистка по БНТ наскоро БПЦ прогресивно заприличва на старата Партия - по методи, манталитет, светогледни начала и начин на функциониране. Тука са, както казахме, нисшата и средна ченгетура, номенклатурата, партийците, комисарите, комсомолците. На хранилка. Тука са и мутрите, защото отколе Червената Партия и дериватите й работят изключително добре и ползотворно с тях.

Тази червена и постчервена паплач разполага и с инструментариум да възпитава клира и да го индоктринира в своя прочит на църковност и православие. Нам са известни от първа ръка обучителните семинари за млади свещеници, организирани в сградите на разни полицейски дирекции и РПУ-та във Варна, където са учени от старите "макаренковци" как, какво и кога да говорят на народа. Народът обаче не е прост, затова и великото им "духовно възраждане", предназначено за параван на действието на червените нехранимайковци в администрирането ресурсите на БПЦ, успя да събере едва по половин вагон хора във всеки централен храм, превръщайки ги във вътрешноцърковни секти. И тия млади и модерни попове почти не се различават от евангелските фарисеи - на думи и на вид ревностни и посветени на Бог, народ и вяра, но в същината си колоборационисти с римската окупационна власт и слуги на местната олигархия. Уж с народа, а на практика змии в пазвата му - срещу него. Изобличаващи греховете, прикриващи и съучастници обаче в престъпленията.

Следва