В блог "Лирика" - "Ней"

 "Філософські статті" в Аудіоформат  ТУК

в блог "Богословие" - Библия и Общество

09 октомври 2019

За морала на българските нотабили


Лежал си еднаж Христо Ботйов два дни, без да става от кревата в Букурещката си квартира. Посетили го случайно приятели. Попитали го:

- Какво става?

А той обяснил:

- Имам теория - ако само лежа и почти не приказвам, ще изкарам без храна с месеци. Справям се вече трети ден...

Като чули това, уредили му среща с татковия му "приятел" Евлоги Георгиев, за да го подпомогне видният български нотабил и филантроп.

В кабинета си Евлоги го попитал, вместо "здрасти":

- Как е татко ти (Ботйо Петков) - а добре знаел, че вече е покойник.
- Почина - информирал го добронамерено Ботев.
- Съвсем правилно, - забелязал Евлоги - много ракия пиеше.
- Да ти еба майката! - рекъл ми Христо и пак останал гладен.

/цитат от Захари Стоянов в книгата "Опит за биография на Христо Ботйов/

* * *

- Това карловче Васил Левски и баща си ще продаде за няколко гроша - казвал Евлоги пък за Дякона.

/цитат от Николай Генчев в книгата "Васил Левски"/

* * *

Срам ме е, че миналата година пих ракия под паметника им с брат му пред ректората на СУ в столицата с местните пачаври, издигнат, задето дали, заедно с неколцина други чорбаджии, малко пари за изливане на основите на сградата.

Разкайвам се пред... ракията и пачаврите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар