Изповедта (от Хаджи Ровоама до Наташа и Евлогия)

Вазов в "Под Игото", още с началото на романа почти, описва интересна сцена: Чорбаджията Марко изпраща сина си да се изповяда при свещеника в Бяла Черква. Синът излиза от къщи, тръгнал уж към храма, но някъде се запилява и като се връща, лъже татко си, че се е изповядал. Марко обаче не се лъже лесно, още повече съмнение предизвиква у него фактът, че синът му се е върнал твърде бързо. Пита го "При кой свещеник се изповяда?", а той назовава името на едного от двамата. Марко се усеща, че това е името на младия свещеник и че той все още няма право да изповядва, тогава го хваща за ухото и лично го отвежда за изповед при стария поп.

И тъй, ще направим и една кратка сметка, ако вече ни е направило впечатление, че в онова време, когато религиозната грамотност на людете е била значително по-голяма от нашата, при това е била формирана все още "по гръцки тертип", как не всеки свещеник в Сопот изповядва, а още повече - не всеки има право да го прави, че едно от изискванията е "определена възраст". И последното май се определя именно от местния владика (както знаем и по принцип за онова време), чиито отменници в задължението да изповядва се явяват един или двоица свещеници в града, при негово отсъствие или физическа невъзможност

А сега сметката. 

Това е описано за градчето Бяла Черква, което е съвсем немалко градче по онова време. Вазов обаче не е роден и израстнал в Бяла Черква, ами в значително по-големия Сопот. Бащата на Вазов е заможен търговец и по собствените на Вазов думи, описвайки бита и практиките в дома на Марко от Бяла Черква, той много заимства от наблюдаваното и преживяното в собствената си родна къща в Сопот. И тъй, за сметките си приемаме, че Вазов рисува дефакто не Бяла Черква, ами Сопот, чиито "умален мащаб" и "литературен макет" Бяла Черква се явява в романа, може да е и самия Сопот, според старото си име на турски - Акче Клисе, значещо именно Бяла Черква.

Според един учебник по география от 1892 г. (ТУК) населението на Сопот е между 3 и 4000 души около онова време. И така, за население от 4000 човека, като тука вече са включени жените и децата, защото статистиката е правена през 1892 година от български учени и власти, които за разлика от османските и тях записват, а не само мъжете, според Вазов са се трудили в духовното обгрижване и "религиозно обслужване" на сопотчани двама свещеници, трима-четири калугери в манастирите наоколо и няколко калугерици в черковния градски метох. 

Вазов е роден през 1850 г., да приемем, че има пълноценна способност да "наблюдава, описва, брои и анализира" около 17-тата си година. През около 1870 година те едва ли са били много по-малко сопотчани като брой на населението, отколкото през 1892 г.

Хайде да видим сега кой от чернокапците и черноризсците с какво се занимава, според дяда ви Вазова.

Калугерите 

При калугерите на Вазов един яде, пие, спи, грее се и дебелее, другият се грижи за администрацията и стопанството на манастира, третият се занимава с "революционна дейност". Горе-долу като сега, с тая разлика, че тоя, дето "яде, пие и спи", на поразия и се ебе (и то нерядко с мъже - нещо слабо мислимо по онова време), тоя дето администрира, днес и с две ръце краде, за да обезпечава с подкупи растежа си в църковната кариера и йерархия, а "революционерът" пък не се занимава сега с "национални въстания и революции", ами се ортачи с дребни и средни мутри "за някой собствен кяр". 

И пак същото - тримата калугери са поели грижата по храната и спането на местния идиот Мунчо, както и днес, ако се разходите по манастирите, ще намерите всякакви "изпаднали типове", които там живеят и се навъртат и не случайно мой приятел преди време наричаше в един манастир двама таквиз именно "Мунчо и Клавдий". С тая разлика и че сред хранените и приглеждани идиоти има вече наркомани и провалили се непълнолетни престъпници и не са вече само сред пришълците и харизаните, ами и сред самите калугери - даже преобладават, че един го направиха и преди време и "най-младия игумен в БПЦ" - 18 годишен, докато пиян не катастрофира, да напомня, ако не помните. И с тая още разлика, че на днешните "мунчовци", за разлика от оня Мунчо, не им се помага истински, ами се ползват за манастирски декор и туристическа атракция - не се контролират, ами наволя си лудеят, колкото си щат. 

Калугерите на Вазов подпомагат с пари и стипендии будни българчета, за да учат по Университети в Русия и Западна Европа - и пак същото като днес, само дето нашите подпомагат гимназисти и студенти по теология, за да "учат в български семинарии и факултети". Но пак разлика! Ония дават пари за будни и талантливи деца да учат основно точни, социални или естествени науки, та да се върнат и да бъдат от полза Роду, а нашите за попски синове или пълни малоумници - за владишки любовници (мъжки и женски), за да се "дообразоват" в школите за маргинали, гъзоблизци и отрепки, каквито в момента представляват нашите висши и средни "религиозни училища".

