Веда Словена за Антихриста и догматиците

Стоя си аз по-трезвен от дива кукувица и чета книги, мамка му!!

* * *

Когато една религия, преживяваща себе си като доминираща в съзнанието на дадена общност (не говорим тука за изкуствено създадена общност от сектантски тип, ами за реална, възникнала по естествен ред и логика - културна, етническа, стопанска) бъде лишена от своята мрежа от храмове и от своите доктринерстващи и индоктриниращи проповедници, от своите механизми за контрол и въздействие, тя се разпада на съставилите я части. Защото една така формирана (и нормирана), наложила се религия, винаги е съставна от религиозното наследството и динамика на средата, в която се налага, независимо как се гледа на подчинените ней заварени съставки - като на преодолени (което е абсурдно когато говорим за индоктриниране /и покръстване/ на личност, защото в дълбините на своето подсъзнавано личността носи наследство, с което не може да се раздели, пък в съзнаваното възприятия, с които не иска да се разделя, а под външен натиск просто мимикрират и ги завоалира, а колко по-абсурдно е, когато говорим за цял народ и общност) или пък гледа на тях като на преобразувани (и така обезопасени. Последното също е абсурдно, защото опитът от религиозното преживяване (и на личността, и на общността) е непреодолим. Тоя опит може да бъде претълкуван (но без никога да се унищожат или подменят първичните конотации), може да бъде преакцентувано по него, но няма как да бъде нито заличен, нито изцяло подменен.

Колкото да се стараят старозаветните тълкуватели и теолози да представят серафимите (съществата шестокрили от VI-тата глава от кн. на св, прор. Исай, описани да предстоят и "охраняват" престола на Яхве /Бога Вишний/ в храма) като духовни създания от ангелските чинове, няма как да избягат от народната представа, почерпена и добита от египетски източници за люти /огнени/ пустинни змии, които охраняват в подземията Фараоновата гробница. Нито пък при херувимите /керуби (същества от същия порядък) да избягат от представата за крилатите бикове, пазещи стените на Древния Вавилон. Те могат да ги представят като стражи пред престола на Яхве (както в случая със серафимите в цитираната книга на Исай), като Негови ездитни животни (като в случая с херувимите в Псалтира), но не могат да избягат от първопредствата (египетска или вавилонска) за крилати змии (или бикове). 

Раннохристиянската теология също ще се опита да внесе своя дял в борбата с народната митологична представа, като включи Пресвета Богородица в техния ред, като го коронова с Нея и по тоя начин ги антропоморфира и оличности...

Целия текст можете да прочетете в блог Богословие ТУК