Светият им бардак

"Той ли или някой негов наместник - / син на Лойола и брат на Юда?!" (Христо Ботйов)

Колкото повече наблюдавам и обмислям, толкова повече ме отвращава институцонализираната и теологизирана религия, "религиозната" Църква. С храмовете й, със сановниците й в техните дрехи и с техните ритуали. Всичко това, което уж е зидано, шито и съчинявано "за Божия слава", за Бога нищичко не казва. В това като че Бог въобще го няма.

Едни хора, които в обикновения си живот за нищо почти не стават (а и често по-лошо: пълни отрепки и морални изроди са били и преди расото, че и сега - под расото), са облечени в почит, отнасят се с тях, ако не като с полубожества, то като с Божии наместници. Всеки техен недостатък или порок, ако ли не да се оправдава, то се омаловажава, за да не разсърдим Господ, за да не ни се случи беда, за да не умрем, за да не идем в ада... Какъв Бог бе?! Къде е Господ във всичко това?! Какво е "евангелието" в тоя цирк?

Високи каменни сгради с дебели зидове и целите в позлата, които са всъщност търговски предприятия, където всичко е по ценоразпис и се осребрява - от ритуала, до водата, от проповедта, до кълбетата уханен дим. Дим и вятър е всичко това, предназначен да ти създава илюзия, че в дима и вятъра има Някой, докато без тия фокуси и салтанати ясно се вижда, че точно Него там го няма и ако съществува какъвто апостолите го описват, там е последното място, дето би стъпил

А гледали ли сте ги как разнасят кокали и шарени картинки? С лимузини, пред камери, целите облечени в злато и коприна и миришат на парфюми за по 1000 лева капката... В сандъците са останките на някой (а на картината образа му), който е живял в пълно смирение и нищета сред някоя пустиня, който е бил убит заради любов към Бога и хората, е те се разхождат край него като на модно ревю. Глупаците се надпреварват да им оказват всяка почит, а те с мазнички усмивки да я приемат. Ако ги питате какво правят, ще ви кажат, че носят тоя сандък с кокали, за да усилват вярата сред хората. Но това е перверзно бе!! Не е ли?!... 

На друго място и в друго време се удостоих да целуна нетленния пръст на св. Нектарий. В скромен университетски параклис клисарят го извади от стар дървен шкаф, разви го от обикновена кърпа и ми го поднесе... Не казвам, че и това не е вид религиозна манипулация, точно както папата "мие нозе на затворници" по Великден, докато кардиналите му си играят с милиони и измислят всякакви шмекерии, за да зомбират вярващите. Но ако ще ме лъжат, поне да ми покажат някакво, макар формално или театрално уважение все пак... А ние тука ги "целуваме" мощите през три стъкла и чакаме да ни осени Господ или някаква благодат и това е същото, като да иска жена да забременее през два презерватива. Стъкла, дърво, железа, пешкири и пищимали. И всичко това, за да не се повреди някак един от безценните им източници на пари на нашите свещени прасета... А като им зная навиците и мурафетите от първа ръка, кой ще ми гарантира, че попът или владиката не го носи тоя кокал не от другаде, ами от софрата си след някоя от обичайните им гнусни гощавки? 

Аз казвам стига. Време е за истина. 

Ако така ще ми опаковате Бога, за да ми го продавате срещу пари или съвест, не ви го искам. Още богомилите са прозрели, че Бог навсякъде и от всеки може да бъде срещнат, затова и с векове ги мразите, та цялата им книжнина и реална история е унищожена, ами имаме само "сведенията" на оня ваш Презвитер Козма и като знаем маниерите на средновековната византийщина, най-вероятно половината и повече от половината са лъжи. 

* *  *

Събират се с политици и бизнесмени нашите "църковни князе", за да се ортачат с "князете на мира сего", но те са двете орди на един и същи княз - принца на мрака и докато обсъждат как да сторят уж добро на народ и черква, изпиват на тоя народ кръвта до капка и изтърбушват до стотинка черквите и манастирите... Но ти мълчи, недей така да приказваш, ще те накаже Бог, че с истината не просто тях, ами Него оскърбяваш... Че какъв ще е този Бог бе, дето се гневи от истината? Ако Бог е такъв, аз съм атеист, че и по-лошо - богоборец.

* * *

Няма по-страшно от религиозния човек, който никога не се съмнява в съществуването на Бог. То значи, че нивга не се съмнява в себе си и по-точно в "правото" си да върши и взима безнаказано всичко, каквото му се доще, стига да успее да го представи за Божия воля. Затова и най-арогантните мръсници са в храма. А най-наглите сред тях са им свещеници.