И най-важното - никой от Сопотските калугери не се изявява като "прозорлив старец", "духовен наставник" или даже изповедник ни на събратята си, ни сред миряните... Пак за разлика от нашите "преждеосветили се благодатно" отрепки днес.

Калугерките от метоха в Сопот

Те мързелуват, пият кафе с мастика, ядат рахат-локум, интригантстват, кльокарстват, развеждат и сватосват, заедно с разни градски твърде религиозни и морализаторстващи, но и извънредно напрактика развалени нравствено женуря. Отвреме-навреме ще спретнат по тъмите и някоя оргия с изкелешилите се синковци на местните големци, както ще опише и Любен Каравелов за Казанлък (или може би за родната си Копривщица) в "Маминото детенце"... 

И пак същото, само дето днеска това се случва главно чрез или във Facebook, просто щото вече туй са, слава Богу, едва три файтона с женуря, пръснати из цяла България, а не по десетина-петнайсет във всеки град, както тогава. И тъй като днес са обикновено безработни и безделнички без пукната стотинка, парясани от мъже и зарязани от близки заради проклетията си или сами изоставили ги, за да се курвеят свободно, тъй че, няма как редовно да се съберат, за да се наебат солидарно поне веднъж месечно, те го вършат главно виртуално. Вероятно затуй са и много по-люти и зли... 

Но ето и пак разлика: Вазовите зачулени и закачулени религиозни шафрантии поне не са богословствали шумно и не са се изказвали по всецърковни и геополитически въпроси, като нашите. И е имало от тях някаква полза - храненица им е била местната осиротяла рано учителка, а не те на нея. И със сигурност онези поне са си миели путките - коя както може - една с вода в реката, друга в гьола, трета с гюлова - розова вода, а нашите даже не си сресват мустаците.

...Затова и всички изброени дотука сопотски религиозни дейци Сопот ги е търпял, от тях е имало някаква полза, заедно със скандалния им или съмнителен начин на живот. А от нашите днес файда няма ни за цяр, а само всеобща развала, затова и народът ги заобикаля отдалеко, като прокажени или както е по Ботйов - иде само да рече "Бог да прости / на попове по 'патрихил", опитвайки се да не ги и гледа.

Градските попове в Сопот

Те, както разбрахме, са двама. Няма да ги анализираме, щото и Вазов не се спира на тях много, освен със симпатия. От тия двамата само един има право да е изповедник и изповядва, докато другият главно служи треби и литургии.

Ха, сметнете сега близо 4000 души (извадете от тях невръстните деца) по колко пъти са се изповядвали годишно?! Това религиозно непросветени хора ли са били?! Нецърковни?!... Ами що ги виждаме тогава не само по празниците, ами и всяка неделя на Литургия заедно?! Що даже и слепият музикант кръчмарски Колчо знае в Литургията кое след кое следва и върви буквално по минути, без да има, а и да има, без да може да го погледне - часовник, както виждаме при едно от спасяванията на Бойчо Огнянов от турските власти в храма, в което Колчо е главен герой?!

* * *

Тая пародия, тоя фалшификат и порнография да не кажем дори, в изповедничеката практика днес, когато свещеници с още несгъстили се бради и съмнителен морал и минало (па и настояще), тъкмо излезли от семинарии и факултети, изповядват катадневно "до откат" всякакви ненормалници, като че "с кастинг" събирани по храмовете, често съвсем подобни тям, българската църковна история до днес не е познавала.

Аз ще ви кажа и що е, ще ви кажа що това не само се търпи, но и поддържа от църковната власт. Ще ви кажа защо в Катедралата  на Варна на Сирни Заговезни едва се събират 200 души - всички "активно черкуващи" се в града "по новия модел". Ще ви кажа и защо тия двеста се подгрупират по 20, като всеки от тях има "ежеседмичен изповедник" сред поповете... Тия вътрешно-църковни секти са умишлено и планирано създадени и формирани, те са начина от делата на Църквата да бъде изолирано нормалното гражданство и уважаваните хора на общността. Затова и в черква ще видите гешефтари и престъпници - средни, дребни, а вече и висши - от бизнесмени, през ченгета (бивши и настоящи), до мутри и политици, а около тях забрадени женски маймуни или полугладни малоумници от мъжки пол със занесен поглед, здраво стиснати от поповете чрез смешните си тайни по изповедалните. Това е планирана и целенасочена подмяна на църковния народ, според мене, за да бъдат хората, които са способни на реална преценка и "с всичкия си", изолирани и отстранени. И това е тъй от кварталния храм до Патриаршеския, почти без изключения. От най-малкия крайселски манастир, та до ставропигиалните. 

А целта са "кинти и имоти". Няма никаква църковност в туй, благочестие истинско хептен, камоли богословие.