получих ответ от МВР отново, тоя път утвърден, според заснетия документ, лично от министъра, на писмото си от ТУК /тъй като не е добре да спира една такава плодотворна комуникация, реших да продължа с писмата/
Г-н Министре (на Министерството на вътрешните работи - МВР), поласкан съм от вниманието Ви и от това, че лично сте се занимал с моя сигнал-жалба, както и от това, че в издаденото (и утвърдено решение) вие показвате добра информираност относно цялата "преписка" във Варненска Районна Прокуратура (наричам я така - преписка, щото нямам достатъчна правна култура, нито образование, за да използвам някое по-коректно наименование) между мен и "свещеното лице" Георги Христов Фотакиев, енорийски свещенослужещ в хр. "Свети Княз Борис-Михаил", Варна.
Запознат сте, очевидно, със сигнала ми относно юмручния бой с него на двора на посочения храм, причините му, моята жалба от него, както и съпътстващите жалбата информации за негово поведение и лично, и като водач на автомобил, и като притежател на огнестрелни оръжия, с които под една или друга форма злоупотребява, на което и сам съм бил свидетел през годините. Освен, че се чувствaм поласкан, усещам се, с ваше позволение, искрено развеселен от наредбата ви Директорът на ОДМВР Варна да проведе "разследване" за "евентуално нарушение" от споменатото "свещеното лице" на "закона за пътищата"... За улеснение на последния ще подам информация (несъвсем потвърдена), че "свещеното лице" мести местожителството си във Варна от кв. "Галата" в кв. "Виница". Предполагам по "съребрена линия".
* * *
Но Г-н Министре, може би не сте ме разбрал правилно!?
Мене отдавна не ме интересува това, че "свещеното лице" ме е ударило четири-пет пъти с юмрук през лицето в храмовия двор, което е предмет на първоначалния ми сигнал-жалба. То е и отдавна недоказуемо, защото според правилника за съхранение на данни, записите от съществуващите тогава видео-камери са отдавна изтрити (несвоевременно потърсени във връзка с жалбата ми от вашите органи във Варна), а единственият свидетел, който имам, е непълнолетно лице.
Юмруци съм получавал (и давал) - пет по-малко или повече не е от значение - здраве да е... Нито ме и интересува лично факта в какво състояние "свещеното лице" (трезво или нетрезво) управлява личните си мотори и автомобили, защото за придвижване в града аз ползвам нозете си или градския транспорт, тъй че, се чувствам защитен и сигурен.
Мене ме интересува съвсем друго. Мене ме интересува поведението и професионалната етика на Варненска Районна Прокуратура и на IV-то РПУ в р-н "Аспарухово" - Варна.
Не знам дали добре разбрахте, г-н Министре, но в "отговор" на моята жалба-сигнал срещу споменатото "свещено лице" за реален и осезаем побой, както и на информация за множество такива негови прояви през годините спрямо други хора, храмовото настоятелство на споменатия храм подава подобна (почти дублираща се в основните си точки) сигнал-жалба срещу мене. Разликата е само в това, че тя не се позовава на факти и събития от моя живот и поведение, а на публицистичната ми дейност в личен сайт, в който коментирам религиозния живот и дейност на споменатия поп и настоятелите му, който е не личен, а своего рода публичен живот.
Господине Министре, твърде притеснителна е реакцията на вашите подведомствени институции във Варна (IV-то и V-то РПУ-та, Районна Прокуратура и жандармерия) по повод тоя последен сигнал!
1. Притеснителна е реакцията на следовател Проданов от IV-то РПУ, който вика на разговор майка ми Надка Стойчева и буквално я моли да даде сведения за моето "недобро" психическо състояние, в което, според жалбата изпадам под влияние на алкохол, защото, според Проданов, аз се "нуждая от принудително лечение за мое добро". Как е преценил медицинските ми нужди "полицай" Проданов и въз основа какво образование, не знам, сигурно... интердисциплинарно.
