Всепоглъщащото его на религиозния нехранимайко

От религиозния човек не можете да очаквате ни трезво решение, ни самоотвержена постъпка. Поставете го пред самата очевидност и поискайте от него действие или поне становище. Ще чуете и видите всичко друго, освен истината, щото за тоя въобще не е важно кое какво е в същината си, ами на него що му носи като корист или преживяване.

Това е така, защото религиозният човек е зает постоянно със себе си и всичко около него има едничкото предназначение да му носи комфорт. След първата фаза в религията - страхът от Бога и уплахата от смъртта, иде втората - "Опитомяване Богу". Ще убиваш или ще се молиш, ще насилничиш или ще се умилкваш, само да си запазиш кожата. Тъй де, след като Господ по някаква причина не е успял да те убие, щото си го купил, изманипулирал или смилил, значи е слабак и сега той трябва на тебе да си слугува денонощно. И така религиозният човек няма време за нищо друго, освен за това да се самоубеждава, че Господ постоянно се занимава с него - всяка мисъл или постъпка извън това него го отклонява от мисълта за себе си. 

Религиозният човек е абсолютен и съвършен егоист, той е напълно затворена монада, затова и пълна противоположност на всичко, което в свещените му книги пише, затова е и тоя парадокс - най-религиозните християни най-малко четат Библията, а предпочитат да я слушат сред пищни ритуали, затънали в дим и миризми, на полупознат език в неразбираемо подпяване, като всичко това е с едно предназначение - да не я чуят. Както и най-фанатичните мюсюлмани най-малко познават корана, а предпочитат да си го пришиват в дрехите и връзват по шия и китки във вид на невнятно изписани муски на арабски език.

В свещените книги на по-развитите религии се описва нечий опит "извън себе си", нечии драми на преосмисляне самите основи на собственото битие, та чак до отказ от тях, а това нещо религиозната мижитурка я ужасява като възможност. Така се оказва, че описаният в Евангелието Бог, Който се отрича, напуска себе си за всичко и заради всички до самоунищожение, изведнъж се превръща от пример за подражание, както е според Блажения Павел, в заложник и угодник на собственото ти неизтощимо и неутолимо его.

Нормалният човек не се ужасява ежедневно от мисълта, че може да умре, той знае, че ще умре, макар с почти всички средства (но не и на всяка цена) да се стреми да отложи това, а дали ще иде в ада или рая не му пука изобщо, щото тези места нито ги е видял, нито някаква надеждна информация е получил за тях и въобще за съществуването им. Религиозният психопат обаче денонощно се тревожи и занимава с това, защото така се занимава със себе си.

Преди време на един и същ въпрос отговориха по различен, но много показателен начин двама души - една атеистка (по-точно агностичка) и един религиозен мъж.

- Страхувам се от смъртта, - сподели тя - какво ще стане с моето "аз" и къде ще бъда тогава, дали въобще нейде ще бъда...

- Защо се плашиш от нещо, което вече си "преминала"? - попитах я, щото напия ли се с алкохол, ставам особено "мъдър" - Че къде си била преди да се родиш? Вече си "била без да те има" в една Вечност, "преживяла си я", понеже назад, както и напред във времето, е една и съща Вечност? Ако си прекосила първата, що те плаши втората?

- Да, - усмихна се тя, - това е тъй наистина и ти ме поуспокои...

Преди туй я бях поутешил и с разни други начини, тъй че, викайте ми "майстора", само дето не разбрах коя е шибаната Маргарита и въобще има ли я, но то е друг въпрос.

На същия риторичен въпрос религиозният човек ми отговори, почти без да се замисли:

- И преди да се родя, пак съм "бил"!

- Къде си бил бе?! - зяпнах от изненада, почти давейки се с глътка ракия.

- На Бога в Ума! Планирал ме е!

"Бил си ти на кучето в дирника и цяла Вечност Вемогъщият и Вездесъщия е планирал как оттам да те извади, а щом го е планирал толкоз време, значи е било много мъчна работа, самовлюбена буболечко, затова и си венецът на всичките Му действия и цялото Му творчество лично и конкретно точно ти!" 

Това си го помислих, ама не му го казах, щото не е най-лошият от религиозните хора, които познавам, даже спрямо доста от тях е повече от добър.

* * *

Е, а сега имам новина - жреците на всички религии прекрасно разбират всичко това и го осребряват с 1000% печалба. Макар че, със сигурност и от личен опит мога да говоря само за православните попове и протестантските пастори, но няма защо при кюретата, имамите, шаманите и ламите да е различно смятам. 

Преди пълното господство в личния и социален живот на религията се е крепило върху почти пълното невежество. Според тогавашната "наука" слънцето, звездите и луната са били само декор край Земята, поставен от Бога около мястото и тварите, с които постоянно се занимава, като им следи делата, мислите, че и сънищата, а между тях просто не е можело да се разминеш от ангели и дяволи. Телекопите и космическите апарати обаче показаха, че това не е точно така, че около нас, па и в цялата Галактика, май осезаемо и видимо няма никой. 

И тогава религиозният егоцентрик, макар да заряза геоцентризма, запази себецентризма, като рече, че въобще не се е разколебал в туй, че Светата Троица, всички светии, по един ангел и по един дявол включая за него специално, не само съществуват, но и денонощно (че даже предвечно и безконечно) се занимават с него. А това, че в Космоса не се виждали, се дължало на факта, че са... невидими и така спаси егоизма си, като им сложи на всичките по една "теологична" шапка невидимка. Е, да ама, в свещените ни книги пише, че са съвсем видими и осезаеми. Но теологията като всяко шарлатанство, е страшно изобретателна и е изненадващо добре ориентирана пазарно още от най-древния си произход. Затова и съм взимал с отлична оценка почти всички изпити по тая "наука", когато и където да се явя, без да прочета и един ред  нарочно и конкретно - имам усет и склонност към подобни шмекерии, някой път имам и чувството, като че сам да съм ги изобретил. Нищо сложно няма да уловиш посоката и системата в някоя спекулация. Като го осъзнах, сметнах, че е под достойнството ми да се "дипломирам".

И така, ако преди векове религиозните спекуланти са продавали продукцията си благодарение незнание и невежество, злоупотребявайки с човешките слабости, сега го правят, експлоатирайки пороците. Преди глупостта и незнанието, а сега вината, страстите и страха.

* * *

А в книгата за Праведния Йов друго се разказва - Йов губи всичко - имот, добитък, пари, децата си, жена му го предава и почти всичките му приятели, с единия крак в гроба е, но през цялото време не спира да губи чувството си за собствено достойнство пред лицето на самия Бог, с когото даже спори (без да го хули) като с равен и поне "съизмерим" - признава му пълната свобода да постъпва както ще, без да дава никому обяснение, но и за миг не отстъпва от твърдението си, че в тоя случай е онеправдан.

А колко това е различно от начина, по който ние живеем религията си!

* * *

Смятам, че няма рай, нито ад, нито дяволи, нито ангели. Ангелите и дяволите сме ние, те са притчи за нас, а раят и ада не са места и времена, ами лични състояния на съзнанието, но и повече от това - те са дела тук-и-сега и са вечност именно като дела, а не като времева продължителност, а "боговете" пък сме ние - и според Древния Псалом, и според Господ Иисус Христос, затова и в Негово Лице Бог ни се яви именно "като един от нас".