Но този "ход" на Проданов е обясним - за въдворяването ми в психиатрично и наркологично заведение за принудително лечение е необходим първо и главно сигнал от семейството... А с г-н Проданов аз съм имал всичко на всичко един разговор, в който ме увери, че предоставянето на документ за месторабота ще снеме от мене всички подозрения и въпроси, че му е необходимо да го види, за да прекрати "процедурата". И аз доверчиво му го предоставих... Впоследствие се оказва, че Проданов (по заповед на Районен Прокурор) изпраща на местоработата ми (след като е научил за нея от мене) жандармерия (?!), за да притеснява и смущава работодателите ми, разпитвайки (и очаквайки) компроментиращи ме, според насоката, дадена му от едно храмово настоятелство "факти", каквито моите работодатели не са подавали и каквито от семейството ми не е получил.
2. Притеснително е и присъствието в тия събития и на следовател Нанев, като началник на IV-то РПУ във Варна. Вашият служител на държавна институция, която по Конституция е деполитизирана и неутрална религиозно, се изповядва постоянно при споменатото вече свещено лице, посещава литургиите в храма, често облечен в парадната си униформа на полицай и офицер, което с очите си сме виждали. Този човек, вместо да се занимава със сигналите за нарушаване на наказателното право, подавани през годините не само от мен, но и от мнозина жители на града и квартала срещу "свещеното лице", колчем ме срещне, завожда с мене "богословско-църковни разговори", в които ме сугестира към дела (на смирение и помирение), цитирайки "църковни богослови и свети отци", сякаш не аз, ами той е учили теология... Г-н Министре, вашият служител Нанев на мястото си ли е и точно определените функции от Конституцията дали изпълнява, като служител на МВР? С мене, като жалбоподател (а не като богослов), свети отци ли подобава да коментира или НПК?
3. Притеснително е и поведението на следовател Деница Иванова от IV-то РПУ. С нея се срещнах по друг повод покрай описваните събития - като свидетел на неразбориите между двама мои приятели в кв. "Аспарухово". Тя е една много симпатична и интелигентна сравнително млада дама, затова след деловия разговор я попитах ако я поканя на кафе в неработно време, как би реагирала, защото по онова време аз бях емоционално необвързан (по-точно объркан). Съвсем в тона на нормалните взаимоотношения дамата се засмя и отговори неангажиращо. След няколко дни я поканих чрез sms. Тази красива и мила ваша служителка ми отговори провокативно и по обиден начин на поканата, като ли да съм я поканил да извършим нещо перверзно и мръсно, а не да пием кафе... Г-н Министре, аз за пет пари акъл имам, затова ми е ясно, че в тоя случай съм бил директно провокиран да сторя нещо или да отговоря на Деница по начин, водещ ме под съдебна отговорност за обида на служебно лице в състояние на афект, което аз не направих, защото чак толкова глупав не съм и нивга "достатъчно пиян", за да го сторя.
Г-н Министре, според мене в IV-то РПУ Варна нещата не са съвсем нормални и като гражданин и патриот ви моля да ги проучите.
P.S. В момента съм безработен. Затова се осмелявам да ви попитам - Дали можете да ме наемете за свръх-секретен шпионин в София? Ще пия бира и пуша цигари на някоя пейка при входа на парка пред НДК "откъм "Витошка" по цял ден и постоянно ще ви информирам кой с какво настроение влиза в парка. Сигурен съм, че ще свърша повече работа, отколкото две-третини ваши служители, "работещи" висейки по чужди профили във facebook и лични сайтове.
Впрочем, според становището ви "състав на нарушение" спрямо мене няма и аз го уважавам становището ви в качеството ви на неоспорим професионалист, обаче според мене, като любител-журналист, писал в не едно и две национални издания, спрямо вашата институция има чудесно наситен "състав за медиен скандал".
Имах Чест!
Няма коментари:
Публикуване на коментар